Дейвид Морел
Последно разкритие (10)

9.

Конникът получи куршум във врата и се строполи. Цивилният погледна назад към хлапака в бараката, видя огъня, който излезе от едно дуло от вратата, разбра, че на малкия му няма нищо и забрави за него.

Цивилният чу зад себе си изстрел и, обръщайки се, видя войник, застанал на едното си коляно край ъгъла на сградата, хванал здраво пушката си, стрелящ. Цивилният видя още петима, залегнали плътно върху земята в кръг, със защитени флангове, стрелящи. Имаше изстрели от сградите, под вагоните, от рововете, храстите, конници, които газят всичко, а сега към пламъците от горящите бараки можеха да се прибавят и пожарите в града, които искаха да осветят небето.

Цивилният видя колона от конници, настъпващи срещу огньовете. Той си намери място между две сгради, като бягаше, като стреляше срещу потока от конници, галопиращи покрай гарата, стигна склона, който водеше към линиите, преодоля го, спря, за да се убеди, че от другата страна нямаше никой, и се заспуска бързо. Пътят север-юг беше изпълнен с въртящи се стрелящи конници — това беше вляво от него. Вдясно имаше войници, които се втурваха с карабините си по посока на града. Той прекоси на бегом едно открито пространство, стигна до група къщи, залегна до една ограда, хукна надолу по една уличка, излезе на някаква улица изток-запад, пламъците от горящите складове го принуждаваха да присвива очите си.

На улицата имаше няколко души с картечница, опитваха се да заемат позиция. Няколко конници завиха край един ъгъл и ги нападнаха. Втора колона се присъедини към първата. По-късно щяха да възникнат някои въпроси. Пленен мексиканец щеше да каже, че водачът им не е взел участие в битката, че като получил заповеди, е останал назад в пустинята с резерви, и още това, че не е използвал познатия си бял кон Сиете Легуас, а един дорест кон, наречен Таурино. Така или иначе, цивилният беше напълно убеден, че е видял Вила, къс и набит, як, почти неподходящ за огромния бял кон, който продължаваше да пришпорва. Там, където се намираше Вила, присъствието му като че ли изпълваше улицата, студеният черен поглед на очите му напомняше горящи въглени.

Онези с картечницата правеха отчаяни усилия да заемат позиция. Един от тях клечеше силно приведен в усилие да нагласи трипода, докато друг се мъчеше да я зареди, трети стреляше неспирно, за да ги прикрие. Не им провървя нито в един момент. Двойната колона конници продължаваха да прииждат, да стрелят, да ги притискат. Цивилният се отдръпна малко назад в уличката и се прицели в продължаващия да напредва Вила, трепна и се сниши, когато куршум удари стената над главата му. Цивилният се прицели отново и този път не стреля, не излезе нищо, пълнителят беше празен. Спусна ръка в джоба си за нов и докато отстраняваше стария, видя, че една сянка се спря и вдигна очи към някакъв мексиканец на кон, който му се хилеше. Мексиканецът беше на разстояние по-близо от десет фута и докато се хилеше, вдигна оръжието си с намерение да стреля. Не успя. Цивилният посегна под разкопчаната си жилетка и извади още един пистолет, револвер стил уестърн, втурна се към коня, мушна се под главата му, принуждавайки го да застане на задните си крака, изви се, за да избяга от копитата му и простреля ездача. Изстрелът попадна в лицето. Политайки назад, инерцията му се прибави към тази на коня и принуди коня да продължи да се държи на задните си крака, след което кон и ездач рухнаха.