Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адреналин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Игры масок, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 26 гласа)

Информация

Форматиране и корекция
proffessore (2017 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Алекс Кош

Заглавие: Игра на маски

Преводач: Пламен Панайотов

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: Руска

Художник: Олег Бабкин

Коректор: Пламен Панайотов; NomaD

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6055

История

  1. — Добавяне

Глава 5

— Леле, съвсем се унесохме — опомни се Машка. — Виж колко стана часът!

— Не, какво, а? — засмя се Алекс и скочи на крака. — Закъсняхме още на първата тренировка.

Машка грабна сака, хвърли пари на масата и забута Алекс към изхода.

— Сенсеич ще ни обяви за негодни и няма да ни обучава на магията си.

Те изскочиха от кафенето и хукнаха надпреварвайки се към съседната сграда, в чието мазе се помещаваше клуб „Рижия дракон“.

— Той каза, че това не е магия — в движение подхвърли Алекс.

Невзрачната метална врата, покрита с олющена черна боя, изскърца както винаги.

„Нищо не се е променило за тази година“ — с умиление си помисли Алекс.

Слизайки в залата на клуба, те видяха странна картина: тримата ученици се притискаха към отсрещната стена, а пред тях крачеше напред-назад здрав и набит плешив мъж — Сенсеич.

— А, ето че Алексей и Мария благоволиха да се появят — без да се обръща, каза той. — Сега и с вас ще се разберем.

Алекс озадачено погледна залепените към стената Костя, Данил и Тьома. В отговор те неопределено свиха рамене.

— Алексей, я ела насам.

Преди Алекс да успее да направи и крачка, учителят рязко се обърна и с едно бързо движение откъсна ръкава на фланелката чак от рамото.

— Какво е това?!

Съдейки по гласа му, той наистина беше много ядосан, тоест нещата не бяха чак толкова зле.

— Риж дракон — промърмори Алекс, впил поглед в пода.

Той вече се досещаше какво беше причинило гнева на Сенсеич.

Машка тихо изсумтя, но под погледа на Виктор Михайлович веднага се намръщи.

— Кой ви разреши?!

— Е, ами ние всички след заминаването ви решихме да си татуираме знака на клуба… — плахо поясни двуметровият баскетболист Данил, благоразумно скрил се в най-далечния ъгъл на залата. — Същият като този на ръката ви.

Сега по някаква причина той изглеждаше поне половин метър по-нисък от не особено високия учител.

— Идиоти!

Машка отново изхихика, демонстрирайки чистите си мургави рамене без татуировки.

— Аха, разбира се! — ядосано изрева Сенсеич, поглеждайки към нея. — А ти как така не си с тях. Я ми покажи гърба си!

Машка неохотно изпълни искането.

На стройния й гръб, приблизително там, където вече започва да се нарича по друг начин, се мъдреше малка татуировка.

— Оставяш ги за една година, и те още от първия ден започват с глупостите — взе да се оплаква Виктор Михайлович. — Страх ме е дори да си представя какви сте ги надробили за останалото време…

Всички засрамено мълчаха.

— Мда… — Сенсеич ги изгледа строго. — Нещо съм отвикнал от вашите щуротии. Това, което сте видели на ръката ми, съвсем не е обикновена татуировка, а нещо много повече! Ако това изображение попадне пред погледа на знаещ човек, щяхте да си имате много сериозни неприятности…

„Той не е истински ядосан — незабавно определи Алекс. — Ако всичко беше толкова опасно, щеше да се държи по съвсем различен начин.“

Машка го сръга с лакът.

— Изглежда още не е проверявал домашните работи, така че не сме пропуснали нищо.

— Добре, засега ви се разминава, временно ще оставим тази тема — въздъхна учителят. — Стройте се!

Учениците послушно се наредиха в редица: Костя, Данил, Тьома, Алекс и Машка. Докато се строяваха, Алекс успя да поздрави приятелите си и дори да се заяде с Костя.

— Между другото — тихо каза Машка. — Преди месец гледах тук една тренировка на Данил, такива неща правеше… Ще се шокираш.

Алекс се намръщи, спомняйки си за своите опити. Още не се знаеше как ще реагира Сенсеич на тях, защото изследването на реакциите на хората към определени модели на поведение не беше пряко свързано с бойните изкуства. От друга страна, нали самият той говореше за концепцията за зоните на контрол в бойните изкуства. Алекс много добре помнеше думите, че истинският боец разширява тази зона далеч около себе си и контролира не отделно взет противник, а ситуацията като цяло. Боецът е длъжен да може да влияе на окръжаващите го така, че те да правят точно това, от което се нуждае. Но преди да влияе на другите, трябва да овладее първия кръг на зоната на контрол, тоест да се научи да контролира себе си. Ако перифразираме известния афоризъм — „Не можеш да контролираш съществуващото, ако не контролираш себе си“. Затова и Алекс се учеше да контролира своите чувства и поведение, за да може по този начин да влияе на тези около него.

— Между другото, ти така и не разказа за твоята идея — обидено напомни Машка.

„Разбира се. Това е тайна! — Алекс сви юмруци. — На Сенсеич идеята трябва да му хареса, нали е точно в негов стил…“

— Ти също — автоматично отговори той. — Пък и ме подразни в кафенето. Така или иначе скоро ще разберем… И ще получим оценките си.

А и Алекс не знаеше как може с две думи да обясни идеята си.

— Разговори в строя! — изръмжа заплашително Виктор Михайлович. — Мария, Алексей, по сто лицеви опори.

— Но аз съм момиче! — нацупи се Машка.

— А, да… — сепна се Сенсеич. — За теб сто и двадесет лицеви опори!

— Феминист — измърмори под нос Маша, приклекна и зае позиция за опори. — Май и аз нещо съм отвикнала от неговите… тренировки.

Алекс само се усмихна и започна методично да се набира.

Какво са сто опори на фона на световния рекорд от шест хиляди?

— И докато нашите любители на разговорите помпят, бих искал да чуя от вас кратък отчет за извършената работа.

„Страхотно — зарадва се Алекс, — ето че и наказанието си има положителни страни. Сега няма да се наложи да се отчитам първи!“

Тримата останали в редицата нерешително запристъпваха от крак на крак. Ясна работа, на никой не му се искаше да сваля картите си преди другите. А и твърде различно бяха възприели даденото преди година обещание… Всеки го изпълняваше в рамките на собствените си разбирания и се ръководеше единствено от своето въображение.

Неочаквано за всички, а може би и за себе си, напред пристъпи Данил. Получил утвърдително кимване от учителя, той започна да разказва.

— Както ми казахте, през цялата година работих върху подобрение на скоростните си характеристики. Използвах тежести, гумени ленти, отработване на движенията на ниво рефлекси. Между другото, точно по тази причина продължих с усилени занимания по уин-чун — с немалка доза самодоволство поясни Данил. — По мое мнение това е най-оптималната бойна система, макар да си има своите недостатъци…

Машка престана с опорите и тихо изкоментира:

— Нашият гений е открил грешки в бойно изкуство с многовековен опит.

— И какви са тези недостатъци? — попита с интерес Сенсеич.

В Алекс възникна силно усещане, че всезнаещият учител пак се преструва. Е, не може да не знае всички особености на толкова разпространен стил като уин-чун.

— Разбира се, използването на принципа: най-бързият удар, това е правият удар — не е лишено от смисъл — като назубрено започна да декламира баскетболистът. — Най-краткото разстояние между точка А и точка Б наистина е правата линия, но нали невидимият удар по подразбиране е по-бърз от всеки друг удар. Разбира се, това не е бокс, където поради ограничаването на видимостта от ръкавиците страничните удари често са причина за нокаут, но все пак… Понякога при близък бой страничните удари са много резултатни.

Сенсеич доволно се ухили.

— Е, като цяло си прав. Но не виждам сериозна практическа полза от твоето наблюдение.

Алекс беше готов да се съгласи с Данил, знаейки много добре, че болшинството атаки във уин-чун наистина се извършват през „средната линия“. Въпреки че в Русия имаше много вариации на този стил, дошли от Китай и Виетнам, и в някой от тях сигурно вече бяха решили този проблем. Изглежда баскетболистът беше изобретил поредния велосипед…

— Нека покаже — обади се Костя и хвърли хищен поглед на току-що приключилия лицевите опори Алекс. — На него!

— Това няма да е особено рационално, защото Алекс почти не е изучавал този стил… — замисли се Сенсеич. — Я пробвай… на мен.

Данил пребледня.

— Ъ-ъ… Машка също тренира уин-чун…

Алекс неволно се усмихна, представяйки си как би изглеждал спаринг в стил уин-чун между двуметровия Данил и дребничката Маша.

— А, така значи! — възмутено извика Машка, скачайки от пода. — Сега ще те… — погледът й пробяга по окачените на стената оръжия. — С мечове!

— Тогава по-добре с вас — въздъхна баскетболистът, карайки момичето да вирне гордо нос.

Виктор Михайлович изви врат и разкърши рамене.

— Е, да проверим доколко си подобрил техниката и рефлексите си за тази година.

— И скоростта — добави Данил, заемайки класическата стойка на уин-чун.

Отстрани, между другото, тази стойка изглеждаше доста смешно: с присвити колене и вдигнати към гърдите юмруци. Впрочем смешна беше само при Данил, Сенсеич стоеше толкова естествено в нея, че тя започваше да изглежда хармонична и завършена.

Данил не остана да чака атаката на Сенсеич, а реши да поеме инициативата в свои ръце и така да определи ритъма на боя. Леката стъпка напред веднага беше последвана от едновременна атака с ръка в лицето и ритник по пищяла. Една от особеностите на този стил бяха именно такива болезнени едновременни атаки, често комбинирани с блокове.

Сенсеич с лекота направи блок с ръка и абсолютно спокойно пое удара с крак, все едно не го усети. И тук започна бърза размяна на къси удари, които дори отстрани трудно можеха да се проследят. Какво да кажем за Данил, намиращ се в епицентъра на този вихър. Впрочем тук не беше нужно да се вижда — всичко ставаше на ниво рефлекси. Неслучайно по-голямата част от тренировките по уин-чун се състои от работа по двойки. При толкова близко разстояние най-важното е да чувстваш всяко движение на противника си. Точно това беше основната особеност на стила — техниката чи-сао — „лепкави ръце“, позволяваща да контролираш ръцете на противника, да разпределяш своята сила и, както се говореше, да можеш с едно докосване да определяш атакуващото му намерение.

Сенсеич увеличаваше скоростта и намаляваше амплитудата на движенията си до момента, когато Данил трепна. Първият пропуснат удар го накара да загуби концентрация, а после „потъна“ и стана тя каквато стана…

За щастие днес Сенсеич не беше в настроение да се държи брутално, така че просто нанесе няколко удара по корпуса и Данил се озова на земята. И добре, че не използва техниката „пробождащи пръсти“, в противен случай баскетболистът щеше да е в голяма беда.

— Не е зле — доволно каза Сенсеич, докато му помагаше да се изправи на крака.

— Защо през цялото време имах чувството, че имате няколко ръце в повече? — жално попита Данил, докато разтърсваше глава в опит да я проясни. — Сигурно нещо мамите.

— Разбира се — засмя се Виктор Михайлович. — Остава да кажеш, че използвам магия.

Внимателно наблюдаващият двубоя Алекс забеляза, че Сенсеич дори не се беше задъхал, докато тениската на Данил вече можеше да се изцеди.

— Като цяло съм доволен — обобщи учителят. — Наистина много си напреднал през тази година. Какво друго интересно се е случило в живота ти?

— Нашият отбор спечели шампионата на Русия. А аз бях обявен за най-добър стрелец — гордо каза Данил.

Ами да, защо му е да скромничи? Заслужил си го е, и точка.

— ЦСКА е сила! — весело скандира Костя. — Аз дори ходих да викам за него — той изгледа обвинително останалите. — За разлика от някои други…

— Аз тогава бях в Черна гора — веднага отвърна Машка. — Вие също не идвахте на моите състезания.

— Аха — усмихна се Алекс. — Къде ти беше последното, в Китай ли? Аз да не съм олигарх, че да се мотая в Китай през уикендите?

В отговор Машка се изплези и му обърна гръб.

— Добре, с Данил всичко е ясно — обобщи Сенсеич, прекъсвайки заяжданията. — Следващият е Тьома. С какво ще ме зарадваш?

Доколкото знаеше Алекс, всичко започна с това, че Тьома се запали по паркура с цел да подобри гъвкавостта и ловкостта си. Все пак мощното телосложение наистина му създаваше определени трудности при изпълнение на сложни техники. Сковаността на масивните мускули понижаваше скоростта му, от което Алекс и останалите постоянно се възползваха в спарингите. Всъщност точно заради особеностите на физиката си Тьома предпочиташе бокс и муай-тай пред всички други видове бойни изкуства. А след това замина за Франция, увлече се по философската страна на паркура, започна да медитира… Отписа се от всички групи паркур, наричайки работата им измама, и започва да тренира сам.

Но всичко това се беше случило още преди заминаването на Сенсеич, и никой в клуба нямаше и най-малка представа какво е правил Тьома цяла година.

— Дори не знам откъде да започна — замислено провлачи паркуристът. — Аз на практика не се занимавах с бойни изкуства. Обикалях по покривите, медитирах, скачах, опознавах себе си…

— Лентяйствал — тихо изкоментира Костя.

— Също така продължих заниманията си по чи гун, особено след като получих няколко по-сериозни травми. В резултат на това постепенно стигнах до изучаване на техниката „желязната риза“ от чи гун. По мое мнение, тя е едно от най-интересните и практични разклонения на даоистките езотерични практики.

Алекс по навик се спогледа с Машка и тя му отвърна със също толкова изненадан поглед. Изглежда и всезнаещото момиче не беше в течение на заниманията на русокосия паркурист.

— И има ли напредък? — заинтересува се Сенсеич.

— През годината се занимавах с така наречения първи етап от овладяването на „желязната риза“ — тренировка на съединителните тъкани и органите. Е, статики разни… набиване на повърхности. Дано да не излъжа, но като че ли започнах да усещам свързване със „земята“ и обмен на енергия „чи“…

— Това се нарича „вкореняване“ — напомни Виктор Михайлович.

— Да — кимна Тьома. — Трудно ми е да преценя, защото не съм видял със собствените си очи истинското действие на тази техника, но мисля, че постигнах нещо. И не говоря за ефектно чупене на разни неща с ръка, крак или глава, а за доста по-сериозни техники.

Сенсеич присви хитро очи.

— Например?

— Готов съм да демонстрирам — Тьома погледна Машка. — Ще помоля Машка да ми помогне, тя е специалистът по всякакви режещи неща.

„Уау! — удиви се Алекс. — Какво ли е намислил?!“

— Режещи неща?! — задави се от възмущение момичето.

— Стига, Маша, не спори — помоли Сенсеич. — Прави каквото ти казва Тьома.

Всички отправиха любопитни погледи към русокосия паркурист.

— И какво всъщност да правя?

Тьома свали тениската си, разкривайки мускулест торс с татуировка на дракон в лявата страна на гърдите, и си пое дълбоко дъх.

— Направи това, което умееш най-добре. Вземи меч и ме удари.

— С кое е по-добре да те разрежа, с цзян или с японска катана? — делово попита момичето.

Изглежда беше приела думите на Тьома за шега.

— Вземи катаната от стената — помоли младежът, — тя е по-добре наточена.

Момичето усети, че нещо не е наред.

— Ама ти… сериозно ли?

— Разбира се — Тьома се усмихна окуражително. — Не се притеснявай, всичко е наред.

Машка пристъпи към стената с оръжията и неуверено взе катаната. Но веднага щом пръстите й се сключиха около дръжката, цялата несигурност изчезна от погледа й. В него се появиха същите отблясъци, които весело пробягваха и по острието.

Честно казано, Алекс малко го изплаши това странно, студено изражение на лицето на Машка, когато хвана оръжието. Сигурно точно такъв поглед имат наемните убийци…

— Къде да ударя? — едва ли не измърка тя.

Тьома застана в стойка „мабу“, наричана още „стойка ездач“, и затвори очи. Направи няколко дихателни упражнения и нареди:

— Удари в гърба.

Ударът не беше много силен, все пак Машка се страхуваше да удари сериозно, но дори това трябваше да е достатъчно… или по-скоро, би трябвало да е достатъчно, за да предизвика плитка рана по целия гръб. Но не се случи!

— Уау! — хлъцна Данил.

— Страхотно! — възхити се Алекс.

— Маша, Маша — усмихна се Тьома, без да отваря очи. — А сега ми направи услуга и ме удари истински, а не да спираш острието на милиметър от кожата. Нали не искаш всички да си помислят, че сме се наговорили.

Машка се изчерви и сведе очи.

— Но…

— Ех, добре, пак аз ще трябва да правя всичко — въздъхна Сенсеич, грабна катаната от ръцете на ошашавеното момиче и без размах нанесе разсичащ удар точно между лопатките на Тьома.

Всички ученици буквално изтръпнаха, невярващи на случващото се. Сенсеич наистина удари Тьома с меча, но по някаква причина не остави дори драскотина!

Алекс не можа да устои, приближи и внимателно огледа гърба на Тьома. След него дойдоха и останалите. Най-удивителното беше, че по кожата му нямаше дори лека червенина, както обикновено става при измамниците, лягащи върху легло от пирони или остриета на мечове. Но едно е разпределено статично натоварване, а съвсем друго — чист посичащ удар с перфектно заточено острие.

— Колко дълга е подготовката, медитацията и всичко останало? — изтръгна се от Машка.

— А по време на бой пак ли ще се подготвяш и ще медитираш? — контрира Сенсеич. — Той и така се подготвя прекалено дълго, но за начинаещ като него е простимо.

„Леле — възхитено си помисли Алекс. — Нарича медитацията под минута дълга подготовка? Да, Тьома е чудесен! Направо чудовище!“

Виктор Михайлович също внимателно огледа гърба на ученика, пипна мускулите и явно остана доволен.

— С тебе после подробно ще обсъдим тази техника. Но като цяло е добре! — той доволно се усмихна. — Честно казано, не го очаквах.

Останалите ученици замълчаха поразени. Никой от тях не можеше да се похвали с подобни успехи.

— Е — радостно потри ръце Сенсеич. — Кой е следващият?

— Може ли аз! — Машка вдигна ръка като примерен ученик.

Сенсеич кимна.

Момичето пристъпи в центъра на залата и започна да крачи напред-назад, прибирайки ръце зад гърба си, както обичаше да прави учителя.

— Някои хора, сериозно занимаващи се с различни бойни изкуства, могат да ви кажат, че заниманията с оръжия като меч, тояга, тризвенник и така нататък са безполезни — започна Машка. — Така де, нали няма да тръгнеш из града с меч на гърба…

— Хайде — ухили се Костя. — „Шотландски боец“ винаги ми е импонирал, а има и меч-пояс.

— Друго имам предвид. На първо място, нас са ни учили да използваме мечовете не като обикновени предмети. Учили са ни да ги чувстваме като продължение на ръката си… Просто ръката става по-дълга и придобива малко по-различни свойства.

Тя погледна Сенсеич и той кимна одобрително.

— Впоследствие се научихме да използваме за оръжие всяко подръчно средство.

Алекс се усмихна.

Машка може и да се е научила на това впоследствие, но самите момчета често отдаваха предпочитание на техниките без оръжие. Разбира се, Алекс също можеше нелошо да размахва почти всичко, но само на ниво базови техники.

— Но има и следваща степен на майсторство.

Машка се обърна към Костя.

— Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се, скъпа — веднага се ухили той. — За теб каквото пожелаеш!

Костя излезе от редицата и застана пред Машка.

— Отдръпни се още няколко крачки — помоли го тя. — Така че да не мога да те достигна с ръка или крак.

— Тази достига когото си иска — тихо измърмори Данил.

Изглежда не можеше да прости на Машка безбройните й шеги по негов адрес. Добродушният и малко бавен баскетболист още от самото начало беше любимата й мишена, на която да тренира остроумието си. За негово щастие Машка беше прекалено заета с демонстрацията, за да чуе думите му.

— Готов ли си?

Костя й намигна.

— Винаги готов.

В следващия момент Алекс видя как Машка направи рязко движение с ръка, сякаш удря Костя с несъществуващ меч.

— Ей!

Костя отскочи встрани и изумено се втренчи в ръката си. По бялата тениска в областта на рамото започна да се разлива червено петно.

— Как го направи? — слиса се Костя, вдигна ръкава и изненадано заразглежда плитката драскотина.

Останалите ученици хукнаха към него, бързайки да разгледат раната. За разлика от Костя, те наблюдаваха действието на невидимата атака отстрани и можеха напълно да оценят цялата невероятност на случилото се.

— Аз чувствам в ръката си меч, въпреки че на теория той не е там — самодоволно обясни Машка. — Толкова ярко си представях острието, че то стана реално.

— Невероятно! — възхити се Костя, моментално забравяйки за драскотината. — Машка, ти си просто гений!

— Да, такава съм — изкикоти се Машка и игриво погледна учителя. — А вие как оценявате моя напредък?

Сенсеич замислено поглади брадичка.

— Е, как да ти кажа, Мария… Шестица за изобретателност.

Алекс удивено погледна Сенсеич: къде е тук изобретателността?

— Такава трудна техника е овладяла — каза с възхищение Данил. — Това е по-яко дори от „желязната риза“! Да създадеш невидим меч от собственото си „чи“!

Сенсеич поклати глава.

— Не искам да ви разочаровам, но Мария просто е усвоила ново оръжие. Тук и дума не може да става за никакво „чи“ — той направи подканящ жест. — Покажи на приятелите си.

Почервенялото от срам момиче протегна ръка. Четиримата младежи се наведоха над дланта й.

— Това е игла — изненадано възкликна Алекс. — На тънка корда.

— Но как успява да я разгъне така, че да разреже толкова лесно тениската, и при това от такова голямо разстояние? — Костя леко докосна рамото си. — Страхотна си, Машка!

„Ха — Алекс стоеше и глупаво се усмихваше. — Тя и Сенсеич се опита да преметне. И откъде такава смелост? Или наглост…“

— Покажи как го правиш — помоли Тьома.

Машка стисна дланта с иглата в юмрук и се отдалечи на няколко крачки.

— Тьома, не мърдай.

— Защо пък точно аз? — взе да нервничи привидно невъзмутимият паркурист.

— Ти попита — засмя се Алекс. — Сега стой и не дишай.

Тьома се намръщи, но не мръдна от мястото си. Машка стоеше пред него с протегната ръка и доволно се хилеше.

— Готов ли си?

— Не.

— Е, добре.

В следващия миг тя направи бързо движение с показалеца, все едно удря.

Всички погледи се насочиха към Тьома, а той продължаваше да стои и да гледа Машка.

— Е?

Тя звънко се засмя.

— Всичко вече е направено.

Тьома тъкмо отвори уста да зададе още един въпрос, когато изведнъж гащите му паднаха.

След миг на объркване всички избухнаха в смях.

— Обичаш „Спондж Боб квадратни гащи“?

— И сигурно медитираш на музиката на „Чип и Дейл“?

Тьома бързо грабна падналите гащи и прикри слиповете си с известни анимационни герои.

— Но кога успя?…

— Само с това малко движение на пръста?…

Машка се облегна на стената, ловко въртейки иглата между пръстите си.

— Хвърляне, после рязко дръпване с пръст при достигане на целта… И мога да го правя с всеки един пръст, дори мога да контролирам няколко движещи се в различни посоки игли едновременно.

Алекс си представи цялата опасност, таяща се в тези крехки, но много ловки пръсти, и неволно се ужаси. И какво ли ще се случи с онези, решили да нападнат дребното момиче някъде на улицата… Направо ще ги накълца на ситно и никой никога няма да разбере какво се е случило.

— Както винаги, прекрасна и опасна! — измърка Костя, докато внимателно покриваше драскотината с пластир от клубната аптечка, която по-скоро напомняше на огромен сандък.

— Хей, пострадалия — раздразнено изсумтя Машка. — Ей сега ще ти покажа такава атака, че спокойно ще можеш да заработваш като гевгир по клубовете.

— В твоята кухня съм готов да работя дори и като гевгир — ухили се Костя, но благоразумно се отдръпна на няколко крачки от Машка.

Алекс го изгледа насмешливо.

— Като стана дума за гевгири. Виктор Михайлович, мисля, че Костя е готов да разкаже за своите успехи.

— Няма проблем — спокойно отвърна Костя, дарявайки Алекс с високомерен поглед. — Проведох около двеста двубоя с най-различни школи по бойни изкуства и не загубих нито веднъж.

— Но пък колко пъти го дисквалифицираха… — злорадо отбеляза Алекс. — Нашият Костя е готов да прегризе гърлото на противника, само и само да спечели.

— И какво лошо има в това? — рязко се обърна Костя.

— Ами това… — Алекс сви рамене. — Нали помниш китайската поговорка: „Всички прийоми на юмручното изкуство не струват и една частица гун фу[1]“?

Костя се усмихна кисело.

— А на мен повече ми харесва друга: „Ако по пътя срещнеш майстор, прасни го в челюстта. Нека юмрукът е съдия. Истинският майстор ще се справи, а другия ще се го получи, и така.“

Сенсеич по време на тренировки често използваше всевъзможни китайски поговорки, кратки поучителни истории и изрази. Алекс смътно подозираше, че повечето от тях учителят си ги измисля сам, нагласяйки ги към определена ситуация. Въпреки това всички ученици приемаха неговото увлечение, използвайки крилатите фрази по повод и без повод.

— Добра поговорка — съгласи се Алекс. — Само дето ти по-скоро би се промъкнал зад гърба на този майстор и би го халосал с нещо тежко.

— В истинския бой няма място за правила — студено процеди Костя. — Към истински майстор отзад не можеш се прокрадна.

Атмосферата между тях започна да се нажежава.

— Гръмките думи разклащат въздуха, а на събеседника. Ако искате да изяснявате нещо, много добре знаете моето правило — добре дошли на тепиха — припомни Сенсеич, след това пристъпи към Костя и го потупа по рамото. — Що се отнася до теб… В боя няма никакви ограничения, съгласен съм. Но когато участваш в спортен двубой, ти приемаш неговите правила и да ги нарушаваш е просто безчестно.

Костя продължаваше да гледа Алекс в очите.

— И наистина, защо да не направим един лек учебен спаринг след толкова дълго прекъсване?

Всъщност Алекс изобщо не се съмняваше, че търканията с Костя ще започнат още на първата тренировка. А от дребните конфликти до боя е достатъчно да направиш една малка стъпка. Дори стъпчица. Все пак те се занимаваха с бойни изкуства от най-ранна детска възраст и бяха свикнали да решават всичките си проблеми именно по този начин. Колкото и да е странно, успехите им в изясняване на отношенията чрез юмруци бяха приблизително еднакви — никой не можеше да заеме водеща позиция в класацията „Костя срещу Алекс“.

— С удоволствие — кратко отвърна Селин.

Той почувства как по тялото му пробягаха тълпа мравки. Вътре в него всичко буквално заклокочи от очакване. Нетърпение, трепет, прилив на адреналин и вълни пробягваща по мускулите слабост… всичко се сля в едно невероятно чувство на екстаз, неразбираемо за тези, които никога не са се занимавали с единоборства.

Докато загряваха и слагаха предпазителите, Тьома и Данил убедиха Машка да им демонстрира още няколко пъти своето невероятно умение. С крайчеца на окото Алекс видя как те наредиха на масата най-различни кутии и бутилки, оформяйки някакво подобие на стрелбище.

— Правилата ги знаете — говореше в това време Сенсеич. — Не жалете сили, наблягайте на техниката. Никакви „случайни“ удари по уязвимите места. Ясно ли е, Костя?

— Разбира се — сви рамене той. — И така ще го сваля без проблем.

Алекс беше на път да каже всичко, което мисли за неговата самонадеяност, но навреме се сдържа. Всъщност с думи Костя не можеш го надви, трябва да се използват по-мощни аргументи.

Те се изправиха един срещу друг и кръстосаха погледи.

— Е, започваме ли? — криво се усмихна Костя.

Алекс зае класическа стойка Брус Ли, издаде характерния звук „у-о-о“ и плъзна палец по носа.

— Ела ми.

Той подкани Костя с ръка и се приготви да се защитава.

При нормални обстоятелства това беше глупаво: много по-изгодно е ти първи да зададеш ритъма на боя и да го доведеш до победен край. Но Алекс все още не знаеше какво е научил Костя през последната година и не искаше да рискува. А може би трябваше…

Костя направи плъзгаща крачка напред.

— Между другото, споменах ли, че тази година получих трети дан по Йошинкан Айкидо?

„Това не го знам! — намръщи се Алекс. — Цяла година се опитваме да следим успехите на другите. Жалко, че няма с какво да се похваля, освен разряда по акробатика и съмнителните занимания по тайчи чуан. И той, разбира се, го знае много добре.“

Алекс неволно отстъпи няколко стъпки.

— Къде тръгна? — крайно обидно се ухили Костя.

И, разбира се, Алекс не издържа. Веднага забрави за първоначалния план и се хвърли в атака. При това използва доста специфични удари с крака с елементи от акробатиката. Отскок, удар със завъртане, подсечка и веднага хоризонтален винт с удар с крак.

Костя с лекота избягна всички удари и нанесе удар с длан в гърдите му. Алекс направи блок, но ръката му веднага се озова в стоманен захват.

— Май се унесе с твоите трикове и номерца — отбеляза Костя и с бързо движение изви ръката на Алекс зад гърба му. — Маймунските подскоци не са достатъчни, за да се справиш с майстор по айкидо.

— Така ли мислиш, майсторе? — изхриптя уязвен Алекс. — Ей сега ще видим…

Той завъртя ръката си, заби лакът в гърдите на Костя и се измъкна от захвата.

Неслучайно Сенсеич винаги казваше „не чакай противникът да ти изкълчи ставата, изкълчи си я сам, за да може по-късно тя лесно да се движи в ставната ябълка“. Разбира се, той както винаги преувеличаваше, но трудната и болезнена подготовка на ставите наистина позволяваше да издържиш на повечето изключително опасни за неподготвен човек захвати.

— Ще те сваля само с крака — обеща Алекс, отскачайки на няколко крачки, за да си поеме дъх.

— Опитай — ухили се Костя. — Ще бъде забавно.

Алекс демонстративно отпусна ръце и подскочи на място да подготви краката си.

Това изявление не беше лишено от смисъл. Той почти не се съмняваше, че в близък бой ще загуби от Костя. Алекс никога не е бил силен в техниките на извиванията и силовите захвати. Да счупи ръка нямаше проблем, но да усеща опорните точки, лостовете и да използва инерцията на противника — това беше много по-сложно.

И Алекс започна да обработва Костя с удари с крак от разстояние, за да не му позволи да се приближи по-близко. При ниските удари трябваше да внимава да не му хванат крака. Но поне с „лоукиковете“ Алекс никога не беше имал проблеми — занятията по муай-тай[2] в групата на Тьома не бяха на вятъра. На няколко пъти Костя се опита да влезе в близък бой, но Алекс старателно пазеше дистанция.

В един не особено удачен момент Костя все пак успя да хване крака на Алекс, но акробатът веднага го удари в гърдите с другия крак и направи салто назад. Разбира се, Костя бе изтласкан от силата на удара, но някак успя да дръпне крака му. В резултат салтото се превърна в нескопосано колело през рамо.

Едва докоснал пода с гръб в резултат на превъртането, Алекс направи подсечка с два крака. В главата му се мярна глупавата и напълно неуместна мисъл, че в ушу това движение се наричаше с някакво смешно име, дали „дракон обвива колона“, или…

Костя меко падна на пода, очевидно беше приел подсечката и чакаше да контрира Алекс, ако реши да го довършва.

Хоп!

Алекс отстъпи крачка назад и насмешливо попита:

— Реши да се преструваш на умрял ли?

Костя скочи на крака с едно-единствено ловко движение.

— Добре, загряхме вече. Време е да приключваме.

Алекс мигновено се стегна. Или Костя наистина се кани да използва нещо ново, или просто оказва натиск върху психиката му. Във всеки случай сега ще трябва да е особено внимателен.

Този път Костя нападна първи. Забравяйки за меките стъпки на айкидо, той съвсем неочаквано промени стила си и започна да обработва Алекс с високи удари с крака. Селин изобщо не очакваше това и едва не получи силен удар в слепоочието. Следващият удар в тялото го принуди да отстъпи назад, после още малко…

„По дяволите, той винаги е бил против боя от дистанция! — раздразнено помисли Алекс. — Това е моят стил, и точно в него не може да загубя!“

Постепенно боят им се превърна в мълниеносна размяна на удари с крака на всички нива. И скоро Алекс започва да усеща явно преимущество! Многобройните тренировки по ушу и постоянната работа по скоростните показатели в акробатиката и трикинга си казаха думата.

— Това е!

Най-накрая настъпи дългоочакваният момент, когато в защитата на Костя се отвори сериозна пролука. Алекс само това чакаше, мигновено реагира на промяната в ситуацията и нанесе къс удар под коляното. Това за секунда наруши равновесието на Костя, позволявайки на Алекс да се приближи и да нанесе следващия удар с ръка в лицето.

По-точно, приближи се, но да го удари така и не успя.

Костя издаде странен, жужащ вик в много ниските тонове. Алекс отначало дори не разбра какво става. Мускулите му буквално се сдървиха и той застина като статуя, с юмрук, замръзнал само на няколко сантиметра от бузата на Костя.

Това беше само за секунда. Може би дори по-малко. Но за Костя този кратък миг беше напълно достатъчен, за да направи своя ход.

Алекс дори не разбра откъде дойде ударът.

Следващото нещо, което почувства, беше не особено приятно пошляпване по бузата.

— Ей, ставай. Какво се излежаваш?

Алекс неохотно отвори очи и срещна разтревожения поглед на Машка.

— А по-нежно може ли? — попита сърдито, стараейки се да прикрие объркването и срама си.

— Така ти се пада — намръщи се Машка. — Нямаше смисъл толкова глупаво да се подлагаш на този самовлюбен задник.

— Кой се подлага? — със съмнение измърмори Алекс.

„По дяволите! Дори не знам какво се случи — помисли си ужасено. — Тъкмо го подготвих, и в последния момент… какво беше това?!“

— Ще ти донеса вода — притеснено каза Машка и хукна към съблекалнята.

Той се изправи на крака и разтри тила си.

Ето къде го е ударил! Не е ли изрод? Защо му е трябвало да го удря в главата, нали така или иначе беше спечелил? Само сътресение му липсва сега за пълно щастие.

Алекс намери с поглед Костя — той обсъждаше нещо със Сенсеич в другия край на залата, като не забравяше да му хвърля насмешливи погледи.

Ама че изрод! Но какво всъщност направи?!

Седна на пети и докато продължаваше да масажира врата си, се опита да възстанови хода на целия спаринг. За щастие, сътресението явно беше много слабо и паметта му не беше пострадала. Той почти беше ударил Костя в лицето, когато се случи… това!

Алекс потръпна.

Наистина ли?! Не може да бъде!…

— Дръж — Машка му подаде бутилка минерална вода и седна до него. — За всеки случай, ако глупавият ти мозък все пак е получил сътресение.

Алекс не обърна никакво внимание на думите й, а продължи да гледа глупаво пред себе си.

„Нима Костя е изровил отнякъде учител по киай? — помисли си удивено. — Или сам е измислил тази техника? Не, това е невъзможно!“

— Алекс, добре ли се чувстваш? — сериозно се притесни Машка.

— А?… Да… — Алекс взе бутилката от ръката й. — Просто си припомням къде сгреших…

— Не къде, а как — въздъхна Машка. — Върза се на елементарен капан, като последен новобранец! Не видя ритника му.

„Ех, ако всичко беше толкова просто“ — раздразнено си помисли Алекс.

— Всичко наред ли е, Алекс? — попита приближилият към тях Сенсеич.

Той кимна в отговор и тихо попита:

— Ужасно, нали?

Сенсеич се усмихна.

— Добре, че сам го осъзнаваш. Изглежда в мое отсъствие не си наблягал много на тренировките.

„Просто отдавна не съм правил сериозен спаринг — констатира със съжаление Алекс. — Наблягах на акробатиката и паркура.“

— Макар че можеше и да спечелиш срещу Костя — продължи Сенсеич. — Но той много навреме използва новото си умение.

— Киай? — изказа предположението си Алекс.

— Точно така — потвърди учителят, — той използва това древно изкуство.

— Изненадах ли те? — доволно попита Костя. — Тук не само Тьома и Машка са научили истински силна и сложна техника.

— Ако не беше новият ти номер, щях да те победя — уверено заяви Алекс. — Моята бойна техника е по-силна от твоята.

Краката му все още не го слушаха добре, но поне вече можеше да стои на тях.

— Едва ли — подсмихна се Костя. — Техниката ти може и да е добра, но се движиш по-лошо, отколкото преди. По-малко скачай по покривите и повече тренирай, глупчо!

Яростта заля Алекс, пред погледа му падна червена пелена и той стисна юмруци до побеляване.

Вдишай-издишай, вдишай-издишай…

Алекс сви рамене, сваляйки напрежението, и нервно се усмихна с крайчеца на устните.

— Какво пък, ще видим следващия път.

„А уж за него се подготвях — помисли си раздразнено и се втренчи с ненавист в Костя. — Разбира се, той нарочно ме провокира да се бием, за да може ефектно да демонстрира новото си умение. Изобретателността, както винаги, не можеш да му я отречеш.“

— Между другото, Алекс все още не е демонстрирал своите достижения — саркастично напомни Костя. — Едва ли можем да считаме за пробив това, че се е научил красиво да размахва крака.

— Между другото, наистина — опомни се Данил. — Какво ще ни покажеш?

Алекс вътрешно се стегна.

Да имаше какво да показва, първи щеше да го покаже… За психологичните изследвания и раздвоението на личността не може да се разкаже просто така, а тренировките по тайчи нищо полезно не донесоха. Акробатика, паркур и създаване на шоу програми? Посредствени постижения.

— Не — поклати глава Сенсеич. — Вече е късно. Алексей ще се отчете утре.

— Но нали всички ние минахме проверка? — нетърпеливо продължи Костя. — Или някой все пак не е достоен…

Машка нетърпеливо скочи на крака.

— Да! Кой?

— Ами Алекс определено не е достоен — ухили се Костя. — Толкова позорно да загуби първия си спаринг…

— Майната ти! — окончателно се вбеси Селин.

Между него и Костя, за да предотвратят евентуален сблъсък, веднага застанаха Данил и Тьома.

— Спокойно, момчета — Сенсеич уморено потърка носа си. — Всички вие отдавна сте достойни. Изобщо нямам и намерение да пресявам някой от вас.

— Как така? — изненада се Данил. — А защо тогава…

Сенсеич сви рамене.

— Просто за да имаше с какво да се занимавате в мое отсъствие.

Учениците замръзнаха, не можейки да повярват на чутото. Докато те отваряха и затваряха усти, без да имат сили да произнесат нито дума, Сенсеич продължи:

— Всички вие ще изучавате мистичните техники на нашата школа, нали точно за това ви подготвях всичките тези дванайсет години.

Бележки

[1] в дадения случай се подразбира различието между техническото майсторство и духовно развитие на боеца.

[2] муай-тай — тайландски бокс. Отличителна черта на муай-тай е активното използване на удари с лакти и колене.