Дейвид Морел
Последно разкритие (57)

11.

Прентис чу писъка и като се обърна, забеляза някакъв войник, който с усилие напускаше едно дере, панталоните му бяха свлечени. Той стискаше ръката си, бягаше и препъвайки се, се насочваше към група войници, но тъкмо когато ги беше наближил, побягна към друга група, после към друга. Очите му бяха широко отворени, лицето бледо. Не спираше да пищи.

Никой не помръдна. Просто стояха загледани в него, докато той бягаше и пищеше. Беше почти обед. Бяха спрели, за да поразходят конете си, после да им дадат почивка, зоб и вода. Човекът очевидно беше слязъл в дерето, за да облекчи червата си, и сега за всички ставаше ясно какво трябва да се беше случило там долу. Някои тръгнаха към него, докато той се въртеше в кръг, стискаше ръката си и пищеше.

— Какво има? Какво се е случило? — Календър изведнъж се появи между тях и сграбчи човека.

— Проклетото нещо ме ужили!

— Какво нещо? Кажи ми какво е.

— Ще умра!

Човекът се отскубна и побягна отново, а Календър протегна крак, за да го препъне. Човекът падна по очи, задникът му лъсна, интимните му органи се показаха на бял свят.

— Попитах те какво нещо. Кажи ми какво е.

— Скорпион!

— Какъв вид?

Човекът се гърчеше с лице, изкривено от болка.

— Какво значение има? Аз ще…

— Дай да ти видя ръката.

Човекът я стискаше силно и Календър трябваше да издърпа ръката му.

Прентис стоеше до него и наблюдаваше. От китката до лакътя ръката се беше издула и удвоила обема си, средата й отгоре представляваше гневно пламтящо петно.

Прентис потрепери. Няколко войници затаиха дъх.

— Чудесно. Ще се оправиш — каза Календър.

— Аз ще умра — изхлипа човекът с гримаса.

— Няма да умреш. Сигурно е, че ще се чувстваш дяволски зле, но това не може да те убие. Изкарал си късмет. Какво си направил? Слязъл си да се облекчиш? Отпуснал си се, без да се огледаш, и си бил ухапан?

Човекът се хвърляше върху земята, кимаше разярено, стенеше.

— Е, добре, би могъл да бъдеш ухапан по тестикулите. В такъв случай наистина положението щеше да бъде сериозно. Или от вътрешната страна на ръката, където е вената. Главното е, че мястото се е подуло.

Човекът се гърчеше, лицето му беше изкривено, той стенеше.

— Има два вида скорпиони. Едните са малки, с цвят на слама, леко закръглени. Отровата им се разпростира в тялото ти и те убива. Вторите са по-големи, по-широки, почти кафяви. Отровата действа локално. Ухапаното място се издува. Ухапан си бил от втория вид. Ако ръката ти беше изтръпнала, вместо да те изгаря, ако не беше подута, тогава щеше да бъде лошо. Някой да ми донесе торбата от седлото.

Човекът продължаваше да стене през цялото време, докато Календър говореше, но Календър все пак продължаваше да говори. Той се обърна към Прентис и го изгледа.

Прентис кимна и отиде за торбата.