Дейвид Морел
Последно разкритие (45)

44.

Войниците побягнаха съвсем голи по брега и наскачаха в потока. Майорът наблюдаваше цамбуркането.

— Мисля, че знаеш, че семейството му е загинало.

За първи път, откакто майорът беше седнал, старецът го погледна.

— Не — каза той. — Не знаех.

— Да. Миналото лято. След като Пършинг беше прехвърлен в Ел Пасо. Семейството му било в Сан Франциско и приготвяло багажа си, за да го последва. Пожар през нощта. Загиват жена му и трите дъщери. Спасило се е само момчето.

Старецът го загледа по-съсредоточено. Прентис би обърнал внимание на този поглед. Беше същото, както когато колоната беше тръгнала и старецът наблюдаваше майора, който целуваше децата и жена си.

Майорът се почувства смутен от погледа.

— Това го промени. Малко е по-слаб, изглежда малко по-стар. Нравът му е същият, но е лесно да се разбере, че това е така поради други причини. Един от помощниците му ми каза, че се оплаква много повече, отколкото преди. Недостатъчни доставки, недостатъчно хора, такива неща. Изглежда, че се е отдал на тази работа, за да може да забрави и има чувството, че е длъжен да го направи сам, защото не може да разчита на никой друг, освен на себе си.

Старецът се извърна, загледан в потока.

Доста време мълчаха и изведнъж рязко старецът стана малко несръчно и се отдалечи.