Мерсе Родореда
Улица „Камелия“ (16)

XVI

Тъкмо излизах от бараката с две кофи слънчева вода, за да отида да се изкъпя, видях да идва старецът с кокошките. Не го харесвах, защото беше много досаден и беше станал като моя сянка. Току-що се бил подстригал и ме помоли да му кажа дали са го подстригали добре, защото когато му сложили малкото огледало зад врата видял косата си на стълбички. Не посмял да се оплаче, защото с бръснаря били големи приятели и този бръснар винаги казвал, че си разбира от занаята. Оставих кофите на земята и като вдигнах глава, видях ремъка на панталона му, който се държеше като по чудо под корема му. За да се отърва по-бързо, му казах, че изглежда много добре. Говореше и вървеше спокойно, малко се олюляваше, сякаш палубата все още беше под краката му, защото дълги години беше работил в търговския флот. Каза, че познавал един бръснар в Манила, бил голям майстор, и като не му отговорих нищо, ми излезе с онази история, която и децата знаят, за двата бели кита, които се потапяли във водата и изплували като на игра. Играли си така два дни и две нощи, без да спрат.

Не го оставих да се доизкаже и отидох с двете кофи в банята. Банята беше парче земя, заградено околовръст с дървени греди, по-ниски от човешки ръст, и ако, който се къпе, не приклекнеше, главата му се виждаше отвън. Завеса от чували закриваше входа и навсякъде плътно до гредите растеше тънка трева. През лятото беше много приятно да се полееш с вода, за да се изкъпеш и поразхладиш.

Съблякох си роклята през глава и я оставих на оградата, половината отвън и половината отвътре, но подръка, защото понякога, когато се къпеше някое момиче, някой глупак му вземаше дрехите. Слънцето залязваше сред облаци и вятърът раздвижваше тревата, която вече пожълтяваше. Облях се с две тенджери вода и почнах да се търкам с насапунисаната изтривалка и тъкмо щях да си търкам кръста, когато чух Андрес на две педи разстояние да пита дали може да ми помогне. Бързо приклекнах, защото отдалеч се виждаше само главата на човека вътре, но отблизо се виждаше целият. И тогава ме обзе желание да се смея, неудържимо желание, което идваше от много дълбоко, като си представих как Еузеби ще се вбеси, ако можеше види Андрес излекуван, близо до мен, а аз гола като листо. Изправих се притисната до летвите и му казах, че ако не гледа, ще му позволя да ме изплакне и да дойде до входа да му подам кофите и канчето. През пролуката между чувалите ми даде едно розово цветенце, а аз си го закичих в косата.

Започна да ме полива с вода, а въздухът и водата миришеха на слънце, обливаше раменете ми; ръбът на канчето, може би неволно и само веднъж, докосна кожата ми. Но тогава смехът ми секна, а гърдите ми, които и без това бяха настръхнали, съвсем настръхнаха, защото чух Еузеби да вика като полудял на Андрес, че ако не се махне, ще му разпори корема като на теле. Андрес не отговори, а аз се бях свила премръзнала, защото изведнъж всичко изстина. Чух как си отиват и се карат и когато сметнах, че вече са далеч, си облякох роклята, без да се изсуша, и се затичах към бараката. Еузеби ме чакаше на вратата. Вкара ме вътре с ритник отзад, толкова силен, че не можах да се задържа и се озовах през глава на леглото, тогава се приближи и с един замах ми свали роклята. В този момент не знаех дали иска да се люби, или да ме убие, но се спря замислен за миг с роклята в ръка и изведнъж отвори раклата, хвърли роклята вътре и я заключи. След това изнесе раклата от бараката и си замина, като крещеше, че така няма да мога да излизам. Не знаех какво иска; помислих си, че сигурно иска да разкъса малкото дрехи, които имах, и ми се доплака. Онова желание да плача, което винаги ме спохождаше след желанието да се посмея. След малко почука госпожа Матилде много изплашена; удряше с юмруци по вратата и цялата трепереше; каза, че Андрес и Еузеби щели да се пребият на чешмата, да отида да ги разтърва. Отговорих й, че не мога да изляза, защото съм гола и Еузеби е взел всичките ми дрехи. Каза ми да се увия с чаршаф и да тичам натам, може би вече е късно. Щях да си умра права, без да знам накъде да се обърна от ужас, ако Еузеби не беше влязъл като хала и не беше казал, че е пребил Андрес, с един юмрук го проснал на земята като пресована сардина и ако искам да го видя, съм щяла да го намеря до чешмата.