Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маршът на Турецки (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
На исходе последнего часа, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Фридрих Незнански

Заглавие: Късните новини

Преводач: Минка Златанова

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: „Атика“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: Роман

Националност: Руска

Печатница: „Атика“

Художник: „Атика“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3833

История

  1. — Добавяне

Въпрос — Отговор

Из магнетофонния запис при разпита на свидетеля

Владимир Семьонович Кулебякин

Аз, Кулебякин, Владимир Семьонович, живея в момента в хотел „Хоризонт“ и това е адресната ми регистрация. Преди десет дни работех като охрана във фирма „Светлина“. Напуснах по собствено желание. Пък и бях принуден. Когато фирмата се намираше в Адлер, ми беше удобно, защото майка ми живееше наблизо, в съседния квартал, може да се каже. Всеки ден се отбивах да я навестявам, стара жена все пак.

ВЪПРОС: Познавате ли Герат Климов?

ОТГОВОР: Че кой не го познава. Разбира се.

ВЪПРОС: Какви са отношенията ви с него?

ОТГОВОР: Ами често идваше в хотела, нали там жена му е управителка. Имаше и много приятели, още от Афганистан.

ВЪПРОС: А откъде имате тая книжка на боец-интернационалист?

ОТГОВОР: Как откъде? Цяла година съм се блъскал в Чечня.

ВЪПРОС: През войната в Афганистан вие сте били още ученик. Моля ви, давайте верни показания.

ОТГОВОР: Ами… Вече не бях ученик. След осми клас, тоест…

ВЪПРОС: Как сте попаднали в Афганистан?

ОТГОВОР: Е, намерих тая книжка и й лепнах мойта снимка. Това е.

ВЪПРОС: Разкажете за днешното си въоръжено нападение срещу хората в запорожеца.

ОТГОВОР: Каквооо? Какво нападение? Бабини деветини! Припознах се. Грешка беше, а не нападение.

ВЪПРОС: Куршумите, които сте изстреляли вие и вашият спътник, са били предназначени за друго лице, така ли?

ОТГОВОР: Нищо подобно. Никого не съм нападал и, таковата, дори не съм стрелял.

Каква идиотщина — ядоса се Турецки. — Изобщо какви ги дрънкат?

ВЪПРОС: Вие сте стреляли по служител от Главна прокуратура.

ОТГОВОР: Нали ви казвам, че е грешка! Грешка!! Ярцев се припозна, аз нямах представа кои са тия хора.

ВЪПРОС: Познавате ли Виталий Афанасиев, служител във фирма „Светлина“?

ОТГОВОР: Виталя ли? Че как иначе, нали две години работих там като охрана, вече ви казах.

ВЪПРОС: В добри отношения ли бяхте с него?

ОТГОВОР: Веднъж ми поправи телевизора, с който никой не щеше да се разправя, и това са ни всичките отношения.

ВЪПРОС: И въпреки това сте стреляли срещу него, за да го убиете, и сте повредили спирачките на колата му. Не е ли така?

ОТГОВОР: По дяволите, нали ви казах! Нещо превъртя колегата, аверчето на Герат. Рече ми, знам кой подреди така Бащицата, трябва да го накажем тоя боклук.

ВЪПРОС: Имате предвид убития Вениамин Ярцев, с когото заедно нападнахте пътниците от запорожеца?

ОТГОВОР: Него я, кого друг. Други нямаше.

ВЪПРОС: След изчезването на Герат всички „афганци“, живеещи в „Хоризонт“, внезапно са заминали, а след няколко дни пак са се върнали. Къде се намират в момента „афганците“?

ОТГОВОР: Нищо не знам за това. Когато Герат изчезна, аз бях няколко дни в Адлер, никъде не съм ходил. И отникъде не съм се връщал. Адлер, Сочи, смятай ги за един град. През цялото време бях там… А не може ли, гражданино началник, да впишете, че съм се явил при вас доброволно? С признание?

ВЪПРОС: След като сте изстреляли цял пълнител и сте съсипали колата?

ОТГОВОР: Може ли една цигара?

ВЪПРОС: Вземи… Добре, ще помислим по въпроса. Но какви ценни сведения можеш да ни предложиш, освен онова, което вече знаем?

ОТГОВОР: За сейфа на Герат. Мога да ви го дам.

ВЪПРОС: Как е попаднал при вас?

ОТГОВОР: Когато те двамата изчезнаха, имам предвид Черепа и жена му, ние с Ярцев влязохме у тях, мислехме, че ще намерим някакви следи.

ВЪПРОС: Имахте ли ключ от сейфа?

ОТГОВОР: М-м… не, Ярцев имаше ключ от апартамента, просто така, за всеки случай. Лично Герат му го беше дал.

ВЪПРОС: А как отворихте сейфа?

ОТГОВОР: Изобщо не сме го отваряли, просто го взехме, и толкоз. Той е малък.

ВЪПРОС: Къде е сега?

ОТГОВОР: В Адлер, при майка ми.

ВЪПРОС: Да не искаш да кажеш, че изобщо не си поглеждал какво има в него?

ОТГОВОР: Вас ви интересува повече, гражданино началник… Аз съм охрана, а не Ломоносов. Пък и Герат ме посъветва да напусна „Светлина“.

ВЪПРОС: Знаехте ли, че фирмата е негова?

ОТГОВОР: Е, да речем, че аз знаех. А иначе малко хора знаят това, дори от ония умници, дето работят в нея, така мисля.

ВЪПРОС: А знаехте ли с какво се занимават там?

ОТГОВОР: Грешите, с нищо лошо не са се занимавали. Повечето монтираха вносна електроника, макар че Виталя, разбира се, е същински Ломоносов.

ВЪПРОС: Познавате ли Бенардаки?

ОТГОВОР: Кой, кой?

ВЪПРОС: Той е директор на фирма „Светлина“.

ОТГОВОР: Там нямаше такъв. Поне докато бях аз.

Тук прекъсна магнетофонният запис на този идиотски разпит. Турецки затвори папката със стенограмата и си допи кутийката „Туборг“. Както излиза, господин Бенардаки е съвсем нова птица в цялата тази компания. В Адлер фирмата е имала друг ръководител, което е не по-малко интересно от тайнствения сейф. В такъв случай всичко е обяснимо: нов шеф в подобна специална фирма, и да не подслушва подчинените си — изключено! Сега трябва да се умува над два въпроса: защо фирмата се е преместила от единия град в другия и защо е сменила своя технически ръководител?

В девет часа вечерта направиха очна ставка в болницата и тя се оказа съвсем излишна, защото не изясни нищо.