Агата Кристи
Джоб с ръж (17)

I

Инспектор Нийл установи, че мистър Ансъл е от онзи тип адвокати, които по-лесно се сплашват, отколкото те самите да уплашат някого. Като член на малка и не много преуспяваща фирма той проявяваше готовност по всички възможни начини да сътрудничи на полицията, вместо да отстоява правата си.

Да, каза той, бил изготвил завещанието на покойната мисис Адел Фортескю. Тя го посетила в кантората преди около пет седмици. Сторило му се доста странно, но, естествено, не казал нищо. Всъщност в адвокатската практика се случвали странни неща и, несъмнено, инспекторът щял да разбере, че дискретността и прочие, и прочие… Инспекторът кимна в знак, че разбира. Вече беше установил, че мистър Ансъл по-рано не е бил посредничил на мистър Фортескю или на някого от семейството.

— Естествено — каза мистър Ансъл, — тя не искаше да се обърне за целта към адвокатите на съпруга си.

Накратко казано, фактите бяха прости. Адел Фортескю беше направила завещание, като оставяше цялото си имущество на Вивиан Дюбоа.

— Но аз разбрах — каза мистър Ансъл, гледайки въпросително Нийл, — че тя всъщност не е имала много за завещаване.

Инспектор Нийл кимна. Това беше вярно за времето, когато бе направила завещанието си, но след смъртта на Рекс Фортескю тя беше наследила 100 000 лири и можеше да се предполага, че тези 100 000 лири (без наследствения данък) сега принадлежат на Вивиан Едуард Дюбоа.

II

В хотел „Голф“ инспектор Нийл намери Вивиан Дюбоа, който неспокойно очакваше пристигането му. Дюбоа се канеше да замине. Всъщност багажът му беше приготвен, когато инспектор Нийл учтиво го покани по телефона да остане. С много приятен тон инспекторът се бе извинил за безпокойството, но зад общоприетите фрази молбата звучеше като заповед. Вивиан Дюбоа бе възразил, но не прекалено енергично.

Сега той каза:

— Истински се надявам да ме разберете, инспектор Нийл, че за мен е неудобно да оставам повече. В действителност имам неотложна работа, за която трябва да се погрижа.

— Не знаех, че работите, мистър Дюбоа — сърдечно изрече инспектор Нийл.

— Опасявам се, че в днешно време човек не може да бъде толкова свободен, колкото би му се искало.

— Смъртта на мисис Фортескю трябва да е била голям удар за вас, мистър Дюбоа. Двамата сте били близки приятели, нали?

— Да — каза Дюбоа, — тя беше очарователна жена. Много често играехме заедно голф.

— Сигурно много ще ви липсва.

— Да, така е — въздъхна Дюбоа. — Наистина всичко това е съвсем, съвсем ужасно.

— Доколкото знам, телефонирали сте й следобеда, когато е починала.

— Така ли? Уверявам ви, че сега не мога да си спомня.

— Някъде към четири часа.

— Да, струва ми се, че да.

— Не си ли спомняте за какво си говорихте, мистър Дюбоа?

— За нищо важно. Мисля, че я попитах как се чувства и дали има нещо ново във връзка със смъртта на съпруга й — горе-долу обичайните въпроси.

— Аха — каза инспектор Нийл и добави: — А след това сте излезли на разходка?

— М-м да… Аз… като че ли да. Е, не точно на разходка. Поиграх малко голф.

Инспектор Нийл любезно каза:

— Мисля, че не, мистър Дюбоа. Не точно тогава. Тукашният портиер ви е забелязал да слизате към Ютрий Лодж.

Погледът на Дюбоа срещна неговия, после неспокойно се отклони.

— Боя се, че не мога да си спомня, инспекторе.

— Може би вие всъщност сте отишли да посетите мисис Фортескю?

Дюбоа рязко възрази:

— Не. Не, не съм. Изобщо не съм се приближавал до къщата.

— Тогава къде сте ходили?

— Ами аз… продължих надолу по пътя, до „Трите гълъба“, после се върнах на игрището за голф.

— Съвсем сигурен ли сте, че не сте ходили в Ютрий Лодж?

— Съвсем сигурен, инспекторе.

Инспекторът поклати глава.

— Хайде, хайде, мистър Дюбоа — каза той. — Знаете, че е много по-добре да сте искрен с нас. Може да сте имали някоя съвсем невинна причина да отидете там.

— Казвам ви, че изобщо не съм ходил да видя мисис Фортескю през онзи ден.

Инспекторът стана.

— Знаете ли, мистър Дюбоа — с приятен тон произнесе той, — мисля, че ще се наложи да ви помолим да дадете официални показания и ще ви посъветвам, което е ваше право, това да стане в присъствието на адвокат.

Цветът се отдръпна от лицето на мистър Дюбоа, като остана само болезнено зеленикав тен.

— Вие ме заплашвате — каза той. — Заплашвате ме.

— Не, не, нищо подобно. — Тонът на инспектор Нийл изразяваше изненада. — Нищо подобно не ни е позволено да правим. Точно обратното. В действителност ви напомням, че имате известни права.

— Казвам ви — нямам нищо общо с всичко това! Нищо общо!

— Хайде, мистър Дюбоа, през онзи ден, около четири и половина, сте били в Ютрий Лодж. Някой погледнал през прозореца и ви видял.

— Само в градината бях. Не съм влизал в къщата.

— Не сте ли? — каза инспектор Нийл. — Сигурен ли сте? А да сте влизали през страничния вход, после да сте се качили нагоре по стълбите до всекидневната на мисис Фортескю? Да сте търсили нещо там в бюрото?

— Значи вие сте ги взели — навъсено каза Дюбоа. — Онази глупачка Адел ги пазеше, после… закле ми се, че ги е изгорила… Но в тях не пише това, което си мислите.

— Вие не отричате, нали мистър Дюбоа, че сте били много близък приятел с мисис Фортескю?

— Не, разбира се, че не. Как ще отричам, когато писмата са у вас? Само казвам, че не е необходимо да търсите в тях нещо престъпно. И през ум да не ви минава, че ние… че тя… някога сме мислили да се отървем от Рекс Фортескю. Боже мой, аз не съм такъв човек.

— Но може би тя е била такава жена?

— Глупости — извика Вивиан Дюбоа, — нали и нея са я убили?

— Е, да, да.

— Добре, тогава не е ли естествено да се повярва, че който е убил мъжа й, е убил и нея?

— Вероятно. Наистина е вероятно. Но има и други решения. Например (това е съвсем хипотетично, мистър Дюбоа) — възможно е мисис Фортескю да се е отървала от съпруга си и след неговата смърт да е станала малко опасна за някого. Някой, който може би не й е помагал в това, което е извършила, но който поне я е насърчавал и е осигурил, така да се каже, мотива за деянието. Разбирате, нали, тя би могла да бъде опасна за този някого.

Дюбоа заекна:

— Н-н-не можете да изградите обвинение срещу мен. Не можете.

— Знаете ли, тя е направила завещание. Оставила е всичките си пари на вас. Цялото си имущество.

— Не ги искам тези пари. И стотинка не искам от тях.

— Разбира се, те не са много — забеляза инспектор Нийл. — Бижута и някакви кожи, но смятам, че в брой сумата никак не е голяма.

Дюбоа го зяпна с отворена уста.

— Но аз мислех, че мъжът й…

Той си прехапа езика.

— Така ли, мистър Дюбоа? — произнесе инспектор Нийл, този път със стоманен глас. — Това е много интересно. Питам се дали знаете какво пише в завещанието на Рекс Фортескю…

III

Вторият разговор на инспектор Нийл в хотел „Голф“ беше с мистър Джералд Райт. Мистър Райт беше слаб, интелектуален и много надменен млад човек. Както забеляза инспектор Нийл, по фигура много не се различаваше от Вивиан Дюбоа.

— Какво мога да сторя за вас, инспектор Нийл? — попита той.

— Смятах, че бихте могли да ми помогнете с известна информация, мистър Райт.

— Информация? Наистина ли? Изглежда твърде невероятно.

— Във връзка със скорошните събития в Ютрий Лодж. Естествено, вие сте чували за тях, нали?

Инспектор Нийл вложи във въпроса си лека ирония. Мистър Райт покровителствено се усмихна.

Да съм чувал за тях е меко казано. Вестниците пишат само за това. Колко невероятно кръвожадна е нашата преса! В какви времена живеем! От една страна произвеждат атомни бомби, от друга нашите вестници изпитват удоволствие да пишат за брутални убийства! Но вие казахте, че трябвало да ми зададете някакви въпроси. Наистина не виждам какви могат да бъдат. Нищо не знам за тази работа в Ютрий Лодж. Всъщност, когато мистър Фортескю е бил убит, аз бях на остров Ман.

— Пристигнали сте тук много скоро след това, нали, мистър Райт? Струва ми се, че сте получили телеграма от мис Илейн Фортескю.

— О, нашата полиция знае всичко, нали така? Да, Илейн ми телеграфира. И аз, естествено, дойдох веднага.

— И, доколкото разбирам, скоро ще се ожените?

— Съвсем правилно, инспектор Нийл. Надявам се, че нямате възражения.

— Това си е изцяло работа на мис Фортескю. Разбирам, че привързаността между вас двамата е от доста време? Всъщност може би вече от шест-седем месеца?

— Съвсем точно.

— Вие с мис Фортескю сте били сгодени. Мистър Фортескю отказал да даде съгласието си и ви е уведомил, че ако дъщеря му се омъжи против волята му, той не възнамерява да й осигури какъвто и да е доход. При което, доколкото разбирам, вие сте развалили годежа и сте заминали.

Джералд Райт се усмихна по-скоро състрадателно.

— По много груб начин представяте нещата, инспектор Нийл. В действителност аз станах жертва на политическите си убеждения. Рекс Фортескю беше от най-лошия тип капиталисти. Естествено, аз не можех да продам политическото си верую за пари.

— Но не възразявате да се ожените за жена, която току-що е наследила 50 000 лири, нали?

По лицето на Джералд се появи лека усмивчица на удовлетворение.

— Съвсем не, инспектор Нийл. Парите ще бъдат използвани в интерес на моите съмишленици. Но вие, несъмнено, не сте дошли, за да обсъждате с мен моето финансово положение или политическите ми убеждения?

— Не, мистър Райт фактически исках да разговарям с вас по един обикновен въпрос. Както знаете, мисис Адел Фортескю е починала в резултат на отравяне с цианид следобеда на пети ноември. Тъй като вие сте били край Ютрий Лодж през онзи следобед, си мислех, че е възможно да сте видели или чули нещо, което да има отношение към случая.

— А какво ви кара да смятате, че съм бил, както се изразявате, около Ютрий Лодж по онова време?

— През въпросния следобед сте излезли от хотела в четири и петнадесет, мистър Райт. След това сте тръгнали надолу по пътя към Ютрий Лодж. Естествено е да се предположи, че сте отивали там.

— Помислих си това — отвърна Джералд Райт, — но смятах, че ще бъде доста безсмислено. Вече имах уговорка да се срещна с мис Фортескю — Илейн — в хотела в шест часа. Разходих се по една уличка, която се отклонява от главния път и се върнах в хотел „Голф“ малко преди шест часа. Илейн не дойде на срещата. Съвсем естествено, при тези обстоятелства.

— Някой да ви е видял по време на тази разходка, мистър Райт?

— Мисля, че по пътя ме подминаха няколко коли. Не видях никой познат, ако се интересувате от това. Уличката беше доста тясна и прекалено кална за коли.

— И така между времето, когато сте излезли от хотела в четири и четвърт до шест часа, когато сте се върнали, нямаме друго доказателство, освен вашите думи?

Джералд Райт продължаваше да се усмихва снизходително.

— Много смущаващо и за двама ни, инспекторе, но е така.

Инспектор Нийл каза тихо:

— Значи ако някой каже, че е погледнал през един прозорец на площадката и ви е видял в градината на Ютрий Лодж към четири и тридесет и пет… — той спря и остави изречението недовършено.

Джералд Райт вдигна вежди и поклати глава.

— По това време видимостта трябва да е била много лоша. Смятам, че би било трудно за някого да го твърди със сигурност.

— Познавате ли мистър Вивиан Дюбоа, който също е отседнал тук?

— Дюбоа. Дюбоа? Не, мисля, че не. Да не е високият мургав мъж, който проявява много добър вкус по отношение на велурените обувки?

— Да. Той също е бил излязъл на разходка през въпросния следобед и също минал покрай Ютрий Лодж. Случайно не го ли забелязахте по пътя?

— Не. Не бих казал това.

За пръв път Джералд Райт изглеждаше леко разтревожен. Инспекторът замислено каза:

— Наистина следобедът не е бил много приятен за разходка, особено след смрачаване и по кална улица. Но е любопитно как всички като че ли са се чувствали преизпълнени с енергия.

IV

При завръщането на инспектор Нийл в къщата сержант Хей го поздрави с доволен израз.

— Разучих въпроса за косовете, сър.

— Така ли?

— Да, сър, били са в един пай. Оставили го студен за вечерята в неделя. Някой напипал този пай в килера или там някъде. Свалил коричката, извадил месото, дето било вътре и какво мислите, че сложил вместо него? Някакви вонящи косове, дето били в бараката на градинаря. Гаден номер, нали?

— „Не е ли лакомство това за краля достойно?“ — произнесе инспектор Нийл и остави след себе си сержант Хей със зяпнала уста.