Агата Кристи
Джоб с ръж (4)

Глава 4

На слизане Мери Дъв забави крачка и погледна през големия прозорец на стълбището. Една кола тъкмо беше спряла и от нея слизаха двама мъже. По-високият постоя с гръб към къщата, като оглеждаше околността. Мери Дъв замислено прецени двамата. Инспектор Нийл и вероятно някой негов подчинен.

Тя се извърна от прозореца и се огледа в голямото стенно огледало, поставено до завоя на стълбите… Видя в него скромна, дребничка фигура с безупречно бели якичка и маншети на сиво-бежова рокля. Тъмната й коса беше разделена по средата и сресана назад на две блестящи вълни, свити на кокче на врата… Червилото й беше бледорозово.

Като цяло Мери Дъв беше доволна от вида си. Със съвсем лека усмивка на устните си тя продължи да слиза надолу.

Оглеждайки къщата, инспектор Нийл си говореше: Нарекли я хижа, моля ви се! Тисова Хижа! Край нямат тези богаташки превземки! Тази къща той, инспектор Нийл, би нарекъл резиденция. Много добре знаеше какво е хижа, защото бе израснал в такава! Хижата на входа на парка „Хартингтън“, онази огромна сграда на „Палейдиън Хаус“ с двадесет и деветте си спални, която сега беше преминала към Националния Тръст.^[1] Отвън постройката изглеждаше малка и привлекателна, но вътре беше влажна, неудобна и неблагоустроена, като се изключи най-примитивната форма на канализация. За щастие родителите на инспектор Нийл бяха възприели това положение за съвсем нормално и прилично. Не плащаха наем и единствената им работа беше да отварят и затварят големите порти, когато се налагаше; за тенджерата винаги имаше достатъчно зайци, а от време на време и по някой фазан. Мисис Нийл никога не можа да изпита удоволствието от електрическите ютии, печките с горно горене, от проветривите шкафове, течащата студена и топла вода и включването на осветлението просто с едно леко натискане на пръста. През зимата семейство Нийл ползваха газена лампа, а през лятото си лягаха, щом се здрачи. Бяха здраво и щастливо семейство, напълно изостанало от времето си.

Така че когато инспектор Нийл чу думата „хижа“, тя събуди детските му спомени. Но това тук, претенциозно наречено „Тисовата Хижа“, беше точно от този тип вили, които богаташите си строяха, а после ги наричаха „моето провинциално местенце“. Според представите на инспектор Нийл тя не беше и провинциална. Бе голяма постройка от червени тухли, повече дълга, отколкото висока, с твърде много фронтони и огромен брой прозорци с решетки. Градините бяха прекалено изкуствени — всичко оформено в розови лехи, арки и басейнчета и за оправдание на името на къщата — голям жив плет от подрязан тис.

Имаше достатъчно тис за всеки, който желае да се сдобие със суров материал за таксин. Горе вдясно, зад арката с розите, беше запазен малък естествен кът — огромен тис от вида, който обикновено хората свързваха с гробищата, а клоните му бяха подпрени с колове — нещо като Мойсей на горския свят. „Това дърво — мислеше си инспекторът, — е стояло тук много преди епидемията от новопостроени домове да залее околността. Стояло е тук, преди да направят игрищата за голф и модните архитекти са обикаляли наоколо заедно с богатите си клиенти, посочвайки предимствата на различните терени. И като ценна антика това дърво е било запазено и включено в новия план и вероятно е дало името на желаната нова резиденция «Тисовата Хижа». И възможно е плодовете от същото това дърво…“

Инспектор Нийл прекъсна безполезните си размишления. Трябва да се залавя за работа. Той натисна звънеца.

Вратата се отвори бързо от мъж на средна възраст, който много точно покриваше представата, която инспектор Нийл си бе съставил за него по телефона. Човек с доста престорено усърдие, играещи очички и видимо треперещи ръце.

Инспектор Нийл представи себе си и своя подчинен и с удоволствие забеляза как в очите на портиера за миг проблесна уплаха… Нийл не отдаде значение на това. Съвсем вероятно беше да няма нищо общо със смъртта на Рекс Фортескю. Твърде възможно да беше просто автоматична реакция.

— Върна ли се вече мисис Фортескю?

— Не, сър.

— Тогава бих желал да видя мис Дъв, ако обичате.

Човекът леко извърна глава.

— Ето я мис Дъв — идва по стълбите.

Инспектор Нийл огледа мис Дъв, докато тя слизаше спокойно по широкото стълбище. Този път представата, която си беше изградил, не отговаряше на действителността. Несъзнателно думата икономка беше извикала смътна представа за нещо голямо и авторитетно, облечено в черно и със скрита някъде връзка ключове.

Инспекторът беше съвсем неподготвен за спретнатата малка фигура, която слизаше към него. Меките гълъбови тонове на роклята й, бялата якичка и маншетите, гладко вчесаната й чуплива коса, леката усмивка на Мона Лиза. Всичко изглеждаше някак си нереално, сякаш тази млада жена, която нямаше и тридесет години, играеше някаква роля, помисли си той — не ролята на икономка, а на Мери Дъв. Видът й беше приспособен, за да подхожда на името й.

Тя сдържано поздрави:

— Инспектор Нийл?

— Да. А това е сержант Хей. Както ви казах по телефона, мистър Фортескю е починал в болницата „Сейнт Джуд“ в 12 часа и 43 минути. Изглежда смъртта е настъпила вследствие на нещо, което е ял сутринта на закуска. Ще ви бъда благодарен, ако заведете сержант Хей в кухнята, за да проучи храната, която е била сервирана.

Замисленият й поглед за миг срещна неговия, след това тя кимна.

— Естествено. — После нареди на портиера, който неловко се въртеше наоколо: — Кръмп, заведи сержант Хей и му покажи всичко, което иска да види.

Двамата мъже се отдалечиха. Мери Дъв се обърна към Нийл:

— Ще заповядате ли вътре?

Тя отвори вратата на една стая и влезе пред него. Това беше безлично помещение, на което имаше табелка „Салон за пушене“, с ламперия, богата тапицерия, големи меки столове и подходящ комплект от графики на спортна тематика по стените.

— Седнете, моля.

Той седна, а Мери Дъв се настани срещу него. Забеляза, че тя избра мястото с лице към светлината. Необичайно предпочитание за една жена. И още по-необичайно, ако жената има какво да крие. Но може би Мери Дъв нямаше какво да крие.

— Много е неприятно — каза тя, — че никой от семейството не е тук. Мисис Фортескю може всеки момент да се върне. Също и мисис Вал. Изпратих телеграми до мистър Пърсивал Фортескю на различни места.

— Благодаря ви, мис Дъв.

— Казвате, че смъртта на мистър Фортескю е била причинена от нещо, което може да е ял на закуска? Хранително отравяне ли имате предвид?

— Възможно е. — Той я наблюдаваше.

Тя сдържано отбеляза:

— Изглежда невероятно. За закуска тази сутрин имаше бекон с бъркани яйца, кафе, препечен хляб и портокалово сладко. На бюфета беше сложена и шунка, но тя бе нарязана от вчера и никой не се е почувствал зле от нея. Нямаше сервирани нито риба, нито салам — нищо от този род.

— Виждам, че знаете какво точно е било сервирано.

— Естествено. Аз поръчвам яденето. За вечеря снощи…

— Не — прекъсна я инспектор Нийл. — Няма връзка със снощната вечеря.

— Мислех, че симптомите на хранителното отравяне могат да се появят чак след двайсет и четири часа.

— Не и в този случай… Ще ми разкажете ли точно какво е ял и пил мистър Фортескю, преди да тръгне от къщи тази сутрин?

— Пи чай в стаята си рано, в осем часа. Закуската беше в девет и четвърт. Както ви казах, мистър Фортескю закусва с бъркани яйца, бекон, кафе, препечен хляб и портокалово сладко.

— Някаква зърнена каша?

— Не, той не ги обичаше.

— Захарта за кафето — на бучки ли е или на пясък?

— На бучки. Но мистър Фортескю си пи кафето без захар.

— Имаше ли обичай да взима някакви лекарства сутрин? Очистително? Или тонизиращо? Нещо за храносмилането?

— Не, нищо подобно.

— Вие заедно с него ли закусвахте?

— Не. Аз не се храня със семейството.

— Кои бяха на закуска?

— Мисис Фортескю. Мис Фортескю. Мисис Вал Фортескю. Мистър Пърсивал Фортескю, естествено, отсъстваше.

— А мисис и мис Фортескю същото ли закусиха?

— Мисис Фортескю закусва само с кафе, портокалов сок и препечена филийка. Мисис Вал и мис Фортескю винаги закусват изобилно. Освен бъркани яйца и шунка обикновено ядат и каша. Мисис Вал пие чай вместо кафе.

Инспектор Нийл се замисли за момент. Поне изглеждаше, че кръгът на вероятностите се стеснява. Трима души, само трима са закусвали с покойния — жена му, дъщерята и снахата. Всяка една от тях е можела да се възползва от възможността да добави в кафето му таксин. Горчивината на кафето сигурно е замаскирала горчивия вкус на таксина. Разбира се, имало е и ранен чай, но Бернсдорф бе подхвърлил, че в чая вкусът е щял да се усети. Но може би рано сутринта, преди да се събудят сетивата му… Той вдигна поглед и установи, че Мери Дъв го наблюдава.

— Въпросите ви за тоника и лекарствата ми изглеждат доста странни, инспекторе — каза тя. — Това би означавало, че нещо не е било наред с някое лекарство, или че към него е било добавено нещо. Несъмнено нито едното, нито другото могат да се окачествят като хранително отравяне.

Нийл впери в нея настойчив поглед.

— Не съм казал, определено не съм, че мистър Фортескю е починал от хранително отравяне. Просто някакъв вид отравяне. Да го наречем само отравяне.

Тя тихо повтори:

— Отравяне…

Не изглеждаше нито уплашена, нито смаяна — просто заинтригувана. Отношението й беше на човек, който се сблъсква с нещо непознато досега.

В действителност тя потвърди това с думите си, когато след минута размишление отбеляза:

— Никога по-рано не съм си имала работа със случай на отравяне.

— Не е много приятно — сухо я осведоми Нийл.

— Не. Предполагам, че не.

Тя се позамисли, след това с внезапна усмивка вдигна към него очи.

— Не съм аз. Предполагам, че всички ще ви кажат това!

— Имате ли някаква представа кой всъщност го е извършил, мис Дъв?

Тя сви рамене.

— Честно казано, той беше отвратителен човек. Всеки би могъл да го стори.

— Но хората не ги тровят само защото са „отвратителни“, мис Дъв. Обикновено трябва да има доста солиден мотив.

— Да, разбира се.

Тя се замисли.

— Имате ли нещо против да ми разкажете за обитателите на този дом?

Тя вдигна очи. Той малко се изненада, когато видя израза им — студен и ироничен.

— Не искате от мен да давам показания, нали? Не, не би било възможно, защото вашият сержант е зает оттатък да обърква прислугата. Не бих желала това, което казвам, да бъде прочетено в съда — но все едно, предпочитам да го разкажа… неофициално. Така да се каже, недокументирано.

— Тогава започвайте, мис Дъв. Както вече забелязахте, нямам свидетел.

Тя се облегна и присви очи, като полюляваше малкия си крак.

— Нека започна с това, че не изпитвам чувство на преданост към моите работодатели. Работя при тях, защото за тази служба ми се плаща добре и настоявам да ми се плаща добре.

— Бях малко изненадан, че изпълнявате такава служба. Порази ме фактът, че с вашия ум и образование…

— Трябва да се вържа в някоя кантора ли? Или да съставям картотеки в някое министерство? Драги ми инспектор Нийл, това е идеалната работа. Хората са склонни да плащат какво ли не — всичко, което им поискат — за да им бъдат спестени домакинските грижи. Да се намери и назначи персонал е абсолютно отегчителна работа. Писане до агенции, даване на обяви, разговори с хора, уреждане на интервюта и накрая всичко да върви гладко — това изисква известни способности, които липсват на повечето от тези хора.

— А ако предположим, че след като сте го комплектували, вашият персонал ви изостави? Чувал съм за такива неща.

Мери се усмихна.

— Ако е необходимо, аз мога да оправям леглата, да бърша праха, да сготвя ядене и да го сервирам, без някой да забележи разликата. Разбира се, не демонстрирам този факт. Би могло да породи у тях някои идеи. Но винаги мога да бъда сигурна, че ще оправя всеки малък пропуск. Но пропуски рядко се случват. Аз работя само за извънредно богатите, които дават всичко, само и само да им бъде удобно. Плащам най-високите цени и взимам най-доброто от това, което се предлага.

— Като портиера ли?

Тя му хвърли развеселен, одобрителен поглед.

— При семействата винаги съществува такъв проблем. Кръмп стои тук заради мисис Кръмп, а тя е една от най-добрите готвачки, на които съм попадала. Тя е съкровище и трябва да се примиряваме с много неща, за да можем да я задържим. Нашият мистър Фортескю обича да си похапва — по-точно казано — обичаше. В това семейство никой не страда от скрупули, а и парите им са в изобилие. Масло, яйца, сметана — мисис Кръмп може да поръчва всичко, каквото си поиска. Колкото до Кръмп, той просто си върши работата. Полира приборите добре, а и прислужва на масата не много зле. Аз държа ключа от избата, зорко следя уискито и джина и надзиравам обслужването му.

Инспектор Нийл повдигна вежди.

— Възхитително.

— Смятам, че човек трябва да знае как да върши всичко сам. Тогава никога не му се налага да го върши. Но вие искахте да узнаете моите впечатления от семейството. В действителност всички те са доста неприятни личности. Покойният мистър Фортескю беше от онези мошеници, които винаги внимават да излизат сухи от водата. Много се хвалеше с различните си хитри ходове. Беше груб, с арогантни маниери и абсолютен тиранин. Мисис Фортескю, Адел, е втората му жена, трийсетина години по-млада от него. Попаднал на нея в Брайтън. Била маникюристка и дебнела за някого с много пари. Изглежда много добре — доста е секси, ако разбирате какво искам да кажа.

Инспектор Нийл беше шокиран, но успя да прикрие това. Смяташе, че момиче като Мери Дъв не бива да произнася такива неща.

Младата дама спокойно продължаваше:

— Адел, естествено, се е омъжила заради парите и този брак направо разяри сина му Пърсивал и дъщеря му Илейн. Те се държат с нея колкото може по-мръсно, но тя прави много умно, че не се трогва от това, даже не го и забелязва. Знае, че си върти стария, както иска. О, господи, пак сгреших времето. Още не съм действително осъзнала, че е мъртъв.

— Да чуем за сина.

— Миличкият Пърсивал ли? Или Вал, както го нарича жена му. Той е абсолютен лицемер. Надут, хитър и коварен. Изпитва ужас от баща си и винаги се оставя да го тиранизира, но достатъчно умно си върши неговото. За разлика от баща си е голям скъперник. Икономията е негова страст. Ето защо толкова протака да си намери собствена къща. Това че държи тук цял апартамент, му е много изгодно.

— А съпругата му?

— Дженифър е кротичка и изглежда много глупава! Но не съм толкова сигурна в това. Преди да се омъжи, била медицинска сестра — грижела се за Пърсивал, докато боледувал от пневмония и историята завършила романтично. Старият бил разочарован от тази женитба. Той си беше сноб и е искал Пърсивал да сключи, както казваше, „добър брак“. Той презираше бедничката мисис Вал и се държеше високомерно с нея. Мисля, че тя не го обича… не го обичаше много. Интересува се главно от магазини и кино. Оплаква се, че съпругът й не й давал достатъчно пари.

— А дъщерята?

— Илейн? Доста я съжалявам. Не е лоша. Една от тези големи ученички, които никога не порастват. Играе различни игри доста добре, ръководи момичетата скаути и всякакви такива неща. Наскоро имаше една история с някакъв млад учител, на когото светът му е крив, но таткото откри, че младежът имал комунистически идеи и се нахвърли върху тази връзка като ураган.

— Не е ли имала смелостта да му се опъне?

— Тя му се опъна. Само че младежът се уплаши. Мисля си, че са го вълнували парите. Илейн не е особено привлекателна, бедничката.

— А другият син?

— Никога не съм го виждала. Но всички казват, че бил привлекателен и голям негодник. Някаква историйка с подправен чек в миналото. Живее в Източна Африка.

— И е скъсал с баща си?

— Да, мистър Фортескю не можал да го лиши от наследство, защото вече го бил направил младши партньор във фирмата, но от години не е поддържал връзки с него фактически, ако някога се споменеше за Ланс, той казваше: „Не ми говорете за този вагабонтин. Той не ми е син.“ И все пак…

— Да, мис Дъв?

Мери бавно продължи:

— И все пак не бих се изненадала, ако старият Фортескю е гласял да го върне тук.

— Какво ви кара да мислите така?

— Защото преди около месец старият имаше страхотна разправия с Пърсивал — бе открил нещо, което Пърсивал е вършел зад гърба му — не знам точно какво — и беше направо бесен. Пърсивал изведнъж престана да бъде любимецът му. А и напоследък той съвсем се промени.

— Мистър Фортесюо ли се промени съвсем?

— Не. Имах предвид Пърсивал. Оттогава ходи нагоре-надолу, сякаш са му потънали гемиите.

— А какво ще кажете за прислугата? Вече описахте семейство Кръмп. Кой още работи тук?

— Гладис Мартин е прислужничката или сервитьорката, както в наши дни обичат да се наричат тези момичета. Тя оправя стаите долу, подрежда масата, раздига я и помага на Кръмп да сервира. Съвсем благоприлично момиче, само че малко слабоумничко.

Нийл кимна.

— Камериерката е Елън Къртис. Възрастна, много кисела и раздразнителна, но върши добра работа и е първокласна камериерка. Другите са външни — различни жени, които идват от време на време.

— А само тези хора ли живеят тук?

— И старата мис Рамсботъм.

— Коя е тя?

— Балдъзата на мистър Фортескю — сестра на първата му жена. Жена му е била доста по-възрастна от него, а сестра й пък доста по-възрастна от нея — което значи, че тя е много над седемдесетте. Има си собствена стая на втория етаж, сама си готви и всичко останало, само една жена идва да й чисти. Твърде е ексцентрична и никога не е харесвала зет си, но дошла тук още когато била жива сестра й и останала и след нейната смърт. Мистър Фортескю никога не й обръщаше особено внимание. Обаче тя си е рядък екземпляр, тази леля Ефи.

— И това е всичко?

— Това е всичко.

— Значи стигаме до вас, мис Дъв.

— Искате подробности ли? Аз съм сираче. Завърших курс за секретарки в колежа „Сейнт Алфред“. Започнах да работя като машинописка със стенография, напуснах и отидох на друго място, но реших, че това не е работа за мен и започнах сегашния си занаят. Работила съм при трима различни работодатели. След около година, година и половина мястото ми омръзва и се премествам на друго. В Ютрий Лодж съм от малко повече от година. Ще ви напиша на машина имената и адресите на работодателите си и ще ги дам заедно с копие от препоръките си на сержант… Хей ли беше? Това ще ви бъде ли достатъчно?

— Абсолютно, мис Дъв.

Нийл помълча, като се забавляваше с представата как мис Дъв се рови в закуската на мистър Фортескю. След това мислите му се върнаха още по-назад и той я видя как методично събира в малка кошничка плодове от тис. С въздишка се върна към настоящето.

— А сега, бих желал да видя момичето… м-м-м… Гладис, а после и камериерката, Елън.

И като ставаше, добави:

— Между другото, мис Дъв, можете ли да ми дадете някаква идея защо мистър Фортескю ще носи в джоба си зърно?

— Зърно ли? — тя го загледа очевидно с искрена изненада.

— Да — зърно. Това говори ли ви нещо, мис Дъв?

— Съвсем нищо.

— Кой се грижеше за дрехите му?

— Кръмп.

— Ясно. А мистър и мисис Фортескю обща спалня ли имаха?

— Да. Естествена той си имаше собствена съблекалня и баня, тя също… — Мери погледна ръчния си часовник. — Всъщност смятам, че й е време да се върне.

Инспекторът се беше изправил. Той изрече с приятен глас:

— Знаете ли каква мис Дъв? Много странно впечатление ми прави, че макар и наблизо да има три игрища за голф, все пак досега се е оказало невъзможно да намерят мисис Фортескю на някое от тях.

— Няма да бъде толкова странно, инспекторе, ако се окаже, че тя изобщо не е била на голф.

Гласът на Мери звучеше сухо. Инспекторът рязко каза:

— Определено ме уведомиха, че тя е на голф.

— Взе си стиковете и обяви намерението си да играе голф. Естествено, сама караше колата си.

Усетил намека, той я загледа втренчено.

— С кого е играла? Знаете ли?

— Смятам, че е възможно да е бил мистър Вивиан Дюбоа.

Нийл се задоволи с едно:

— Ясно.

— Ще ви изпратя Гладис. Тя сигурно ще бъде изплашена до смърт.

Мери се забави на вратата, после каза:

— Не бих ви посъветвала да приемете буквално всичко, което ви казах. Аз съм си злобно създание.

Тя излезе. Инспектор Нийл гледаше затворената врата и се чудеше. Продиктувано от злоба или не, но това, което му беше разказала, не можеше да не подтиква към размисъл. Ако Рекс Фортескю е бил отровен предумишлено, а почти сигурно изглеждаше, че това е точно така, тогава обстановката в Ютрий Лодж изглеждаше многообещаваща. Гъмжеше от мотиви.