Дейвид Морел
Последно разкритие (43)

42.

Календър даже не си даде труд да си свали ботушите, просто ги натопи във водата, като я остави да намокри панталоните му около краката и да стигне до чорапите му в дъното на ботушите. В началото краката му бяха изтръпнали, но по-късно температурата на водата се промени, докато стана приемлива за тялото му, и допирът с потока носеше прохлада и спокойствие. Легна по гръб върху тревистия бряг и погледна към смрачаващото се небе.

След миг чу, че някой се движи по брега и се спира над него. Не си даде труд да види кой е, само по навик протегна ръка под жилетката си и докосна кобура на рамото си, загледан в небето. Надяваше се, че който и да беше, щеше да си отиде. Вместо това чу зад себе си разместването на тревата, почувства вибрации под себе си, когато някой го приближи със скокове и спря вдясно от него. Не погледна.

— Доколкото мога да преценя — това беше майорът, — Пършинг има намерение да остави Тринадесети кавалерийски ескадрон да действа както намери за добре. Ще се движим на запад, после на юг по планините.

Старецът кимна, гледайки небето. Там имаше облак, един-единствен, който се виждаше, който се носеше почти над него, единият му край обагрен в червено на фона на пожълтялото от залеза небе. Мисълта за Пършинг го върна назад.

— Как е той?

— Полудял.

Старецът се засмя.