Агата Кристи
Джоб с ръж (25)

I

— Търси ви старата клюкарка, сър — затворнически прошепна сержант Хей, когато инспектор Нийл слезе по стълбите. — Изглежда, че има още много да ви казва.

— Хиляди дяволи — възкликна инспектор Нийл.

— Да, сър — произнесе сержант Хей, без мускулче да трепне на лицето му.

Вече си беше тръгнал, когато Нийл го повика да се върне.

— Хей, прегледай тези бележки, които ни е дала мис Дъв, за местата, където е работила по-рано. Провери ги. А, да, бих искал да знам само още едно-две неща. Погрижи се за това, ако обичаш.

Той нахвърли на един лист няколко реда и го подаде на сержант Хей.

— Веднага ще се заема с това, сър.

Минавайки край библиотеката, инспектор Нийл чу приглушени гласове и надникна вътре. Дали го бе търсила или не мис Марпъл, сега тя беше изцяло ангажирана в разговор с мисис Пърсивал Фортескю, докато куките й бързо потракваха. Средата на изречението, което долови инспектор Нийл, беше:

— … винаги съм смятала, че да бъдеш медицинска сестра е призвание. Това несъмнено е много благородна професия.

Инспектор Нийл тихичко се оттегли. Помисли, че мис Марпъл го е видяла, но не е обърнала внимание на присъствието му.

Тя продължи с любезния си, мек глас:

— Когато веднъж си счупих ръката, за мен се грижеше една много очарователна сестра. След това отиде да гледа сина на мисис Спароу, много симпатичен млад морски офицер. Цял роман, наистина, защото се сгодиха. Беше толкова романтично. Ожениха се и бяха много щастливи. Родиха им се две сладки дечица. — Мис Марпъл сантиментално въздъхна. — Знаете ли, беше болен от пневмония. Когато човек има пневмония, изходът много зависи от грижите, нали?

— О, да — потвърди Дженифър Фортескю, — при пневмонията грижите са почти всичко, макар че, естествено, днес „М&Б“ върши чудеса и вече битката не е толкова дълга, както беше някога.

— Сигурна съм, че сте били отлична сестра, мила моя. Това е било началото и на вашия роман, нали? Искам да кажа, че сте дошли тук, за да се грижите за мистър Пърсивал Фортескю, така ли е?

— Да — каза Дженифър. — Да, да, така беше.

Тонът й не беше окуражителен, но мис Марпъл сякаш не забелязваше.

— Разбирам. Естествено, не трябва да вярваме на клюките на прислугата, но се опасявам, че една стара жена като мен винаги се интересува от хората в дома. Та какво казвах? А, да. Най-напред е имало друга сестра, нали, но са я отпратили — нещо от този род. Предполагам, че е била небрежна.

— Мисля, че не е била небрежна. Баща й или някой друг бил тежко болен, затова дойдох да я заместя.

— Ясно. После сте се влюбили и толкова. Да, чудесно, наистина чудесно.

— Не съм толкова сигурна — възрази Дженифър Фортескю. — Често ми се иска — гласът й потрепери, — често ми се иска да съм си пак в отделението.

— Да, разбирам ви. Били сте влюбена в професията си.

— Навремето не бях толкова, но като си помисля сега — знаете ли, животът ми е толкова монотонен. Ден след ден, без да имам какво да правя, а Вал е толкова погълнат от работата си.

Мис Марпъл поклати глава.

— В днешно време господата трябва страшно много да работят. Наистина, сякаш не знаят почивка, независимо от това колко пари имат.

— Да, и затова жената понякога се чувства много самотна. Често ми се иска да не бях идвала тук. Е, добре, смея да кажа, че така ми се пада. Не трябваше изобщо да го правя.

— Не е трябвало изобщо да правите какво, мила моя?

— Изобщо не трябваше да се омъжвам за Вал. Ех — тя внезапно въздъхна, — хайде повече да не говорим за това.

Мис Марпъл любезно прехвърли разговора към новите поли, които се носели в Париж.

II

— Толкова мило от ваша страна беше да не ме прекъсвате точно сега — каза мис Марпъл, след като почука на вратата на кабинета и инспектор Нийл я покани да влезе. — Знаете ли, имаше само едно-две въпросчета, които исках да уточня — И с укор добави: — Ние всъщност още не бяхме завършили разговора си.

— Много съжалявам, мис Марпъл. — Инспектор Нийл се насили да се усмихне очарователно. — Опасявам се, че съм бил доста невнимателен. Поканих ви за консултация, а през цялото време говорех аз.

— Моля, моля, не се безпокойте — незабавно отвърна мис Марпъл, — защото, да ви кажа, тогава още не бях напълно готова да сложа на масата всичките си карти. Мисълта ми е, че не бих желала да обвиня някого, докато не съм съвсем сигурна. Сигурна пред себе си. А сега вече съм сигурна.

— За какво, мис Марпъл?

— Ами за това кой е убил мистър Фортескю. Това, което ми казахте за сладкото, просто решава въпроса. Показва защо и кой, и отговаря на умствения му багаж.

Инспектор Нийл примигна.

— Много се извинявам — рече мис Марпъл, като забеляза тази негова реакция, — но се опасявам, че понякога ми е трудно да се изразявам съвсем ясно.

— Мис Марпъл, още не съм съвсем сигурен за какво говорим.

— Е, може би е по-добре да започнем пак отначало, стига да сте в състояние да отделите толкова време. Бих предпочела да ви изложа моята собствена гледна точка. Знаете ли, много разговарях с хората, със старата мис Рамсботъм и с мисис Кръмп и съпруга й. Той, естествено, си е лъжец, но това всъщност няма значение, защото дори и да знаете, че лъжецът си е лъжец, резултатът е същият. Но много исках да си изясня телефонните разговори, найлоновите чорапи и всичко от този род.

Инспектор Нийл пак примигна. Чудеше се как е могъл да допусне, че мис Марпъл би могла да бъде желан колега с бистър ум. И все пак, помисли си той, колкото и да беше побъркана, тя може би е събрала някои полезни сведения. Целият професионален успех на инспектор Нийл се дължеше на умението му да слуша внимателно. И сега се приготви да слуша.

— Моля, разкажете ми всичко по въпроса, мис Марпъл, но, ако обичате, започнете отначало.

— Да, разбира се. И началото е Гладис. Мисълта ми е, че дойдох тук заради Гладис. И вие много любезно ми позволихте да прегледам всичките й неща. А от тях и найлоновите чорапи, и телефонните разговори, и други работи всичко ми стана абсолютно ясно. Имам предвид за мистър Фортескю и таксина.

— Имате теория кой е сложил таксина в сладкото на мистър Фортескю?

— Не е теория. Сигурна съм.

Инспектор Нийл примигна вече за трети път.

— Естествено, била е Гладис — заяви мис Марпъл.