Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
One Fiffh Avenue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Елена Стелиянова (2018 г.)
Разпознаване и корекция
Steis (2018 г.)

Издание:

Автор: Кандис Бушнел

Заглавие: Булевардът на тузарите

Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Кръгозор

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Експреспринт ООД

Технически редактор: Ангел Йорданов

Коректор: Мария Тодорова

ISBN: 978-954-771-188-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5490

История

  1. — Добавяне

19

Два часа по-късно Шайфър Даймънд, гримирана и облечена в дълга вечерна рокля за сцената в Украинския институт, излезе от караваната си. Филип я държеше здраво за ръката, сякаш се страхуваше да не я изгуби, и след като й помогна да слезе по стълбите, фотографите се скупчиха около тях с апаратите си. Филип и Шайфър се спогледаха и се затичаха по тротоара към очакващия ги джип. Папараците бяха хванати неподготвени — сред тълпата настъпи объркване и удари с лакти и двама от тях бяха съборени на земята. Единствено Тайър Кор успя да запази равновесие и да задържи камерата на телефона си достатъчно дълго, за да съхрани за поколенията картината на щастливата двойка. Която после веднага изпрати на Лола, заедно е посланието: „Мисля, че твоят приятел ти изневерява!“

Лола автоматично получи имейла и се опита да се свърже с Филип. Беше очаквала нещо подобно, но сега, когато наистина се случваше, не можеше да повярва, Филип, разбира се, не й вдигна телефона, така че тя изпрати есемес на Тайър да го открие и да й докладва. А после отвори гардероба, за да се облече. Ръцете й трепереха толкова силно, че събори няколко дрехи от закачалките им. Това й даде една коварна идея — отиде в кухнята, откри ножиците и извади няколко чифта от дънките на Филип, които бяха сгънати на горния рафт. После изряза крачолите им. След това сгъна обратно унищожените дънки и ги върна отново на рафта. Срита срязаните крачоли под леглото, гримира се и излезе.

Откри Тайър зад полицейската бариера на Седемдесет и девета улица. Наоколо цареше карнавална атмосфера — насъбралите се папараци привличаха вниманието на минувачите, които на свой ред се спираха, за да разберат какво става.

— Аз влизам! — обяви мрачно Лола и прескочи бариерата. Четирима набити пазачи блокираха пътя й. — Аз съм приятелката на Филип Оукланд! — заяви тя, сякаш този факт бе напълно достатъчен като пропуск.

— Съжалявам — изрече безизразно един от пазачите.

— Знам къде е! И трябва да го видя! — изплака тя.

Към нея се примъкна някаква млада жена.

— Правилно ли чух, че сте приятелката на Филип Оукланд? — попита.

— Точно така! — кимна с освирепели очи Лола.

— Но той току-що влезе с Шайфър Даймънд! И ние решихме, че ходи с нея!

— Нищо подобно! Аз съм неговата приятелка! Аз съм тази, която живее с него!

— Майтапите се! — ококори се момичето и приближи телефона си до устата на Лола, за да запише отговорите й. — Как се казвате?

— Лола Фабрикънт. Двамата с Филип живеем заедно от месеци насам!

— И Шайфър Даймънд ви го е откраднала?

— Точно така! — кимна отривисто Лола, едва сега съзнавайки, че й се предоставя златна възможност да играе и тя важна роля в тази драма. Влизайки в ролята си, тя призова своя най-объркан тон и простена: — Тази сутрин, когато станахме, всичко си беше наред! А после, преди два часа, някой ми изпрати снимка как те двамата се държат за ръце!

— И вие току-що разбирате, така ли? — ахна ужасено момичето.

— Точно така! А освен това като нищо може да съм бременна от него!

— Какъв боклук! — заяви журналистката от женска солидарност.

Чувайки това определение за Филип, Лола за момент се притесни, че е отишла твърде далече. Не бе възнамерявала да казва, че е бременна, обаче така се увлече, че думите просто неволно се изплъзнаха от устата й. Но вече беше късно да ги връща назад. Освен това Филип наистина бе постъпил несправедливо с нея! И тя наистина би могла да бъде бременна!

— Брендън! — извика журналистката и помаха на един от фотографите зад бариерата. Посочи към Лола и допълни: — Твърди, че е приятелката на Филип Оукланд! И че носи детето му! Трябва ни снимка!

Фотографът се приведе напред с апарата си и направи снимка на Лола. След броени секунди го последваха и останалите. Лола се оказа в центъра на вниманието. Тя изкусно сложи ръка на бедрото си и позира елегантно, доволна от себе си, че се бе сетила да обуе обувки е високи токове и да си облече манто. „Най-сетне! — каза си тя. — Откога чакам този момент!“ Усмихна се, защото съзнаваше, че е от жизненоважно значение да изглежда ослепително на тези снимки, които само след няколко часа щяха да залеят интернет.

* * *

Аутопсията на Били доказа, че смъртта му не се дължи на самоубийство, а на случайно предозиране на лекарствата. Той не бил взел толкова много таблетки, колкото първоначално се подозираше — фатална се оказала комбинацията от четирите различни вида лекарства, които е смесил. Две седмици след смъртта му в църквата „Свети Амброзии“ се проведе заупокойна служба в негова памет — на същото място, където само преди девет месеца Били Личфийлд бе скърбял за смъртта на неговата любима госпожа Луиз Хаутън.

Стана ясно също така, че Били наскоро направил завещание, в което оставял всичките си движими, недвижими и парични ценности на своята племенница, с изричното условие заупокойната служба в негова памет да бъде проведена в църквата, чийто патрон е била неговият идол, госпожа Луиз Хаутън. И сега тук бяха надошли стотиците негови познати и приятели и макар семейство Брюър да твърдяха, че именно Били им е продал кръста на Кървавата Мери, хората бяха единодушни, че никой не може да докаже подобно обвинение — особено след като Джони Тучин разкри пред всички, че госпожа Хаутън е оставила на Били само обикновена дървена кутия, пълна с евтини бижута. Ала тъй като кутията така и не беше открита, автентичността на кръста си остана все така мистерия, а репутацията на Били — все така безупречна.

По време на службата неколцина приятели се впуснаха в хвалебствени речи за това колко прекрасен човек е бил Били и как символизирал определена епоха от живота в Ню Йорк, и как с неговата кончина идвал краят на тази ера.

— Ню Йорк вече не е същият Ню Йорк без Били Личфийлд! — заяви с патос един възрастен банкер, съпруг на прочута светска дама.

„Да, може и да не е, но все пак си продължава по същия начин“ — помисли си горчиво Минди Гуч. И сякаш в потвърждение на този факт точно по средата на службата в църквата влетя Лола Фабрикънт, предизвиквайки раздвижване в задната част на алеята. Беше облечена в къса черна рокля с дълбоко деколте и незнайно защо бе сложила на главата си малка черна шапчица с воалетка, прикриваща очите й. Лола бе решила, че тази шапчица й придава едновременно мистериозен и съблазнителен вид и допринася за затвърждаване на новата й роля на пренебрегнатата млада жена. В деня, в който Шайфър и Филип бяха фотографирани заедно, снимката на Лола се бе появила в три вестника, а после шест блога обявиха дискусия по нейния проблем. Единодушното мнение на участниците в тази дискусия бе, че Лола е сладур и че няма смисъл да се задоволява с Филип, тъй като може да има нещо много повече. Но след това интересът към нея бе бързо загаснал. Затова сега, макар това да означаваше, че ще бъде принудена да се срещне с Филип и Шайфър, та и Енид, двамата с Тайър бяха решили, че тя е длъжна да присъства на заупокойната служба на Били Личфийлд, ако ще и само за да напомни на хората за съществуването си.

Макар и с огромна неохота, Лола се бе съгласила. Нямаше нищо против да се види очи в очи с Филип и Шайфър, но Енид я ужасяваше. В деня, в който отиде да търси Филип в Украинския институт, и след като бе „нападната“ (по нейните думи) от папараците, тя бе решила, че няма смисъл да се задържа задълго там, за да не изгуби загадъчността си, поради което скоро след това се бе прибрала на № 1. В уюта и безопасността на апартамента на Филип тя го чака цял следобед. Прехвърляше ситуацията отново и отново в ума си и си мечтаеше да може да върне времето назад. Сега трябваше да измисли някакъв начин да се оправдае. Ала някъде към пет часа Енид се появи в апартамента на Филип — влезе тихо и застана точно зад гърба й. Лола беше в кухнята и тъкмо си наливаше поредната чаша водка за успокоение. Когато зърна възрастната жена, тя толкова се стресна, че едва не изпусна бутилката.

— О, скъпа! — възкликна Енид. — Радвам се, че си тук.

— Че къде другаде да бъда?! — тросна се Лола и отпи голяма чаша от питието си.

— Въпросът по-скоро е къде би трябвало да бъдеш! — отбеляза Енид, усмихна се широко и приседна на дивана. Потупа мястото до себе си и рече: — Ела тук! — И я дари със зловеща усмивка. — Искам да поговоря за нещо е теб!

— Къде е Филип? — попита Лола.

— Предполагам, че е все още с Шайфър.

— Защо?

— Не знаеш ли, скъпа? Та той все още е влюбен в нея! Винаги я е обичал и опасявам се — заради теб самата, — че винаги ще я обича!

— Филип ли те накара да ми кажеш всичко това, или го правиш на своя глава?

— Не съм говорила с Филип от сутринта. Обаче говорих с достатъчно други хора, които ме информираха, че ти утре ще бъдеш по всички вестници! Не бъди толкова изненадана, скъпа! — допълни злорадо. — Не забравяй, че аз цял живот работя за вестниците! И имам много, много връзки! Това е едно от многото предимства на старостта. Човек натрупва приятели. Сигурна ли си, че не искаш да седнеш?

Лола се опита да измоли за милост.

— О, Енид! — изплака, отпусна се на земята и зарови очи в дивана. — Вината не е моя! Онова момиче просто дойде при мен и аз не знаех какво да кажа! Не знам как, но всичко това ми се изплъзна от устата, без да искам!

— Хайде, хайде! — потупа я по главата Енид. — Случва се на всекиго. Ти си била просто като змия, очакваща да бъде нападната от мангуста!

— Точно така! — съгласи се Лола, макар да нямаше никаква представа що е това мангуста.

— Не се тревожи! Аз мога да оправя всичко! Само искам да знам дали си бременна или не!

Лола се изправи и се огледа за чашата си. Алкохолът й вдъхна поредната доза кураж и тя отговори дръзко:

— Може и да съм!

Енид кръстоса крака и отбеляза:

— Ако наистина носиш детето на Филип, предлагам ти да излееш тази водка в мивката! Веднага!

— Казах ти, не знам дали съм бременна или не!

— Защо не вземем да разберем още сега, а? — изрече ехидно Енид и извади от чантичката до себе си тест за бременност.

— Не можеш да ме накараш насила! — отскочи назад Лола и се разпищя.

Енид й подаде теста, но Лола тръсна категорично глава. Енид остави теста на масичката между тях.

— Къде е Филип? — повтори отчаяно момичето. — Ако той знаеше какво правиш…

— Филип е просто мъж, скъпа моя! И за съжаление, доста слаб. Особено когато му се налага да се пребори с женска истерия. Ако все още не си го разбрала, мъжете просто не могат да понасят подобни изпълнения. Изключват се! — Енид кръстоса обратно краката си, скръсти ръце пред гърди, огледа Лола от горе до долу и продължи: — Мисля ти само доброто, скъпа моя! Ако си бременна, ще имаш нужда от грижи! И ще родиш детето, разбира се! Би било прекрасно Филип да си има дете! А ние ще сторим всичко по силите си да бъдеш уредена за цял живот! У дома има една свободна стая, така че можеш да живееш при мен! — Направи пауза, присви очи и допълни: — От друга страна, ако си направиш теста и се окаже, че не си бременна, аз ще направя всичко възможно тази история за теб да отшуми по най-бързия начин! Без никакви неприятни последствия за теб! — Тук я дари с поредната си ужасяваща усмивка. — Но както ти самата изтъкна, аз не мога да те накарам насила да си направиш теста. Все пак ако не го направиш, аз ще приема, че не си бременна! И ако не си бременна и продължиш да лъжеш, че си, гарантирам ти, че ще превърна живота ти в ад!

— Не ме заплашвай! — изкрещя Лола. — Никой не може да ме заплашва и да му се размине!

— Не се дръж като глупачка! — изхили се Енид. — Заплахите имат смисъл, само ако притежаваш властта да ги изпълниш! А ти не притежаваш нищо, скъпа моя! — изправи се, изгледа я свирепо и отсече: — Виж какво, достатъчно търпях номерата ти! Но днес ти ме ядоса много, извънредно много! — Кимна по посока на масичката и заповяда: — Веднага си направи теста!

Лола автоматично грабна кутийката. Макар и доста стара, Енид все още си оставаше най-подлото момиче, което Лола бе срещала и което изпълваше душата й с огромен ужас. Дотолкова, че тя се изпишка директно върху индикатора и го подаде послушно на Енид, която го огледа с мрачно задоволство и отсече:

— На това вече му викам късмет, скъпа! Оказва се, че изобщо не си бременна! Защото ако беше, ситуацията щеше да се усложни значително. Тогава нямаше да можем да бъдем сигурни кой точно е бащата — Филип или Тайър Кор! Не и докато не се роди бебето! А това не е никак благороден начин да дариш живот на човек, нали?

През главата на Лола преминаха хиляди отговори — но впоследствие. Точно в този момент, застанала срещу страховитата Енид, тя просто не знаеше какво да каже.

— Приеми станалото като прекрасна възможност, скъпа! — продължи възрастната жена. — Ти си само на двадесет и две! И имаш шанса да започнеш отначало! Днес следобед проведох дълъг разговор с майка ти и сега тя пътува насам, за да те вземе и да те отведе обратно в Атланта! Прекрасна жена е тази твоя майка! Ще бъде тук след не повече от час. Резервирах ви стая в „Четирите сезона“, така че да прекарате последната си нощ в Ню Йорк със стил!

— О, не! — успя най-сетне да възвърне гласа си Лола. Огледа се паникьосано, забеляза чантата си, грабна я и отсече: — Няма да мръдна от Ню Йорк!

— Бъди разумна, скъпа!

— Не можеш да ме накараш насила! — изкрещя младото момиче.

Когато отвори вратата, единственото, което знаеше, бе, че трябва да се махне оттук. Започнала удря бясно по бутона на асансьора. Енид я последва в коридора и с невъзмутимо лице изрече:

— Къде отиваш? Знаеш, че няма къде да отидеш!

Лола й обърна гръб и продължи да удря по бутона. Къде е този тъп асансьор?

— Нямаш никакви пари — продължи да тантони зад гърба й Енид. — Нямаш и апартамент, нямаш и работа! Нямаш никакъв избор, разбери!

Лола се обърна и изкрещя яростно:

— Не ми пука!

Най-сетне асансьорът пристигна и тя влезе.

— Ще съжаляваш! И то много! — подвикна след нея Енид, докато вратите се затваряха. — Скоро сама ще се увериш, че мястото ти не е в Ню Йорк!

И сега, в църквата, Лола със злорадство си спомни как сметките на Енид се бяха оказали криви. Предупреждението й, че мястото на Лола не е в Ню Йорк, само я бяха направили по-решителна и неотстъпчива. През последните две седмици й се беше наложило да се справя с редица трудности — върна се вкъщи с майка си, която я молеше да остане в Уиндзор Пайнс и дори се опита да я сватоса със сина на една от своите приятелки, който всеки момент щял да получи диплома по бизнес администрация, но Лола не искаше и да чуе за него. Обаче тя продаде няколко чифта обувки и две чанти по „И-бей“ и събра достатъчно пари, за да се върне в големия град. Принуди Тайър да я приеме и засега живееше с него и Джош в тясната им мизерна дупка, споделяйки още по-тясното легло на Тайър. На третия ден обаче се бе огънала и с отвращение се бе заела да изчисти ваната и мивката в кухнята. А след това онзи долен идиот Джош, мислейки я за лесна мишена, се бе опитал да я целуне и на нея й се бе наложило да се отбранява. Знаеше, че не може да стои повече при Тайър. Трябваше да си намери свое собствено жилище — но как?

Огледа редиците пред себе си, търсейки Филип и Енид. Първо забеляза прическата на лелята. Ха да я видим какво ще направи сега, когато я види, че се е върнала в Ню Йорк! Точно до Енид, разбира се, седеше Филип. Зървайки тила му и тази до болка позната дълга коса, Лола усети, че старата болка и всички унижения, на които беше подложена напоследък от тези двамата, се връщат отново в душата й.

След като така набързо излезе от апартамента му в онази, както се оказа, нейна последна вечер в № 1, тя започна да обикаля улиците на Уест Вилидж, обмисляйки възможностите си. Но само след два часа краката я заболяха и тя осъзна, че Енид е напълно права — няма нито пари, нито жилище, където да отиде. Затова се върна на № 1, където завари майка си, Филип и Енид да я чакат. Бяха спокойни, галеха я с гъше перо, сякаш беше пациент в психиатрично заведение, който е получил пристъп. И тогава Лола разбра, че няма никакъв друг избор, освен да играе по свирката им. А после бе принудена да изтърпи унижението да позволи на майка си да й помогне да си събере багажа. И през цялото това време Филип се държеше абсолютно дистанцирано, сякаш внезапно се бе превърнал в друг човек. Държеше се така, като че ли почти не я познаваше и двамата не бяха правили секс поне милион пъти — и това бе най-необяснимото за Лола. Как бе възможно мъж, който толкова често бе пъхал глава между краката ти и толкова често бе поставял пениса си във вагината ти, и толкова често те бе целувал навсякъде, изведнъж да започне да се държи така, сякаш нищо такова не се е случвало?! А после, докато таксито отнасяше нея и майка й към хотела, тя бе избухнала в сълзи, „Филип Оукланд е глупак! — бе отсякла Бийтел. — А леля му е още по-лоша!“ Бе прегърнала дъщеря си, бе я погалила по косата и бе отронила: „Повярвай ми, за теб е по-добре, че се отърва от тези злобни хора!“ Но вместо да я успокоят, тези думи на майка й бяха накарали Лола да се разреве още по-силно.

Сърцето на Бийтел се късаше заради дъщеря й — случилото се й напомняше за болката, която бе изживяла също в Ню Йорк, но с доктора. Тогава трябва да е била някъде на възрастта на Лола. Тя придърпа дъщеря си още по-близо до себе си и се почувства безсилна пред болката й. Днес дъщеря й за първи път откриваше ужасната истина за живота — че той не е такъв, какъвто изглежда, и че вълшебните приказки не винаги стават реалност. И че мъжете са долни същества, на чиято любов не може да се разчита.

На следващата сутрин Филип бе дошъл в хотела, за да се види с Лола. За момент тя си бе възвърнала надеждата, че той ще й се извини, ще й каже, че всичко това е огромна грешка и че в крайна сметка я обича. Но когато отвори врата и го видя, още по изражението му разбра, че той изобщо не си е променил решението — и дори сякаш за да й докаже нещо, носеше под мишница „Ню Йорк поуст“ и „Дейли нюз“. Слязоха в ресторанта на хотела, Филип остави вестниците на масата и попита:

— Искаш ли да ги видиш?

Тя искаше, разбира се, но не желаеше да му дава още поводи да я напада. Затова категорично отказа и навири нос, сякаш беше много над тези неща.

— Слушай, Лола — започна той.

— Защо си тук? — попита го тя.

— Дължа ти извинение.

— Не желая да го чувам.

— Направих грешка с теб. И съжалявам. Ти си млада и аз би трябвало да се усетя по-навреме и да не позволя на връзката ни да продължи. Трябваше да сложа край още по Коледа!

Сърцето й претупа. Сервитьорът донесе закуската й — яйца по бенедиктински — и Лола сведе очи към чинията си и се запита дали някога ще може отново да сложи хапка в устата си. Наистина ли всичко във връзката й с Филип е било лъжа? А след това разбра.

— Ти си ме използвал! — просъска.

— Не, Лола — въздъхна той. — Ние се използвахме взаимно!

— Но аз те обичах! — отрече ожесточено тя.

— Нищо подобно. Ти обичаше представата за мен! Има голяма разлика!

Лола захвърли салфетката си върху чинията с яйцата и извика:

— Нека ти кажа едно, Филип Оукланд! Мразя те! И винаги ще те мразя! До края на живота си! И само да си припарил до мен някога!

Вдигна високо глава, изправи се и напусна ресторанта, като остави Филип да обере цялото неудобство от сцената, която му направи.

А малко по-късно, докато напускаше хотела с майка си, Лола се запита дали някога ще може да се възстанови от този удар. Но когато стигнаха до летището и тя си купи вестниците и когато видя снимката си на трета страница и прочете кратката история за това как Филип я е захвърлил заради Шайфър Даймънд, тя се почувства някак си по-добре. Вече не беше никоя! Тя беше Лола Фабрикънт и някой ден щеше да докаже на Филип и Енид, че са допуснали огромна грешка, като са я подценили!

И сега, докато оглеждаше редиците в църквата, тя зърна точно до Филип и Шайфър Даймънд огненокосата Ана-Лиза Райе. Няколко редици зад тях седеше онази отвратителна Минди Гуч с неизменното й старовремско кокче, а до нея беше и Джеймс Гуч с познатата сладка плешивина на темето си. Аха, Джеймс Гуч! Беше напълно забравила за Джеймс, който очевидно съвсем скоро се бе завърнал от турнето си из страната. Но ето го сега пред нея, като самото провидение! Лола извади телефона си и изпрати съобщение: „Аз съм точно зад теб в църквата!“

Измина цяла минута, докато съобщението стигне до него. Дочувайки сигнала, той извърна леко глава и бръкна в джоба на сакото си. Минди го изгледа на кръв. Джеймс сви сконфузено рамене, извади телефона си и тайничко прочете съобщението. Тилът му почервеня и той побърза да изключи телефона.

„Липсваш ми! — бе написала Лола. — Среща на паркинга в три часа!“

* * *

Час по-късно Джеймс Гуч седеше в един ъгъл в претъпканата дневна на апартамента на семейство Райе. Огледа се, за да се увери, че Минди е далече от него, препрочете съобщението на Лола и стомахът му се преобърна от възбуда и нетърпение. Когато излизаха от църквата, той се бе огледал за нея, но тя се оказа вече навън, позирайки за фотографите. Мина му през ума да поговори с нея, обаче Минди го дръпна настрани. И сега, като погледна отново часовника си, видя, че е почти три часът. Проправяйки си път сред тълпата, той започна да търси Минди. Покрай него мина сервитьор с поднос миниатюрни хапки с хайвер и Джеймс хвърли две в устата си. Друг сервитьор допълваше чашите с шампанско на гостите с бутилки „Дом Периньон“. Ана-Лиза Райе бе организирала всичко това в памет на Били — бе поканила над двеста човека в апартамента си на лека закуска след църквата. Внезапната смърт на Били бе шокирала и Джеймс. На връщане в самолета от Хюстън дори бе прочел блога на Минди по този повод и като никога бе принуден да се съгласи, че тя е права. Смъртта на близък приятел действително те караше да си дадеш сметка, че животът има край и че разполагаш само с ограничено време, през което да бъдеш млад — или поне да се чувстваш такъв.

Ала смъртта на Били бе само едно от множеството чудати събития, които се бяха разиграли на № 1 в негово отсъствие. Започнало се е с Погрома на интернет, после открили кръста на Кървавата Мери и накрая хората разбрали, че той през цялото време е бил в апартамента на госпожа Хаутън. А накрая и тази свръхдоза на Били. О, да, още нещо! Твърденията на Лола, че е бременна от Филип Оукланд, който пък я бил изхвърлил заради Шайфър Даймънд! Но както твърдеше Минди, не всичко още било свършило — предстояло съобщението за годежа между Филип Оукланд и Шайфър Даймънд, които щели да се оженят след приличен период на траур по загубата на Били. Според Джеймс всичко това бе малко прекалено — ами горката Лола Фабрикънт? Някой запита ли се какво става с нея? Колкото и да му се искаше да разбере, той не смееше да попита.

Но съвсем скоро щеше сам да научи. Откри Минди в трапезарията да разговаря с Енид — двете отново бяха приятелки и изглеждаха потънали в обсъждане на любимата си тема — благоденствието на № 1. Той й кимна в опит да привлече вниманието й и тя го изгледа въпросително:

— Да?

— Ще отида да разходя Скипи — изрече той, като се опитваше да надвика шума от разговарящите хора наоколо.

— Защо? — попита тя.

— Защото има нужда от разходка!

— Както искаш! — махна с ръка съпругата му и се върна към разговора си.

Джеймс се опита да се измъкне от апартамента, обаче беше сгащен от Редмън Ричардли, който пък разговаряше с Даян Сойър. Редмън го сграбчи за ръката и се обърна към Даян:

— Нали познаваш Джеймс Гуч? Книгата му вече пета седмица е № 1 в класацията на „Ню Йорк таймс“!

Джеймс кимна благовъзпитано и се оттегли, но този път беше спрян от главния редактор на списание „Венити феър“, който искаше да го помоли да напише нещо кратко по повод смъртта на Били Личфийлд. Та когато най-сетне успя да се измъкне навън, беше вече три и десет. Грабна Скипи и хукна към ъгъла и паркинга.

Тръгна бавно по тясната калдъръмена уличка. В началото не я видя. А после чу, че тя вика името му и излиза изпод сянката на един вход, покрит с лозници. За момент Джеймс се слиса при вида й. Очевидно след погребението се бе прибрала вкъщи, за да се преоблече, защото сега бе облечена с мръсни дънки и старо червено скиорско яке. Но пък лицето й имаше същото онова сладко, беззащитно изражение, което винаги го караше да се опитва да я пази. Скипи заподскача около краката й и тя се засмя, а после се наведе да погали кученцето.

— Чудех се какво става с теб — отбеляза неловко Джеймс. — Добре ли си?

— О, Джеймс! Толкова се радвам, че те виждам! Опасявах се, че няма да дойдеш! Всички тук са взели страната на Филип и аз изгубих всичките си приятели! Дори нямам къде да живея!

— Да не би да спиш на улицата?! — изгледа я ужасен Джеймс.

— Не точно — спя на дивана на един приятел — отговори тя. — Но нали знаеш как е в такива случаи? Не мога да стоя там вечно! Не мога да се прибера и вкъщи, в Атланта, дори и да исках! Знаеш, че родителите ми фалираха!

— Господи! — възкликна възмутено Джеймс. — Как е можал Оукланд да ти причини всичко това?!

— Изобщо не му пука за мен! Както стана ясно, никога не му е пукало! Използвал ме е само за секс, а когато се насити, се върна при Шайфър Даймънд! И сега съм наистина самотна, Джеймс! Много самотна! — извика тя, като сграбчи ръкава му, сякаш се страхуваше да не изгуби и него. — Страх ме е! Направо не знам какво да правя!

— Първото, което трябва да направиш, е да си намериш апартамент! Или работа. Или и двете — заяви авторитетно Джеймс, сякаш всичко това можеше да стане е един замах. После поклати невярващо глава и допълни: — Още не мога да повярвам, че Оукланд просто те е изритал, без дори да прояви човещината да ти даде малко пари!

— Така е, не ми даде нищичко! — излъга Лола. Филип й бе изпратил чек за десет хиляди долара още преди седмица, но до апартамента на родителите й, а майка й го бе препратила на адреса на Тайър. Обаче Джеймс нямаше нужда да знае такива подробности. — Филип Оукланд изобщо не е такъв, за какъвто го мислиш! — добави.

— Напротив! Той е точно такъв, за какъвто винаги съм го мислел! — изтъкна назидателно Джеймс.

Лола го погледна в очите и пристъпи крачка напред, а после извърна глава, сякаш се срамуваше.

— Знам, че почти не се познаваме — прошепна смирено, — но не знам защо се надявах, че ще можеш да ми помогнеш… Нямам си никого, към когото да се обърна…

— Горкичката тя! — въздъхна Джеймс, а после смело добави: — Кажи ми какво да сторя за теб и ще го имаш!

— Можеш ли да ми дадеш назаем двадесет хиляди долара?

Джеймс примигна, когато чу такава голяма цифра.

— Това са много пари! — изрече предпазливо.

— Съжалявам. — Крачка назад. — Не трябваше да те притеснявам с проблемите си! Е, нищо, все ще измисля нещо! Беше ми много приятно да се запознаем с теб, Джеймс! Ти беше единственият човек в онази проклета сграда, който се държа с мен като е човек! И между другото, поздравления за огромния ти успех! Винаги съм знаела, че ти си звезда!

Въздъхна театрално, обърна се и се отдалечи.

— Лола, спри! — точно навреме и като по ноти извика Джеймс.

Тя се обърна, усмихна се храбро и поклати глава.

— Не се тревожи за мен! Ще се оправя! Все някак си ще оцелея!

Той я настигна и изрече:

— Виж какво, наистина искам да ти помогна! Но трябва да помисля малко!

Разбраха се да се чакат под арката в парка „Уошингтън Скуеър“ на следващия ден следобед.

Джеймс се завърна на помена за Били, където автоматично се сблъска със самия сатана — Филип Оукланд!

— Извинявай — смотолеви той.

— Хей, разбрах, че книгата ти е № 1 в класацията! — извика Филип. — Поздравления!

— Благодаря — отвърна хладно Джеймс. Забеляза, че като никога Филип Оукланд не бързаше да се измъкне от него. Реши да се възползва от случая и да го накара да се почувства неудобно — поне това можеше да направи за Лола. — Току-що видях приятелката ти! — изрече с обвинителен тон.

— Така ли? — погледна го объркано Филип. — Коя по-точно?

— Лола Фабрикънт!

Сега вече Филип се притесни.

— Ние вече не сме заедно — промърмори сконфузено и отпи от шампанското си. — Извинявай, но правилно ли чух? Наистина ли си я видял току-що?

— Точно така. Долу, на паркинга. Няма къде да живее.

— Но нали трябваше да бъде в Атланта, при родителите си?!

— Е, но не е! — сряза го Джеймс. — Сега е в Ню Йорк!

Щеше да каже и още много повече, но точно в този момент към тях се приближи Шайфър Даймънд и хвана Филип под ръка.

— Здравей, Джеймс! — измърка и се приведе, за да го целуне по бузата, като че ли бяха стари приятели.

„Да — каза си Джеймс, — смъртта действително превръща хората в стари приятели.“ На глас попита:

— Ти също ли познаваше Били? — Но после си спомни, че именно тя бе открила трупа му, и се почувства като идиот. — Извинявай!

— Няма проблеми — кимна Шайфър.

Филип изтръгна ръката си от нейната и промърмори:

— Джеймс казва, че току-що е видял Лола Фабрикънт. Долу на паркинга.

— Тя беше и на погребението — опита се да обясни Джеймс.

— Опасявам се, че сме я изпуснали — отбеляза хладно Шайфър и двамата с Филип се спогледаха. — Извинете — допълни и се отдалечи.

— Беше ми приятно да се видим — побърза да каже Филип и хукна след нея.

Джеймс си взе нова чаша шампанско от близкия поднос и се сля с тълпата. Шайфър и Филип стояха леко встрани, държаха се за ръце и кимаха, разговаряйки с друга двойка. Нямаше съмнение, че Филип Оукланд изобщо не изпитваше вина за онова, което беше причинил на Лола. Тази мисъл отврати Джеймс. Придвижи се навътре в дневната и се отпусна на една мека софа, откъдето се зае да оглежда присъстващите. Беше пълно с всякакви известни личности — хора на изкуството, представители на медиите, светски личности и звезди от света на модата, които съставляваха бъбрещите класи и определяха неговия и света на Минди през последните двадесет години. Но сега, след като бе отсъствал цял месец от този огромен град, вече гледаше на тези хора е други очи. Колко глуповато изглеждаха всички! Половината от гостите се бяха подлагали на някакъв вид корекции на тялото, включително и мъжете. А смъртта на Били беше за тях просто поредното извинение да се съберат на купон, за да се нагълтат с шампанско и черен хайвер и да обсъдят последните си проекти. А междувременно, долу на улицата, бездомна и най-вероятно умираща от глад се разхождаше една млада жена — Лола Фабрикънт, която бе погълната от тази тълпа и надлежно изплюта, когато не успя да отговори на високите им изисквания.

Зад него минаха мъж и жена, които си шепнеха:

— Чух, че семейство Райе имали Реноар!

— В трапезарията е. Струвал им е десет милиона долара! Обаче е много мъничък. Е — весел смях, — все пак е Реноар! Така че, на кого му пука колко е голям!

Защо да не се обърне към Ана-Лиза Райе за тези двадесет хиляди долара? Тя очевидно имаше толкова много пари, че направо не знаеше какво да прави с тях!

Тази мисъл мина през главата на Джеймс, но веднага след това се сети, че и той вече разполага с пари — при това е много повече, отколкото беше очаквал. Преди две седмици агентът му го беше информирал, че ако продажбите на книгата му продължават в същия дух — а нямало причина това да не стане — Джеймс щял да спечели чисти два милиона долара! Ала въпреки тази изумителна новина, след като се върна в Ню Йорк и към ежедневието си, той видя, че нищо в живота му не се е променило. Продължаваше все така да се буди като Джеймс Гуч, женен за Минди Гуч, живеещи странния си дребен живот в странния си тесен апартамент. Единствената разлика бе, че сега, през тези две седмици между двете турнета във връзка с промоцията на книгата му, той нямаше какво да прави.

Джеймс се изправи, прекоси дневната и излезе на най-ниската от трите тераси на семейство Райе. Приведе се през парапета и огледа Пето авеню. То също си беше съвсем същото като преди. Изпи шампанското си и се втренчи за миг в празното дъно на чашата си. Точно като него и той се чувстваше празен. За първи път през неговия живот над главата му не тегнеше дамоклиев меч, за първи път той нямаше повод да се оплаче от каквото и да било, и нищо, заради което да си отреже главата. При все това не се чувстваше удовлетворен. Върна се в дневната, плъзна поглед из пъстрата тълпа наоколо и му се прииска да бе отново на паркинга заедно с Лола.

* * *

На следващия следобед Джеймс и Лола се срещнаха под арката в парка „Уошингтън Скуеър“. Твърдо решен да се прави на герой, той бе прекарал цялата сутрин в опити да намери апартамент за момичето. Минди щеше да бъде шокирана от завидната му последователност и прилежание, но пък Минди никога не се бе нуждаела от помощта му — за разлика от Лола. След като се обади на няколко места, асистентката на Редмън Ричардли му съобщи за някакъв апартамент на Осемнадесета улица и Десето авеню, който може би в момента е свободен. Наемът бил хиляда и четиристотин долара на месец и апартаментът бил студио. А когато Джеймс издири собственичката, оказа се, че тя не само че била чела романа му, но дори се била влюбила в него — факт, който автоматично улесни проблема с огледа на квартирата. И сега трябваше да бъдат там в три. След всичко това Джеймс отиде в банката и там, чувствайки се като престъпник, изтегли пет хиляди долара в брой. Когато се запъти към парка, видя, че Лола вече го чака. Под очите й имаше размазана спирала, сякаш беше плакала и не беше имала сили да се измие.

— Добре ли си? — изгледа я загрижено той.

— А ти как мислиш? — изрече с горчивина в гласа тя. — Чувствам се като бездомница! Всичко, което притежавам, се намира на склад и ми струва по сто и петдесет на месец! Нямам къде да спя! А банята в онова място, където сега съм временно, е отвратителна! Страхувам се дори да си взема душ! А ти… успя ли да измислиш нещо?

— Донесох ти малко пари — отговори Джеймс. — Както и нещо друго, нещо, което, вярвам, ще те направи много щастлива! — Направи пауза за ефект, а след това изрече гордо: — Мисля, че ти открих апартамент!

— О, Джеймс! — възкликна тя.

— Само за хиляда и четиристотин на месец! Ако ти хареса, можем да използваме парите, които нося, за да платим депозита и наема за първия месец!

— Къде се намира това? — изгледа го със съмнение Лола. Когато той й каза, тя се нацупи. — Много е далече! Та това е практически до реката!

— Но пък е достатъчно близо до Пето авеню, за да се налага да хващаме такси!

Въпреки това Лола настоя да отидат дотам с такси. Колата спря пред малка постройка от червени тухли, която, предвид квартала, Джеймс прецени като бивш приют за бездомници. На приземния етаж имаше ирландска кръчма. Двамата е Лола тръгнаха по тясната дървена стълба, която ги отведе до къс коридор с линолеум на пода. Апартаментът беше ЗС. Джеймс натисна бравата и видя, че е отключено. Жилището представляваше просто една стая — нормална стая от нормален апартамент — с миниатюрен гардероб, миниатюрна баня с душ и две тесни вратички, зад които се разкри миниатюрна кухня. Но иначе беше чисто и светло, с два ъглови прозореца.

— Не е зле! — отбеляза усмихнало той.

Лола помръкна. Наистина ли бе паднала толкова ниско през деветте месеца, откакто бе пристигнала в Ню Йорк?!

Хазайката беше земен тип с бухнала изрусена коса и нюйоркски акцент. Похвали се, че тази сграда е собственост на семейството й от сто години. Единственото й изискване — освен редовното плащане на наема, разбира се — било тук да влизат само „порядъчни“ хора. Да не би Лола да е дъщеря на Джеймс? Джеймс отрече, като обясни, че тя е просто приятелка, пострадала от несправедливото отношение на бившия си приятел, който я бил зарязал най-безцеремонно. Коварството на мъжете се оказа една от любимите теми на хазайката, която заяви, че за нея е удоволствие да помогне на друга многострадална жена като нея. Така се стигна много бързо до споразумение. Джеймс заяви, че този апартамент му напомнял за първата му квартира в Манхатън, когато той бил на седмото небе, че най-сетне разполага със собствено жилище и започва да си пробива път в Ню Йорк.

— Доброто старо време! — въздъхна той и изброи три хиляди долара на хазайката в банкноти от по сто.

Останалите две хиляди смяташе да използва за обзавеждане на апартамента.

— Сега най-важното, от което се нуждаеш, е легло! — отсече той на Лола, когато сделката бе приключена. — Защо да не вземем да ти купим един разтегаем диван? На Шесто авеню има един мебелен магазин. Хайде! — Докато вървяха на изток, той забеляза мрачното й изражение и попита: — Какво ти е? Не ми изглеждаш щастлива! Не се ли радваш, че най-сетне си имаш собствено жилище?

Лола бе изпаднала в паника. Тя въобще не беше планирала да си наема квартира и особено на такова мизерно, депресиращо място. Идеята й бе да събере парите от Филип и Джеймс — общо тридесет хиляди — и да се намърда в Сохо Хауз, откъдето да може да се изстреля обратно в обществото със стил. Кога всичко успя да се обърка толкова бързо?! А ето че сега три хиляди долара от безценните й пари бяха заминали!

— Просто не очаквах всичко да се развие толкова бързо — смотолеви тя.

— Аха! — вдигна авторитетно пръст Джеймс. — Така стават нещата в Ню Йорк! Ако не бяхме взели веднага този апартамент, само след час някой щеше да ни го отмъкне изпод носа! Тук трябва да действаш много бързо!

В мебелния магазин Джеймс й купи голям разтегаем диван с практична тъмносиня тапицерия, която нямало лесно да се замърсява и от която Лола потръпна. Джеймс беше много доволен от сделката. И ето че още хиляда и петстотин долара от ценните й пари отидоха.

След това той я ескортира до празния апартамент, където тя трябваше да остане и да чака да й доставят дивана.

— Направо не знам как успя да свършиш толкова много неща за толкова кратко време — промърмори тя и го целуна срамежливо по бузата. — Благодаря ти!

— Утре пак ще дойда, за да видя как си се настанила — отсече гордо той.

— Нямам търпение!

Знаеше, че той разполага с още петстотин долара, които можеше да й даде, но точно сега не посмя да го попита. Реши, че най-добре е да изчака до утре.

Когато Джеймс си тръгна, тя автоматично се изстреля при Тайър Кор.

— Вече си имам собствено жилище! — отсече важно.

— И как успя толкова бързо? — вдигна очи от компютъра си Тайър, като я изгледа подозрително.

— Джеймс Гуч ми го откри! — отговори Лола, докато се събличаше. — И плати наема, разбира се.

— Той е идиот!

— Може, обаче е влюбен в мен!

И внезапно си даде сметка, че изпитва радост, задето се маха от мръсната дупка на Тайър и Джош. Напоследък Тайър бе започнал да става много нагъл и да иска от нея орален секс. Твърдеше, че ако не го направела, той имал нещо срещу нея и щял да го използва.

— Какво? — се бе сопнала тя.

— Ще видиш — бе отговорил неопределено той.

— Млъквай, Тайър! — сряза го сега тя. — Ти си въздух под налягане!

— Бях останал с впечатлението, че се опитваш да се върнеш на № 1! — изрече злобно той. — Знаеш, че имам нужда от информация!

— Ще я получавам от Джеймс.

— Ами ако той поиска в замяна да правиш секс с него?

— И без това вече правя секс с теб, така че каква е разликата?! — отвърна нехайно тя. — Той поне няма разни болести!

— Ти откъде знаеш?

— Знам! Защото през последните двадесет години е бил само с една жена — съпругата му!

— Откъде знаеш, че не си плаща за проститутки?

— Не всички мъже са като теб, Тайър! — изтъкна Лола. — Има все още и свестни!

— Аха — изгледа я иронично той. — Като Джеймс Гуч, нали? Мъж, който е само на една крачка от семейна изневяра! Въпреки че, като се замисля, ако и аз бях женен за Минди Гуч, сигурно и аз щях да й изневерявам!

На следващия ден Джеймс почука на вратата на новия апартамент на Лола и я завари седнала на голия матрак на своя разтегаем диван, обляна в сълзи.

— Какво става? — изрече притеснено той и се приближи плахо.

— Това! — посочи неопределено тя. — Нямам дори възглавница!

— Ще ти донеса една от дома. Жена ми няма да забележи.

— Не ми трябва някаква си стара възглавница от дома ти! — извика Лола, като се запита как успя да си избере за спасител най-стиснатия мъж в Манхатън. — Смяташ ли, че би могъл да ми дадеш малко пари? Може би останалите петнадесет хиляди долара?

— Не мога да ти ги дам наведнъж — отбеляза притеснено Джеймс. — Жена ми ще заподозре нещо. — След като обмисли добре нещата, Джеймс стигна до заключението, че ще плаща наема на Лола в продължение на шест месеца и ще й дава на ръка по две хиляди допълнително, за да има какво да яде. — А когато си намериш работа — допълни, — всичко ще се оправи. И ще разполагаш е много повече пари, отколкото аз на твоята възраст!

Оттогава Джеймс започна да я посещава в апартамента й всеки следобед. Понякога я водеше в ирландската кръчма под тях — както казваше самият той, за да се уверял, че поне веднъж на ден се хранела нормално, — а след това се мотаеше при нея. Свободното пространство наоколо му харесваше, както и следобедната ярка светлина. Казваше, че апартаментът на Лола е по-светъл от неговия собствен.

— Джеймс — заяви веднъж тя, — имам нужда от телевизор!

— Нали си имаш компютър? Можеш да гледаш всички телевизионни програми на него! Нали така правят хората в наши дни?

— Да, всички си имат компютри. Но и телевизори!

— Би могла да четеш книга — изтъкна той. — Чела ли си, например, „Анна Каренина“? Или „Мадам Бовари“?

— Чела съм ги и двете, и двете смърдят! Освен това тук нямам място за книги! — оплака се тя от тясното си пространство.

Накрая Джеймс й купи телевизор — шестнадесетинчов „Панасоник“, който поставиха на перваза на прозореца.

В деня преди началото на второто турне на Джеймс той се появи в апартамента й по-рано от обичайното. Беше единадесет часа, но тя все още спеше. Главата й почиваше върху възглавницата, която си беше купила от „Ей Би Си Карпет“, а завивката, с която беше покрита, по преценка на Джеймс струваше най-малко хиляда долара. Но когато той я запита какви са тези скъпи неща, тя му заяви, че ги е купила на някаква разпродажба само за сто долара. Да не би да очаквал от нея да спи без завивки?! Не, разбира се, че не бил очаквал, съгласи се той и повече не повдигна въпроса.

— Колко е часът? — промърмори тя, като се претърколи на леглото.

— Почти обед е! — изтъкна той. Не му харесваше много, че тя спи толкова до късно, което го накара да се запита какво ли е правила цяла нощ, че сега да спи до обед. Може пък да е депресирана? — Утре сутрин тръгвам — обясни той. — Много рано. Затова исках да ти кажа „довиждане“. И да се уверя, че си добре.

— Кога ще те видя пак? — измърка тя, като протегна ръце към тавана. Беше облечена в тънка оранжева нощница без нищо отдолу.

— Чак след месец.

— Къде ще ходиш сега?

— Англия, Шотландия, Ирландия, франция, Германия, Австралия и Нова Зеландия.

— Това е ужасно!

— Ужасно за нас, но добре за книгата! — изтъкна той.

Тя отметна завивката си, потупа мястото до себе си и прошепна:

— Ела да ме гушнеш! Ще ми липсваш!

— Аз не мисля, че… — изрече предпазливо той, макар че сърцето му се разтуптя.

— Това е само една прегръдка, Джеймс! — обори съмненията му Лола. — Нищо порочно!

Той се излетна на леглото до нея, поставяйки внимателно дългото си тяло така, че между тях да останат няколко сантиметра. Тя се обърна към него и сви колене така, че докосна слабините му. Дъхът й миришеше на водка и цигари и той за пореден път се запита къде е ходила през нощта. Дали е правила секс с някого?

— Ти си смешен, знаеш ли? — прошепна Лола.

— Така ли?

— Виж се само! Толкова си вдървен!

— Не съм много сигурен, че трябва да правим подобно нещо!

— Че ние нищо не правим! Но ти го искаш, нали?

— Аз съм женен — прошепна Джеймс.

— Жена ти няма как да узнае — измърка Лола, плъзна ръка и стигна до втвърдения му пенис. — Готов си!

Започна да го целува по устата, като пъхна дебелия си език между зъбите му. Джеймс бе прекалено слисан, за да окаже каквато и да било съпротива. Това бе толкова различно от целувките на Минди, които бяха само леко докосване като перце. Не си спомняше кога за последен път се бе целувал така. Даже си мислеше, че хората вече не го правят. А кожата на Лола беше толкова мека, като бебешка! Джеймс плъзна ръка по гърба и тила й. Всичко беше толкова гладко, без нито една бръчица! После колебливо докосна гърдите й през тънката материя на нощницата и усети втвърдените й зърна. Претърколи се върху нея и се вдигна на лакти, за да огледа лицето й. Дали да продължи? Толкова време беше минало, откакто не бе правил любов, че се питаше дали все още си спомня движенията.

— Искам те вътре в мен! — прошепна тя и докосна издутината на пениса му. — Искам твърдия ти пенис във влажната ми вагина!

Самите думи, които изрече, бяха напълно достатъчни, за да изтрият всичките му скрупули. И когато започна да смъква ципа на дънките си, настъпи и неизбежното. Свърши.

— Мамка му! — промърмори той.

— Какво има?

— Аз просто… Нали се сещаш… — Пъхна ръка в дънките си и усети издайническата влага. — По дяволите!

Тя се изправи на колене до него и разтри раменете му.

— Няма значение! Все пак ни е само първият път!

Той хвана ръката й, докосна я с устни и промърмори:

— Толкова си сладка! Ти си най-сладкото момиче, което някога съм познавал!

— Така ли? — изчурулика тя и скочи от леглото. Навлече чифт кашмирени панталоики и продължи мазно: — Джеймс, тъй като тръгваш и няма да те виждам цял месец…

— Имаш нужда от пари, така ли? — Бръкна в джоба си и отвърна: — За съжаление имам само шестдесет долара.

— Долу на ъгъла има банкомат. Нали нямаш нищо против да изтеглиш малко? Дължа на хазайката двеста долара — за храна. Нали не искаш да умра от глад, докато те няма?

— Разбира се, че не! — отсече важно Джеймс. — Но все пак не пречи да се опиташ да си намериш работа!

— О, ще пробвам! — закима послушно тя. — Но не е никак лесно!

— Не мога да те издържам до безкрай! — смотолеви той, като си мислеше за неуспешния си опит за секс.

— Никой не твърди, че трябва! — съгласи се тя. А когато излязоха на тротоара, тя докосна ръката му и прошепна: — Направо не знам какво щях да правя без теб!

Той изтегли петстотин долара от банкомата и й ги подаде.

— Ще ми липсваш! — хвърли се на врата му тя. — Обади ми се веднага, щом се завърнеш! Обещавам ти, че следващия път всичко ще бъде наред!

Джеймс я изгледа как се прибира в сградата, а после пое пеша по Девето авеню. Защо имаше усещането, че току-що го взеха за канарче? Не, опита се да се самоубеди той, Лола не беше такава. Освен това нали каза, че иска пак да се видят? Когато стигна до Пето авеню, вече беше изпълнен с нова увереност. А докато се добере до № 1, вече бе успял да се самонавие, че преждевременната му еякулация е била за добро. Между двамата не бяха разменени никакви телесни течности, така че това не би могло да се нарече изневяра.