Фридрих Незнански
Москва сити (2)

Съвещанието при Калинченко

Калинченко дойде в Московската градска прокуратура като началник на следствената част скоро след като при неотдавнашната смяна на ръководството на московската милиция започнаха щатните замени на всички що-годе важни длъжности в правоохранителните структури на града. Според следователя Якимцев тия смени съвсем не бяха от полза за работата, защото си отиваха истинските професионалисти, а идваха предимно приближени на някого „отгоре“. Точно така май стояха нещата и с Юрий Степанович Калинченко. Той беше протеже на един от новите заместник главни прокурори, с когото двамата до неотдавна бяха служили в един губернски град на Волга, заедно бяха ходили на лов и за риба, на сауна със специално обслужване, семействата им бяха приятелски, двамата имаха общи тайни от жените си и така нататък… Щом дойде при тях в Московската прокуратура, Юрий Степанович най-напред започна да се интересува кой кого „покрива“. „Какво значи това?“ — простодушно го попита един от следователите. Не, той много добре знаеше думата, само че не можеше докрай да разбере как може човек да „покрива“ някого в следственото управление на Московската градска прокуратура. „Я не се прави на ударен! — с присмех му отвърна Калинченко. — Не ме баламосвай, че тук, във вашата Москва, всички я карате само на заплата! Да не искаш да ти повярвам, че ченгетата не се сдушват с мутрите? Забрави!“. На клетия следовател с двайсет години безупречна служба и не една благодарност от главния прокурор само дето не му призля: „В-вие… вие… Как смеете! И не ми говорете на ти! Да не сме пасли заедно говедата!“. В крайна сметка дори двайсетте години безупречна служба не можаха да му помогнат — подир седмица се наложи да напусне по собствено желание…

Калинченко бе непосредствен и праволинеен и изобщо не криеше истинското си отношение към работата: който и да е ръководител, естествено, не може без правилни приказки, но приказките са едно, а това, което човек си мисли всъщност, е съвсем друго… С две думи, за броени седмици съставът на следственото управление бе обновен едва ли не наполовина…

Евгений Павлович Якимцев, следовател по особено важните дела, който оглави оперативната група за разследване на атентата срещу вицепремиера на московската градска управа Топуридзе, отиваше на това съвещание с нежелание. Сега трябваше да се действа по горещи следи, а не да си губят времето с глупости. Но заповедта на ръководството си е заповед. Той дори беше подготвил към доклада си схема на местопроизшествието — за по-нагледно.

— Събрал съм ви, както разбирате — започна Калинченко, — за да обсъдим първите резултати от работата на вашата бригада и да набележим основните насоки. Раненият е значителна фигура, лице, приближено на кмета. Между другото, кметът вече се обади и ме информира, че лично ще контролира делото… Е, дето се вика, това не ни грее кой знае колко, защото не сме му подчинени. Но от разследването се интересува главният прокурор и това трябва, дето се вика, да мобилизира всички ни…

Включената в групата на Якимцев оперативна служителка от МУР^[1] старши лейтенант Лена Благина неволно потръпна от неговия цинизъм и изобщо от цялата тази тирада. По един човек бе стреляно, втори беше убит, и то не къде да е, а в центъра на столицата, посред бял ден, престъпниците се разхождаха необезпокоявани, а тоя дрънка разни глупости, само не и конкретно по делото! Тя чак се напрегна, както винаги, когато трябваше да предприеме някоя отчаяна стъпка, но изведнъж усети, че някой успокояващо я потупва по ръката. С недоумение вдигна очи и видя, че е симпатягата капитан Сидорчук, от техните, от МУР, също командирован по разпореждане на генерал Грязнов към групата на Якимцев. Лена и преди неведнъж бе долавяла изпълнения му с интерес и съчувствие поглед, затова сега се изчерви и ядно дръпна ръката си. Добре де, благодаря за загрижеността, и все пак… И все пак нямаше да мълчи! Тия тук може и да са свикнали, но тя не е като тях и никога няма да бъде! Ако не сега, по-късно, но все пак ще му каже на тоя надут пуяк какво си мисли за него.

— Ще помоля Евгений Павлович още веднъж да ни обрисува картината на случилото се и да ни докладва основните си съображения по разследването на м-м… дръзкото престъпление. Моля, Евгений Павловия! — разреши Калинченко и с лека ирония, от която не можа да се въздържи, допълни: — Започнете от онова, което не се споменава в репортажите на телевизионните журналисти…

Якимцев стана, приближи се до схемата си и като се направи, че не е забелязал намека, започна:

— Добре, ще се постарая… Макар че най-напред искам да похваля тъкмо телевизионните журналисти. Въпреки всички пречки, които им създаваме, те много достоверно представиха самия дух на криминалното произшествие… Бих казал, че извършеното престъпление е необичайно дръзко дори за наши дни, когато уж никой от нищо не се изненадва. В резултат на извършената от нас работа картината изглежда по следния начин: по колата на Топуридзе е стреляно ето тук, в стария център на града, на улица „Клеонтиевска“, близо до къщата, бивша собственост на ЦК на КПСС. Къщата е заобиколена с ограда, която някога се е охранявала по целия периметър…

— Да бе, тук, в Москва, накъдето и да плюеш, все началник ще улучиш — измърмори Калинченко. — Та какво за охраната?

— Сега за съжаление тя обикновено се намира вътре в къщата и бодигардът изпълнява ролята на портиер…

— Така, дотук е ясно — отново го прекъсна Калинченко, — хайде по същество.

— Мисля, че говоря по същество — озъби се Якимцев. — Явно престъпниците са знаели, че горе-долу по едно и също време Топуридзе бърза за съвещание в сградата на московската управа, която се намира на около половин километър. До момента на пристигането ни на местопрестъплението е работила дежурната оперативна група на Главното управление на вътрешните работи, в която е имало служители от управлението на милицията за Централен окръг Москва. Както му е редът, на мястото на убийството първа отива оперативно-следствената група на ГУ, която включва дежурен следовател от Московската градска прокуратура, оперативни работници от МУР, съдебен лекар, криминалист и водач на служебно куче. По данни на оперативните служители колата на Топуридзе („Нисан максима“) е обстреляна веднага щом е стигнала тук, на кръстовището, и започнала да завива към „Тверска“, където, както знаем, се намира сградата на управата, бившият Моссъвет. Свидетелите, които успяхме да намерим, посочват, че нападателят открито е стъпил на платното, в ръцете му е имало автомат „Калашников“, най-вероятно АКМ калибър 7,62 с гранатомет под цевта. Стрелбата е била на дълги откоси. Малко след това от паркираната на отсрещната страна на улицата срещу номер 13 синя кола „ВАЗ 2106“ се приближил вторият член на престъпната група, вероятно „чистачът“, който произвел контролния изстрел в главата на шофьора. В резултат на което получилият преди това многобройни рани шофьор Федянин е загинал на място, а самият Топуридзе бил откаран в критично състояние в болницата „Склифосовски“. Той е ранен в ръката, бедрото и особено тежко в корема: засегнати са далакът и червата му. Въпреки всичко, веднага щом нападателите изчезнали от местопрестъплението, той събрал сили да стигне до близкия гастроном, да помоли продавачките да се обадят на „Бърза помощ“ и да съобщи на дошлите милиционери отличителните белези на нападателите: единият, непосредственият изпълнител, е висок около сто седемдесет и три — сто седемдесет и пет сантиметра, вторият малко повече — около метър и осемдесет и два — осемдесет и пет. Ако се съди по координираните им движения, двамата са спортисти или специално подготвени, облечени са били изцяло в черно, професионално си служели с оръжието и действията им били едва ли не автоматизирани — така поне се е сторило на потърпевшия…

— Я, колко наблюдателен потърпевш — иронично забеляза Калинченко. — Случайно да е запомнил и лицата им?

— Не ги е запомнил. По-точно, не ги е видял. Според показанията на свидетелите лицето на втория убиец, „чистача“, е било отчасти скрито — едни са видели шал в долната му част, други нещо като маска… И така… Момчетата от МУР забелязаха, че под зарязаната от престъпниците „шестица“ няма сняг, макар, както знаем, през нощта да валя доста силно. Тоест колата е била паркирана там поне отпреди осем часа. Тя е без регистрационен номер, собственикът й се установява. Много е възможно да се намерят свидетели, които да са видели пристигналите с нея. Разчитаме и на записите от охранителните камери на съседните посолства — на улица „Клеонтиевска“ те са цели три, — а също на камерата пред входа на затворената за свободен достъп организация „Квант“ в сградата на номер 14.

— Добре — равнодушно рече Калинченко. — Дотук всичко е горе-долу ясно. Надявам се да не пропуснете видеоматериалите. Но ми прави впечатление, че някак много лесно се прехвърлихте от Топуридзе към други неща. В тази връзка имам към вас два въпроса. Топуридзе наистина ли е сериозно ранен? Не ви ли прилича на инсценировка, на имитация на раняване? Нали споменахте, че стрелбата е била от упор с автомат 7,62… Да ви кажа, в случая няма никакви шансове човек да оцелее…

— Да бе, инсценировка! — направо изпъшка Якимцев. — Човекът е надупчен с цели три куршума! Още щом го откараха в „Склиф“, го сложиха на операционната маса! Четири часа го кърпиха, четири часа! Че и кръв му преливаха. Още не е изключено да получи перитонит, не се знае какво ще стане и с далака му… Извадихме късмет, че успя да ни каже поне нещо, защото сега вече изобщо не се знае кога ще може да дава свидетелски показания… Още веднъж повтарям: имаме късмет, че служителите от местното управление успяха да го поразпитат, че той събра мъжество да им отговаря…

— Чак пък мъжество… — изхъмка Калинченко. — Както и да е… Вторият ми въпрос е следният: ако имаме работа с професионални убийци, щом са толкова дръзки и хладнокръвни, защо все пак са оставили Топуридзе жив? Защо не са произвели обичайния контролен изстрел? Нещо не ви се връзва…

— Не на мен не ми се връзва — мрачно парира Якимцев, — а на тях. Може някой да ги е уплашил… И аз бих искал да знам.

— Щом сте успели всичко да разберете, я ни нарисувайте картината на тяхното оттегляне. Накъде са се насочили, с какво са избягали… Ако правилно съм ви разбрал, те са оставили колата. Значи са имали друга? Ами оръжието? Захвърлили ли са го, или са го отнесли?

Как може човек толкова да не прилича на борец с престъпността и изобщо на опитен следовател! Отпуснат, някак нездраво пълен, на това отгоре Калинченко лъщеше като дъното на износен панталон — така е с хората, които пият много. Той беше антипатичен на Якимцев, което Евгений Павлович се мъчеше да не признава дори пред самия себе си. Но въпреки антипатията, която с всяка изминала минута нарастваше, Якимцев не можеше да не отбележи, че въпросите на Калинченко са напълно уместни и че не може да му се отрече професионална хватка. Сякаш за да го потвърди, шефът зададе следващия си въпрос:

— Какви мисли ви се въртят относно мотивите за престъплението? Все трябва да имате някакви версии, нали?

Якимцев имаше доста версии, но нито една не се потвърждаваше от доказателства.

— Засега няма работни версии — мрачно каза той. — Само предположения, че вероятно престъплението е свързано по някакъв начин с професионалната дейност на потърпевшия. С работата му в московската управа.

Калинченко отиде до прозореца, застана с гръб към Якимцев и избарабани с пръсти по стъклото.

— Ами… Общо взето, точно тук трябва да търсим… Понякога е добре да си представим, че сме на мястото на престъпника. Между другото, когато го правя сега, добре разбирам този, който е стрелял. Ония чиновници, приближените на кмета, така са се ояли, че нищо чудно това да дразни някого… Уви обаче, скъпи Евгений Павлович, както и да стоят нещата, нашата работа е да обслужваме въпросните чиновници. За съжаление ние сме им поемащите, а не те на нас… Знаеш ли, покойният ми татко, когато беше нещо недоволен от мен, все казваше: „Ех, Юрка, никога няма да станеш изгребващ, все ще си поемащ!“. — И се обърна да види как ще реагира Якимцев на хумора на покойния му баща. Като видя напрегнато недоумение по лицето на своя подчинен, поясни снизходително: — Едно време нали е нямало канализация и каналджиите, тоест лайночистачите, са обикаляли къщите със специална хм… техника. Единият изгребвал клозета, а вторият поемал изгребаното и го изливал в специална каца на колела. И двамата до гуша в лайна, но който ги е поемал, естествено — повече, затова е бил с по-нисък ранг…

На Якимцев му беше неприятен и този твърде своеобразен хумор, и дори самият покоен баща на шефа, но, опазил Бог, и през ум не му мина да изрази някаква погнуса.

— Според моите работническо-селски разбирания — междувременно продължаваше Калинченко — всичко опира до мангизите, тоест до парите, инак защо ще стрелят по Топуридзе… Или не е искал да си ги дели с някого, или го е изместил от яслата. И да ти кажа, колкото повече мисля, толкова повече стигам до извода, че не са го направили мутрите или някакви бандити… Хайде, кажи ми, мутрите за какво могат да убият някого? Заради пари, заради предателство, заради доносничество, нали така? Ами ако е чиновник? За какво му е на мутрата да убива чиновник, като е по-лесно да го подкупи или да го заплаши? Чиновникът нали е за това, да го доиш. — Взря се в Якимцев и изхъмка странно. — Та колкото повече мисля, толкова повече стигам до извода, че е някаква вътрешна работа. Примерно, че Топуридзе е изпързалял нещо кмета. Какво ще кажеш? — Той отново изгледа изпитателно Якимцев.

— Ами-ами — отвърна Якимцев. — Юрий Степанович, това май е прекалено. — Чувстваше се неудобно да изрази съмнението си по-рязко пред останалите членове от групата. Калинченко все пак му беше ръководител.

— И какво от това? Може и аз да си мисля, че е прекалено — подсмихна се Калинченко. — Но го приеми за работна хипотеза, докато все още няма някое по-различно предположение. Между другото, не бива да я отхвърляш така веднага. Я си спомни ревизията на околовръстното и скандала заради Горбушка. Помниш ли ги? Защо да не допуснем, че Топуридзе например е накиснал нещо шефа си, тоест кмета? Или че двамата не са могли да си разделят някоя пачка?

— Не ви разбрах — избоботи Якимцев, който с цялата си душа се съпротивляваше дори на предположението, че и кметът е крадец, и заобикалящите го — също. Същевременно беше изненадан колко стройни са тези неприемливи за него предположения на Калинченко. Някои хора обаче можеха да повярват във въпросната „хипотеза“ само защото е толкова стройна… — Не разбирам какво общо има Горбушка?

Дори Топуридзе да е имал отношение към МКАД^[2], където специалната комисия съвсем наскоро провери количеството и на застлания пясък, и на чакъла, и ширината на асфалтовото покритие, едва ли е бил набъркан дори косвено в скандала с пазара за електроника, наречен Горбушка.

— Какво общо има Горбушка ли? Ами помниш ли, че щом кметът замина за няколко дни, единият от неговите заместници… чакай да се сетя… Рождественски, веднага заяви, че никой няма да закрие Горбушка и дори не възнамерява. И търгашите тъкмо се съвзеха, ей ти го — кметът се връща. Че като тропна по масата: „Горбушка повече няма да съществува в досегашния си вид и на досегашното място!“. Как мислиш, какво значи това?

Якимцев сви рамене, без изобщо да схване какво общо има тук Топуридзе.

— Значи, че там, горе, са змийско кълбо от съмишленици. Всичките са мошеници, всичките са гадове, извинявай за израза. И като се залавяме с въпросното дело, а то наистина е много трудно, трябва да изхождаме тъкмо от дадения факт. Изобщо дори и да търсим компромат срещу някого, то ще е най-вече срещу Футболиста и неговите приближени.

Мнозина наричаха кмета „Футболиста“, защото като запален привърженик на играта въпреки годините си, обичаше да потича след топката. Но именно неговата страст изобщо пък не се връзваше с предположението, че точно той е извършителят или поръчителят на убийството…

Сякаш незабелязан, че Якимцев се затвори и без да се съобразява с явното му несъгласие, Калинченко изгради хипотезата си, въодушеви се и очите му пламнаха от вдъхновение и жажда за нови разобличения.

— Какво се вкисна, Якимцев! — тупна той Евгений по рамото. — Не стига, че ти е паднало такова дело, едва ли не цяла Русия говори за него, ами като те гледам, май не искаш да се издигнеш и на педя над обикновената престъпност, все трябва някой да те ръчка! Зарежи тая работа, момче! Много важно — гръмнали поредния мошеник! Те въртят такива пари, че направо се чудя как тук, в Москва, не ги стрелят всеки ден! Хайде де, издигни се малко над дребните неща, погледни по-широко! — Сега очите му направо пламтяха от огъня на вдъхновението. — Представяш ли си какво ще стане, ако докладваме горе, че в бандата на кмета стават истински криминални истории? Представяш ли си колко ще им хареса на ония горе? А че ще им хареса, ти го гарантирам. Двамата с теб, момче, направо ще станем генерали, честна дума! Веднага ще натрием носовете на всички тия шибани московчани! Я пак ми изложи какво сте изровили. Хайде да погледнем работата, дето се вика, с други очи!

Якимцев още веднъж му докладва, общо взето, малкото, което засега бе известно по делото.

— Значи смяташ, че е стрелял някой непрофесионалист, така ли? — попита Калинченко накрая.

— Не, точно обратно, мисля, че е бил професионалист — веднага му възрази Якимцев. — Дори истински професионалист. Но като килър, като убиец на конкретната личност, е същински дилетант…

— Ама че засукано — врътна глава Калинченко и настоя: — Я ми обясни.

— Ако съдим по огледа на автомобила, характерът на попаденията говори, че убиецът е използвал оръжието като спец. Колкото до всичко останало, то буди само недоумение. Първо, мястото е избрано изключително неудачно и тъкмо това ме кара да допускам, че атентатът не е планиран от московчанин. Смятам, че на московчанин изобщо не може да му хрумне да се залавя с тази история на място, където бъка от милиция. Второто, от което си правя извода за непрофесионализма му, е, че той е изпълнявал задачата си от напълно нехарактерна за килър позиция — едва ли не явно и освен това в донякъде възбудено състояние. С което се обяснява фактът, че стреляйки от упор, не е улучил, че е стреляй не в пътника, както е трябвало, а в шофьора… Пък и контролният изстрел е произведен сякаш напосоки…

Калинченко го слушаше внимателно, леко наклонил глава встрани, от което двойната му брадичка се бе разплула върху яката на униформеното сако.

— Засега не виждам нищо, което да е в разрез с моята версия — каза той. — Добре, тегли чертата.

Якимцев дори не се замисли: изводите му бяха готови още от снощи и той не виждаше никакви причини да ги променя.

— Изводите ми са следните. Първо, убиецът не е московчанин. Второ, явно е нает за еднократна акция, инак как да си обясним, че изобщо не се е криел? Да не би нарочно да са ни го показали или да е идиот? Между другото подобен човек се търси по-трудно… Ако е дошъл, да речем, някъде от Новгород, значи вече си е вкъщи, най-вероятно се е спотаил и сега е абсурд да го открием.

— Но може да е и точно обратното — замислено рече Калинченко. — Нали разпратихме фоторобота. Местните ченгета сигурно по-лесно ще го открият в малкия град, отколкото в кошерище като Москва.

— Може и така да е. А може и вече да са го очистили. Във всеки случай в някои новини по сайтовете има предположения, че убиецът най-вероятно вече е мъртъв…

— Е… не се знае… Пък и сигурно не е бил сам, нали все някой трябва да го проконтролира?

Якимцев кимна в знак на съгласие:

— Да, както личи, били са поне двама.

— И мислиш, че са очистили и втория ли? Женя, не ти ли се струва… — Той май за първи път нарече Якимцев Женя и двамата реагираха на тази новост остро: Калинченко чакаше да види дали подчиненият му няма да прояви недоволство, а Якимцев се правеше, че не се е случило нищо кой знае какво. Да го нарича, както ще. Само да не се заяжда толкова. — Женя, не ти ли се струва, че операцията е някак нагласена? Атентат, и то неуспешен, убиецът е някакъв измислен, на това отгоре докаран кой знае откъде, а „чистачът“ е с две леви ръце… Нямаш ли усещането, че нещо не се връзва? Моята версия е малко по-ясна. Да предположим, че в дъното на всичко стои кметът… Той няма да тръгне да наема мутри, я. Сигурно е помолил някой приятел губернатор: „Прати ми две барети или от десантчиците, че ми трябват.“

Якимцев скептично стисна устни и поклати глава в смисъл: едва ли.

— Какво, не можеш ли да си го представиш? Млад си още, Женя. Като станеш на моите години, изобщо на нищо няма да се чудиш.

Докато слушаше новия си началник, Якимцев не успяваше да формулира с думи онова, което чувстваше. Нищо не можеше да го накара да приеме щурата хипотеза на Калинченко. Просто шефът като ветропоказател бе доловил някаква „социална поръчка“, нещо витаещо из въздуха на Москва. Доловил го е и е решил да не изпусне падналия в ръчичките му шанс да направи кариера, да се издигне по служебната стълбица, да стане заместник, а може би и прокурор на столицата…

— В тая Москва сте едни такива… умрели… — рече му шефът на сбогуване. — Направо ми иде сам да се захвана с работата! Е, Женя, какво гледаш като някое девойче? Я се залавяй юнашки с делото! Та московските началници направо да се шашнат!… Помисли си, помисли си хубавичко! Нали знаеш, аз съм си прям. Реша ли, че някой не заслужава доверие, дотам съм… Но на никого досега не съм дал лош съвет, Женя, повярвай ми. И няма да сбъркаш, заклевам ти се…

Интернет новини:

Преди четиридесет минути автомобилът на заместник-кмета на Москва Георгий Топуридзе бе обстрелян с автомат. С рани в бедрото и коремната област Топуридзе е откаран в една от градските болници.

Преди няколко месеца стреляха по неговия най-близък помощник В. Брагарник, докато пътувал за работа. Брагарник не пострада, но шофьорът му бе тежко ранен в ръката.

Сайт „Нечистотии. ru“

На кого пречи Георгий Топуридзе?

В 9 часа и 26 минути сутринта на 19 декември на улица „Клеонтиевска“, на петстотин метра от кметството на Москва, двама души с черни маски са стреляли с автомати АКМ по автомобил „Нисан“. Шофьорът е убит на място, пътникът е останал жив. След като направили колата на решето (по нея бяха открити повече от 30 дупки от куршуми), атентаторите захвърлили оръжието и изчезнали. След малко, залитайки, пътникът излязъл от нисана и се довлякъл до магазина отсреща — до „Гастронома на Клеонтиевска“…

— Ранен съм, шофьорът ми е убит… Момичета, извикайте „Бърза помощ“…

Топуридзе е бил толкова шокиран, че забравил за собствения си мобифон… Той през цялото време молел продавачките да не го оставят сам. Или се е страхувал, че атентаторите ще се върнат, или че ще умре… Линейката пристигнала след петнайсет минути. Едва в нея, сложен на системи, Топуридзе си позволил да изгуби съзнание.

Входните дупки от куршумите били съвсем малки, но раните предизвикали големи вътрешни кръвоизливи. Операцията отнела четири часа. Тя била извършена от главния столичен хирург… Мерките за сигурност в болницата били безпрецедентни: същия ден са били отменени свижданията за пациентите във всички отделения. Когато се съвзел, Топуридзе най-напред благодарил на лекарите. По данни на медицинския персонал засега му е забранено да говори. В случай на нужда пострадалият използва бележник.

„Все пак Москва не е Питер, който, изглежда, неслучайно е наричан криминалната столица на Русия — пише един от петербургските криминални репортери. — Тук никой нямаше да повярва, че жертвата е мъртва. Непременно щеше да последва контролен изстрел или взрив…“.

Трябва да констатираме, че Топуридзе, както и други приближени съратници на московския кмет, се е отървал като по чудо…

Обзор медия. Новинарски екип.

Подробности за атентата срещу заместник-кмета на столицата Георгий Топуридзе. Интервю на нашия кореспондент с началника на криминалната милиция генерал-майор Вячеслав Грязнов:

Кор.: Днес бе извършен атентат срещу заместник-кмета на Москва Георгий Топуридзе, който в момента е в тежко състояние и се намира в института „Склифосовски“. И така, извършено е покушение срещу много влиятелен човек, отговарящ за валутните операции в огромен град като Москва, понеже Топуридзе оглавява департамента за международни връзки на московското кметство. Помолихме началника на криминалната милиция генерал-майор Грязнов да ни разкаже как е станало всичко и какво знаят за престъплението органите на реда. Моля, Вячеслав Иванович.

Грязнов: Средствата за масова информация вече съобщиха, че днес в 9:75 сутринта неизвестно лице е стреляло по колата на заместник-кмета Топуридзе, в резултат на което е загинал неговият шофьор, а самият Георгий Андреевич е тежко ранен. На местопроизшествието оперативно-следствените служители откриха колата с множество дупки от куршуми по купето, предното и страничните стъкла, намериха захвърления от престъпниците автомат „Калашников“ с празен пълнител, а също голям брой гилзи и няколко куршума. Нашите експерти криминалисти правят оглед на захвърленото оръжие. Разбира се, престъпниците едва ли са ни оставили пръстовите си отпечатъци, но и автоматът е някаква следа, тъй като бойното оръжие не пада от небето…

Кор.: Бихте ли ни казали къде е отивал Топуридзе?

Грязнов: Да, разбира се. Отивал е на заседание на управата в кметството.

Кор.: Разбирам, че може би е рано да говорим за това, но дали следствието има някакви версии за случилото се?

Грязнов: Е, следователите винаги имат версии. Основната, естествено, е свързана с всичко, засягащо непосредствената дейност на Топуридзе, неговата работа. Но както разбирате, за да може тя да бъде потвърдена или отхвърлена, трябва да се разработят и други, та да няма съмнения в отделните аспекти…

Кор.: В такъв случай кой води разследването?

Грязнов: Разследването е възложено на градската прокуратура. Но с издирването на престъпника се занимаваме, естествено, и ние от криминалната милиция. В процеса на следствените действия свидетелите, или по-точно очевидците на произшествието, вече са разпитани или предстои да бъдат разпитани. Право да ви кажа, засега не разполагаме с някаква значима информация. Като изключим факта, че в хода на работата върху начина, по който се е оттеглил убиецът, вече е изготвен негов фоторобот…

Кор.: Нима? Да не би да има хора, които са го видели?

Грязнов: Става дума за открити от нас случайни минувачи, които са се сблъскали с него, когато е бягал от местопроизшествието. Престъпникът е действал необяснимо дръзко, дори не е сметнал за нужно да крие лицето си… Тази дързост е още една от причините, поради които решихме да поставим засилена охрана в отделението на болницата, където се намира пострадалият. Впрочем при подобни случаи винаги е необходима строга охрана, не само за да запазим живота на пострадалия, но и да гарантираме сигурността на медицинския персонал.

Кор.: Дали престъплението не е свързано с един от новите проекти, разработени от Георгий Андреевич? Доколкото ни е известно, той работеше върху новото скоростно трасе за автомобилни състезания от „Формула-1“, а също върху свързаните с проекта планове за извеждане на целия хазартен бизнес на града пак там, в района на пистата, тоест в Нагатино. Създаването на подобен московски Лас Вегас…

Грязнов: Мисля, че във версията за извършения атентат ще влязат всички аспекти от професионалната дейност на Георгий Андреевич, включително и ситуацията с Лас Вегас, както казвате. Той бе затънал в работа и ние ще проверим всичко, за да се доберем до престъпника.

Кор.: Ще разследвате ли бизнес структурите, с които е контактувал Топуридзе?

Грязнов: Несъмнено!

Кор.: Доколкото знам, делото се контролира от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и кмета на Москва. Ако мога така да се изразя, какви ще са последиците за вашата работа?

Грязнов: Какви ще са последиците ли? Ами ние вече създадохме оперативно-следствена група. Както казах, разследването се води от градската прокуратура, за която ще работят оперативните поделения на специалните служби, включително ФСБ.

Кор.: В многобройните отзиви във връзка със събитието се изразява мнение, че става дума за поръчково престъпление, а те, уви, се разкриват извънредно рядко.

Грязнов: Какво значи поръчково престъпление? Дадено престъпление има характер на поръчково само ако са разкрити изпълнителят и поръчителят. А засега можем само да подозираме, че атентатът е поръчков. Нищо повече. Подобни престъпления са сложни за разкриване, но би било неправилно да твърдим, че изобщо не се разкриват…

Кор.: Имате ли някакви предположения относно евентуалния поръчител?

Грязнов: Знаете ли, аз съм миролюбив човек, но се изкушавам да ви отговоря малко по-рязко. Още веднъж повтарям: ще се ръководим от многоаспектната служебна дейност на Георзий Андреевич. Мисля, че и той самият, да е жив и здрав, ще ни съдейства, щом състоянието му се подобри. Надявам се с негова помощ да стигнем до истината.

Кор.: Значи засега не разполагате с нищо освен с фоторобота?

Грязнов: Налице са фотороботът, захвърленото оръжие, разполагаме и със свидетели. Така че има откъде да подхванем нишката. В много от случаите изходните данни са доста по-малко…

Кор.: Доколкото ни е известно, преди няколко месеца бе стреляно с пистолет срещу помощника на Георгий Андреевич, Брагарник. Тогава само професионализмът на шофьора го спасил. Как мислите, дали двете престъпления са свързани помежду си? Дали не са брънки от една и съща верига?

Грязнов: Няма смисъл да гадаем. Мога само да ви кажа, че цялата информация по споменатото от вас престъпление ще бъде проучена от същата група, която се занимава с делото „Топуридзе“…

Кор.: Много ви благодаря, Вячеслав Иванович. За съжаление времето ни в ефир изтече.

Подробности за атентата срещу заместник-кмета на Москва Георгий Топуридзе научихме от началника на Московската криминална милиция генерал-майор Грязнов…

Интернет портал „Досие“:

… Вечерта на 19 декември всички московски медии и на първо място радиото започнаха усилено да разпространяват версията, че убиецът вече е мъртъв. Не е съвсем ясно защо обществеността трябва да бъде убеждавана в това, тъй като и бездруго никой не вярва, че престъплението може да бъде разкрито…

… Топуридзе се занимава с международни икономически връзки. Той контролира проекти като пистата за „Формула-1“, Международния център „Москва сити“ с бюджет от десетки милиарди долари, а също реконструкцията на някои големи хотели. В последния проект най-дейно участие взема старият партньор и приятел на Топуридзе, известният бизнесмен Джамал Исмаилов.

— Не знам с какви проекти конкретно се занимава Георгий Андреевич сега — коментира случилото се Джамал Исмаилов. — Приятелските ни отношения се прекъснаха преди около година и половина. Но от чисто човешка гледна точка смятам, че ако контактувахме като преди, щях да успея да опазя Георгий. Може би тъкмо защото спряхме да се виждаме, някой дръзна да извърши тази нагла постъпка.

Кор.: Имате предвид, че сте „покривали“, както се казва, Топуридзе, така ли?

Исмаилов: Въпросът ви е, меко казано, идиотски. Георгий е гениален човек и не се нуждае от „покриване“. Той няма защо да се набутва в каквито и да било авантюри. Още повече че обича чудесното си семейство. Мисля, че е виновно неговото обкръжение. Някой е започнал да върти мръсни игри зад гърба му. Ако бях до него, инцидентът нямаше да се случи. Точно това имах предвид. Нищо повече. И да не сте посмели да го напишете другояче!

Кметът на нашия град, както винаги, видя в случилото се повод за широки обобщения. Според думите му атентатът е бил извършен от „криминална група, която не е съгласна с решенията, приемани от московската градска управа“. Същевременно той категорично опроверга твърденията, че в ръководството на града съществуват разногласия по някои основни аспекти от развитието на столицата. Нарече ги поредната измислица на посредствени журналисти. Освен това атентатът срещу Топуридзе му даде повод отново да постави въпроса за липсата на професионализъм в московската милиция (историята как предишният шеф на Главното управление на вътрешните работи на Москва бе снет от министъра за несправяне с работата и на негово място бе назначен ръководител, когото кметът и до ден-днешен отказва да утвърди, е широко известна на нашите ползватели). Версията, че след принудителната оставка на главния московски милиционер борбата с престъпността в града уж се е сринала, бе разгласена от прессекретаря на столичното кметство…