Джеймс Грейди
Бесни кучета (19)

19.

Тракането на ножици ме събуди, преди кошмарите да успеят да ме застигнат.

Стаята на мотела тънеше в мрак. Единствената светлина се процеждаше изпод вратата на банята. Съседното легло бе празно. Хейли стоеше на пост до прозореца с изглед към паркинга и шосето. Усети, че съм се събудил, обърна глава и каза:

— Нищо.

Върна поглед към тъмнината зад стъклото. Надзърнах в съседната стая и установих, че и там едно от леглата е празно. От другото стърчаха мъжки крака: Ръсел.

„Щрак!“

Зейн бе приседнал върху пуснатия капак на тоалетната, застлал скута си с бяла хавлиена кърпа. Макар отдавна да бе прехвърлил петдесетте, бе слаб като кука. Бръчките му бяха изгладени благодарение на ежедневните занимания с кунгфу и вдигането на тежести — държеше се като затворник, осъден „до живот“.

Вместо татуировки обаче имаше белези.

Когато отворих вратата на банята, вече нямаше дълга бяла коса и Исусова брада.

Ерик стоеше зад него с ножици в ръка.

— Взехме ги от един несесер в джипа — осведоми ме Зейн. — Как изглеждам?

— Истински — изтърсих. — Като орел с няколко бели пера на главата.

— Мога да я обръсна съвсем.

— Не — казах. — Ореолът ти е също толкова впечатляващ, колкото и Исусовата брада.

— Ще пуснем космите в тоалетната. Хейли и Ерик са готови. Можеш да се изкъпеш след мен.

Ръсел се появи в рамката на вратата зад гърба ми. Погледите ни се срещнаха в огледалото над мивката. Държеше пистолета.

— Време е — каза Ръсел.