Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Last Reveille, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Златозар Керчев, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Морел
Заглавие: Последно разкритие
Преводач: Златозар Керчев
Издател: ИК „Компас“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1996
Тип: роман
Националност: канадска
Печатница: „Абагар“, Велико Търново
Редактор: Любен Иванов
Коректор: Диана Черногорова
ISBN: 954-701-013-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4550
История
- — Добавяне
19.
— Даде ли му това, което искаше да му дадеш?
Прентис чу зад себе си гласа на сержанта. Беше по-късно, а той все още беше дежурен. Не защото не беше свършил — другите вече бяха заминали, — но защото искаше да бъде зает и това беше, което знаеше, а освен това Календър все още се занимаваше с нещо там, а той искаше да продължи да го наблюдава. Той мина още веднъж коня с чесалото, погледна към мястото, където Календър се мъчеше да очертае една линия от колове, остави чесалото и се обърна.
— О, да, дадох му го.
Сержантът вдигна рамене.
— Вече те предупредих. Той е странен. Гледа си работата, държи се затворено, не иска да допусне никого близо до себе си. — Сержантът се замисли. — Не съм срещал още някой, който да твърди, че е приятел с него, освен може би майорът, но даже и в този случай не мисля, че майорът гледа на това като на приятелство. Те просто работят добре заедно от времето, когато са били във Филипините.
— Филипините? — Влажният въздух и дъждът, и джунглата изглеждаха толкова неуместно, че той повтори думите си.
— О, да, точно така. От това, което чувам, той е бил там след Гражданската война.
— Какво? — На Прентис не му беше лесно да повярва. — На колко години трябва да е?
— Към шестдесет и пет. — Сержантът отново вдигна рамене. — Веднъж пресметнах. Тогава трябва да е бил на тринадесет или четиринадесет. След това е бил войник, а после разузнавач в индианските войни. След това в Куба и Филипините, както казах, а сега е тук. Няма човек, който да разбира повече от тази работа от него. Когато нещата се влошат и разбереш, че шансът да бъдеш убит е много голям, гледай да бъдеш край него. Прави, каквото прави той. Няма никакво съмнение, че това е най-доброто за теб.
Стояха прави един до друг, загледани в Календър.
— В известен смисъл това е тъжно.
— Как така?
— Ами шестдесет и пет, това ще е краят му. Армията няма да го наема повече, поне не във връзка с тази немска история. Няма никакво значение колко все още го бива, няма да рискуват с него, опасявайки се, че ще започне да прави грешки. Той е човек от кариерата, направил максимален стаж, и не след дълго за него няма да има място, където да отиде. Това имам предвид, когато казвам, че това е тъжно. Брой десет години от днес и аз ще бъда на неговото място.
Прентис погледна сержанта, после отмести погледа си. Слънцето беше почти стигнало хоризонта и оцветяваше Календър с този особен червеникавокафяв цвят. Той стоеше изправен в една каруца и накланяше варелите с вода, така че те се изливаха над преградата в едно корито.