Дейвид Морел
Последно разкритие (21)

20.

Старецът наблюдаваше конете, които пиеха с наведени глави. Те се бутаха помежду си, като всеки се мъчеше да заеме по-удобно място, за да получи достатъчно вода. Старецът се засмя.

Той се обърна и видя, че към него приближава майорът, и скочи на земята. За малко кракът му да се закачи и трябваше да направи усилие, за да се задържи прав. Майорът нямаше вид на човек, който е забелязал какво се бе случило.

— Кажи ми точно до каква степен е лошо положението, Майлс.

В първия момент старецът помисли, че става дума за крака му, но бързо се ориентира. Пое дълбоко въздух и поклати глава.

— Достатъчно лошо. Всички тези коне се чувстват зле от пътуването и ще им трябват най-малко две седмици угояване с най-добрия фураж, който можем да купим и с който не разполагаме. А и да го имахме, нямаме достатъчно каруци, с които бихме могли да го пренесем. Нямаме и достатъчно каруци, за да докараме вода. Когато стигнем там, ще разполагаме само с долнокачествена вода и пустинна трева, която един кон може да яде цяла година, без да сложи на гърба си и едно кило. Няма защо да се тревожим за месо за войниците, както ти виждаш нещата.

— Точно така, Майлс — кимна майорът и му се усмихна. — Но ще се справим добре с отиването и връщането?

— Казаха ни да го направим, нали? Разбира се, че ще успеем.

И двамата се смееха. Майорът извади две пури.