Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pyramid, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Том Мартин

Заглавие: Пирамида

Преводач: Петко Петков

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 08.02.2010

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-090-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8206

История

  1. — Добавяне

17.

Двамата седяха вторачени в телефона на бюрото. Ръдърфорд включи микрофона, така че да чува и той, и набра номера. Затаиха дъх и заслушаха сигнала „свободно“. Чу се изщракване, което означаваше, че връзката се е осъществила през хиляди километри разстояние.

— Hola. Buenos dias.

Катрин, която знаеше малко испански, се приведе над апарата.

— Hola! Habla ingles?

— Да, говоря английски. Кой се обажда?

— Добър ден, сеньор Флорес, името ми е Катрин Донован и се обаждам от Оксфорд в Англия. Тук съм с колегата ми Джеймс Ръдърфорд. Съжалявам, че се обаждаме така внезапно, но искам да поговорим за професор Кент.

Последва дълга пауза и когато най-сетне човекът отсреща заговори, гласът му прозвуча подозрително:

— Кой ви даде името ми?

— Ъъъ… открихме го. Ние сме приятели на професор Кент.

— Какво става? Кои сте вие? Къде е професор Кент?

Ръдърфорд и Катрин се спогледаха уплашено. Тя нямаше представа какво точно да отвърне, затова реши да кара направо:

— Сеньор Флорес, професор Кент е мъртъв.

Последва потискащо мълчание.

— Сеньор Флорес, моля помогнете ни, трябва да говорим за професор Кент. Работихте ли заедно с него?

Не последва отговор.

— Сеньор Флорес, там ли сте?

— Как казахте, че ви е името? Катрин ли? — попита Флорес.

— Да, Катрин.

— Боже, професорът спомена, че някой ден може би ще звъннете.

Ново продължително мълчание, нарушено от перуанеца, който заговори с неприкрит страх:

— Не можем да разговаряме по телефона. Става въпрос за много опасни неща. Работата ни не е приключила.

— Може ли да се видим?

— Елате в Лима. Обадете ми се, като пристигнете. Моля ви не споменавайте името ми пред други хора.

Линията прекъсна.

Ръдърфорд изгледа Катрин.

— Това беше много, много странно.

— И човекът определено звучеше уплашен. Нещата стават все по-страшни от минута на минута. — Катрин поклати глава. Гласът й звучеше уплашено, но решително. — Е, при положение че Флорес не иска да говори по телефона, остава ни едно-единствено нещо — да се видим с него лично в Перу. Идваш ли с мен? — попита тя.

Челото на Ръдърфорд се набразди от бръчки и той се замисли. Имаше чувството, че след половин ден познава Катрин от години. Огледа притесненото й лице и го заля вълна от обич.

Тя го наблюдаваше спокойно.

— Аз определено ще отида — додаде тя — и ако се налага, ще бъда сама. Ако не искаш да се замесваш, просто ми кажи, няма проблеми. Сигурно вече имаш други планове за ваканцията.

Джеймс си помисли, че в реалния живот е просто един преподавател с тонове несвършена работа. „Но Катрин се нуждае от помощ. Не мога да я оставя да тръгне сама. Ако тя има смелостта да предприеме пътуването, аз просто не мога да избягам“. Той стисна зъби.

— Кога летим? — попита и в първия миг не повярва на ушите си. — Една почивка в Южна Америка ще ми дойде добре. Напоследък работя доста усилено, пък и не съм бил в чужбина от две години.

Широка усмивка озари лицето на Катрин.

— Ей сега ще вляза в интернет и след секунда ще знаем кога трябва да си стягаш багажа, редник!