Агата Кристи
Джоб с ръж (18)

I

— Само за минутка — каза мис Рамсботъм. — Този пасианс ще излезе.

Тя премести един поп с цялото му обкръжение, сложи червена седмица върху черна осмица, натрупа четворката, петицата и шестицата пика върху основния куп, бързо размести още няколко карти и се облегна доволна назад.

— Това е „Двойният жокер“. Не излиза често — рече тя, а после вдигна очи към момичето, застанало до камината и попита: — Значи ти си жената на Ланс?

Пат, която мис Рамсботъм беше поръчала да изпроводят горе, кимна с глава.

— Да — каза тя.

— Висока си — забеляза мис Рамсботъм. — Изглеждаш здрава.

— Много съм здрава.

— Жената на Пърсивал е кекава. Яде прекалено много сладкиши и не спортува достатъчно. Е, седни, дете, седни. Къде се запознахте с племенника ми?

— В Кения. Бях там на гости у едни приятели.

— Доколкото разбрах, била си женена и по-рано.

— Да. Два пъти.

Мис Рамсботъм подсмръкна дълбоко.

— Предполагам, разведена.

— Не — каза Пат. Гласът й леко потрепери. — И двамата… починаха. Първият ми съпруг беше летец изтребител. Убиха го във войната.

— А вторият? Чакай малко — някой ми каза… Самоубил се, нали?

Пат кимна.

— По твоя вина ли?

— Не — рече Пат, — не по моя.

— Занимавал се е с конни надбягвания, нали?

— Да.

— Никога през живота си не съм ходила на хиподрум. Обзалагания и игра на карти — това са все дяволски работи.

Пат не отвърна.

— Не припарвам до кино или театър — заяви мис Рамсботъм. — Грешен е днешният свят. Много грях имаше и в този дом, но Господ го порази.

На Пат все още й беше трудно да каже нещо. Чудеше се дали лелята на Ланс е напълно в ред, но същевременно беше впечатлена от проницателния поглед на старата дама.

— Какво знаеш за семейството, в което си влязла? — попита леля Ефи.

— Навярно толкова, колкото всички останали знаят за семействата, в които влизат — отвърна Пат.

— Хм, има нещо в това, има нещо. Виж какво ще ти кажа. Сестра ми беше глупачка, зет ми — мошеник, Пърсивал е подлец, а твоят Ланс винаги е бил черната овца на семейството.

— Смятам, че всичко това са глупости — храбро рече Пат.

— Може и да си права — неочаквано каза мис Рамсботъм. — Не бива просто така да се прикачват етикети на хората. Но не подценявай Пърсивал. Обикновено хората са склонни да мислят, че тези, които ги смятат за добри, са и глупави. Пърсивал никак не е глупав. Доста е умен, но се прави на светец. Никога не съм го обичала. Имай предвид, че нямам доверие на Ланс и не одобрявам много постъпките му, но си имам слабост към него… Той е дръзко момче — винаги си е бил такъв. Трябва да се грижиш за него и да внимаваш да не прекалява. Кажи му да не подценява Пърсивал, милинка. Кажи му да не вярва на всичко, което казва Пърсивал. Всички в тази къща са лъжци. — И старата дама добави със задоволство: — Огън и жупел ще ги посипят всичките.

II

Инспектор Нийл привършваше телефонен разговор със Скотланд Ярд.

Помощник-комисарят отсреща рече:

— Ние бихме могли да ви осигурим тези сведения, след като обиколим различните частни санаториуми. Естествено, тя може и да е починала.

— Вероятно. Много време е минало оттогава.

Старите грехове хвърлят дълги сенки. Казала го беше мис Рамсботъм — при това многозначително — сякаш му намекваше нещо.

— Тази идея е фантасмагория — каза помощник-комисарят.

— Много е вероятно, сър. Но чувствам, че не можем да я пренебрегнем напълно. Прекалено много съвпадения…

— Да, да. Ръж, косове, малкото име на човека…

Нийл продължи:

— Аз се насочвам и по други следи — Дюбоа е известна възможност. Също и Райт. Гладис може да е забелязала един от двамата през страничната врата. Може да е оставила подноса за чай в антрето и да е излязла да види кой е и какво търси и тогава той да я е удушил на място, а след това да е завлякъл тялото й до въжето за простиране и да е сложил на носа й щипка…

— Налудничаво е да извърши такова нещо в пълно съзнание! И при това е толкова гадно.

— Да, сър. То е разстроило онази старица — имам предвид мис Марпъл. Симпатична стара дама — а и много проницателна. Преместила се е в къщата, за да бъде близо до старата мис Рамсботъм. Не се съмнявам, че е наострила уши и че няма да пропусне нищо от това, което става.

— Какъв е следващият ви ход, Нийл?

— Имам среща с лондонските адвокати. Искам да науча още нещичко за работите на Рекс Фортескю. Макар и да е стара история, иска ми се да разбера и още нещо за мина „Кос“.

III

Мистър Билингсли от „Билингсли, Хорсторп & Уолтърс“ беше изискан човек, чиято предпазливост обикновено се прикриваше зад подвеждащо общителен маниер. Това беше вторият му разговор с инспектор Нийл и сега дискретността му се забелязваше по-малко от предишния път. Тройната трагедия в Ютрий Лодж бе разтърсила мистър Билингсли и го бе освободила от професионалните му задръжки. Сега той беше загрижен да изложи пред полицията всички възможни факти.

— Толкова необичайна е цялата тази работа — каза той. — Толкова необичайна. През цялата си професионална кариера не помня да съм имал подобен случай.

— Откровено казано, мистър Билингсли — отбеляза инспектор Нийл, — необходима ни е всичката помощ, която можете да ни окажете.

— Разчитайте на мен, любезни господине. Ще бъда щастлив да ви помогна във всяко едно отношение.

— Най-напред да ви попитам колко добре познавахте покойния мистър Фортескю и делата на фирмата му.

— Познавах Рекс Фортескю доста добре. Тоест, познавам го от, е, бих казал шестнадесет години. Имайте предвид, че ние не сме единствените, които обслужват фирмата му, съвсем не.

Инспектор Нийл кимна. Знаеше това. „Билингсли, Хорсторп & Уолтърс“ бяха, така да се каже, почтените адвокати на Рекс Фортескю. За по-малко почтените си сделки той беше ползвал други фирми, където добросъвестността не беше толкова на почит.

— А сега какво искате да знаете? — продължи мистър Билингсли. — Казах ви за завещанието му. Наследник след изплащане на всички задължения е Пърсивал Фортескю.

— Сега ме интересува завещанието на вдовицата. След смъртта на мистър Фортескю, доколкото разбирам, тя е наследила сто хиляди лири.

Билингсли кимна.

— Значителна сума — каза той — и, между нас казано, инспекторе, фирмата едва ли е в състояние да я изплати.

— Значи фирмата не е преуспяваща?

— Откровено казано и само между нас да си остане, от година и половина тя върви към фалит.

— Има ли някаква определена причина?

— Д-д-а. Бих казал, че причината е в самия Рекс Фортескю. През последната година той действаше като ненормален човек. Тук продаде добри акции, там купи рисковани и през цялото време говореше големи приказки. Не приемаше съвети. Пърсивал — нали знаете, синът му — той идва тук, за да ме моли да използвам влиянието си пред баща му. Е, направих каквото можах, но Фортескю беше глух за всякакви аргументи. Наистина изглеждаше променен.

— Но, доколкото разбирам, не депримиран — каза инспектор Нийл.

— Не, не. Точно обратното. Беше оживен, кипеше от енергия.

Инспектор Нийл кимна. Потвърждаваше се една идея, която се бе оформила в главата му. Мислеше, че започва да разбира някои от причините за търканията между Пърсивал и баща му. Мистър Билингсли продължи:

— Но няма смисъл да ме питате за завещанието на съпругата му, защото не съм го изготвял аз.

— Да, знам това — рече Нийл. — Просто проверявам дали тя има какво да остави. Накратко, сто хиляди лири.

Мистър Билингсли енергично завъртя глава.

— Не, не, любезни ми господине. Тук грешите.

— Да не искате да кажете, че стоте хиляди лири са й били завещани само доживотно?

— Не, не, завещанието е окончателно и необратимо. Но в него има клауза във връзка с това. Съпругата наследява сумата, само ако надживее мъжа си с един месец. Мога да кажа, че в наши дни тази клауза се среща доста често. Тя започна да се прилага поради несигурността на пътуването със самолет. Ако двама души загинат при самолетна катастрофа, става изключително трудно да се определи кой кого е надживял и възникват множество прелюбопитни проблеми.

Инспектор Нийл го гледаше втренчено.

— Тогава Адел Фортескю не е имала сто хиляди лири, които да завещае. Какво става с тези пари?

— Остават във фирмата. Или по-скоро бих казал, че преминават към наследника след изплащане на всички задължения.

— И този наследник е мистър Пърсивал Фортескю.

— Точно така — рече Билингсли, — преминават към Пърсивал Фортескю. А при състоянието, в което се намират работите на фирмата — непредпазливо добави той, — бих казал, че той наистина ще има нужда от тях.

IV

— О, боже! Вие, полицаите, какво ли не искате да знаете — каза лекарят, приятел на инспектор Нийл.

— Хайде, Боб, изплюй камъчето.

— Е, тъй като двамата сме сами, за щастие не можеш да ме цитираш! Но знаеш ли, трябва да ти кажа, че идеята ти е абсолютно правилна. От онова, което ми разказа, излиза, че е било маниакална психоза. Семейството е подозирало това и са настоявали да се прегледа. Той не искал. Болестта се развива точно както ми описа. Загуба на трезва преценка, мегаломания, яростни пристъпи на раздразнение и гняв, самохвалство, мания за величие — че е голям финансов гений. Всеки, който страда от нея, за кратко време би разорил една стабилна фирма — освен ако не му свият юздите — а това не е толкова лесно, особено ако самият човек има представа какво му готвят. Да, бих казал, че вашите приятели са извадили късмет със смъртта му.

— Те не са ми приятели — възрази Нийл. После повтори това, което вече беше казал веднъж: — Всички те са много неприятни хора…