Том Мартин
Пирамида (22)

20.

Няколко минути по-късно Катрин затвори пътеводителя и се обърна към Ръдърфорд:

— Тези фигури на Наска явно са голямата загадка на Латинска Америка — каза тя намръщено. — Има хиляди рисунки, но никой не е в състояние да обясни как всъщност са направени. Освен графики на животни и риби съществуват множество перфектно начертани геометрични фигури. Най-странното в цялата история е, че могат да бъдат истински оценени и разбрани единствено ако ги гледаш от птичи поглед, както правим ние сега. Поради големия им размер от земята е невъзможно да различиш каквито и да е очертания. Платото Наска пък е абсолютно плоско, така че няма къде да се качиш, за да ги погледнеш отвисоко. Пълна загадка е защо са нарисувани още преди човекът да е бил в състояние да лети.

Тя замълча за миг. Ръдърфорд изглеждаше дълбоко замислен. Едва ли имаше смисъл да задава въпроса, но Катрин все пак го направи:

— За същото ли си мислиш, за което и аз?

Ръдърфорд кимна. Широкото му, силно чело беше нарязано от бръчки.

— Ако имаш предвид, че очертанията ти напомнят за теорията на професора, че древните са оставили послания за поколенията — отвърна той, — тогава, да. Определено си мисля това, което и ти. Просто невероятно.

Катрин погледна през илюминатора към странните рисунки, които величествено се редяха под тях. Преминаха над огромна птица и геометрична фигура до нея. Тя пусна пътеводителя в скута си. Усети, че в гърлото й засяда буца. Струваше й се, че необяснимите неща стават препалено много.

„Как е възможно да преминеш през всички нива на образователната система — гимназия, университет, докторантура, да направиш академична кариера, а после в рамките на двайсет и четири часа светогледът, с който си привикнал, да бъде разрушен из основи? Защо никой досега не ми е казал за тези странни неща — картите, рисунките на платото Наска, фактът, че Библията всъщност представлява секретно послание пълно с древна мъдрост?“

Тя усети успокояващата ръка на Ръдърфорд върху своята.

— Катрин? Катрин, добре ли си?

Топлината на кожата и звукът на гласа му я върнаха към настоящето. Тя се обърна, изгледа го и се насили да се усмихне, но напрежението й идваше в повече.

Изражението на Ръдърфорд беше сериозно.

— Катрин, трябва да запазим спокойствие. Не бива да се плашим. Помни професора — той е извървял пътя и ние трябва да го последваме. Трябва да се доверим на истината и да забравим всичко, което сме знаели досега.

Този път тя се усмихна искрено.

— Благодаря ти, Джеймс. Съжалявам, просто напоследък се случиха много неща. Прекалено много. Много неща се промениха… поне за мен.

— Знам, съгласен съм. Нямам представа накъде води този път и честно казано, ако се замисля за последствията, те по-скоро ме плашат. Може би трябва да се опитаме да не гледаме прекалено напред в бъдещето, а просто да продължим по пътя и да видим какво ще открием.

Катрин отново се загледа в сюрреалистичния пейзаж на платото под тях. Рисунките все още бяха там и я предизвикваха със загадъчността си. Тя вдигна решително пътеводителя от скута си, разтвори го и зачете на глас:

— Мнозина са се опитвали да датират рисунките от платото Наска, но изглежда задачата е невъзможна. При изработката им не са използвани органични вещества, така че в случая въглеродният метод е неприложим. Единственото, на което човек може да се опре, са останки от глинени съдове, открити в някои от каналите. Самите рисунки също повдигат въпроси. Например защо много от изобразените животни не живеят в Андите? На платото е нарисуван кондор, но освен него има цяла поредица животни, които не се срещат тук, като например кит, маймуна, различни птици, които не гнездят наоколо. Най-странното е, че е нарисуван изключително малък и рядко срещан паяк, който се среща единствено в дълбините на амазонските джунгли. Въпросният паяк буди особен интерес, защото според астрономическите изчисления положението му и положението на правите линии в съседство всъщност представляват модел на съзвездието Орион и обкръжаващите го звезди.

Катрин затвори пътеводителя. За нея, като астроном, това реши нещата.

— Джеймс, може и да е неизвестно кой е автор на рисунките, но едно е сигурно — направени са от представители на напреднала цивилизация. Изискват се големи познания, за да разгадаеш небесната карта и да начертаеш съзвездието Орион по този начин.

Ръдърфорд поклати неразбиращо глава.

— Сигурно е така. Другото странно е, че половината от тези животни въобще не живеят в Андите.

На Катрин внезапно й хрумна нещо. Тя се наклони напред и се обърна към перуанеца до Ръдърфорд, който в момента бе погълнат от вестника си:

— Извинете, сеньор, мога ли да ви попитам нещо?

Възрастният господин свали вестника и се усмихна любезно.

— Какво казват перуанците за тези рисунки?

Човекът внимателно огледа лицето й и Катрин си помисли, че отговорът му ще зависи от мнението, което си състави за нея. Изгледа го умолително.

— Сеньорита, ние знаем кой е автор на рисунките. Направили са ги виракоча — полубожествата, които първи са управлявали Перу. Дошли са от морето преди хиляди и хиляди години. Измислили са закони и са научили хората на много неща. Американските археолози, както и испанските преди тях смятат, че когато говорим за виракоча, разказваме митове и легенди, но не е така. За тях няма писмени паметници, но знаем, че са били тук.

Той кимна отривисто и се върна към вестника.

Ръдърфорд се наведе към Катрин с разширени от учудване очи и прошепна:

— Мисля, че току-що откри върху какво трябва да се съсредоточим. Кои са тези виракоча? Възможно ли е наистина да са съществували?

Катрин кимна и прошепна в отговор:

— Да, прав си, може би те са ключът към част от загадката. Може би виракоча са хората, оставили предупредителните съобщения в световните митове и легенди. Може би рисунките на платото са част от тези послания.

Ръдърфорд се загледа в необятното синьо небе зад илюминатора и промърмори почти на себе си:

— Да! Точно така. Това е невероятно… — Обърна поглед към Катрин и добави: — Имам чувството, че приятелят ни Мигел Флорес ще трябва да ни разкаже доста неща за тези хора.