Дейвид Морел
Последно разкритие (54)

8.

— Като тази змия — каза старецът.

Бяха до един вир, неголям, просто локва между няколко камъка, но бяха видели, че оттам пие някакъв гущер и че локвата е чиста. Войската беше спряла и на групи всички отидоха да напълнят манерките си и да напоят конете си.

Прентис погледна. Беше гърмяща змия на осем стъпки от него, неподвижна, до един камък.

— Забелязах я в първите секунди след идването си — додаде старецът, — и почаках да видя как ще реагираш. Не можеш да разчиташ на това, че някой ще те предупреди. Трябва през цялото време да се боцкаш и да не забравяш, че трябва непрекъснато да се оглеждаш и да внимаваш.

Прентис се отдръпна назад и извади пистолета си.

— Защо? — попита старецът. — Тя не те закача. Освен всичко, ако Вила е наблизо и не е видял нашия прах, сигурно е, че ще чуе изстрела. Помисли. Не предприемай нищо, без преди това да си отчел последиците.

Прентис го погледна и като се почувства много глупаво, отпусна ръката си.