Фридрих Незнански
Москва сити (34)

Вместо епилог

Този път на свиждане при Топуридзе отидоха и двамата — и Якимцев, и Турецки. Георгий Андреевич вече ставаше, беше весел и както им се стори, работеше в стаята си, без да спира — завариха при него някакъв човек с голяма купчина документи, които двамата — и посетителят, и болният — обсъждаха делово.

Като ги видя, Топуридзе веднага направи знак на чиновника и онзи, след като си събра бумагите, моментално изчезна.

— Все работа, работа — виновно се усмихна Топуридзе. — Аз си лежа тука, а там работата не чака…

Те наистина този път бяха дошли преди всичко да се видят с него, а не да го разпитват. Все пак, както и да го въртиш, най-заинтересован от разкриването на престъплението беше именно той, Топуридзе.

Те накратко му описаха ситуацията, разказаха как е бил прибран един от преките изпълнители на атентата. Наистина засега същият този „Бащица“ отказваше да дава показания, но това беше въпрос на време. Най-важното е, че успяха да го арестуват.

— Вие сигурно вече сте изяснили кой стои зад китарите? — веднага попита Топуридзе. — Е, верни ли се оказаха моите предположения?

— Работим в тази насока! — неопределено промърмори Турецки. — Най-важното, че цялата бойна група фактически е обезвредена. Обаче това не е изцяло наша заслуга — двама китари загинаха при загадъчни обстоятелства, които сега разследваме. Единия го изхвърлили от влака при пиянски скандал — в този случай вече сме намерили свидетелите, за втория имаме напълно реални предположения…

Турецки си спомни разговора с началника на местното управление на вътрешните работи — той сам замина по горещи следи до Яхрома, опита се да изясни нещо на място. Попита шефа на местната милиция дали са им известни някакви подробности за смъртта на Степан Никонов.

— Че какви подробности искате още? Сгазил го някакъв мръсник и съвсем като при вас, в Москва, избягал от мястото на произшествието…

Но тук в разговора се намеси неговият заместник по оперативната работа:

— Извинете, Игор Владимирович, не мога да не уточня: колата не беше московска. Предполага се, че е била калининградска. Във всеки случай един от свидетелите е зафиксирал съответния регионален индекс — 39…

Между другото, както вече беше станало ясно, задържаният Глеб Аверянович Сасунов също имаше голф с калининградски номер; кола с такъв номер беше замесена и в случая с Баташов. Съвсем логично беше да се предположи, че Сасунов като шеф на службата за сигурност на една от фирмите на Исмаилов е изпълнявал негови конфиденциални поръчения. Сега най-важното беше да се намери ключ към Сасунов, да го накарат да проговори.

Но странна работа: макар следователите да разчитаха да ободрят пострадалия със своя разказ, върху лицето му се изписваше все по-силно някаква мрачна загриженост. Накрая Топуридзе не издържа:

— Всичко това е чудесно, но колко още ще лежа тук с охрана? Досега фактически нямате нищо срещу Исмаилов, както и преди — само косвени улики… а аз, съгласете се, не мога да се въргалям тук в очакване кога ще ме доубият, да ме заколят като свиня в кочина! Много ви благодаря за такава перспектива! Че аз по-добре, да ме извинявате, сам да си наема някакъв килър. Според мен е по-разумно, отколкото да се дават пари на правозащитните органи, които с нищо не могат да ти помогнат…

— Е, това вече е съвсем несправедливо! — опита се да го спре Турецки.

— Да? Така ли мислите? Нима не разбирате, Александър Борисович, че в тази игра, която си е организирал някой с мен, няма никакви правила — който стреля пръв, той е прав. А аз искам да се уважавам както преди, разбирате ли! Не мога да простя на този, който го е направил, нито раната, нито онзи страх, който преживях — първо за себе си, след това за семейството си. Искам да бъда предишният, онзи, който бях — човек със самоуважение, със собствено достойнство!

Всичко казано звучеше много силно и все пак нито Турецки, нито Якимцев имаха право да одобрят тези мисли — за саморазправата. Поне не на глас.

— Нима за да запази достойнството си, човек първо трябва да извърши престъпление? — сърдито подхвърли Александър Борисович.

Докато слушаше Топуридзе, той през цялото време си мислеше за станалото с него и неочаквано за себе си стигна до извода, че покушението е било неизбежно. Прекалено голяма власт в столицата имаше заместник-кметът Топуридзе, прекалено много хора имаха основание да го смятат за свой враг. А при това положение на нещата каквото и да се случеше около него, се трупаше в кюпа: разправиите за Горбушка, караницата с продуцента на Анаис, постоянната конфронтация с Рождественски, сблъсъците заради методите за прокопаване на тунела или местата за строителството на пистата… Има такава ловна хитрина: слага се примамка на дървена греда и се закача да виси в очакване на жертвата — някоя мечка или друг горски звяр. Като се закачи животното за пружината — и амин! Но ако случайно се допре до пружината някой лапнишаран, ще затисне и него. На гредата й е все едно кого ще затисне. Съвсем възможно беше цялата система с примамката да е била организирана не срещу Топуридзе, а срещу някой друг — например кмета. Нали срещу него, реално погледнато, в последно време беше организиран същински лов. А Топуридзе бе попаднал под „гредата“ като човек на кмета…

— И кой все пак е заповядал да се постави този капан? — попита Топуридзе, след като мрачно изслуша тези образни съображения. — Кой е поставил примамката, така да се каже?

Турецки замълча за известно време, пресмятайки каква степен на откровеност е необходима при дадените обстоятелства.

— Мисля, и сам разбирате, че Исмаилов изобщо не е последната инстанция в тази каша. Усеща се, че зад него стои някаква много по-голяма и могъща сила…

— И какво сега? Щом е сила, значи да чакам следващата среща с килъра? Да седя със скръстени ръце?

— Давам ви честната си дума, Георгий Андреевич: няма да мирясаме, докато не стигнем до леговището на тоя гад! Извинете ме за високопарните думи…

По пътя за Главната прокуратура Турецки извади от куфарчето си няколко принтирани листа и ги подаде на Якимцев:

— Вземи, погледни ги, докато стигнем.

Якимцев заби поглед в първия, най-горен лист и прочете: „Интернет сайт. Новини в мрежата.ru.“

„В Москва е пуснат още един участък на Третия околовръстен път: на улица «Долна Масловка» са започнали да функционират транспортно разклонение и тунел.

В следствения комитет на МВР на РФ е постъпило заключение на експерти за сериозни нарушения, допуснати при строителството на Московския околовръстен път. Конкретно е установено, че дебелината на чакълената възглавница, както и на самото асфалтово покритие е по-малка от необходимото. Сега според резултатите на експертизата се провеждат няколко ревизии, които трябва да изяснят общия размер на нанесените вреди. Вече е известно, че сумата на разкритите кражби на този етап възлиза на 256 милиарда неденоминирани рубли…

Горчивата истина е, че почти всички обекти, появили се в Москва в течение на последните 5–6 години, в една или в друга степен имат нужда от дострояване, а някои, уви, и от ремонт.

Както вече беше съобщено, московската управа е назначила специална комисия за разглеждане на всички варианти на строителство на лефортовския участък на Третия околовръстен път под Историческия парк. Разбирайки прекрасно колко са загрижени московчани, ръководителят на проекта каза: «Ние нямаме намерение да воюваме със своя народ и ще изберем онзи вариант, който бъде приет от московчани.» След двумесечен размисъл московската управа прие за основа комбинирания вариант за строителство на лефортовския транспортен възел. От едната страна в Третия околовръстен път влизането ще се реализира през тунел с дълбоко изкопаване, който ще пресича парка под земята, а от другата — през естакада, минаваща покрай Лефортовския парк. Според представената документация общата стойност на строителството ще възлезе на 1,2 милиарда долара.

Както стана известно на нашия кореспондент, кметът на града се е позовал на някакъв проект, според който строителството на лефортовския участък няма да надвишава 500 милиона долара. Обаче комисията още сега изказва мнение, че реализацията на такъв вариант може да бъде усложнена от редица обстоятелства и технически сложности. По-точно, ще бъдат необходими нови експертизи и съгласуване — например с Министерството на културата, обществените организации и пожарната…

На пресконференция по радио «Ехото на Москва» известният московски предприемач Джамал Исмаилов обяви намерението си да издигне своята кандидатура в предстоящите избори за президент на Руската федерация. «Аз обичам да си поставям възможно най-нереалните задачи, както би ви се сторило. Но знам абсолютно точно, че ще се справя» — заяви Исмаилов.

Може да се каже, че с тази пресконференция стартира поредната предизборна кампания…“

Якимцев прекъсна четенето си:

— Виж го ти колко бил готин този Исмаилов. От нищо не се страхува!

— А от какво трябва да се страхува? — усмихна се Турецки. — От кого освен от нас с теб, Женя!

Якимцев кимна и отново заби нос в принтираните листове.

„Според нашите аналитици във връзка с това, че приетият от Градската дума генерален план за развитие на града, по който се реализират сегашните шумни строителни проекти, не е бил утвърден на федерално ниво, Москва я очакват многобройни съдебни процеси, като ответници на които ще се явят кметът и столичната управа. Този факт неизбежно ще породи многобройни искове към московските власти…

Тежко раненият на 19 декември миналата година заместник-председател на московската управа Г. А. Топуридзе в дадения момент преминава курс на интензивна терапия. Лекуващите лекари преценяват здравословното му състояние като задоволително. Те смятат, че Топуридзе ще може да се върне към пълноценна дейност в близките един-два месеца…

На Международния инвестиционен форум в Берлин руската делегация, възглавявана от кмета на Москва, предложи над 500 значителни инвестиционни проекта. Най-мащабните от тях са: комплекс офиси в деловия център «Москва сити», Дисниленд в Мневники и «Москва развлекателна» в Нагатино…

Един от ръководителите на Института по икономика на града каза пред нашия кореспондент: Сложното в настоящото положение на Москва е, че в столицата се е утвърдил модел, при който градът се изявява в качеството на стопански субект с всички произтичащи от това плюсове и минуси. Самото кметство разработва правилата на играта и си играе според тях. Това е държавен капитализъм в границите на отделно взета териториална единица. Този модел поражда диктат на чиновниците с всички произтичащи от това последствия, конкретно невероятната корумпираност. Вече е казано прекалено много за нарушенията при строителството на околовръстните шосета, появяват се съобщения за конфликти, свързани с изграждането на такива обемни инвестиционни обекти, като Нагатинската писта и лефортовския участък на Третия околовръстен път, които навеждат на сериозни размисли…        Уникалната столична система, в която не е ясно къде свършва частният сектор и започва секторът на градските власти, продължава да работи успешно. Но нека да си го кажем направо, не си струва да възприемаме растящите планове за строителство на жилища като грижа за гражданите. Блоковете от серията П-44, които се строят из целия град, по принцип са все същите пететажни панелки, само дето бетонът им е малко по-добър… Просто чиновниците създават стратегически запас от жилищни площи, опитвайки се да приберат всичко, до което могат да се докопат…“

— Е, как ти се струва? — попита Турецки.

— Впечатлява — отговори Якимцев и му върна листовете. — Номерът с техния вариант на тунела не мина!

— А можеше да мине… Ако не бяхме ние с теб! Какво, да стоим и да гледаме този грабителски държавен капитализъм?

— Да бе! Ще ги хванеш тия мръсници…

— Напразно, брат ми, насаждаш този песимизъм. Всички козове са при нас. А какво ще стане нататък — това е въпрос на нашия следователски професионализъм. Ако искаш, дори изкуство. Ще ти го кажа така, както навремето са ми го казвали моите учители в професията: намери за какво да се хванеш, открий слабото звено в отбраната на престъпника. Ето, сега ние с теб ще дръпнем както трябва Бащицата, а по-нататък, сигурен съм, работата ще стигне и до гордия син на Кавказ Джамал Исмаилов, макар че той много бърза да придобие имунитет. И до Борис Семьонович Рождественски ще стигнем, и до някой още по-високо. — И завърши с апломб: — Можеш да не се съмняваш.

— Това заповед ли е? — усмихна се Якимцев. — Да не се съмнявам?

— Щом ти харесва, нека е заповед.

— Слушам, да не се съмнявам — весело отсече Якимцев…