Том Мартин
Пирамида (10)

8.

Катрин и Джеймс изкачиха последните стъпала и стигнаха на площадка на дванадесетия етаж. Тя беше останала без дъх, но въздъхна доволно:

— Пфуу! Свободен е… — Единствената врата на площадката беше открехната. — Не ни е обърнал гръб. Ръдърфорд се намръщи.

— Какво не е направил?

— О, това е стар университетски жаргон. Всяка стая тук е с две врати — вътрешна и външна. Ако външната врата е затворена, значи не ти е до посетители и си им „обърнал гръб“. Хайде.

Ръдърфорд спря на площадката, като се държеше за перилата на стълбите, и изгледа Катрин.

— Мислиш ли, че трябва да му споменаваме за смъртта на професор Кент, ако още не е узнал за нея?

Тя вече беше напълно концентрирана над новата задача. Предишното й объркване и колебливост бяха отстъпили място на желязна решителност.

— Не, не мисля… Ако още не е научил за професора, не трябва да му казваме. Ние идваме само да му покажем картите — отвърна тя и почука решително на вратата.

Измина една протяжна минута преди пантите на тежката дъбова врата да изскърцат и зад нея да се появи малко тъмно фоайе и топчеста фигура в него. Доктор Фон Дехенд беше около шейсетгодишен, с посивяла коса и буйни рижави мустаци. Носеше хубав, макар и протрит вълнен костюм с жилетка на леко райе. Той се понаведе напред и се взря в посетителите си през дебелите лещи на очилата. Във въздуха се разнесе миризма на тютюн за лула. След секунда-две лицето му се озари.

— Катрин! Каква приятна изненада. Влизай, влизай веднага да ти направя чай! Кого ми водиш… може би новия си приятел?

Катрин усети, че се изчервява.

— Не, това е един колега от „Брейсноуз“, Джеймс Ръдърфорд. Джеймс е от класическия факултет и е специалист по античния свят.

Доктор Фон Дехенд ги въведе в уютния си кабинет с пълното съзнание, че посетителите не са дошли да ги черпи с чай. Катрин изглеждаше напрегната. Набързо приключиха с любезностите, поднесе им чай и всички се настаниха удобно в кожените кресла до камината. Професорът пристъпи направо към темата.

— Е, какво те притеснява?

Тя метна смутен поглед към Ръдърфорд и отвърна:

— Чудехме се дали ще се съгласите да погледнете няколко карти, които ви носим, и да ни кажете какво мислите за тях?

Извади плика и го сложи внимателно на масичката.

Фон Дехенд запали лулата, смени очилата си с другите за четене и се захвана внимателно да вади картите една по една от плика и да ги разстила на масичката. Долови, че притеснението на гостите му е предизвикано от нещо различно от научен интерес. „Надявам се да разбера какво са ми донесли — помисли си той, — в противен случай двамата ще останат много разочаровани“.

Нагласи настолната лампа така, че светлината да пада отвесно върху картите, и се зае да ги оглежда.

— Хммм. Много, много интересно. Наистина много интересно.

Той изгледа Катрин над ръба на очилата си.

— Мога ли да попитам откъде се сдобихте с тези карти?

Тя се поколеба за частица от секундата. Хвърли поглед към Ръдърфорд. Той на свой ред повдигна вежди, за да покаже, че всичко зависи от нея.

— От професор Кент — отвърна Катрин.

— Ааа! Кент, значи. И защо ще му е на Кент да се интересува от тези карти?

— Ами ако ни разкажете нещо за тях, може и да сме в състояние да отговорим на въпроса ви.

— Добре, в такъв случай се пригответе. Тези карти не са обикновени. Може да се каже, че това са най-противоречивите карти на света.