Том Мартин
Пирамида (29)

27.

Катрин и Ръдърфорд прекараха следобеда скрити в къщата. Развличаха се с книгите от семейната библиотека на Флорес. В четири часа се качиха на таксито, което все още ги чакаше, и потеглиха към летището да хванат следобедния полет за Куско.

Таксито им пое по прашната улица и се отдалечи от къщата на семейство Флорес, а от малка странична уличка излезе кола и тръгна след него. Беше сребрист мерцедес. Зад волана му седеше плещест индианец с тъмни очила. На предната седалка до него се бе настанил заплашително изглеждащият западняк, облечен в черно. Зад тях, на задната седалка, се гушеше Манторес в компанията на другия чужденец. По челото на сеньор Манторес се търкаляха едри капки пот. Пътниците и шофьорът на мерцедеса мълчаливо наблюдаваха таксито пред тях.

Западнякът на предната седалка извърна цялото си тяло, изгледа Манторес и изръмжа ядосано насреща му:

— И сега къде, по дяволите са тръгнали? Добре се отървахме от тях, а?

Той отново се обърна напред, вторачи се в таксито, което следваха, и промърмори почти на себе си:

— Знаех си, че трябваше да се разправим с цялото семейство на Флорес.

Очите на Манторес се разшириха от ужас. Той се опита да каже нещо, но думите просто отказаха да излязат от устата му. Убиецът измъкна мобилен телефон от вътрешен джоб на сакото си и набра номер в Северна Америка. След три позвънявания отговориха на обаждането му.

— Сър, избавихме се от Флорес, както поръчахте, но за съжаление, учените влязоха във връзка с брат му…

Той замълча, за да чуе отговора от другата страна на линията. Слушаше много внимателно.

— Разбрано. Ясно. Този път ще се погрижим всичко да е наред. Да, да, сър, всичко ще приключи в Перу.