Агата Кристи
Джоб с ръж (27)

I

— Невъзможно — рече инспектор Нийл.

Той се облегна на стола си и се загледа в мис Марпъл с изумление. Както бе предвидила тя, той не беше изненадан, но макар да приемаше вероятността, не можеше да я приеме като действителен факт. Ланс Фортескю отговаряше на описанието: мис Марпъл достатъчно добре го бе обрисувала. Но инспектор Нийл не бе в състояние да види как може отговорът на загадката да бъде Ланс.

Мис Марпъл се наклони напред и внимателно и убедително, като човек, който обяснява прости аритметични факти на малко дете, изложи теорията си.

— Разбирате ли, той винаги е бил такъв. Тоест, винаги е бил лош. Изцяло лош, макар и едновременно с това — винаги привлекателен. Особено за жените. Има блестящ ум и обича да поема рискове. Непрекъснато е рискувал и заради чара му хората вечно са мислели най-доброто, а не най-лошото за него. През лятото се върнал вкъщи, за да се срещне с баща си. Нито за миг не приемам, че Рекс Фортескю му е писал или го е повикал чрез някого — освен, естествено, ако имате действителни доказателства за това.

Тя спря и го загледа въпросително.

Нийл поклати глава.

— Не — рече той. — Нямам доказателства баща му да го е викал. Има едно писмо, което се предполага Ланс да му е писал, след като е идвал в Англия. Но Ланс съвсем лесно е можел да го пъхне сред книжата на баща си тук в кабинета в деня на пристигането си.

— Хитро скроено — рече мис Марпъл, кимайки с глава. — Е, както казах, той вероятно е пристигнал със самолет и е опитал да се помири с баща си, но мистър Фортескю не искал и да чуе. Разбирате ли, Ланс се бил оженил наскоро и малката рента, от която живеел и която той несъмнено допълвал по различни непочтени начини, вече не му стигала. Той е много влюбен в Пат (а тя е много мило, сладко момиче) и искал да започне с нея порядъчен живот, без мошеничества. А от негова гледна точка това означавало да има много пари. Когато бил в Ютрий Лодж, той трябва да е чул за косовете. Може би за тях е споменал баща му, а може да е била и Адел. Той стигнал до заключение, че дъщерята на МакКензи се е установила в къщата и му хрумнало, че в случай на убийство тя би била много добра изкупителна жертва. Защото, разбирате ли, когато осъзнал, че не може да накара баща си да изпълни желанието му, той трябва хладнокръвно да е решил, че ще се наложи да го убие. Може да е разбрал, че баща му не е много добре и се е страхувал, че докато мистър Фортескю почине, фирмата ще фалира напълно.

— Той е бил чудесно осведомен за здравето на баща си — каза инспекторът.

— А-ха, това обяснява много неща. Вероятно съвпадението на малкото име на баща му, Рекс, заедно с инцидента с косовете да му е подсказало идеята за детското стихотворение. Да направи от цялата работа една налудничава история и да я свърже със старата закана за отмъщение на семейство МакКензи. След това, разбирате ли, той би могъл да се отърве и от Адел и да спаси стоте хиляди лири да не излязат от фирмата. Но трябвало да има и трето действащо лице — „слугинчето в градината простираше прането“ — и предполагам, че това му е дало идея да запуши устата й, преди тя да проговори. И това щяло да му даде необходимото — убедително алиби за първото убийство. Останалото било лесно. Пристигнал тук от гарата съвсем малко преди пет часа, времето, когато Гладис внасяла в антрето втория поднос. Дошъл до страничната врата, видял я и й направил знак. Удушил я и отнесъл тялото й от другата страна на къщата, до въжетата за простиране, което му отнело само три-четири минути. След това позвънил на главния вход, влязъл в къщата и пил чай заедно със семейството. После се качил да види мис Рамсботъм. Когато слязъл долу, се вмъкнал в гостната, намерил Адел сама да пие последната си чаша и докато говорел с нея, успял да пусне в чая цианида. Знаете ли, това не би било трудно. Парченце от нещо бяла като захар. Може да е протегнал ръката си към захарницата, да е взел една бучка и демонстративно да я е пуснал в чашата й. После със смях да е казал: — Я виж, пуснах ти още захар в чая. На което тя да отвърне, че няма нищо против и да го е изпила. Би било лесно и дръзко. Да, той си е дързък.

Инспектор Нийл бавно каза:

— Действително е възможно, да. Но не мога да разбера — наистина, мис Марпъл, не мога да разбера — какво е щял да спечели от това. Да кажем, че ако старият Фортескю бил останал жив, бизнесът скоро щял да фалира. Достатъчно голям ли е бил делът на Ланс, за да го накара да планира три убийства? Мисля, че не. Наистина мисля, че не.

— Това си е трудничко — призна мис Марпъл. — Да, съгласна съм с вас. Наистина създава трудности. Предполагам… — Тя се запъна, гледайки инспектора. — Предполагам — съвсем невежа съм по финансовите въпроси, — но си мисля наистина ли е вярно, че мина „Кос“ не струва нищо?

Нийл размисли. В ума му се подреждаха различни епизоди. Готовността на Ланс да вземе от Пърсивал разните спекулативни или безполезни акции. Думите му днес, когато си тръгваше от кабинета в Лондон, че е по-добре Пърсивал да се отърве от „Кос“ и нещастията, които носи тази мина. Една златна мина. Нищо не струваща златна мина. Но може би мината не е била безполезна. И все пак това някак си изглеждаше невероятно. Едва ли е имало изгледи старият Рекс Фортескю да направи грешка по този въпрос, макар че, естествено, е възможно напоследък да са правили измервания. Всъщност къде беше мината? Ланс бе казал, че е в Западна Африка. Да, но някой друг — не бе ли мис Рамсботъм — рече, че била в Източна Африка. Дали Ланс съзнателно не заблуждаваше, като каза Западна вместо Източна? Мис Рамсботъм е стара и с отслабнала памет и все пак може да е права тя, а не Ланс. Източна Африка. Ланс тъкмо беше пристигнал от Източна Африка. Може би е научил нещо ново?

Внезапно още едно късче щракна и се намести в картинката на инспектора. Вестник „Таймс“, който четеше във влака. „Уранови залежи намерени в Танганайка.“ Ако предположим, че уранът е в стария „Кос“? Това би обяснило всичко. Тъй като е бил близо до мястото, Ланс е научил това и при наличието на уранови залежи там, щял да грабне цяло състояние. Огромно състояние! Инспекторът въздъхна и погледна мис Марпъл.

— Как смятате — попита с упрек той, — че някога ще мога да докажа всичко това?

Мис Марпъл окуражително му кимна, както една леля би насърчила умния си племенник, който се явява на изпит за стипендия.

— Ще го докажете. Вие сте много, много умен човек, инспектор Нийл. Още отначало забелязах това. Сега вече, като знаете кой е, би трябвало да можете да намерите доказателствата. Например на онзи къмпинг ще го познаят по снимката. Трудно ще му бъде да обясни защо е прекарал там една седмица под името Албърт Евънс.

Да, мислеше си инспектор Нийл, Ланс Фортескю е интелигентен и безскрупулен — но освен това е и безразсъдно смел. Поел е прекалено голям риск.

„Ще го пипна!“ — помисли си Нийл. После, обхванат от съмнение, погледна мис Марпъл.

— Та всичко това си е само едно предположение — каза той.

— Да, но вие сте убеден, нали?

— Предполагам, че съм. В края на краищата, и по-рано съм срещал хора от неговия тип.

Старата дама кимна.

— Така е, това има много голямо значение — точно затова съм толкова сигурна.

Нийл я погледна закачливо.

— Понеже познавате престъпниците.

— О, не. Разбира се, че не затова. Заради Пат — такова мило момиче. Тя е от тези, които винаги се омъжват за лоши хора — отначало това привлече вниманието ми към него…

— Аз може да съм сигурен в себе си — рече инспекторът, — но има много неща, които се нуждаят от обяснение — например въпросът за Руби МакКензи. Бих могъл да се закълна, че…

Мис Марпъл го прекъсна:

— И сте съвсем прав. Но сте се насочили погрешно. Идете да си поговорите с мисис Пърси.

II

— Мисис Фортескю — каза инспектор Нийл, — имате ли нещо против да ми кажете моминското си име?

— Ах — възкликна Дженифър. Изглеждаше уплашена.

— Не е необходимо да се безпокоите, мадам, но много по-добре е да кажете истината. Смятам, не греша, че преди да се омъжите, името ви е било Руби МакКензи?

— Аз… е, да, добре… божичко… ами, защо да не е? — произнесе мисис Пърсивал Фортескю.

— Няма никаква причина — любезно я успокой инспектор Нийл и добави: — Преди няколко дни разговарях с майка ви в санаториума „Пайнууд“.

— Тя ми е много сърдита. Сега изобщо не ходя при нея, защото това само я разстройва. Знаете ли, бедната маминка толкова обичаше татко.

— И ви е втълпявала мелодраматични идеи за отмъщение?

— Да. Тя непрекъснато ни караше да се кълнем над Библията, че никога няма да забравим и един ден ще го убием. Естествено, когато влязох в болницата, за да се готвя за сестра, започнах да осъзнавам, че умственото й равновесие не е съвсем наред.

— Обаче на вас самата трябва да ви се е искало да отмъстите, мадам?

— Е, разбира се, че да. На практика Рекс Фортескю е убил баща ми! Не че в действителност го е застрелял, намушкал с нож или нещо подобно. Но съм съвсем сигурна, че той наистина е оставил татко да умре. А това си е все същото, нали?

— В морално отношение — да.

— И така, аз наистина исках да му го върна. Когато една моя приятелка дойде да се грижи за сина му, накарах я да напусне и да предложи да я заместя аз. Не знам точно какво съм искала да направя… Не съм, наистина, инспекторе, не съм, никога не съм искала да убия мистър Фортескю. Мисля, че имах някаква идея да се грижа за сина му толкова зле, че той да умре. Но, естествено, ако по професия сте медицинска сестра, не можете да извършите такова нещо. Действително доста се измъчих, докато измъкна Вал от болестта. После той се привърза към мен и ме помоли да се омъжа за него, а аз си помислих — е, наистина това е много по-разумно отмъщение, от каквото и да е друго. Тоест, да се омъжа за по-големия син на мистър Фортескю и по този начин да си върна парите, които е взел с измама от татко. Смятам, че това е далеч по-разумен начин.

— Да, наистина — рече инспектор Нийл, — далеч по-разумен. — И добави: — Предполагам, че вие сте сложили косовете на бюрото и в пая?

Мисис Пърсивал се изчерви.

— Да. Сигурно съм постъпила глупаво… Но един ден мистър Фортескю говореше за глупаците и се хвалеше как мамел хората — възползвал се от тях. Е, да, по съвсем законен начин. А аз си помислих, че просто бих искала да… ами да го поуплаша. И той наистина се уплаши! Ужасно се разстрои. — Тя тревожно добави: — Ама нищо друго не съм сторила! Наистина не съм, инспекторе. Вие… вие, откровено казано, нали не мислите, че аз съм убила някого?

Инспектор Нийл се усмихна.

— Не — каза той, — не мисля. — И добави: — Между другото, напоследък да сте давали на мис Дъв някакви пари?

Дженифър зяпна.

— Откъде знаете?

— Много неща знам — рече инспекторът и добави на себе си: „А и доста много предполагаме.“

Дженифър бързо продължи:

— Тя дойде при мен и рече, че сте я били обвинили, че е Руби МакКензи. Рече, че ако намеря петстотин лири, щяла да ви остави да продължите да си мислите така. Ако пък сте разберели, че аз съм Руби МакКензи, сте щели да ме подозирате, че съм убила мистър Фортескю и втората му жена. Ужас беше, докато намеря парите, защото, естествено, не можех да кажа на Пърсивал. Той не знае за мен. Трябваше да продам диамантения си годежен пръстен и една много красива огърлица, която ми беше подарък от мистър Фортескю.

— Не се тревожете, мис Пърсивал — успокои я инспектор Нийл. — Смятам, че ще можем да ви върнем парите.

III

На следващия ден инспектор Нийл проведе още един разговор с мис Мери Дъв.

— Мисля си, мис Дъв, дали бихте ми дали чек за петстотин лири на името на мисис Пърсивал Фортескю?

Изпита удоволствие, като видя как Мери Дъв внезапно смени изражението си.

— Предполагам, че онази глупачка ви е казала.

— Да. Шантажът, мис Дъв, е доста сериозно престъпление.

— Не беше точно шантаж, инспекторе. Смятам, че ще ви бъде трудно да заведете срещу мен дело за шантаж. Аз само направих на мисис Пърсивал специална услуга.

— Е, ако ми дадете този чек, ще оставим нещата така.

Мери Дъв извади чековата си книжка и писалка.

— Много неприятно — въздъхна тя. — В момента съм особено притеснена финансово.

— Предполагам, че скоро ще си търсите друга работа, нали?

— Да. Тази не излезе, както предполагах. От моя гледна точка всичко беше много злополучна.

Инспектор Нийл се съгласи с нея.

— Така е, поставила ви е в доста затруднено положение. Мисълта ми е, че всеки момент имаше голяма вероятност да се наложи да проверим предишните ви работни места.

— На моля ви, инспекторе, уверявам ви, че миналото ми е съвсем безукорно.

— Така си е — развеселен се съгласи инспектор Нийл. — Ние изобщо нямаме нищо против вас, мис Дъв. Обаче има едно любопитно съвпадение, че на последните три места, където така възхитително сте изпълнявали задълженията си, около три месеца след вашето напускане случайно ставали обири. Крадците изглеждали забележително добре осведомени къде стопаните държат палта от визон, бижута и тъй нататък. Любопитно съвпадение, нали?

— Стават и съвпадения, инспекторе.

— О, да. Стават. Но да не се случват прекалено често, мис Дъв. Смея да забележа — добави той, — че може в бъдеще пак да се срещнем.

— Надявам се — отвърна Мери Дъв, — нека не ви прозвучи грубо, инспектор Нийл, но се надявам това да не става.