Агата Кристи
Джоб с ръж (23)

I

В стаята на машинописките мис Самърс отново тъкмо беше направила чая и отново чайникът не беше заврял, когато изля водата върху листенцата. Историята се повтаря. Като пое чашата, мис Грифит си помисли: „Трябва наистина да поговоря с мистър Пърсивал за Самърс. Сигурна съм, че ние можем да работим по-добре. Но при цялата тази ужасна история не ми се иска да го тревожа за служебни дреболии.“

Както и толкова пъти по-рана мис Грифит рязко се обади:

— Водата пак не е завряла, Самърс.

А изчервената мис Самърс изрече обичайната си реплика:

— О, Божичко, този път наистина мислех, че е завряла.

По-нататъшното развитие на действието в таза насока бе прекъснато от влизането на Ланс Фортескю. Той се огледа малко неопределено, а мис Грифит скочи да го посрещне.

— Мистър Ланс — възкликна тя.

Той бързо се извърна към нея и лицето му грейна в усмивка.

— Здравейте. Ама това си е мис Грифит.

Мис Грифит се разтопи от удоволствие. Цели единадесет години не я беше виждал и да помни името й. Тя смутено каза:

— Как помните само.

А Ланс непринудено изрече, като вложи целия си чар:

— Разбира се, че помня.

В стаята на машинописките се разнесе развълнуван шепот. Мис Самърс забрави мъките си с чая. Беше зяпнала Ланс с полуотворена уста. Мис Бел упорито се беше вторачила над машината си, а мис Чейс дискретно си извади пудриерата и си напудри носа. Ланс Фортескю се огледа.

— И така, всичко тук си върви постарому.

— Няма много промени, мистър Ланс. Колко добре изглеждате, колко сте помургавял! Предполагам, че сте водили много интересен живот в чужбина.

— Може да се каже, че сега вероятно ще се опитам да водя интересен живот в Лондон.

— Връщате се в кантората ли?

— Може би.

— О, колко очарователно.

— Ще видите, че много съм забравил. Ще се наложи да ми обясните всички подробности, мис Грифит.

Мис Грифит доволно се засмя.

— Ще бъде много хубаво да се върнете тук, мистър Ланс. Наистина, много хубаво.

Ланс й хвърли изпитателен поглед.

— Много мило, много мило от ваша страна.

— Изобщо не сме повярвали… никоя от нас не повярва… — Мис Грифит прекъсна и се изчерви.

Ланс я потупа по ръката.

— Не сте повярвали, че дяволът е толкова черен, колкото го рисуват ли? Е, може и да не е. Но всичко това вече са стари работи. Няма смисъл да се връщаме към тях. Важно е бъдещето. — И той добави: — Брат ми тук ли е?

— Мисля, че е във вътрешния кабинет.

Ланс непринудено кимна и продължи пътя си. В преддверието към вътрешния кабинет една жена на средна възраст със строго изражение се надигна иззад бюрото и неприветливо произнесе:

— Името ви и по каква работа, моля?

Ланс колебливо я изгледа.

— Вие… мис Гроувнър ли сте?

Бяха му описали мис Гроувнър като бляскава блондинка. И наистина изглеждаше така на снимката във вестниците във връзка с разследването на случая с Рекс Фортескю. Това без съмнение не можеше да бъде мис Гроувнър.

— Мис Гроувнър напусна миналата седмица. Аз съм мисис Хардкасъл, личната секретарка на мистър Пърсивал Фортескю.

„Колко типично за братчето Пърси“ — помисли си Ланс. Да се отърве от една бляскава блондинка и на мястото й да вземе тази Горгона. Чудя се защо ли? Дали за безопасност, или защото му излиза по-евтино? А на глас непринудено изрече:

— Аз съм Ланселот Фортескю. Още не ме познавате.

— О, много се извинявам, мистър Ланселот — каза мисис Хардкасъл, — струва ми се, че за пръв път идвате в кантората?

— За пръв, но не и за последен — усмихна се Ланс.

Той прекоси стаята и отвори вратата на личния кабинет на баща си. Донякъде изненадан видя, че зад бюрото седи не Пърсивал, а инспектор Нийл. Инспекторът вдигна глава от голям куп книжа, които разпределяше и кимна.

— Добро утро, мистър Фортескю. Предполагам, че сте дошли да поемете задълженията си.

— Значи сте чули за решението ми да се включа във фирмата?

— Брат ви ми каза.

— Ами? А с възторг ли?

Инспектор Нийл успя да скрие усмивката си.

— Като че ли не успях да доловя възторг — сериозно каза той.

— Бедният Пърси — беше коментарът на Ланс.

Инспектор Нийл го изгледа с любопитство.

— Наистина ли смятате да станете бизнесмен?

— Струва ви се малко вероятно, така ли, инспектор Нийл?

— Защо не? Аз съм син на баща си.

— И на майка си.

Ланс поклати шава.

— Нищо подобно, инспекторе. Майка ми си беше викторианска романтичка. Любимото й четиво бе „Идилиите на краля“, както може да сте заключили от странните ни малки имена. Тя беше болнава и струва ми се, винаги откъсната от действителността. Аз изобщо не съм такъв. Не съм сантиментален, изпитвам много малко влечение към романтичното и съм реалист до мозъка на костите си.

— Хората невинаги са това, за което се мислят — изтъкна инспектор Нийл.

— Е, предполагам, че е така.

Той седна на един стол и просна дългите си крака в характерния си маниер. Вътрешно се усмихваше. После неочаквано каза:

— По-проницателен сте от брат ми, инспекторе.

— В какъв смисъл, мистър Фортескю?

— Хубавичко постреснах Пърси. Той си въобразява, че съм заритал за търговския живот. Мисли си, че ще бъркам в неговата каца с мед, че ще разпилея парите на фирмата и ще се опитам да го замеся в спекулативни проекти. Почти би си струвало да направя това, просто за да се позабавлявам! Почти, но не съвсем. Всъщност не мога да понасям канцеларския живот, инспекторе. Обичам да бъда на открито и да не се лишавам от възможността за приключения. На такова място бих се задушил. — И бързо добави: — Това, разбира се, е само за вашите уши. Не ме издавайте пред Пърси, моля ви.

— Не мисля, че ще говорим по този въпрос, мистър Фортескю.

— Трябва ми да се позабавлявам с Пърси. Искам да го накарам да се поизпоти. Трябва поне малко да си го върна.

— Доста любопитна фраза, мистър Фортескю. Да си го върнете — за какво?

Ланс сви рамене.

— Е, това вече е стара история. Не си струва да се ровим в нея.

— Разбрах, че имало някакъв малък проблем с един чек преди време. За него ли намеквате?

— Колко много знаете, инспекторе!

— Въпросът не е бил поставен пред съда, доколкото разбирам. Баща ви не би сторил това.

— Не. Просто ме изрита и толкова.

Инспектор Нийл го изгледа изпитателно, но всъщност мислеше не за Ланс Фортескю, а за Пърсивал. Честният, работливият, пестеливият Пърсивал. Струваше му се, че накъдето и да се обърнеше в това дело, винаги се сблъскваше със загадката Пърсивал Фортескю — човек, когото всеки познаваше само външно, но чиято вътрешна същност беше много по-трудно да се прецени. Като го наблюдава, човек би казал, че е малко безцветен и незначителен и до голяма степен е бил подвластен на баща си. Пърси Бастуна, както го беше нарекъл помощник-комисарят. Сега Нийл се мъчеше чрез Ланс да прецени по-отблизо личността на Пърсивал. Той опипа почвата.

— Като че ли брат ви винаги е бил много… е, как да се изразя… под влиянието на баща ви.

— Не съм сигурен. — Определено си личеше, че Ланс обмисля въпроса. — Не знам. Да, струва ми се, че такова би било впечатлението. Но не съм сигурен дали наистина е било така. Знаете ли, удивително е, като си мисля за миналото сега, как Пърси винаги е получавал своето, без това да се проявява външно по някакъв начин, ако разбирате какво искам да кажа.

Да, мислеше си инспектор Нийл, наистина е удивително. Той подреди книжата пред себе си, издири едно писмо и го бутна към Ланс.

— Това писмо сте написали през август, нали, мистър Фортескю?

Ланс го взе, погледна го и го върна.

— Да — потвърди той, — написах го през лятото, след като се върнах в Кения. Татко го е запазил, така ли? Къде беше — тук в кабинета ли?

— Не, мистър Фортескю, между книжата на баща ви в Ютрий Лодж.

Инспекторът внимателно огледа писмото пред себе си. Не беше дълго.

Скъпи татко,

Обсъдих нещата с Пат и съм съгласен с предложението ти. Ще ми трябва малко време, за да уредя работите си тук, да кажем докъм края на октомври или началото на ноември. Ще те уведомя, когото наближи. Надявам се, че ще се сработим по-добре отпреди. Във всеки случай от моя страна ще направя всичко възможно. Нямам повече какво да ти кажа. Пази се.

Твой Ланс

— Докъде бяхте адресирали това писмо, мистър Фортескю? До кантората или до Ютрий Лодж?

Ланс се намръщи, мъчейки се да си спомни.

— Трудно е. Не мога да се досетя. Нали виждате, вече са минали почти три месеца. Мисля, че до кантората. Да, почти съм сигурен. Тук, до кантората. — Той спря за малко, после с искрено любопитство попита: — Защо?

— Чудех се — каза инспектор Нийл. — Баща ви не го е сложил тук при личните си книжа. Занесъл го е в Ютрий Лодж и аз го намерих в бюрото му там. Чудех се защо ли е трябвало да го прави.

Ланс се засмя.

— Да го скрие от Пърси, предполагам.

— Изглежда — съгласи се инспектор Нийл, — че е така. Значи брат ви е имал достъп до личните документи на баща ви тук?

— Е — Ланс се запъна и се намръщи, — не точно. Искам да кажа, че вероятно е можел да ги прегледа по всяко време, ако е искал, но не се предполага, че…

Инспектор Нийл довърши изречението вместо него.

— Не се предполага, че го е правел?

Ланс широко се усмихна.

— Точно така. Откровено казано, това би означавало да си пъха носа в чужди неща. Но пък Пърси винаги си е пъхал носа тук и там.

Инспектор Нийл кимна. Той също допускаше вероятността Пърсивал Фортескю да е шпионирал. Щеше да подхожда на това, което инспекторът започваше да научава за характера му.

— За вълка говорим… — промърмори Ланс, тъй като в този момент се отвори вратата и влезе Пърсивал Фортескю. Готвеше се да заговори инспектора, но спря намръщен, като видя Ланс.

— Здрасти — каза той. — Ти тук? Не си ми казвал, че ще идваш днес.

— Почувствах, че ме обзема ентусиазъм за работа и ето ме тук, готов да бъда полезен. Какво искаш да свърша?

Пърсивал раздразнено отсече:

— Засега нищо. Съвсем нищо. Ще трябва да постигнем някакво споразумение с коя част от работата ще се занимаваш. Ще трябва да ти уредим и кабинет.

Ланс ухилено попита:

— Между другото, драги, защо си се отървал от бляскавата Гроувнър и си я заместил с тази конска физиономия?

— Ама моля ти се, Ланс — остро възрази Пърсивал.

— Определено лоша промяна. Аз очаквах да видя Гроувнър. Защо си я изхвърлил? Смятал си, че знае прекалено много ли?

— Разбира се, че не. Що за идея! — Пърси говореше ядосано и бледото му лице се зачерви. Обърна се към инспектора и студено произнесе: — Не трябва да обръщате внимание на брат ми. Той има доста странно чувство за хумор. — И добави: — Никога не съм имал особено високо мнение за интелигентността на мис Гроувнър. Мисис Хардкасъл има отлични препоръки и е извънредно способна, освен това е и много умерена в условията си.

— Много умерена в условията си — промърмори Ланс, като вдигна очи към тавана. — Знаеш ли, Пърси, аз всъщност не одобрявам да се правят икономии за сметка на персонала. Впрочем, имайки предвид колко лоялно ни подкрепяха служителите през последните трагични седмици, не смяташ ли, че би трябвало да им повишим заплатите?

— В никакъв случай — сряза го Пърсивал Фортескю. — Абсолютно нежелано и ненужно.

Инспектор Нийл долови дяволитото пламъче в очите на Ланс. Пърсивал обаче беше прекалено разстроен, за да го забележи.

— Ти винаги си имал все необикновени и екстравагантни идеи — заекна той. — За състоянието, в което сме заварили тази фирма, единствената надежда са икономиите.

Инспектор Нийл извинително се покашля.

— Това е едно от нещата, за които исках да говоря с вас, мистър Фортескю — обърна се той към Пърсивал.

— Да, инспекторе? — Пърсивал превключи вниманието си към Нийл.

— Искам да ви съобщя известни предположения, мистър Фортескю. Разбрах, че от шест месеца насам или от по-дълго време, може би от година, цялостното поведение на баща ви е било за вас източник на нарастваща тревога.

— Той не беше добре — решително каза Пърсивал. — Без съмнение изобщо не беше добре.

— Вие сте се опитвали да го убедите да отиде на лекар, но не сте успели. Отказа ви категорично?

— Така е.

— Може ли да ви попитам дали сте подозирали, че баща ви е страдал от това, което накратко се нарича маниакална психоза, едно състояние с признаци на мегаломания и раздразнителност, което рано или късно преминава в безнадеждна лудост?

Пърсивал изглеждаше изненадан.

— Забележително проницателен сте, инспекторе. Точно от това се страхувах. Ето защо бях толкова загрижен баща ми да се подложи на лечение.

Нийл продължи:

— Междувременно, докато успеете да убедите баща си, той е можел да причини голям безпорядък в бизнеса ви.

— Несъмнено беше така — съгласи се Пърсивал.

— Много злополучно стечение на обстоятелствата — отбеляза инспекторът.

— Направо ужасно. Никой не знае какви тревога съм преживял.

Нийл внимателно произнесе:

— От гледна точка на бизнеса, смъртта на баща ви е била изключително щастливо обстоятелство.

Пърсивал отсече:

— Едва ли допускате, че бих разглеждал смъртта на баща си в тази светлина.

— Въпросът не е как вие гледате на нея, мистър Фортескю. Просто говоря за един факт. Баща ви е починал, преди да банкрутира напълно.

Пърсивал нетърпеливо го прекъсна:

— Да, да. В действителност сте прав.

— Случилото се е било щастие за цялото семейство, тъй като то е зависело от този бизнес.

— Да. Но наистина, инспекторе, не разбирам накъде биете… — Пърсивал засече.

— О, наникъде не бия, мистър Фортескю. Просто обичам да си изяснявам фактите. Сега има и нещо друго. Доколкото разбрах, казахте, че не сте имали никаква връзка с брат си, откакто е напуснал Англия преди много години.

— Точно така.

— Да, но не е съвсем вярна нали, мистър Фортескю? Имам предвид, че през пролетта, когато сте били толкова разтревожена за здравето на баща си, всъщност сте писали на брат си в Африка за притесненията си във връзка с поведението му. Мисля, че сте искали брат ви да се съюзи с вас, за да накарате баща си да се подложи на преглед и да бъде изпратен в приют за душевно болни, ако е необходима.

— Аз, аз… наистина не разбирам… — Равновесието на Пърсивал беше силно разклатено.

— Така е, нали, мистър Фортескю?

— Е, всъщност смятах това за правилно. В края на краищата Ланселот си е младши съдружник.

Инспектор Нийл премести погледа си върху Ланс. Той се хилеше.

— Получихте ли това писмо? — попита инспекторът.

Ланс Фортескю кимна.

— И какво отговорихте?

Ланс се ухили още по-широко.

— Казах на Пърси да си яде ушите и да остави стария на мира. Казах му, че вероятно старият много добре знае какво върши.

Погледът на инспектор Нийл се върна на Пърсивал.

— Така ли ви отговори брат ви?

— Аз… аз… Е, в общи линии — да. Обаче с много по-обидни изрази.

— Сметнах, че е по-добре инспекторът да чуе една цензурирана версия — рече Ланс и продължи: — Откровено казано, инспектор Нийл, това е една от причините да се върна вкъщи, след като получих писмо от баща си — за да проверя сам това, което подозирах. В краткия разговор, който проведох с баща си, искрено ви казвам, не забелязах нищо нередно. Беше леко превъзбуден и това е всичко. Изглеждаше ми абсолютно способен да управлява собствените си работи. Както и да е, след като се върнах в Африка и обсъдих въпросите с Пат, реших да си дойда вкъщи и — как да се изразя — да видя честна ли е играта.

Докато говореше, той хвърли поглед към Пърсивал.

— Възразявам — заяви Пърсивал Фортескю. — Решително възразявам срещу това, за което намекваш. Не съм имал намерение да измамя баща си, бях загрижен за здравето му. Признавам, че бях загрижен и за… — той засече.

Ланс бързо запълни паузата.

— Бил си загрижен и за джобчето си, а? За джобчето на Пърси. — Той стана и внезапно промени поведението си. — Е, добре, Пърси, аз свърших. Исках малко да те побудалкам, като се преструвам, че работя тук. Нямах намерение да ти позволя да оправяш нещата само по твоя собствен миличък начин, но проклет да бъда, ако те оставя да продължаваш така. Честно казано, повръща ми се да стоя в една стая с теб. Ти винаги, през целия си живот, си бил едно мръсно, долно гаднярче. Шпионираш, пъхаш си носа, лъжеш и създаваш неприятности. И друго ще ти кажа — не мога да докажа това, но винаги съм смятал, че ти си подправил оня чек, заради който се вдигна цялата олелия и ме изхвърлиха оттук. Първо, фалшификацията беше отвратително некадърна, толкова некадърна, че от пет километра се набиваше в очи. Имах прекалено лоша репутация, за да мога убедително да протестирам, но често съм се чудел как старецът не се е досетил, че ако аз бях подправил подписа му, щях да го сторя много по-убедително.

Ланс продължи, като повиши глас:

— Е, Пърси, няма повече да протакам тази глупава игра. Писнало ми е и от Англия, и от Ситито. Писнало ми е от човечета като теб с раирани панталонки, черни сакенца, превзети гласчета и долни, калпави сделчици. Ще разделим наследството, както предложи ти, а аз ще се върна с Пат в една съвсем различна страна — страна, в която има чист въздух и простор за движение. Можеш да разделиш ценните книжа, както искаш. Запази си позлатените и консервативните, запази си сигурните от два, три и три и половина процента. Дай ми последните спекулативни сделки на татко, както ги наричаш. Повечето сигурно са боклуци. Но бас държа, че една-две от тях в края на краищата ще струват повече от всичките твои сигурни трипроцентови ценни книжа. Татко беше хитър стар дявол. Той рискуваше, безброй много пъти. Някои от тези рискове донесоха петстотин, шестстотин и седемстотин процента. Аз ще заложа на преценката и късмета му. Колкото до теб, червейче такова… — Ланс пристъпи към брат си, който бързо се отдръпна, заобиколи бюрото и се доближи до инспектор Нийл.

— Спокойно — каза Ланс, — няма да те пипна. Ти искаше да ме махнеш оттук, гониш ме. Би трябвало да си доволен. — И добави, тръгвайки към вратата: — Ако искаш, можеш да притуриш и концесиите на старата мина „Кос“. В случай че по следите ни са тръгнали МакКензи, за да ни убиват, аз ще ги завлека в Африка. — Като стигна до вратата, се обърна и добави: — Отмъщение! След всички тези години едва ли изглежда вероятно. Но инспектор Нийл сякаш го приема на сериозно, нали, инспекторе?

— Глупости — каза Пърсивал. — Такова нещо е невъзможно!

— Попитай него — каза Ланс. — Попитай го защо прави всички тези разследвания за косове и ръж в джоба на татко.

Леко поглаждайки горната си устна, инспектор Нийл каза:

— Нали си спомняте косовете през лятото, мистър Фортескю? Наистина има известни основания за разследване.

— Глупости — повтори Пърсивал. — От години никой нищо не е чувал за семейство МакКензи.

— И все пак — настоя Ланс, — аз почти бих се заклел, че сред нас има някой от това семейство. Предполагам, че и инспекторът мисли така.

II

Инспектор Нийл настигна Ланселот Фортескю тъкмо когато последният излизаше на уличката.

Ланс му се усмихна доста смутено.

— Нямах намерение да правя това. Но внезапно изгубих самообладание. Ох! Е, отдавна трябваше да се стигне до това. Имам среща с Пат в „Савой“ — в същата посока ли сте, инспекторе?

— Не, връщам се в Бейдън Хийт. Но има нещичко, което бих искал да ви попитам, мистър Фортескю.

— Кажете!

— Когато влязохте в кабинета и ме видяхте там, се изненадахте. Защо?

— Предполагам, защото не съм очаквал да видя вас. Мислех, че ще заваря там Пърси.

— Не ви ли казаха, че е излязъл?

Ланс го изгледа с любопитство.

— Не. Казаха ми, че бил в кабинета.

— Ясно. Никой не е знаел, че е излязъл. Кабинетът няма втора врата — но има една врата от малкото преддверие, която води право в коридора — предполагам, че брат ви е излязъл оттам. Но ме изненадва, че мисис Хардкасъл не ви е казала.

Ланс се засмя.

— Вероятно е била отишла да си вземе чая.

— Да, да. Точно така.

Ланс го погледна.

— Какво сте си наумили, инспекторе?

— Просто ме озадачават някои дреболии — това е всичко, мистър Фортескю.