Дейвид Морел
Последно разкритие (6)

5.

Сержантът сигурно е бил там през цялото време, загледан в него през покритите с прах прозорци на гарата. Сега той чу сухото проскърцване на вратата зад себе си и като се обърна, забеляза сержанта изправен на вратата, със строго лице, навити ръкави, нисък на ръст, с яки бедра, с отпусната масленозелена риза и широки бричове, набутани в ботушите.

Уплашен, той замръзна в поза мирно и отдаде чест.

— Как се казваш? — попита заповеднически сержантът.

— Прентис.

— Прентис, сержанте. И няма защо да козируваш. Дай да ти видя документите.

Той се разрови в раницата си и ги представи.

— А останалите от вас?

— Не знам какво искаш да кажеш.

— Останалите от вас. Поискахме десет, дадоха ни трима, така че, къде са другите двама?

— Наистина просто не знам.

— Тук пише, че си от Охайо. На деветнадесет. Шест седмици на служба и са те сложили в кавалерията. — Сержантът замълча и поклати глава. — Кавалерията. Не мога да разбера какво ще стане с това място. И така, какво ще кажеш за тях?

— Не разбирам.

— Конете. Какво ще кажеш за тях? Какъв вид използваме?

— О, разбирам. Този.

— Да, много правилно. Този. И така, какво ще кажеш за тях? Сега си в кавалерията, докажи го. Какво ще кажеш за…

— Кръстоска между арабска порода и куортър^[1].

Сержантът премигна и след това продължи:

— Какво знаеш за седлото?

— Модифицирано Маклелън.

— Какво значи това?

— Открит разрез между лъка на седлото и гърба на коня. Няма високи части на седлото. Стръмна предница и кръгъл заден лък.

— Някакви преимущества?

— Има нещо, но не много. Двете странични плоскости потъват, лъкът опира до гръбнака на коня, който поема целия товар. Освен това стременната част е твърде тежка и се търка върху кожата на коня.

— Къде си научил всичко това? Някой клуб в Синсинати?

— Не. Близо до Кливлънд. Фермата на баща ми.

Сержантът сви устни и се загледа продължително в него.

— Е, добре, може би все пак са имали право да те изпратят тук.