Винс Флин
Списъкът на обречените (39)

Трийсет и осма глава

Невил беше облечена като за пред камерите: черни обувки, тъмносив чорапогащник, черна пола и небесносиня копринена блуза. След сблъсъка с Фурние беше решила, че й стига толкова за деня, и се прибра вкъщи. От срещата настроението й се развали още повече и тя каза на Мартин Симон, че не иска да я безпокоят до края на деня. Прибра се в празния апартамент и си спомни, че съпругът й е завел децата при неговите родители. Пустият апартамент й се отрази още по-зле. Но тогава си каза, че има нужда от малко усамотение. Напълни си ваната, запали свещи, пусна си джаз, отпусна се във ваната и започна да обмисля план за разобличаването на Пол Фурние.

Тя работеше в полицията от шестнайсет години и през този период беше развила много добра интуиция за лъжите. Фурние беше един от най-изпечените лъжци, които познаваше. Можеше да те излъже, без да му мигне окото, стига да е в негов интерес. Можеше да го направи, докато се усмихва или мръщи, или с напълно непроницаема физиономия. Единственото сигурно нещо беше, че когато си отвореше устата, той щеше да изрече лъжа. Колкото и прецизна да беше преценката й за него, тя имаше нужда от нещо повече, за да убеди шефовете си да й дадат свобода на действие. Затова трябваше да им даде доказателства. Докато беше във ваната, тя неколкократно промени намеренията си. Трябваше да покаже, че ДЖСЕ няма място в полицейско разследване. И после заедно със Симон щяха да докладват, че някой от разузнаването е манипулирал сцената на местопрестъплението. Ако успееше да убеди шефовете си, че Фурние и помощниците му са се намесили в разследването, щеше да започне война между институциите.

Щеше да се разрази скандал на правителствено ниво, каквито лешоядите от пресата само и чакаха. ДЖСЕ нямаше право да играе игричките си на територията на Франция. Тяхната зона на действие беше в чужбина. На територията на Франция основно действаше Националната полиция. Депутатите от Националното събрание и Сената щяха да побеснеят само при мисълта, че Дирекцията отново се е захванала с действията си от миналото. Точно това трябваше да използва Невил. Фурние беше като вампир и можеше да действа ефективно само на тъмно. Насочеше ли светлината към него, насъскаше ли политиците и журналистите срещу него, и с шпионина беше свършено.

Тя пристигна в кабинета си рано, за да се подготви за срещата и за първата пресконференция, на която щеше да изложи информация за убийствата в хотела, станали в събота през нощта. Завари заместника си Мартин Симон седнал на бюрото си. Изглеждаше така, сякаш не се беше прибирал два дни, което се оказа самата истина.

— Как така си останал снощи тук? Нещо ново ли има в разследването?

Той приглади червената си коса и отговори:

— Снощи станаха две убийства. Единият от убитите е, или по-скоро беше, агент от ДЖСЕ.

Невил отвори широко очи.

— Защо не ми се обади?

— Защото ми каза, че не искаш никой да те безпокои. Каза, че имаш нужда да останеш сама, за да помислиш как ще действаш с бившия ти приятел от Дирекцията.

Невил замахна с ръка, сякаш искаше да го удари.

— Предупредих те да не го наричаш бившия ми приятел. Ако отново го направиш, ще пострадаш.

— Не бъди толкова докачлива. Снощи не съм спал много и не мога да помня кого от бившите ти приятели мога да наричам така и кого трябва наричам по име. Много е объркващо.

— С какво друго разполагаме?

— Втори агент от ДЖСЕ е в болницата, в критично състояние. Имаме и един мъртъв неидентифициран, бял. — Той отвори папката на бюрото си и й показа две фотографии от мястото на престъплението.

Невил им хвърли бърз поглед.

— Значи този тип е стрелял по тези двама агенти от ДЖСЕ и раненият агент открива ответна стрелба и го убива.

— Ако беше толкова просто… Този тип — Симон посочи трупа, сниман на улицата — е бил застрелян в тила от упор, от близко разстояние… от по-малко от трийсет сантиметра. Навсякъде по главата му имаше барутни частици, но ръцете му бяха чисти, а от неговото оръжие не беше стреляно.

— Значи не той е стрелял по двамата агенти от ДЖСЕ.

— Засега такова е моето предположение.

— Разговаря ли с ранения?

Симон се изсмя горчиво.

— А ти как мислиш?

Тя помисли за секунда.

— Не са те пуснали при него.

— Много си права.

— До гуша ми дойде от тези глупости. Фурние беше ли там снощи?

— Дойде за малко, издаде заповеди и си тръгна.

Невил скръсти ръце и се вгледа в снимките. Потупа с пръст фотографията на неизвестния убит.

— Нито портфейл… нито лични документи. Нищо.

— Така е. Но преди час се върнах от моргата. Нашите хора откриха нещо много интересно. Според тях пломбите на зъбите му са американски. Но големият пробив дойде, когато извършиха оглед на трупа. Използваха ултравиолетова лампа, за да проверят за барутни частици, и тогава откриха бледи следи от татуировка, която мъжът е премахнал. — Симон намери нужната му фотография и я показа.

Невил прочете на глас:

— „Рейнджърите вървят най-отпред.“ Какво означава това?

— Рейнджърите са подразделение от американските специални сили. Това е техният девиз.

— Балистичната експертиза какво показа?

— Ето тук вече става още по-интересно. Намерихме гилзи от четири различни видове оръжия, като само едно беше открито на местопрестъплението. То принадлежи на убития агент от ДЖСЕ, който е произвел само един изстрел. Общият брой на намерените гилзи е шейсет и две.

— Шейсет и две. — Невил повтори числото и не повярва на ушите си.

— Освен това открихме там петна от кръв от пет различни групи.

— Три тела и пет различни кръвни групи.

— Значи можем да предположим, че са участвали поне пет човека, а аз допускам, че са били и повече.

— И от ДЖСЕ мълчат.

— Точно така.

Невил поклати глава от възмущение.

— Нещо друго?

— Има още нещо странно от информацията. Първите двама свидетели на местопрестъплението са американци. Вече ги проверих. Единият от тях е телевизионен кореспондент, а другият е неговият оператор. Когато са се появили на мястото, някакъв мъж е оказвал първа помощ на ранения агент от ДЖСЕ. Извикал им е да му помогнат и после изтичал нанякъде уж за да повика помощ.

— И не се е върнал?

— Не.

— Французин ли е бил?

— Така мислят.

— Дадоха ли описание на този човек?

— Да, но е прекалено общо.

Невил сви рамене.

— Може да не е нищо особено.

— Или пък може да е ключът към загадката.

— Ключът е да разпитаме ранения агент от ДЖСЕ, преди Фурние да го е командировал за Полинезия.

— Ще ни трябва доста късмет.

Мисълта, че отново ще трябва да кръстоса шпаги с Фурние, я накара да помисли дали да не възложи случая на някой друг. И без това бяха затрупани с работа.

— Имаме среща с Мюц — каза тя.

Симон си представи Мишел Мюц, новоназначения префект на полицията. Имаше високо чело, извит като клюн нос и дебело тяло.

— И защо бих искал да присъствам с теб на среща с Мюц?

— Желанията тук не са от значение. Заповядвам ти да дойдеш с мен.

Симон стана и я последва нагоре по стълбите. Кабинетът на полицейския шеф се намираше два етажа по-нагоре. Симон мълчаливо вървеше след нея и си мислеше колко ще е хубаво да може през цялото време на срещата да си мълчи. Мюц беше политическа креатура и се вълнуваше повече за обзавеждането на кабинета си, отколкото от мръсната и неблагодарна полицейска работа. Когато влязоха в приемната, той разбра, че срещата няма да е никак лесна. Секретарката на Мюц ги погледна притеснено и им каза да я последват. Невил беше толкова унесена в мислите си, че не забеляза това.

Кабинетът беше голям и просторен, разположен в ъгловата част на сградата — такъв, какъвто подобаваше на поста и егото на човека, който го заемаше. Прозорците бяха от пода до тавана, по два на всяка от външните стени. Имаше и висока над три метра библиотека с рафтове, запълнени с прашни томове, антики и десетки фотографии, на които префектът Мюц беше в компанията на богати, знаменити и печално известни.

Симон забеляза двата издайнически признака веднага щом влезе в кабинета. Първият беше липсата на кафе и пасти. Мюц обожаваше и двете и винаги когато беше в кабинета си, нареждаше да му донесат от тях. Вторият признак беше по-очевиден. Там ги чакаше не само префектът, но също така неговият пряк началник главен директор Жак Жиске и още по-големият началник, министърът на вътрешните работи Пиер Блот. Невил пък прие това като знак, че най-накрая я бяха взели на сериозно. Симон обаче видя ситуацията в по-различна светлина, но тя започна първа, преди да е успял да я предупреди:

— Министър Блот, радвам се да ви видя. Директор Жиске, благодаря ви, че се съгласихте да дойдете. Префект Мюц, благодаря ви, че отделихте време, за да ме изслушате.

Симон не каза нито дума. Само гледаше как Невил се гмурна с главата напред, без изобщо да си дава сметка за царящото в кабинета настроение, което беше всичко друго, но не и приветливо. Тя започна да излага накратко фактите и обстоятелствата по случая, като спомена на тримата си началници за странното поведение на Пол Фурние и нежеланието му да сътрудничи с полицията. Тъкмо беше стигнала до манипулирането на уликите, когато главен директор Жиске й даде знак да замълчи.

— Инспектор Невил, боя се, че трябва да ви прекъсна. Министър Блот снощи е провел доста сериозен телефонен разговор с министър-председателя.

— С министър-председателя? — Тя не разбираше какво общо има това с Пол Фурние и намесата му в нейното разследване.

— Да, с министър-председателя. Получил е много сериозно оплакване от министъра на отбраната, че вие тормозите един от неговите най-доверени служители.

— Тормозя?

— Да.

— Кого?

— Пол Фурние.

— Ама вие сериозно ли?

— За съжаление, да. Фурние твърди, че двамата с него сте били в интимни взаимоотношения за кратко преди много години и че когато той е скъсал с вас, вие сте била отчаяна и сте го заплашили, че ще се самоубиете.

— Да се самоубия? — повтори слисана Невил. — Та аз го хванах да ми изневерява. Аз бях тази, която скъсах с него и го направих с най-голямо удоволствие. Този човек е един егоистичен подлец, но не за това съм дошла.

— Той те обвинява, че от няколко години го преследваш.

— Не бях го виждала от пет години.

Блот се покашля.

— Той разполага със свидетелски показания на три жени, които твърдят, че вие сте ги тормозили и заплашвала, защото са имали връзка с Фурние.

Франсин беше на ръба да изпусне нервите си, но за щастие се намеси Симон:

— Може ли да видим тези показания?

Тримата погледнаха разочаровано към Симон. Настъпи дълго мълчание и накрая Блот отвърна:

— Видях папката и се запознах с показанията снощи, но не ми беше разрешено да ги взема с мен. Сториха ми се напълно автентични. И много гневни.

— И според вас защо не ви дадоха копие от тях? — попита Невил. — Защото са скалъпени и са фалшифицирани. Фурние е човекът, който се меси в нашето разследване. Не мислите ли, че е малко странно вечерта преди официално да направя оплакването си от него, изведнъж като с вълшебна пръчица да се появи папка, според която проблемът е в мен? — Тя погледна в очите всеки от събеседниците си и добави: — Не ви ли намирисва на гнило тук?

Жиске отговори на въпросите й:

— Не ми харесва тази работа. Нямам доверие на Фурние и не вярвам в тези показания, но не мога да направя нищо.

— Можете да поискате да представи папката и да доведе „свидетелките“. Ако иска, да подаде официално жалба.

Блот отново се покашля.

— ДЖСЕ предпочитат това да не се разчува. Те нямат никакво желание да вредят на кариерата ви. Искат само случаят да бъде възложен на друг, а вие да оставите на мира заместник-директор Фурние.

— И защо според вас искат да ме отстранят от разследването на убийствата в хотела? Ще ви кажа защо. Защото аз хванах Фурние и хората му да манипулират уликите. Казвам ви, ДЖСЕ е било замесено в случилото се там. Не знам точно как и до каква степен, но са замесени.

Блот повъртя брачната си халка и я попита:

— Вчера следобед бяхте ли в хотел „Балзак“?

Невил имаше лошото предчувствие, че малкото й спречкване е раздуто и изопачено в интерес на Фурние.

— Да, бях.

— Заместник-директор Фурние разполага с клетвените показания на пет лица, които потвърждават, че сте го нападнали.

— Нападнала! Аз го попитах защо се меси в разследването ми.

— Според показанията сте му се развикали и сте му вдигнали скандал. По-лошото обаче е, че в това време той е провеждал среща с колега от чуждестранно разузнаване.

Невил остана като гръмната.

— Аз ли съм единствената, която вижда какво в действителност става? Петролният министър на Либия бива убит в нашия прекрасен град, проститутката до него също е убита, убити са двама гости и служител на хотела, както и четиримата бодигардове на министъра. Само че има един проблем. Министърът е пътувал без охрана. Не открихме нито един човек, който да го е видял да влиза или излиза от хотела, придружен от телохранители. Но въпреки това тези четирима души ненадейно се появяват посред нощ, и то въоръжени с автомати със заглушители. — Невил прикова очи към министъра на вътрешните работи. — Вие пътувате с охрана. Кога сте ги видели да носят оръжие със заглушители?

Блот въздъхна тежко.

— Това са интересни аргументи и съм сигурен, че ще бъдат взети предвид от когото трябва, но не от вас, инспектор Невил. Отстраняваме ви от разследването. Префект Мюц ще издаде официална заповед тази сутрин. Ако постъпите разумно, обещавам, че нищо от казаното тук няма да влезе в служебното ви досие и няма да има служебно разследване. Ще продължите да се развивате в кариерата съобразно вашите професионални показатели и заслуги.

Невил остана безмълвна за около минута и тогава се обади префектът Мюц:

— Франсин, за твое добро е. Ще ти дам една седмица почивка. Заведи децата при родителите ти на гости. Когато се върнеш, всичко ще е свършило.

Две неща й направиха впечатление. Първото, че едва ли всичко щеше да свърши до една седмица, и второто, че Фурние явно беше доста изнервен, за да й погоди такъв номер. Тези два извода й дадоха сили да се опълчи срещу началниците си по начин, по който до този момент не си беше представяла:

— Значи така процедираме тук. Някаква си малка тайна служба като ДЖСЕ, на която изобщо не й е работата да се занимава с делата на територията на тази страна, може да влияе върху политици, да отправя смешни, безпочвени и нелепи обвинения и да накара могъщата Национална полиция на Франция да отстъпи?

Мюц я изгледа строго.

— Франсин, прекаляваш!

— Не, не прекалява — изръмжа генерален директор Жиске. — Цялата тази работа намирисва. Пол Фурние е змия и си играе с нас. Това изобщо не ми харесва, но… но…

— Но какво? — попита Невил с надеждата, че още не всичко е загубено.

Той я погледна в очите и отвърна:

— Засега се налага да играем по неговата свирка, Франсин, но ти обещавам, че ти няма да пострадаш. Трябва да изпълним искането им, защото е отправено от доста важни и сериозни хора. После, след няколко седмици, подробно ще разгледаме фактите.

— След няколко седмици — повтори тя с нескрито нетърпение. — След като Фурние и неговите главорези унищожат всички доказателства и премахнат всички свидетели.

— Съжалявам, Франсин, но това е най-доброто, което можем да направим.

— И аз съжалявам. — Невил се обърна към министър Блот. — Съжалявам, че хората ви нямат куража и мъжеството да се опълчат на една служба, която няма правомощия в Париж. Защо изобщо да спазваме някакви си закони? Сигурна съм, че гражданите на Париж ще реагират подобаващо на новината, че тяхната полиция се страхува от задници като Пол Фурние. — Тръгна към вратата. В последната секунда отново се обърна към тях и добави: — Вие двамата информирани ли сте, че снощи са били простреляни двама агенти от ДЖСЕ? Единият от тях е убит. Другият лежи ранен в болница, но господин Фурние не разрешава на полицията да го разпита. — По изненадата, изписана на лицата им, беше очевидно, че чуват за първи път такова нещо. — Стреляно е над шейсет пъти. Към агентите от ДЖСЕ имаме и трупа на неидентифициран американец с татуировка на рейнджър. Медиите ще се нахвърлят като пирани върху тази сензационна новина и се моля само да не ви обвинят в съучастие в прикриването на пъклените планове на Пол Фурние, каквото и да е намислил той.

Невил гневно изхвърча от кабинета и Симон я настигна чак в коридора.

Докато слизаха по стълбите, той каза:

— Е, радвам се, че и аз присъствах на срещата. Сигурен съм, че много ще допринесе за кариерата ми. Благодаря ти, че ме взе със себе си.

— Извинявай — отвърна Невил с искрено съчувствие въпреки гнева си.

Той продължи след нея мълчаливо и след известно време добави:

— Знаеш ли, може би ти правят услуга… ако това, което казваш, е вярно.

— Как така?

— Оттеглят те от фронтовата линия на битка, която по всичко личи ще завърши зле. Медиите ще схрускат всеки, който е замесен в това.

— Медиите?

— Да, хората, които списват вестниците и списанията. И правят предавания по онова нещо, наречено телевизия. Наричат ги със събирателното понятие „медии“.

Невил толкова беше свикнала с неговите остроумия, че не му обърна внимание.

— Пресконференцията. — Тя погледна часовника си. — Започва след двайсет минути.

— Мисля, че ще я отменят.

— Може би. — Невил спря на техния етаж и погледна надолу към стълбите. — Сигурна съм, че вече са се събрали и чакат да започне.

— А аз съм сигурен, че Мюц ще нареди да я отменят или пък новият ръководител на разследването ще стане и ще направи кратко изявление.

— Ами аз?

— Вероятно ще кажат, че се е наложило да си вземеш отпуск. Че си имала здравословен проблем или нещо подобно. Нали знаеш, обичайните извинения.

— Престани да се правиш на голям умник и ме изслушай за секунда. Мисля, че трябва да направя изявление.

— По-лоша идея от това не можа ли да ти хрумне?

— Напротив, идеята е много добра. — Невил се обърна към кабинета си. — Трябва да си събера нещата.

— Да, трябва, защото най-вероятно ще те уволнят и ще те изхвърлят от сградата.

— Не могат да ме уволнят за това, че казвам истината, Мартин.

— Могат и още как. Непрекъснато го правят. Особено в полицията.

Тя вече беше взела окончателно решение. Грабна сакото и чантичката си и затвори и заключи кабинета си.

— Ако искаш, ела с мен — каза. — Но ако предпочетеш да останеш тук и да се скриеш под бюрото, няма да те виня.

— За нищо на света не бих изпуснал подобна гледка. Такава възможност да видиш как един от най-талантливите детективи в полицията съсипва кариерата си пред цялата нация се отдава веднъж на милион.