Том Мартин
Пирамида (71)

69.

Катрин се спусна към Поамандре. Той лежеше по гръб до каменния подиум. Дясната му ръка стискаше напоената с кръв бяла роба, а лявата висеше отпусната безжизнено до тялото. Тя приклекна до него, докосна бузата му и се опита да напипа пулс.

— Джеймс, все още е жив!

Ръдърфорд седеше наведен и над двама им.

— Трябва незабавно да го отведем при лекар. Ще се опитам да се кача до горе.

Катрин извърна глава нагоре и го изгледа.

— Няма смисъл. Нали чу какво каза Безумов?

Ръдърфорд изглеждаше отчаян.

— Какво друго да сторим? Не можем просто да седим тук, да гледаме как Поамандре умира и да чакаме Безумов да задейства машината.

Катрин погледна часовника си.

— До зазоряване остава само още час.

Тя се изправи и отпусна несигурно ръце до тялото си. Помисли за секунда, поклати глава и каза:

— Добре, Джеймс, иди и провери, но моля те, внимавай. Не мога да повярвам, че изминахме толкова много път, само за да подарим камъка Бенбен на Безумов.

Ръдърфорд се извърна, прецапа през водата и бързо се насочи към кладенеца и стълбата в него. Междувременно Катрин се извърна към Поамандре. Клекна до него и внимателно положи главата му в скута си. Устните й се размърдаха и едва чуто зашепнаха на египтянина:

— Моля те, не се предавай, Поамандре, просто положи още малко усилия…

Иван Безумов стигна до върха на стълбата и се измъкна навън през вратата. След непрогледния мрак на кладенеца светлината на звездите му подейства като божия благодат. Можеше да различи очертанията на безжизнения труп на шофьора дори и без помощта на фенерчето си. Изтръска прахта от дрехите си и затвори капака към подземния кладенец. След това сложи масивния катинар в скобите и го заключи. Прескочи трупа на шофьора, измъкна се през вратата и я заключи зад себе си. Беше излязъл вятър и се задаваше буря. Пясъците започваха да се гонят из платото на Гиза, а в далечината се виждаха черни облаци, разкъсвани от време на време от гръмотевици.

След секунди Безумов вече вървеше по дървеното скеле към Голямата пирамида. Свистенето на студения пустинен вятър, което наподобяваше вой на хиена, бе единственият му спътник.