Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pyramid, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петко Петков, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Том Мартин
Заглавие: Пирамида
Преводач: Петко Петков
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 08.02.2010
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-655-090-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8206
История
- — Добавяне
17.
Двамата седяха вторачени в телефона на бюрото. Ръдърфорд включи микрофона, така че да чува и той, и набра номера. Затаиха дъх и заслушаха сигнала „свободно“. Чу се изщракване, което означаваше, че връзката се е осъществила през хиляди километри разстояние.
— Hola. Buenos dias.
Катрин, която знаеше малко испански, се приведе над апарата.
— Hola! Habla ingles?
— Да, говоря английски. Кой се обажда?
— Добър ден, сеньор Флорес, името ми е Катрин Донован и се обаждам от Оксфорд в Англия. Тук съм с колегата ми Джеймс Ръдърфорд. Съжалявам, че се обаждаме така внезапно, но искам да поговорим за професор Кент.
Последва дълга пауза и когато най-сетне човекът отсреща заговори, гласът му прозвуча подозрително:
— Кой ви даде името ми?
— Ъъъ… открихме го. Ние сме приятели на професор Кент.
— Какво става? Кои сте вие? Къде е професор Кент?
Ръдърфорд и Катрин се спогледаха уплашено. Тя нямаше представа какво точно да отвърне, затова реши да кара направо:
— Сеньор Флорес, професор Кент е мъртъв.
Последва потискащо мълчание.
— Сеньор Флорес, моля помогнете ни, трябва да говорим за професор Кент. Работихте ли заедно с него?
Не последва отговор.
— Сеньор Флорес, там ли сте?
— Как казахте, че ви е името? Катрин ли? — попита Флорес.
— Да, Катрин.
— Боже, професорът спомена, че някой ден може би ще звъннете.
Ново продължително мълчание, нарушено от перуанеца, който заговори с неприкрит страх:
— Не можем да разговаряме по телефона. Става въпрос за много опасни неща. Работата ни не е приключила.
— Може ли да се видим?
— Елате в Лима. Обадете ми се, като пристигнете. Моля ви не споменавайте името ми пред други хора.
Линията прекъсна.
Ръдърфорд изгледа Катрин.
— Това беше много, много странно.
— И човекът определено звучеше уплашен. Нещата стават все по-страшни от минута на минута. — Катрин поклати глава. Гласът й звучеше уплашено, но решително. — Е, при положение че Флорес не иска да говори по телефона, остава ни едно-единствено нещо — да се видим с него лично в Перу. Идваш ли с мен? — попита тя.
Челото на Ръдърфорд се набразди от бръчки и той се замисли. Имаше чувството, че след половин ден познава Катрин от години. Огледа притесненото й лице и го заля вълна от обич.
Тя го наблюдаваше спокойно.
— Аз определено ще отида — додаде тя — и ако се налага, ще бъда сама. Ако не искаш да се замесваш, просто ми кажи, няма проблеми. Сигурно вече имаш други планове за ваканцията.
Джеймс си помисли, че в реалния живот е просто един преподавател с тонове несвършена работа. „Но Катрин се нуждае от помощ. Не мога да я оставя да тръгне сама. Ако тя има смелостта да предприеме пътуването, аз просто не мога да избягам“. Той стисна зъби.
— Кога летим? — попита и в първия миг не повярва на ушите си. — Една почивка в Южна Америка ще ми дойде добре. Напоследък работя доста усилено, пък и не съм бил в чужбина от две години.
Широка усмивка озари лицето на Катрин.
— Ей сега ще вляза в интернет и след секунда ще знаем кога трябва да си стягаш багажа, редник!