Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адреналин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Игры масок, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 26 гласа)

Информация

Форматиране и корекция
proffessore (2017 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Алекс Кош

Заглавие: Игра на маски

Преводач: Пламен Панайотов

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: Руска

Художник: Олег Бабкин

Коректор: Пламен Панайотов; NomaD

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6055

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Полунощ. Битцевски парк, една от многото неизвестни пътечки.

 

Приятелите на Алекс първоначално възприеха днешното патрулиране в парка основно като забавление. Славик дойде с бутилка бира и пакетче чипс, а Вася крачеше по тъмната алея и ожесточено пишеше SMS-и на безбройните си приятелки. Но на Алекс не му пукаше какво правят, само да образуват компания. Все пак да скиташ сам през нощта в парка си е рисково — току-виж те помислили за маниака.

Вече трети час обикаляха по безлюдните алеи на Битцевски парк, но не срещнаха никой освен няколко души, разхождащи кучета. И съвсем нормално — беше два след полунощ. Остана учудването защо хората, които разхождаха кучетата си през нощта, не насъскаха своите питомци към подозрителната група тийнейджъри. Особено като се има предвид, че момчетата съвсем целенасочено обикаляха по най-тъмните части на парка.

Вася приключи с писането на поредния SMS и заби лакът в ребрата на Алекс.

— Спомняш ли си как отпразнувахме рождения ти ден? Когато Жека заспа в банята…

— Това не е било на моя рожден ден, а на Нова година — изсумтя Алекс. — И тогава ние още не се познавахме. Но тази история толкова пъти си я разказвал, че вече почти съм готов да повярвам, че съм я видял със собствените си очи.

Започналият да клюма нос Славик веднага се оживи.

— Разкажи я на мен, аз не съм я чувал!

— О, не… — изстена Алекс.

Вася възторжено се ухили.

— Та значи празнувахме… нещо си там, няма значение какво точно. Бяхме в апартамента на… — той озадачено се почеса по главата. — Няма значение на кого. И в самия разгар на купона домакинът се заключи в банята.

— С момиче? — логично предположи Славик.

— С момче — пошегува се Вася. — Не, сам се заключи. Та засякохме го ние къде се е скрил и решихме да видим какво прави. Знае ли човек, може като е пиян да реши да се дави. Но вратата се оказа доста здрава, никой не можа да я изкърти… и тогава някой домъкна от балкона брадва. С нашата пиянска логика ни дожаля да разбиваме вратата, така че с единодушно решение изкъртихме дупка в стената. И през нея гледаме домакина прегърнал тоалетната чиния и кротко си спи.

— Представям си в какво състояние са намерили апартамента родителите му! — ухили се Славик.

— Ами в никакво — подсмихна се Алекс. — Той със сигурност е измислил нещо.

— Просто така?!

— Разбира се!

— Добре, добре, момчета — успокояващо вдигна ръце Славик. — Всеки човек си има своите странности…

— Точно така, ето Вася например обича да лъже — скептично се усмихна Алекс. — Това брои ли се за странност?

Вася прескочи малка локвичка и рязко се обърна.

— А нима това е странност? Я ми кажи ти защо не излизаш с момичета?

Алекс забави крачка и изненадано погледна приятеля си.

— Как така не излизам? Ами миналата седмица с Ксюха от „Серенада“…

— Нямам това предвид — махна с ръка Ваня. — Сексът за една нощ — това не е „излизам“.

— Просто тъпо удовлетворение на физиологични нужди — подкрепи го и Славик. — Почти като да отидеш до тоалетната.

Алекс се засмя:

— Хм, ама че сравнение!

Вася буквално излъчваше самодоволство, чувствайки, че е притиснал приятеля си в ъгъла с неочаквания въпрос.

— Ти не се отклонявай. Същността на въпроса е ясна.

— Не, не се отклонявам — Алекс сви рамене. — Просто…

Ами просто е идиотски влюбен. А всичко останало са жалки опити временно да се разсее и да замени това, което няма и не може да има. Или все пак може?

— Може би се страхувам от сериозна връзка? — най-накрая се насили да каже Алекс.

— А може всъщност да си падаш повече по момчета? — шеговито предположи Ваня. — Или си тайно влюбен в някоя красавица и не можеш да мислиш за никоя друга освен за нея?

Славик щракна с пръсти.

— Точно така!

— Или може би и едното, и другото? — продължи Ваня. — Например, ти си тайно влюбен в мен…

Алекс се извърна и от сърце срита приятеля си в задника.

— Говори ми още!

Няколко дълги минути вървяха в пълна тишина.

— Като стана дума за любов — изненадващо проговори Вася. — Днес ми се случи следното…

— О, не! — тихо простена Алекс, но не прекъсна приятеля си. По-добре още една история, отколкото да обсъждат толкова щекотлива тема като личния му живот.

— Влизам аз в книжарницата…

— Ти да не си забравил нещо там? — искрено се изненада Алекс.

— Не помня вече — махна с ръка Вася. — И така, виждам там две момичета. Сладки едни такива. Е, те ми се усмихват, и аз на тях… Вървя по-нататък покрай рафтовете, обръщам се… И ги виждам да се целуват!

Славик направо подскочи.

— Глупости дрънкаш!

— Наистина! Но това не е всичко. Продължавам си аз из магазина, вече ги бях забравил тези момичета. И изведнъж някой ме дърпа за ръкава. Обръщам се и гледам една от сладураните. Усмихва ми се сладко и казва: „Искаш ли тройка?“ И ми подава листче с телефон.

— Хайде стига си лъгал! — едновременно извикаха момчетата.

— Честна дума! Да съм ви лъгал някога?!

Наистина, досега не бяха хващали Вася в лъжа, но това не доказваше истинността на неговите истории.

— А под телефона случайно не пишеше ли „5000 рубли на час“? — лукаво попита Алекс.

Момчетата дружно се засмяха.

— Край, обиден съм — избоботи Вася. — Сега съм емо! Повече няма да чуете весели истории от мен.

— Емо? — вдигна вежди Алекс.

— Такива, които постоянно плачат. Нашият свят е толкова жесток, че ме кара да плача! — Вася направи навъсена физиономия, след това изведнъж кихна. — Всичко лошо е за кратко. А и ми се обажда алергията — всъщност си е кашлица, тук не само емо…

— Ему си ти, не емо — прекъсна го Славик. — Щраус някакъв. Във всеки случай обикновено загряваш много бавно.

— Зли сте вие — продължи да се прави на обиден Вася. — Ще се прибирам вкъщи и цяла нощ ще плача под възглавницата.

Естествено, не си тръгна. Затова пък след няколко минути извади нова шеметна история с негово участие. Мина около час, преди най-накрая да срещнат първите подозрителни личности.

За приближаването на четирите клатушкащи се момчета паркуристите бяха предварително предупредени от веселия кикот и гръмките псувни.

— О, нощни птици! — весело констатира Вася. — Дебилус обикновеникус.

— Не са нашите хора — потвърди Славик.

Алекс се подсмихна:

— А за загрявка?

Когато на пътя се появиха смеещите се момчета, Алекс леко смени посоката и тръгна право срещу тях. Вася и Славик се спогледаха и неохотно го последваха с леко изоставане. За разлика от приятеля си, на тях изобщо не им харесваше да се бият на пусто място.

Алекс нарочно вървеше така, че да се сблъска едновременно с две момчета, но в последния момент изглеждащите страховито младежи бързо се отместиха.

— Какво стана? — изненадано попита Вася, докато гледаше към бързо отдалечаващата се група.

— И веднага притихнаха — отбеляза Славик. — Ти си чудовище!

Алекс сви рамене.

— Обикновена психология. Такива типове са като чакали, нападат само тези, които са по-слаби от тях. Не толкова физически, колкото психически. Просто го усещат това. Но дори глутница чакали никога няма да рискува да нападне тигър.

— Ти си нашият тигър! — разнежи се Вася. — С „тарзанчика“ образувате перфектната двойка! Непременно трябва да помоля Илюха да ви направи един стриптийз танц…

Алекс рязко спря.

— Тихо!

Дори не беше вик, а тихо изхлипване. Сякаш на някой неочаквано му е секнал дъха.

— Чух нещо — не много уверено каза той на приятелите си.

— И аз като че ли чух — потвърди Славик. — Ето там.

Тримата забързаха в указаната посока, стараейки се да бъдат максимално предпазливи.

Сякаш напук повече не се раздаде нито звук. Разбира се, ако не броим пукота на строшените клонки под краката на злощастните ловци на маниаци.

— Да не ти се е счуло? — прошепна Славик.

— Да бе, как не! — изсумтя Алекс. — И на двама ни ли?

— Знае ли човек — включи се и Вася в разговора. — Всичко се случва. Спомням си…

— Шшт! — едновременно изсъскаха Славик и Алекс.

И тук буквално само на няколко метра пред тях изпука клонка.

Тримата замръзнаха и се заслушаха.

Повече не прозвуча нито звук. Почакаха малко и после продължиха да се движат в полумрака, вече без особено да се надяват на успешен резултат от търсенето. Може би в края на краищата наистина им се е счуло?

Скоро излязоха на осветена от самотна лампа алея.

— Няма никой — констатира Славик.

— Но аз определено чух нещо — вече не толкова уверено каза Алекс, докато внимателно се оглеждаше.

Вася подозрително мълчеше. За него това беше толкова необичайно, че Алекс се откъсна от огледа и се обърна към приятеля си.

— Вас…

— Вижте — напрегнато прошепна Вася и посочи: — Там.

Алекс послушно погледна в указаната посока. Тъмнината не отстъпи веднага място на полумрака, но щом това се случи…

— Какво стоим! — извика Алекс. — Ей, ти, я веднага пусни момичето!

Изплувалите очертания на две фигури изглеждаха доста фантасмагорично, но не по-малко ужасно: мъж държеше в протегнатата пред себе си ръка отпуснато тяло на момиче. За гърлото. И не беше ясно дали тя все още се дърпа в опит да се освободи или мъжът просто я разтърсва над земята като някаква парцалена кукла.

Докато бягаше с всички сили, надявайки се да спаси бедната жертва, в главата на Алекс се мярна странна мисъл… Имаше чувството, че този психо специално беше застанал в толкова изкуствена поза, за да даде възможност на неочакваните участници в драмата напълно да оценят неговата сила. Наистина не е толкова лесно да държиш дълго време пред себе си петдесет килограма живо… той много се надяваше, че това наистина е живо, тегло.

Тъмната фигура бавно обърна глава в тяхната посока и с явна неохота пусна момичето. Тя се строполи на земята с глух удар, без дори да се опита да смекчи падането си.

Вътре в Алекс всичко изстина.

Мъртва?!

Той налетя на противника с цялата си ярост и сила. Ударът с крак с отскок трябваше да го повали на земята, но вместо това Алекс с изненада почувства, че удря нещо много твърдо. За миг му се мярна мисълта: пропуснал е и е попаднал на дърво?

Само че дърветата не удрят в отговор. Затова пък насилникът удари така, че не би го спрял дори своевременно поставен блок. Получавайки осезаем удар с юмрук в гърдите, Алекс се принуди да направи няколко крачки назад.

— Ах, ти, гадино!

Славик се втурна към момичето, а Вася се присъедини към Алекс и те едновременно нападнаха мръсника, който явно изобщо не мислеше за бягство.

Вася реши да нанесе удар с крак по пищяла, а Алекс се възползва от моментното объркване и атакува в лицето. Но несъгласуваните действия на приятелите доведоха до това, че и на двамата им се наложи да променят траекторията на атаките си. Резултатът се оказа доста плачевен: в последния момент противникът им успя да прихване ръката на Алекс и го дръпна към себе си, явно възнамеряваше да я изкълчи. Загубвайки равновесие, паркуристът бързо премина в кълбо и с отработено движение освободи ръката си от здравия хват.

По дяволите!

За няколко секунди приятелят му остана сам срещу странния мъж. Разбира се, Вася не можеше да се противопостави на отлично подготвения си противник, така че когато Алекс скочи на крака, той вече лежеше на земята с неестествено изкривена ръка.

— Ръката ми! — простена, сякаш за да потвърди подозренията на Алекс, Вася, превивайки се от болка.

— Ще те смачкам! — изрева Алекс, но не бързаше да атакува.

Тъмната фигура вдъхваше ако не ужас, то поне съвсем здравословен страх. Непознатият се движеше наистина бързо и много професионално, но Алекс имаше с какво да му се противопостави.

Този път той напълно се отдели от външния свят, като се фокусира само върху противника си. Дойде време да покаже всичко, на което се е научил през дългите години тренировки в „Рижия дракон“.

— Момичето е живо! — прозвуча гласът на Славик и думите му послужиха за сигнал за нападение. Като своеобразен гонг.

Алекс и непознатият се хвърлиха в атака практически едновременно.

Кратката размяна на удари бързо сложи всичко на мястото му: непознатият беше бърз и силен, но не много техничен. Няколко прости уловки позволиха на Алекс да се приближи достатъчно близо, за да нанесе удар в гърлото. Но вместо очакваното хрус той чу странен съскащ смях. Това беше първият път от началото на схватката, когато се оказа лице в лице с противника си…

В тъмнината яростно проблясваха неестествено зелени очи.

Отново зеленоок?! Но онзи беше много по-възрастен! Значи този е друг?!

Междувременно Вася се беше изправил на крака и грабнал някаква сопа, делово обхождаше насилника в гръб.

Сякаш стоманено менгеме стисна шията на Алекс и той с изненада почувства как краката му се отлепят от земята. Без да се колебае, нанесе няколко ритника по тялото на противника, но хватката изобщо не се отпусна. Докато насилникът беше зает с Алекс, Вася безпрепятствено се приближи до него и стовари сопата в гърба му. Със звучно хряс тя се разлетя на няколко парчета, но едва ли нарани сериозно толкова здрав противник. Затова пък ответния удар с опакото на свободната ръка изпрати Вася в далечен полет и най-вероятно му осигури нокаут.

В същото време Алекс с последни сили посегна към якето си, сграбчи ключовете за апартамента и без да гледа, шибна маниака по лицето.

На ти!

Насилникът изрева от болка и се хвана с ръце за лицето, пускайки Алекс. С усилие паркуристът остана на крака въпреки световъртежа и с все сили удари със стиснатите в юмрук ключове гърлото на противника.

Сега се получи!

Изтръгналият се от гърлото на насилника вик сигурно се чу и в най-отдалечените кътчета на парка. Но вместо кротко да загуби съзнание, той странно клекна на земята със свити ръце и крака, подобно на някакво насекомо или гущер.

„Истински луд — обречено си помисли Алекс, разтривайки шията си. — Такива нямат спирачки. Ще се бие, докато не загуби съзнание от загуба на кръв.“

Решавайки да се възползва от странното поведение на противника си, Алекс с всички сили ритна толкова удобно повдигнатата му глава.

Не улучи!

Насилникът изненадващо бързо се оттласна от земята с всичките си четири крайника и се извиси във въздуха на поне два метра. Това бе последвано от нещо съвсем невероятно — той изплю в лицето на Алекс някаква гадна слуз!

Разбира се, паркуристът я избягна без никакви проблеми и дори отново опита да удари противника си, но някак вяло. Цялата странност на ситуацията му действаше много объркващо и му пречеше да се фокусира върху схватката.

„С какво ме заплю?“ — озадачено си помисли Алекс и пак налетя на опонента си.

Ударът с юмрук в лицето достигна целта, но Алекс нямаше време да се зарадва. Непознатият отново се изплю. Паркуристът инстинктивно покри лицето си с ръка и изкрещя от болка.

Проклятие! Сякаш го попариха с вряла вода!

В тъмнината отново блеснаха яркозелените очи и веднага последва удар, който прати Алекс в кратък полет до най-близкото дърво. Удряйки гръб в масивния ствол, той загуби няколко дълги секунди в борба да задържи изплъзващото се съзнание и още толкова набързо да огледа ръката си.

Кожата на дланта му беше леко зачервена, сякаш от изгаряне, но като цяло щеше да оживее.

— С-сукалчета! — неочаквано изсъска насилникът и скочи към стоящия до момичето Славик.

Скокът беше страшен. Противоречеше на всички закони на физиката. Насилникът полетя във въздуха и с един-единствен скок преодоля цели десет метра, но при приземяването беше посрещнат от уверен удар със стъклена бутилка по челото. Изглежда Славик беше успял да се подготви за госта.

Впрочем и този удар не успя да го спре. Той отново приклекна и се приготви за следващия скок.

Алекс се изправи на крака, мигновено забравил за болката в ръката. Сега беше готов да къса със зъби, да изтърпи всякаква болка, но в никакъв случай да не оставя зеленоокия убиец.

И онзи сякаш почувства решимостта на противника си. Без отново да атакува Славик, той направи бърз скок встрани и се шмугна в най-близките храсти.

— След него! — извика Славик и последва примера на насилника.

Алекс се поколеба за миг, искаше да се увери, че с Вася всичко е наред.

— Тръгвай вече… — със слаб глас прошепна той, едва задържайки се на крака. — Аз ще се погрижа за момичето, няма да я оставя тук.

И Алекс хукна след Славик. За щастие секундното забавяне не позволи на беглеца да се отдалечи твърде далеч и той успя бързо да догони приятеля си.

Тъмният силует на насилника се мяркаше между дърветата, като от време на време изчезваше зад по-големите храсти. На слабата лунна светлина дори най-рехавият храст се превръщаше в плътна преграда, което многократно усложняваше задачата на преследвачите. Но беглецът изглежда нямаше никакво намерение да се възползва от своето основно предимство. Той тъпо се носеше право напред, без и през ум да му мине да се скрие в сенките.

— Мини отляво! — извика Алекс, докато на скорост прескачаше високи метър и половина храсти.

Славик послушно кривна леко вляво, прескачайки храсти и проблясващи на лунната светлина бутилки.

Тичането през гората в почти пълна тъмнина криеше много опасности и лесно можеше да доведе до счупване на крак, че дори и врат. Разбира се, никой не мислеше за това в разгара на гонитбата. А трябваше.

Първи с тихо възклицание се просна на земята самият Алекс. Прескачайки някакъв храст, той закачи крак на незнайно защо вързано за клоните му въже и се заби по лице в земята. Разбира се, успя да подложи ръце, веднага премина в кълбо напред и продължи преследването, но загуби ценно време. Вече порядъчно изоставаше от Славик. Добре, че поне не го загуби от поглед…

Славик почти настигаше насилника, когато отпред се мярна шосето. Благодарение на пътното осветление стана много по-лесно да се бяга и Алекс започна да догонва приятеля си. И именно наличието на осветление му позволи да види с подробности кратката схватка.

Насилникът забави крачка, когато между него и Славик оставаха не повече от няколко метра. Обърна се рязко и удари преследвача си с юмрук в корема. Славик с едната ръка отклони удара, а с лакътя на другата нанесе удар в лицето. На Алекс му оставаше да преодолее още десетина метра, когато насилникът сграбчи ръката на Славик и с късо движение я изкриви под неестествен ъгъл. Веднага след това нанесе съкрушителен удар в тялото на паркуриста. Славик изпищя и рухна като подкосен на земята.

— Копеле! — хрипливо изрева Алекс, за да привлече вниманието към себе си.

В главата му пулсираше само една мисъл: „На всяка цена да разкарам тази гадина от Славик!“

В следващия миг насилникът се обърна и светещите с неестествено зелена светлина очи блеснаха в тъмното. Секундата вцепенение струваше на Алекс още десет метра изоставане — зеленоокият вече с пълна скорост се носеше към автострадата.

Алекс се окопити и изтича покрай лежащия си приятел, решен на всяка цена да хване негодника.

Дори и в такъв късен час трафикът изобщо не беше намалял.

Насилникът достигна автострадата и без да забавя скоростта, се гмурна в автомобилния поток. Алекс се поколеба на тротоара, без да смее да скочи право пред летящите с бясна скорост коли.

— По дяволите! — изруга ядосано, проклинайки се за нерешителността.

В това време беглецът пъргаво се промъкваше между колите, показвайки чудеса от ловкост и светкавични реакции. В Алекс се появи странното усещане, че зеленоокият изобщо не се страхува за живота си. Как иначе успя толкова бързо да пресече автострадата, като на три пъти едва не попадна под колелата на сигнализиращите автомобили?

Алекс тъкмо се накани да последва зеленоокия, когато точно пред него рязко спря милиционерска кола.

Друг човек на негово място би се зарадвал и би се втурнал към нея с отворени обятия, но Алекс вече имаше опит с руската милиция.

Да тича след насилника? Твърде късно, той вече бе изчезнал в храстите от другата страна на пътя!

— Не мърдай! — извика изскочилото от колата ченге. — Документите!

Слабият мъж на около четирийсет говореше отривисто и много уверено. „Хищник“ — мигновено го определи Алекс, такъв първо ще ти сложи белезниците, ще те отведе в участъка и чак след това ще започне да уточнява кой какво.

Вторият милиционер, изглеждащ не много по-млад от партньора си, лениво се измъкна от шофьорското място и взе от задната седалка автомат. Дебелакът сигурно е много добродушен спътник, но точно сега на лицето му се четеше само безкрайна скука. На този въобще всичко му е безразлично.

Алекс от все сърце изруга.

Съдейки по настройката им, нямаше да се измъкне просто така от тях. Добре, че поне се беше сетил да си вземе паспорта на нощната разходка…

— Хей, а кой лежи там?! — изненада се първият, забелязвайки проснатия в тревата Славик. — Ще проверя, а ти пази този.

„Славик! — опомни се Алекс. — На него спешно му трябва лекар!“

— Момчета, там лежи мой приятел и е в безсъзнание. Аз… ние бяхме нападнати… Мисля, че се сблъскахме със същия онзи изнасилвач и убиец, за който говореха по телевизията…

Първият тръгна да проверява лежащият на земята Славик, а дебелото ченге лениво се усмихна:

— А аз си мислех, че той си пада по момичета.

„Мда… Момичето сега сигурно вече благодари на спасителя си… Вася ще обере всички лаври, а аз и Славик ще лежим съответно в милицията и болницата.“