Алекс Кош
Игра на маски (16)

Глава 4

Метростанция „Ленински проспект“. Недалеч от клуб „Рижия дракон“.

Алекс приближи към кафе „Мелодия“ със смесени чувства. Преизпълнен беше с много приятни спомени и с лека тъга. Нещо му подсказваше, че старите времена няма да се върнат с връщането на Сенсеич. Прекалено много неща се бяха променили за тази година. Но едно Алекс знаеше със сигурност — винаги ще се радва да види Машка.

Спря пред вратата.

Трудно беше да се каже какво точно свързва Алекс и Машка. Беше нещо много повече от дружба, но определено не и любов. Би могъл да каже, че се отнася с нея като със сестра, ако не беше Анка. Той не можеше да понася собствената си родна сестра. По-скоро общуваше с Машка като с бивше гадже. Все едно са ходили много дълго време и след като са се разделили, са останали добри приятели. Да, Алекс мислеше, че може да даде точно такова определение на техните отношения. С това момиче го свързваха много, ама наистина много неща.

Вратата се отвори преди да успее да докосне дръжката.

— Машкин! — възкликна, без да крие радостта си той, докато приемаше в обятията си крехкото, но удивително гъвкаво женско тяло. — Прекрасна си, както винаги!

Естествено, беше облякла впити дънки, късо потниче и яке, подчертаващи стройната й фигура.

— А ти, както винаги, си чорлав и мърляв — весело се засмя момичето. — И едва си поемаш дъх. Нима си бързал толкова за срещата с мен?

— Де да беше за това — въздъхна Алекс. — Просто поредните неразбории… Както и да е, забрави.

Те приближиха до масата и започнаха един през друг да си разказват последните новини:

— Ти чу ли, че отборът на Данил спечели първо място на шампионата на Русия!

— А Костя за пореден път изхвърча: дисквалифицираха го от турнира по карате за използването на забранени прийоми.

— Тьома ходи до Франция, да тренира с Дейвид Бел. Върна се натъпкан до козирката с философски глупости, после напусна всички паркур отбори и сега по цял ден медитира…

— А ти как си? — почти едновременно се попитаха един друг и избухнаха в смях.

Алекс поръча любимото си карамелено капучино и въпросително погледна Машка.

— Момичетата — с предимство.

— Ами какво за момичетата? При момичетата всичко е наред — усмихна се Маша. — Състезанията по спортна гимнастика си следват едно след друго както обикновено, при танците също нищо ново. А, да, наскоро овладях деветозвенника, знаеш ли какво мощно оръжие е? А и е много по-удобен за носене от някоя телескопична палка. Освен това…

Алекс с искрен интерес слушаше обясненията на Машка за различни видове хладни и не толкова хладни оръжия, поразен за пореден път от нейния фанатизъм. На вид мила и крехка девойка, но я й дай в ръцете дори и китайски пръчици за хранене…

Веднъж беше поканила Алекс на гости — всички стени в апартамента бяха покрити с всевъзможни средства за убиване на себеподобни: саи, кама, кагинава, кусаригама, нагината, всевъзможни катани, китайски мечове дао, цзян и безброй тояги, палки, метателни ножове, стрели… Списъкът можеше да продължи безкрайно.

А най-невероятното нещо беше, че тя владееше всички тези оръжия! Машка обикаляше десетки школи по бойни изкуства, всяка специализирана в хладните оръжия, посещаваше и безброй майсторски класове. Няколко пъти пътува до Япония, още повече в Китай — добре, че състезанията по спортна гимнастика позволяваха периодически да посещава различни страни за сметка на федерацията.

Крехката на вид девойка можеше да използва за оръжие почти всичко: клечки за зъби, пирони, игли, тежък метален лост или брадва. Особено горда беше от факта, че еднакво добре владее както класическите оръжия от рода на ножове и тояги, така и екзотичните. Например кусари-кама — комбинация от сърп с прикрепена към дръжката дълга тънка верига с тежест в края, или същите ками — но с брадвички със сърповидни остриета. Техниките за владеене на подобни оръжия бяха малко известни в Русия и Машка трябваше да разчита на кратки уроци в Япония, а за останалото да се досеща сама. И тя се справяше брилянтно с тази задача! Удивителният талант, умножен с маниакалното трудолюбие и любовта към хладното оръжие, правеше от младото момиче истински майстор. Алекс подозираше, че Машка дори спи, прегърнала някой от десетината си меча, а и почти сигурно излизаше на срещи с цял арсенал от разрешени, но от това не по-малко смъртоносни оръжия.

„Интересно — неочаквано си помисли Алекс — как ли се отнасят родителите й към нейното увлечение? Или просто не ги пуска да прекрачат прага, за да не травмира бедната родителска психика? Толкова сладка, една от малкото гимнастички, които продължават да се състезават и след двадесет и две годишна възраст, а и фанатик… Не, дори не фанатик, а истински маниак, побъркан на тема хладно оръжие.“

— Та значи отивам аз за този бой с ножове, „толпар“ се нарича, и всички започват да ми се присмиват. Такова слабичко девойче, викат, и ножа няма да те спаси. Треньорът веднага започна да се приближава… Наложи се да му преподам малък урок. Разбира се, дървения нож не беше съвсем подходящ, но и с него се получи добро представление — Машка изведнъж се опомни: — О, а при теб как вървят нещата?

Алекс беше на път да започне подробен разказ за наскоро овладените елементи от акробатиката, но навреме се спря. Гимнастичка с това няма я да изненадаш, а и докога още да говорят за спорт?

— Не е зле. Тази седмица спасих едно момиче от изнасилвача — каза скромно.

— Наистина! — искрено се учуди Машка. — Я разказвай всичко с подробности!

След като описа инцидента в парка, Алекс трябваше да се върне към първата среща със зеленооките, а накрая и към днешното покушение.

Маша беше първият и едва ли не единственият човек, на когото можеше откровено да разкаже за всички странни събития. Разбира се, на Сенсеич също, но на Алекс нещо не му се искаше да признава на учителя си за своите поражения.

— Сигурен ли си, че не си се напушил с нещо? — уточни Машка. — Някак прекалено нереалистично звучат тези истории.

— Да те поканя ли на погребението на Славик? — мрачно попита Алекс. — Като доказателство…

— Добре, добре — събра длани пред себе си момичето. — Вярвам ти. Особено в светлината на някои събитията отпреди година и…

Тя млъкна и разсеяно се загледа през прозореца.

— Какво „и“? — веднага наостри уши Алекс. — Защо млъкна?

— Днес на тренировката ще видиш — загадъчно отвърна момичето. — Когато ще предаваме домашните си работи на Сенсеич.

Ха!

Алекс отпи от кафето, за да скрие леката си нервност.

— Хайде по-добре да поговорим за личния ти живот! — внезапно смени темата Машка. — Как се развиват нещата със спасеното момиче?

— Ъ-ъ… с онази ли? — слабо се усмихна Алекс.

И като се почна!… Девойката не го остави, докато не изтръгна всички подробности за личния му живот. Алекс послушно разказваше за всичко, външно раздразнен, но вътрешно… Радваше се на възможността да обсъди с някой своите проблеми.

— Ех, ти! — въздъхна Машка накрая. — Пилееш си силите за дреболии, излизаш с незнайно кого… Вместо да признаеш на Настя чувствата си.

— Та тя дори за човек не ме брои — тъжно промълви Алекс.

— А кой се докара до това?! — неочаквано гневно попита Машка. — Ти изобщо сигурен ли си, че заданието на Сенсеич трябва да се приема толкова буквално?

Разбира се, че не беше сигурен. А и не би било правилно да се каже, че Сенсеич изобщо им е давал задания в прав текст, просто им каза да наблегнат на недостатъците си…