Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Демарко (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Inside Ring, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)
Допълнителна корекция
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Майкъл Лосън

Заглавие: Вътрешният кръг

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-104-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6636

История

  1. — Добавяне

3

Напоследък председателят беше започнал да ходи пеша на обяд, опитвайки се да отложи инфаркта, който със сигурност щеше да го убие. По тази причина каза на Демарко да го чака пред мемориала на Тафт точно в дванайсет. Демарко се появи в дванайсет и четвърт, а в момента минаваше дванайсет и половина.

В центъра на мемориала се издигаше триметровата бронзова статуя на сенатора Робърт А. Тафт, подпряна на трийсетметрова камбанария от бял мрамор. На нея бяха монтирани двайсет и седем камбани, изработени във френския град Анеси, като най-голямата от тях тежеше над седем тона. Демарко не помнеше за какви заслуги на сенатора Тафт е бил издигнат мемориалът, но беше благодарен за местоположението му — в приятен градски парк, съвсем близо до Капитолия. Едно добро място да чака шефа си.

Седна на дървената пейка срещу паметника, затвори очи и подложи лицето си на топлите слънчеви лъчи. Но спокойствието му беше нарушено от две шумни катерички, които се гонеха по тревата и дънерите на околните дървета. В момента, в който преследвачката най-после хващаше натясно бегълката, последната демонстрираше фалшиво покорство, но само докато се отдалечи достатъчно, за да се стрелне в друга посока — обикновено към някое на пръв поглед твърде отдалечено клонче, което сякаш по чудо удържаше тежестта на тялото й. Демарко не беше сигурен дали гонитбата е някакъв любовен ритуал, или двете животинчета просто си играеха, но скоро му дойде до гуша от представлението. В един момент пожела някоя от тях да се размине с клона и да се размаже на земята, но представата за кръвта, бликаща между зъбите на гризача, го накара да прогони тази мисъл от съзнанието си.

Потънал в дебрите на въображението си, той изобщо не разбра кога Махоуни се появи и тръшна едрото си тяло на пейката до него. Стресна се, но стресът му бързо премина в смайване, когато видя, че шефът му е в спортен екип: синя тениска, размер XXXL, сини шорти с бели кантове и поскърцващи нови маратонки „Найки“ с размери на едноместно кану.

— Сутринта бях при генерал Банкс — бързо се окопити той.

— И? — попита Махоуни, опитвайки се да успокои дишането си.

— Вижте, сър… Този човек иска да разследвам покушението срещу президента!

— Ти?! — подхвърли с недоверие шефът му.

Реакцията на Махоуни вероятно беше естествена, но Демарко се обиди.

— Да, сър. Генералът се безпокои, че в опита за убийство може би е замесен агент от Сикрет Сървис.

— Това са нелепости — отсече Махоуни и хвърли поглед на часовника си. Явно вече беше успял да се отегчи от глупостта на помощника си. — А ако наистина се тревожи толкова, би трябвало да го сподели с момчетата от Бюрото.

— И аз му казах същото — кимна Демарко. — Интересното е друго: и той, и Патрик Донъли са пропуснали да предоставят конкретни доказателства на ФБР. И аз реших, че…

— Донъли? — изръмжа председателят и за пръв път извърна внушителната си глава да го погледне.

— Да.

— Донъли — замислено повтори Махоуни, после изведнъж се ухили, излагайки на показ едрите си пожълтели зъби. Демарко остана с неприятното впечатление, че е попаднал в полезрението на огромен рошав мечок, който очевидно се кани да закуси с него.

Мили боже, не позволявай това! — помоли се безмълвно той.

— Кажи ми какво каза Банкс, Джо — избоботи Махоуни. — И гледай да не пропуснеш нещо!

Адвокатът се подчини. Когато свърши, шефът му запази мълчание, а на широкото му ирландско лице изплува доволна усмивка. Решил, че сега е моментът да избегне приближаващата се буря, Демарко тръсна глава и подхвърли:

— Сър, този агент едва ли е виновен. Самият Банкс мисли така. Но за всеки случай трябва да уведомим ФБР или пресата.

Махоуни кимна в знак на съгласие, но в очите му се появи опасен блясък. Гледаше като моряк, който е зърнал платно на хоризонта и вече знае, че това е неговият кораб.

Демарко помълча малко, после хвърли последния си коз.

— Ако федералните надушат, че си пъхам носа в тая работа, нещата ще опрат и до вас. А вие едва ли искате да…

Туловището на председателя бавно се отлепи от пейката.

— Помогни на Банкс да се оправи, Джо — промърмори той. — Направи всичко, което поиска от теб.

Лапата му съчувствено го потупа по рамото, после мечешката му фигура започна да се отдалечава. Походката му беше странно пружинираща, но това едва ли се дължеше единствено на новите маратонки. Отдалечил се на няколко крачки, Махоуни шумно се изсмя.

— Донъли, значи! Тая работа започва да ми харесва!