Том Мартин
Пирамида (53)

51.

Доктор Фон Дехенд остана изключително доволен от появата им.

— Катрин! Колко се радвам да те видя! Ооо, тук е и Джеймс Ръдърфорд, каква огромна чест. Jeunees d’orée на Оксфорд. Златната ни младеж! При това ми идва на крака! Поласкан съм!

Катрин се усмихна на Ръдърфорд, а възрастният учен ги въведе в уютния си, отрупан с книги кабинет.

— Ние също се радваме да ви видим, доктор Фон Дехенд. Надявам се, че сте добре.

— О, да, миличка — отвърна той и им махна да се настаняват.

Катрин прочисти гърлото си.

— Опасявам се, че отново имаме нужда от съветите ви.

— Казвайте, млада госпожице, казвайте. На вашите услуги.

Катрин го изчака да се настани в стола си, пое си дълбоко дъх и започна:

— Вижте, може да ви прозвучи малко загадъчно, но искаме да ви зададем един въпрос. Нямам време да ви обяснявам какви са причините да го задаваме, но наистина имаме огромна нужда от помощта ви…

Тя направи пауза, за да види каква е реакцията на Фон Дехенд на това странно въведение. Той бавно кимна и я подкани да продължи.

— Опитваме се да открием световен катаклизъм, случил се в много древни времена, който може би е изтрил значителна част от човечеството от лицето на земята. Заели сме се да търсим доказателства за него във вкаменелости, в геоложки открития, в палеонтологични находки, въобще навсякъде, където може да съществуват индикации за монументално бедствие, което е в състояние да обясни митовете, свързани с края на света и срещани във всички световни култури.

Последва продължителна пауза. Фон Дехенд се загледа в тавана така, сякаш се подготвяше да държи дълга реч. Катрин метна поглед към Ръдърфорд. Двамата изчакаха мълчаливо. Не смееха дори да си поемат дъх, за да не нарушат мисловния процес на възрастния учен. След около минута и нещо мълчание Фон Дехенд заговори. Гласът му прозвуча изключително сериозно. Не бе останал и помен от жизнерадостността, а обичайното му весело настроение беше сменено от научна строгост и предпазливост. Звучеше така, сякаш се чувства доста неудобно да обсъжда подобни теми.

— Преди да започнем да обсъждаме темата, искам да уточним нещо. Не смятам да кредитирам каквито и да е теории, твърдящи, че древните митове и легенди за катаклизми са нещо повече от митове и легенди. Има цял куп луди, които са готови да ви наговорят подобни неща. Луди и религиозни фанатици. Аз не се числя към нито една от двете категории и нямам афинитет към подобни разюздани фантасмагории.

Ръдърфорд хвърли поглед към Катрин. Тя се поколеба за миг и той реши за пръв път да се намеси.

— Не, разбира се, че е така, доктор Фон Дехенд. Ние не очакваме нищо подобно от вас. Просто искахме да проведем научна дискусия на четири очи, извън протокола, така да се каже, само за наши цели. Приемете го като каприз, ако щете, но ни се иска да поразсъждаваме над въпроса кога според вас е най-вероятното време, по което е могло да се стигне до подобен катаклизъм? Разбира се, всички знаем, че си говорим теоретично и това са само предположения.

Ръдърфорд и Катрин затаиха дъх и зачакаха.

Фон Дехенд направи нова продължителна пауза, след което заговори:

— Хмм, разбирам. Е, след като изяснихме този проблем, мога да споделя личните си разсъждения по въпроса.

Катрин и Ръдърфорд едновременно и инстинктивно си поеха дъх. Фон Дехенд подръпна от лулата и започна да говори бавно, но постепенно се отпусна и стана по-приветлив:

— Винаги съм имал чувството, че в миналото се е случило нещо ужасно, и това ужасно нещо е станало в края на последния ледников период.

Катрин и Ръдърфорд се изправиха на нокти. Фон Дехенд направи нова театрална пауза, за да вдигне напрежението, и продължи да говори много бавно:

— Човешкият живот преди зората на историята е серия от щастливи разминавания с тоталното унищожение. В интерес на истината, няма да е преувеличено, ако кажем, че животът на преките прадеди на всеки от нас в един или друг момент е висял на косъм. Колкото и слаби и мързеливи да ни се струват някои от събратята ни днес, уверявам ви, че те са потомци на изключително решителни, изобретателни и смели мъже и жени, които по някакъв начин са успели да преодолеят всички несгоди, хвърлени от природата в лицата им.

Опитът, който сме придобили като биологичен вид през последните няколко хиляди години, ни дава възможност да се превърнем в доста по-самодоволни създания. Смятаме, че е напълно в реда на нещата планетата ни да е стабилно и в общи линии гостоприемно място за живот. Това е ужасна грешка. Според мен е доста по-точно да се каже, че през последните няколко хиляди години минаваме през окото на бурята — радваме се на тишината и спокойствието, настанили се в центъра на нескончаем циклон от насилие и разрушение.

Катрин и Ръдърфорд го слушаха в захлас. Фон Дехенд, който явно беше актьор по душа, се канеше да сервира основното си ястие.

— Но нека се върнем към ледниковия период. Сега, подобно на всичко случило се преди повече от петстотин години, не разбираме съвсем добре естеството на ледниковия период. Знаем обаче, че е бил изключително, ужасяващо разрушителен, и можем с основание да предположим, че човечеството е извадило огромен късмет с оцеляването си.

— Освен това с голяма доза сигурност предполагаме, че ледниковият период е започнал около 110000 г. пр.н.е. и ледът бавно и методично се е разпрострял по земното кълбо. Между 55000 г. пр.н.е. и 12000 г. пр.н.е. ледниковият период достига зенита си. Засегнат е целият свят. От Космоса планетата сигурно е приличала на снежна топка. Ледниците са растели, след което внезапно е настъпвало леко разтопяване, преди да продължат да се удебеляват и да нараснат малко повече от преди. Ефектът от всичко това е фундаментална климатична нестабилност: наводнения, земетресения, урагани и така нататък.

— Аз обаче искам да насоча вниманието ви към последното топене на ледовете. В зенита на ледниковия период, 12000 г. пр.н.е., ледените пластове се разпрострели почти по цялото земно кълбо. През следващите пет хилядолетия обаче ледът, трупал се в продължение на стотици хиляди години, внезапно се разтопил с ужасяваща скорост. Някои учени дори смятат, че разтопяването е протекло за доста по-кратък период от време — няколкостотин години; други пък стигат в предположенията си още по-далеч и твърдят, че процесът е отнел едва десет години. Вкаменелостите и изкопаемите ясно показват, че с топенето на ледовете жителите на планетата са станали жертва на огромни по размер и мощ природни сили. Може би си мислите, че с това условията за живот са се подобрили за повечето от живите организми, и в дългосрочен план наистина е било така, но топенето е задействало множество природни бедствия, които в краткосрочен план се оказали катастрофални за много видове. Вкаменелостите навсякъде по света разказват една и съща история за широкомащабно изтребление. В Южна Америка например е имало коне, както и гигантски животни — конете се появяват повторно едва с испанците, а големите животински видове изчезват завинаги. В Северна Америка пък загиват трийсет и три от общо четирийсет и пет рода големи бозайници. Било си е истински холокост.

Фон Дехенд изгледа втренчено посетителите си.

— Можете ли да си представите какво е било да живееш в подобно време? Според мен — истински ужас. Ако вие и племето или семейството ви сте избрали да се заселите в неподходящо кътче на света, сте били обречени. Топящите се ледове са предизвикали огромни геоложки изменения — земетресения, вулканични изригвания, цунами. Цяло чудо е, че човечеството въобще е оцеляло.

Още по-странно обаче е, че полярните области се оказали най-засегнати от бедствията. Под леда са открити огромен брой животински трупове. В интерес на истината, дори в наши дни откриването на прекрасно запазени трупове на мамути продължава: бивните им се използват за сувенири от слонова кост.

Катрин се чувстваше изключително объркана.

— Но ако са се запазили до наши дни с плът по тях, не означава ли, че са замръзнали невероятно бързо, и то веднага след смъртта си — в противен случай плътта би трябвало да се разложи.

— Да, много правилно. Странно е, наистина. Докато изчезналите видове в Южна Америка и Австралия са заровени в земята и плътта им отдавна е разложена, животните, открити около Арктическия кръг — в Аляска и Сибир — сякаш са били замразявани в промишлени количества. Някои от тях дори имат несмляна храна в стомасите, което означава единствено и само, че са били напълно замразени в разстояние на три часа от последното им хранене. Още по-странно е, че не са открити единствено мамути, саблезъби тигри и други арктически видове, а също леопарди, слонове, коне, бикове, лъвове и много други животни от умерения пояс.

Ръдърфорд бе поразен.

— Леопарди и слонове в Арктика?

— Да, така изглежда. Учените продължават редовно да намират животни от умерения пояс, както и вкаменелости на растения и организми, които могат да живеят единствено в тропиците, дори и в отдалечени арктически острови като Свалбард например.

Ръдърфорд продължаваше да се диви.

— Но това е просто невероятно.

— Така е. Това е една от големите тайни от края на ледниковия период. Как е възможно тези видове от умерения пояс да се окажат заровени под ледовете там, където сега е Арктическият кръг? Ясно е, че докато навсякъде по света ледниковият период е отивал към края си, тези части от земното кълбо са замръзвали. Климатът там внезапно е станал студен и неблагоприятен. Цели стада животни са замръзнали за часове.

— Но това звучи безсмислено — възрази Джеймс. — Краят на ледниковия период трябва да е донесъл топло време, пък и какво са правили животни от умерения пояс в тези сковани от ледове места?

— Така е, признавам. Засега това си остава загадка. Това, което знаем е, че около 7500 г. пр.н.е. голямото топене приключва. Ледниците се отдръпват. Предходните шест или седем хиляди години трябва да са били най-ужасният период за живот на земята. Вулкани, земетресения, урагани, цунами и тъй нататък. И разбира се, гигантски наводнения. Милиони тонове топящ се лед намаляват натиска върху земната кора, от което тя се издига и започват земетресенията. Нивото на моретата се вдига. Големи парчета суша са погълнати от вода. Наводненията и цунамитата са били с такива мащаби, че в един момент дори Хималаите са покрити с вода.

— Какво? Това е невъзможно! — възкликна Ръдърфорд.

— Напротив, възможно е. Скелети на китове са открити в планините на Северна Америка и дори насред пустинята Сахара във Вади Хитан. Планинските върхове из цяла Европа трябва да са станали последни убежища за хиляди ужасени бягащи животни. По света има множество подобни масови гробове по планинските била, които свидетелстват за паническата миграция на животни и хора пред настъпващата и покачваща се вода. На няколко пъти цяла Европа е покрита с вода. Не знаем за какви периоди от време, но това определено се е случвало поне два-три пъти… В края на краищата, периодът между 15000 г. пр.н.е. и 7000 г. пр.н.е. и особено между 11000 г. пр.н.е. и 8000 г. пр.н.е. се е характеризирал с ужасни и непрестанни наводнения, внезапни спадове на температурата и почти глобално унищожение.

Катрин слушаше като омагьосана и клатеше невярващо глава.

— Сигурно е било истински ужас.

— Да. Още повече поради факта че тогавашните примитивни хора са нямали никакво обяснение защо се случва всичко това. Единственото, което е могло да им хрумне, е, че боговете са се разгневили и ги наказват. — Фон Дехенд въздъхна. — Това ли искахте да ме питате?

Ръдърфорд и Катрин се спогледаха.

— Да. Благодарим много, че ни отделихте от времето си и ни разказахте толкова много. Нямам никаква представа как човечеството е оцеляло в онези бурни времена, които по никакъв начин не могат да се сравняват с близкото или дори по-далечното минало — отвърна Ръдърфорд.

Катрин също се обади:

— Да, хиляди благодарности, доктор Фон Дехенд. Не са много хората с вашите познания, а познанията ви за точно този период ни бяха от изключителна полза. Сега трябва да вървим. Достатъчно време ви отнехме.

— Няма защо да ми благодарите, Катрин, за мен беше удоволствие. Радвам се, че съм ви помогнал. Важно е постоянно да се напомня на хората, че живеем в необичайно тих и спокоен период от историята на планетата. Той обаче няма да продължи вечно!

Катрин и Ръдърфорд се изправиха да вървят. Възрастният професор ги изгледа лукаво.

— Може би един ден ще ми разкажете защо ми задавате всичките тези въпроси.

Катрин се усмихна тъжно.

— Ще ви разкажа, доктор Фон Дехенд. Обещавам, че един ден ще ви разкажа.