Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Демарко (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Inside Ring, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)
Допълнителна корекция
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Майкъл Лосън

Заглавие: Вътрешният кръг

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-104-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6636

История

  1. — Добавяне

30

Изправен редом с Демарко, председателят гледаше в каменните очи на Робърт Тафт. Отново се бяха срещнали до мемориала, който беше горе-долу по средата на обедната му разходка. Днес спортният му екип беше изцяло в бяло и това според Демарко силно го оприличаваше на огромен бял кит.

Даде му пълен отчет за хода на разследването, всички подробности, които се бяха случили от последната среща насам. Не беше много сигурен, че Махоуни го слуша. От известно време подозираше, че председателят прилича на кон — като онези животни с големи закръглени задници, които най-спокойно спят прави и с широко отворени очи.

Очакваше някаква реакция, когато описваше убийството на Джон Палмери, но Махоуни само кимна. Сякаш беше убеден, че тоя грубиян, дето работи за него, рано или късно ще свърши такава гадост, каквато е убийството. Това е твърде обезпокоително, помисли си Демарко.

Когато стигна до срещата в кабинета на Уол, Махоуни се оживи. Какви негодници, Господи!, промърмори той, но от репликата не стана ясно дали е предизвикана от отношението на Уол, Донъли и Колиър към Демарко и генерал Банкс, или това е трайното му мнение за тях.

— Сър, сигурен съм, че Матис и Естъп са били ангажирани в стрелбата — премина към заключителната част на доклада си Демарко. — Почти съм убеден, че Естъп е наел Палмери за премахването на Матис, а версията с Харолд Едуардс, струва ми се, е абсолютно фалшива.

Махоуни помълча известно време, после въздъхна.

— За бога, Джо! Веднъж си сигурен, втори път си почти убеден, а накрая ти се струва!

Пренебрегвайки сарказма в гласа на Махоуни, Демарко кимна.

— Точно така, сър. Именно по тази причина ФБР трябва да поеме случая и да си свърши работата. Те трябва да разпитат Тейлър и Естъп, да извадят заповеди за обиск на жилищата им, да проверят къде е бил Естъп по време на…

— Дори да направят всичко това и да открият нещо, убийството на този агент прекъсва всякаква връзка с Донъли — промърмори Махоуни.

— Предполагам, че е така — кимна Демарко. Председателят продължаваше да мисли как да пипне Патрик Донъли и очевидно беше разчитал на оръжието Матис. С какво по дяволите го държеше Донъли?

— Според теб как ще реагира Банкс? — подхвърли Махоуни, несъзнателно опипвайки чатала на анцуга си.

— Не знам. Но предполагам, че на този етап няма да предприеме нищо. След срещата беше много ядосан, но това се дължеше главно на отношението на Уол. Принципно погледнато, той си свърши работата: разказа на ФБР какво знае и прехвърли топката в тяхното поле.

— Мамка му! — промърмори Махоуни.

— Мисля, че трябва да се намесите в тази работа, сър. Поговорете с Уол и Колиър. Ако нищо не излезе, обърнете се към президента. В крайна сметка става въпрос за неговата сигурност.

— Как да се намеся, като нямам нищо общо? — погледна го с престорено учудване Махоуни. — Защо трябва да разговарям с когото и да било?

По дяволите! Предсмъртното писмо на Харолд Едуардс и другите улики в дома му бяха дали основните козове в ръцете на Донъли, а Махоуни вече беше успял да включи този факт в политическите си калкулации.

— В такъв случай разрешете да подхвърля писмото на „Поуст“ — рече Демарко. — Пресата охотно ще го разтръби, ФБР ще бъде принудено да започне разследване, а Донъли ще получи хубав юмрук в зъбите, защото се е опитал да го скрие.

— Направим ли това, юмрук в зъбите ще получат както Анди Банкс, така и Сикрет Сървис като цяло — поклати глава Махоуни. — Съвсем друга ще бъде работата, ако можеш да докажеш твърденията си, но ти не можеш. В момента разполагаш само с догадки и предчувствия, Джо. И онзи задник Колиър може да се окаже прав, колкото и да ти е неприятно. Защото Едуардс спокойно може да е свършил цялата работа сам, а Матис да няма нищо общо с нея.

— Все пак трябва да направим нещо — тръсна глава Демарко. — А ако се окажа прав, че онези типове Естъп и Тейлър са се опитали да убият президента, това ще означава, че вероятно ще направят и втори опит.

— Въпросът не е, че някой се е опитал да убие президента, Джо — отвърна с въздишка Махоуни.

— Моля?

— Всички президенти след убийството на Линкълн в онзи театър са ставали обект на покушение, или поне на желание за такова. Включително и Джери Форд, за бога! Онзи женчо, дето само хленчеше! Какво според теб е направил Джери Форд?

Помилва Никсън, отвърна наум Демарко.

— Не, проблемът не е в опита за убийство на президента! — тръсна глава Махоуни и очевидно заразен от вируса на красноречието, добави: — Или поне не е главният проблем. Защото тук имаме работа с друг проблем: човекът, на когото е поверена сигурността на президента, се оказва корумпирано гадно лайно, което може би е помогнало на убийците. Това е сериозният проблем!

— Значи трябва да се обърнем към ФБР.

— ФБР няма да разследва Пат Донъли на базата на твоите разкрития.

Изпаднал в безизходна ситуация, Демарко отчаяно се опитваше да измисли нещо, с което да накара Махоуни да използва авторитета си, принуждавайки ФБР да започне разследване на Естъп и Тейлър. Опитите му бяха прекъснати от шефа му, който небрежно подхвърли:

— Може би трябва да заминеш за Джорджия и на място да се запознаеш с живота на Тейлър. Без да пропускаш и проклетия рейнджър. Трябва да има някаква връзка между тях и Донъли.

Демарко отвори уста да изкрещи едно: А бе, ти луд ли си?! — но успя да се овладее в последния момент.

— Не съм сигурен, че това ще ни донесе нещо, сър — смотолеви той.

— Аз също — искрено си призна Махоуни. — Но е по-добре от нищо, а доколкото знам, и ти нямаш по-належащи задачи. Така ли е?

— Да, но…

— В такъв случай действай — кимна председателят и се обърна с намерението да си тръгне.

— Почакайте, моля! — повиши тон Демарко. — Вие прекрасно знаете, че не съм много ентусиазиран по отношение на това разследване. Аз не съм ченге, а онези хора могат да се окажат убийци!

Махоуни внимателно го изслуша и бавно кимна с величествената си глава. А Демарко разбра какво ще последва, тъй като вече беше присъствал на подобни сцени: председателят щеше да поеме ролята на генерала, който страда, че трябва да изпрати най-добрия си боец на опасна мисия. Върху лицето на Махоуни действително се изписа фалшива загриженост, а месестата му лапа легна върху рамото на Демарко.

— Там трябва да внимаваш, синко — дрезгаво рече той. — Много да внимаваш!