Дейвид Морел
Последно разкритие (49)

3.

В този ден едва не умря. Трябваше да минат много години, за да разбере защо. Лежеше на пясъка задъхан, хълцаше, от него капеше вода, мръзнеше и чакаше да му се възвърнат силите, което не се случи. Извади мокър хляб от торбата си, опита се да яде и за малко не повърна. Знаеше, че не е наред, но мислеше, че е само от умората. Беше чувал израза стоене на открито, но никога не беше разбирал точното му значение. Знаеше, че някои хора умират от такова нещо, но мислеше, че това е така, само защото са се движили в буря и са замръзвали. Не знаеше как топлината може да напусне тялото му, когато е на студено и мокър, не знаеше това даже в един мек ден в Джорджия през ноември, когато лек вятър го докосваше и изстудяваше. Никакъв начин да се запали огън, никакъв начин да изсуши дрехите си, можеше да лежи на брега и да губи сили и след няколко часа просто да умре. Това нямаше нищо общо с настиване или с хващане на пневмония. Беше загуба на сила поради загуба на топлина.