Джеймс Грейди
Бесни кучета (2)

2.

И заради лудостта си седяхме заключени в Замъка ИПЕМС.

За да се разбере цялата истина обаче, трябва да се вземе предвид специалното ни положение.

„Ни“ ще рече „на нас“: на Ръсел, Зейн, Ерик, Хейли и на мен.

„Специално положение“ означава, че върху досиетата на всички ни има гриф „Строго секретно“.

Абревиатурата ИПЕМС не се среща в нито един списък от федерални програми и означава „Изследване и проверка на епидемиологични мрежови системи“.

Звучи като „Изнервящо противни епидемии и мръсна смърт“. Точно така и трябва да звучи. Никой не обича да се навърта около врати с подобен надпис. Самата врата, разбира се, е ужасно трудна за откриване, защото става въпрос за измислена институция, забутана в десета глуха, а именно в градчето Уотърбърг, Мейн.

Уотърбърг е селски кръстопът. Бензиностанция, мотел, няколко къщи и голямо четвъртито здание от червени тухли, дръпнато встрани от пътя, с надпис ИПЕМС на здраво заключената входна врата. Всички си мислят, че ИПЕМС е свързано с медицината, заради докторите и сестрите, които пристигат на работа тук от градчетата из Мейн. Паркират колите си зад четвъртитата тухлена сграда и се качват на син автобус, който поема през гората към Замъка.

Замъкът е внушителен комплекс, построен от магнат в дърводобива, който впоследствие фалирал. Нашата къщичка е скрита в гората, където трепетликите и брезите се сгъстяват, и е оградена с бодлива тел. Замъкът е болница. Заведение, предназначено да пази света от нас и нас от света.

Във времето, когато „американската империя“ бе в апогей, нашето отделение приютяваше само нас петимата. Всеки разполагаше с отделна спалня и баня, както и с хол с телевизор и рафтове за книги. Картини можеш да имаш само след предварително одобрение. Дребни пластики и произведения на изкуството, които можеш да превърнеш в оръжие, са забранени, но като се замислиш, изкуството само по себе си е оръжие.

В Замъка се влиза също толкова трудно, колкото и в Харвард.

Като за начало, трябва да си част от разузнавателната или отбранителната система на Чичо Сам — охранител, началник, анализатор, администратор или просто агент.

Шпионин.

После трябва да си луд.

Къде другаде може да ни сложи Чичо Сам? В някой евтин хамбар с летящи врати, където всеки може да влезе и да измъкне Световните тайни от запенените ни усти и после да ги отнесе на врага? В някоя „нормална“ лудница, където, ако кажем истината, ще ни обявят за луди, но ако се придържаме към измислената самоличност, ще ни пуснат да се скитаме на воля по улиците?

Америка има нужда от Замъка ИПЕМС.

Та в онзи априлски вторник, след сутрешната ни сесия, на която Ръсел излъга за убийството на сръбския полковник, доктор Леон Фридман дойде в стаята ми за последната ни среща, преди онова „ох-ох“ да промени всичко.