Винс Флин
Списъкът на обречените (24)

Двайсет и трета глава

Лангли, Вирджиния

Стансфийлд продължаваше да връща отново и отново в паметта си срещата с Кук, когато Кенеди накрая дойде заедно с младоликия доктор Люис. Той остави единия проблем настрана, за да може да се заеме с другия. Кенеди нарочно не беше казала на началника на охраната на Стансфийлд за какво иска да го види толкова спешно, а и заместник-директорът и завеждащ отдел „Операции“ не беше изненадан. Щабквартирата на ЦРУ се намираше само на пет минути път от къщата му и за него беше нещо обичайно да го викат в последния момент поради една-единствена причина — че разговорът трябваше да се проведе в защитена от подслушване среда.

Кенеди седна уморено в едното кресло, а Люис се настани в другото. Стансфийлд се върна на канапето и погледна Кенеди в очите.

— Какъв е проблемът?

Тя дълго беше обмисляла каква част от информацията да разкрие на Стансфийлд и докато се обличаше за срещата, а после докато пътуваше с колата до дома на Люис и оттам към Лангли, реши, че ще е най-добре да не крие нищо от него.

— Рап ми се обади тази сутрин.

— Да разбирам, че се е обадил на служебния оператор и е оставил съобщение за теб? — В гласа му се прокрадна тревога.

Кенеди неловко се покашля и отговори:

— Обади ми се вкъщи.

Той прие новината стоически.

— Значи е жив?

— Да.

— И даде ли ти обяснение защо не е докладвал?

— Да. Прострелян е.

Дори и Стансфийлд да се разтревожи от чутото, той не го показа.

— Колко сериозно?

— Не знам. Каза само, че са го ранили в рамото.

— И това по домашния ти телефон?

В тона му нямаше критика или укор, но Кенеди знаеше, че си го мисли. Затова само кимна неловко. Стансфийлд не остана много въодушевен. Застина неподвижно, седнал на канапето, и след известна пауза попита:

— Телефоните ви проверени ли са?

— Преди две седмици.

— Разговорите записват ли се?

— Не. Никога не съм имала необходимост.

— Колко дълго продължи разговорът ви.

— По-малко от две минути.

Този отговор изглежда отне част от напрежението на Стансфийлд.

— Искам да ми повториш дума по дума всичко, което той ти каза.

Кенеди така и стори. Единственото, което пропусна да спомене, беше, че беше предупредила Рап за пристигането на Виктор и наблюдението над конспиративната квартира.

— Говори ли с Ридли? — Стансфийлд имаше предвид Боб Ридли, командира на разузнавателния екип.

— Вчера. Той е готов да се закълне, че Тарек е бил без бодигардове.

— Значи разузнавателният екип не ги е видял, Рап — също. Трудно ми е да повярвам, че и екипът, и той ще изпуснат нещо толкова очевидно.

— И на мен ми е трудно.

— Значи имаме четирима мъртъвци, за които либийците твърдят, че били бодигардове на Тарек, но нашият най-добър разузнавателен екип и един от най-добрите ни оперативни офицери изобщо не са ги забелязали. — Стансфийлд свали очилата си и ги остави в скута си. — Нещо не се връзва.

— Не, не се връзва. И това с петия човек… този, който е ранил Рап.

— Да?

— В началото не проумявах как е станало, но сега ми се струва очевидно. Рап казва, че няма нищо общо със смъртта на двамата гости на хотела и служителя в задния двор. И изрично наблегна, че се е придържал към установените процедури. Че се е оттеглил през балкона и че петият е бил шеф на останалите трима.

Стансфийлд разбра какво е имал предвид Рап още когато Кенеди предаде разговора им. Той вече умуваше върху един друг детайл.

— Снощи получих доклад от шефа на парижката ни резидентура. Четиримата мъртви бодигардове са били въоръжени с картечни пистолети МП5 със заглушители.

Тя го погледна озадачено.

— Не разбирам…

— Ти също си имала охрана. Виждала ли си досега някой охранител да е въоръжен с оръжие със заглушител?

Кенеди се замисли за мъжете, които от време на време бяха натоварени с охраната й по време на командировките й в различни кофти места по света.

— Сега като се замисля… не.

— Също така се говори, че парижката полиция не може да открие свидетели, които да са видели тези бодигардове да придружават Тарек.

— В дните преди престрелката ли?

— Да.

— И това не се връзва.

— Не, не се връзва. Ти каза, че според Мич е било капан?

— Да.

Стансфийлд стана и отиде до бюрото си. Погледна през прозореца към красивата природа на Вирджиния. Започна да свързва наум точките и след минута каза:

— Мисля, че той е прав. Бодигардовете не носят оръжие със заглушител. — Обърна се към нея: — Те нарочно се стремят да се открояват, за да възпират с вида си евентуалните нападатели. Освен това бодигардовете не стрелят напосоки… или поне не и добрите професионалисти.

— Това последното не го разбрах добре — обади се Люис.

— Доколкото разбирам, в хотелската стая са били изстреляни над триста патрона. Не ви ли се струва твърде много? — Стансфийлд поклати глава. — Поставете се на тяхно място. На вас ви е заповядано да охранявате един от най-важните министри в правителството. Нали няма просто да влетите в стаята и да откриете ураганна автоматична стрелба? Тарек и проститутката са били улучени по повече от десет пъти. Вчера хвърлих поглед върху досието на Мич. Той обикновено поразява целта от първия или най-много от втория изстрел.

Люис кимна.

— Така го обучи Хърли. Калибърът на оръжието и дистанцията до мишената обуславят броя на изстрелите. Рап обича да се доближи достатъчно за „убийствен изстрел“. Така го нарича Хърли.

Стансфийлд беше чувал за това и преди. Рап не беше първият, когото Хърли беше обучил.

— Да, приближава се, един или два изстрела в главата, и се оттегля.

— Така инструктира всичките си курсанти — отвърна Люис.

— И тогава някой от вас вярва ли, че Рап е прострелял Тарек над десет пъти и после е надупчил с куршуми и проститутката.

— Само ако напълно се е побъркал — отговори Люис.

Кенеди се намръщи.

— Това не е в негов стил. Той използва деветмилиметрова берета… модел 92Ф. Осемнайсет патрона в пълнителя и един в цевта. Два резервни пълнителя и още един по-малък резервен деветмилиметров пистолет. Няма как да е изстрелял толкова много куршуми.

— Няма — съгласи се Стансфийлд. — Освен това трябва да допуснем, че той е убил и четиримата бодигардове.

— Двамата гости на хотела и служителят са били направени на решето — каза Кенеди. — В единия от случаите има много изстрели в гърдите и в лицето. — Тя поклати глава. — Трябваше да се досетя още в началото.

— И аз. — Стансфийлд се помъчи да се съсредоточи върху проблема, който го притесняваше. Нещо в това море от факти му убягваше — нещо, което беше точно под носа му.

Кенеди го познаваше достатъчно добре и разбираше какви процеси текат в главата му. Затова предпочете да замълчи. Люис също не беше от приказливите; предпочете да наблюдава отстрани.

Стансфийлд разгледа проблема от всички страни. Рап беше казал, че е било капан. Как можеше да се примами човек като Рап в капан? Като му се предложи апетитна тлъста стръв като Тарек. Но откъде са знаели, че Тарек е в списъка и защо толкова охотно са се решили да го пожертват? Тези два въпроса и различните им разновидности не даваха мира на Стансфийлд.

— Според Рап имаме изтичане на информация.

— Да.

— Колко души са виждали списъка?

— Пълния списък ли? — попита Кенеди. — Доколкото знам, вие, Стан, аз, Рап и Ридли.

— Но сигурно има и още.

— Винаги може да има и още. Вие сте ме учили така.

Той кимна.

— Вярно е. Какво стана с твоя екземпляр от списъка?

— Унищожих го. Пазя информацията тук. — Тя посочи челото си.

Стансфийлд беше постъпил по същия начин.

— А Мич?

— Един уикенд му го показах, разучи го и накрая го унищожихме.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Но той може да си е водил записки след това — намеси се Люис.

— Едва ли, не е в стила му — отвърна Кенеди. — Той има доста добра памет.

— А Ридли?

— За него не знам със сигурност, но той е доста стриктен, когато се отнася за такива неща.

— Къде е той сега?

— В Амстердам.

— Искам подробен разпит. Направо заминете за Амстердам, така ще е по-лесно.

Кенеди кимна и попита:

— А Стан?

— Аз ще се заема с него.

— Кога?

— Утре сутринта летя за Париж.

— Наистина ли? — попита Айрини с неприкрита изненада.

— Кук ме помоли да отида с него, да му помогна да изглади нещата. — Стансфийлд нарочно запази за себе си подозренията си относно Кук.

— Искам да тръгнем колкото се може по-скоро — каза Кенеди на шефа си. — Ако може дори днес следобед.

— Защо?

— Защото съм единствената, на която той има доверие. И е най-добре аз да го доведа.

— На Стан не се ли доверява?

Тя погледна Люис за помощ.

Както обикновено, психологът беше подпрял с длани брадичката си.

— Кажи на Томас какво каза Мич за Стан — реагира той.

— Той мисли, че ако Стан се докопа първи до него, ще го държи месец в единична камера и ще го бие.

Стансфийлд се замисли. Рап не беше далеч от истината. Може би не беше толкова лоша идея да прати Кенеди. А на Хърли щеше да нареди да разследва с какво Тарек е изгубил благоволението на либийците.

— Тревожа се, че сме изправени пред по-сериозен проблем — каза Люис на Стансфийлд.

— Какъв е той?

— В момента пиша доклада си. Искам да съм сигурен, че съм направил правилните изводи, преди да дам окончателните си препоръки. Но през това време настоявам да държиш Стан и Виктор по-далеч от Рап. Нека Айрини да го доведе, а аз ще се занимая с разпита. — Стансфийлд помисли върху думите на психолога и кимна. — Трябва да заповядаш по категоричен начин на Стан да стои настрана от Мич и да наблегнеш, че заповедта ти трябва да се спазва стриктно.

— Това има ли нещо общо с подозрението на Рап за изтичане на информация? — попита Стансфийлд.

— Вероятно, но по-голяма грижа сега ми е да избегнем конфронтацията, а вярвам, ще се съгласите с мен, че и Стан, и Виктор страшно много обичат да влизат в конфронтация.

Стансфийлд се върна и седна отново на канапето.

— Притесняваш се за Мич ли?

След като Кенеди се обади на Люис, той положи големи усилия да изрази мислите си така, че да не предизвика тревога у Стансфийлд и това да не го подтикне към прибързани действия.

— Рап е уникален индивид — отвърна Люис. — И е изключително ефикасен. Като се замислим какво направи за една година, според мен ще е най-малкото глупаво да подлагаме на съмнение неговата лоялност. Но… си мисля, че са се натрупали определено недоволство и враждебни чувства.

— Към Стан ли?

— Да… и към други. Той се превърна в нашето момче-чудо. Дадохме му голяма свобода на действие и до този момент показваше невероятни резултати. Стан не може да оцени обективно показателите на Рап, а Виктор, изглежда, го мрази дори само от любов към спорта. Както много добре знаеш, Стан не се контролира лесно и има проблеми с подчинението. И никак не му харесва това, че на Айрини и Рап беше позволено да действат извън неговата власт. Той веднага стовари върху Мич цялата вина за случилото се в Париж, без да може да подкрепи думите си с конкретни факти и доказателства. Сега се оказва, че Мич няма абсолютно никаква вина. В действителност дори е доста учудващо, че е успял да премахне обекта и да се измъкне.

Стансфийлд кимна.

— Предвид тази нова информация разбирам съображенията ти.

— Сутринта Рап е казал нещо на Айрини, което според мен е много показателно. Ще го перифразирам, но смисълът на думите му е „радвам се, че вашите бюрократи са го разбрали толкова бързо. И в момента си представям как чичо ти подлага на критика всеки мой ход, въпреки че и понятие си няма какво точно е станало“. Това са думи, изпълнени с недоволство и дори вражда.

— Към Стан?

— Да, към него, и вероятно към други. Сигурно си спомняш как е било и при теб на определени етапи от кариерата ти. Всички сме минали през това… били сме на хиляди километри далеч от дома, чувствали сме се изолирани и изоставени от шефовете, които дават заповеди, без да имат най-малка представа каква е действителната ситуация.

Стансфийлд можеше да изброи твърде много такива случаи от собствения си опит.

— Добре, значи изпращам Айрини да го върне обратно, ще държа Стан далеч от него и когато се съберем, ще седнем и ще обмислим всичко.

— В общи линии, да. Но съм длъжен да те предупредя. Имам доста добро понятие за психиката на Рап. Той е много по-прост и праволинеен, отколкото изглежда. В момента си мисли, че някой от групата ни го е предал, заради което едва не загина. Моето предположение е, че той няма да се спре пред нищо, докато не открие този човек, а когато го открие, ще го убие.

След няколко секунди размисъл Стансфийлд го попита:

— Дори и да му заповядам да не се меси?

— Той изпитва огромно уважение към теб. Ако успееш да го убедиш, че сам ще се разправиш с този предател, той може и да отстъпи, но ще иска от теб доказателство, че проблемът е ликвидиран.

Стансфийлд кимна, обърна се към Кенеди и й каза:

— Доведи ми го тук. Ще се обадя на Стан и ще му дам нарежданията си. После ще седнем всички заедно и веднъж завинаги ще сложа край на тази вражда. Отсега нататък ще искам от вас да се подчинявате безпрекословно на заповедите ми и който не го стори, ще бъде изключен от този екип.

Люис и Кенеди бързо се спогледаха и кимнаха.

— Сериозно ви казвам — добави Стансфийлд, очевидно уморен от кавгите. — И повярвайте ми, аз самият съзнавам, че Стан има определени слабости. Двамата имат дълга и продължителна вражда, като се започне още от Берлин и се мине през Будапеща, Москва, стигне се до Близкия изток, че и оттатък. — Той поклати глава. — Тези глупости трябва да престанат, и то веднага.

— Слушам, сър. — Кенеди стана и му благодари за срещата. — Ще имате ли нещо против, ако разпитаме Ридли в Париж?

— Добре. Само гледайте да е в безопасно и защитено срещу подслушване място.

— Непременно. Благодаря ви. Ще ви информираме веднага щом пристигнем.

Стансфийлд ги съпроводи с поглед, докато двамата излязоха от кабинета му. Според него те не разбираха напълно в колко опасно положение бяха всички. Ако наистина имаше изтичане на информация, то трябваше да бъде спряно незабавно, преди всички те да се изправят пред Сенатската комисия и в крайна сметка да се озоват в затвора. С Рап обаче определено не бяха сбъркали. Стансфийлд добре разбираше какви рискове крие да накараш един високомотивиран и талантлив човек да убива в името на страната си. Студените, безчувствени убийци бяха най-предсказуеми. Рап обаче беше всичко друго, но не и равнодушен към професията си. Защото не друго, а омразата му към терористите го движеше и караше да убива с такава ефикасност. Каква щеше да е реакцията му, ако го изтеглеха от активна дейност? Със сигурност непредвидима, предположи Стансфийлд. Как щеше да реагира той, ако разбереше, че някой в Лангли продава държавни тайни на противника? По определение този някой беше предател и Стансфийлд не се съмняваше ни най-малко какво би сторил Рап с такъв човек.