Джеймс Грейди
Бесни кучета (34)

34.

— Как ни открихте? — извика Ръсел на пленницата ни. Носехме се по някакъв двулентов междуградски път, обрамчен с дървета.

Кари гледаше нощта, която се стрелкаше насреща й през предното стъкло.

— Колата ни! — възкликна Ръсел. — Вик, в тази кола има устройство за проследяване при кражба!

— Не — отвърна Зейн и насочи химикалката — фенерче, отмъкната от Плешивия, към лист хартия, задигнат пак от него. — Това е списък на барове и нощни клубове южно от Ню Йорк. „Каменният кон“ е под номер девет, а първите четири са зачеркнати. Има имена на управители и телефонни номера, добавени на ръка.

— Стандартна процедура — изкоментирах. — Във ФБР, както и в ЦРУ, издирваме бегълците с помощта на хобитата им — какво си правил преди, какво харесваш… Абонаменти за списания, на кого си се обаждал, а в днешни дни на кого си писал имейли или в какви сайтове си влизал, с кого си се срещал, места, на които можеш да си намериш работа.

— Някой е проследил мечтите ти — каза Зейн на Ръсел.

После метна батерията от телефона на Кари през прозореца на Ръсел, а апарата — през моя.

— Лошо е да се прави боклук — обади се Ерик. — Нарушаваш закона.

— Ох, ох, сега я загазихме — отвърна Зейн. — Вик, има ли фарове зад нас?

— Още не.

Ръсел изгледа свитата на задната седалка Кари и изръмжа:

— По каква система ни търсихте? Колко екипа?

— Нека всички запазим спокойствие и може би ще успея да ви помогна… — каза Кари.

Дружният ни смях заглуши последните й думи.

— Вик — обади се Зейн, — добре ли я обискира?

— Ъъъ… Не. Само я обезвредих и я закопчах. Ей сега ще отбия, за да…

— Не, не, продължавай.

В огледалото за обратно виждане видях, че Хейли говори с хора, които не са в колата. Зейн се поразмърда, премести Хейли до вратата и зае мястото й до Кари.

— Мога да го направя внимателно — обърна се той към пленницата ни — или грубо.

— Най-добре въобще да не го правиш.

Зейн свали кафявото палто от раменете й и го подаде на Ръсел, който пребърка джобовете, сви го и го метна през прозореца.

Палтото излетя и полите му се разпериха като криле на прилеп.

— Не усетих да има предавател — осведоми ни Ръсел.

— Ако носи предавател — обади се Ерик, — най-подходящото място са обувките.

Една черна обувка изхвърча през прозореца на Ръсел, а другата през моя.

Пътят и огледалото за обратно виждане се боричкаха за вниманието ми. Бялата маркировка летеше насреща ми, а погледът ми се изкушаваше да следи ръцете на Зейн, които опипаха дясното ходило на Кари, пробягаха по глезена и продължиха нагоре…

Бялата ивица на маркировката стана жълта, което означаваше завой.

— Остави Хейли да я претърси! — извиках.

— Дано да си струва. Дано…

— Заета е — отвърна Зейн и опипа бедрото, пръстите му продължиха да пълзят нагоре…

Насреща ни изникнаха жълти фарове и след миг префучаха край нас.

Тялото на Кари се стегна. Зейн опипа слабините й с длан и пъхна пръсти под колана на панталона. Пръстите му тръгнаха да обикалят талията…

— Опааа! — възкликна той и лявата му ръка хлътна в панталона зад гърба на Кари.

Чу се звук от разлепване на лепенка.

Зейн протегна намерената кама към мен и Ръсел, за да я разгледаме на светлината на таблото.

— Пластмаса в платнена кания. Двойно заточено острие. Минава през всеки метален детектор. Ако ръцете й са вързани отзад…

— Пропуснал съм го — казах. — Съжалявам.

Очите ми затърсиха очите на Кари в огледалото за обратно виждане, но открих само мрак.

Разминахме се с нови фарове в насрещната лента.

Зейн не откри кобури под мишниците. Пусна ръце по корема й.

— Хейли! — извиках, като внимавах да не се ударим с камиона пред нас, който даваше десен мигач.

— Още я няма — осведоми ме Зейн и прокара длан по гърба на Кари. — Какво е това?

— Сутиен — отвърна тя. — Презрамки.

— Ерик? — каза Зейн.

Прелетяхме покрай разклона, в който бе изчезнал камионът.

— Възможно е — отвърна Ерик. — Микрофони.

— Не — каза Кари.

— Ако не стигна докрай, няма да ме уважаваш — отбеляза Зейн.

— Глупости.

Зейн вдигна пластмасовата кама пред лицето й.

— Това глупости ли са?

И напъха камата под блузата й.

Непрогледен мрак. Насреща ми се стрелкат бели линии.

Звуци от рязане на плат в тишината на крадената кола.

Един прерязан сутиен излетя от прозореца на Ръсел.

Ръцете на Зейн опипаха голите гърди на Кари под блузата. После й каза мило:

— Не се притеснявай, можеш да си поплачеш.

— Ти пък какво знаеш. И какво ти пука?

Тъмният асфалт продължи да лети насреща ни. През счупените прозорци духаше леден вятър.