Метаданни
Данни
- Серия
- Рай (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Winter in Eden, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Григор Гачев, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Хари Харисън
Заглавие: Зима в Рая
Преводач: Григор Гачев
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Камея“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полипринт“ ЕАД — Враца
Редактор: Владимир Зарков
Художник на илюстрациите: Бил Сандерсън
ISBN: 954-8340-44-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1495
История
- — Добавяне
Ангурпиакският език
Всеки изследовател на техния език бързо ще забележи колко малко терминални звуци има той. Поради това може на пръв поглед да изглежда прост, но по-задълбоченото изучаване разкрива неговото богатство и сложност.
Съществуват две различни форми на „л“, едната гласна, другата безгласна. Безгласната форма е транскрибирана тук като „дл“ или „тл“, за да укаже тази важна разлика.
Лингвистичната трудност е двупосочна улица. Ангурпиаките имат проблеми с произнасянето на някои от марбакските звуци, и ги смятат за направо непроизносими. Например „Армун“ се произнася като „Аррамун“, и „Харл“ като „Харрал“, и т.н.
Една от най-интересните характеристики на техния език е, че той се състои само от съществителни и глаголи. Всяко изречение започва с по една дума, която обаче като коренов термин е отворена за допълване с най-различни добавки, след които може да има още добавки. По този начин се построяват думи с дължината на изречение. Например:
кингик — къща
кингирсуак — голяма къща
кингилиорпок — той строи къща
кубгирсуалиорпок — той строи голяма къща
кингирсуалиорфилик — човек може да построи голяма къща
и така нататък, до безкрайност.
Важно е да се отбележи дясно-определящата структура на тези конструкции. Всички ние сме свикнали с ляво-определящи, например:
къща голяма къща много голяма къща
Когато някой възприеме като родна една система, за него става естествено да говори по този начин и да организира езика си така, а това прави възприемането на друга подредба особено трудно.
Съществителните и глаголите могат да имат освен добавките също и различни наставки. Те се използват, за да указват лице, падеж и склонение. Глаголите могат да бъдат в индикативно, интерогативно, субюнктивно, оптативно, конюнктивно и инфинитивно склонение. Като пример как действа това, нека вземем „харесвам“, което в инфинитив е „алутора“:
алуторок — той харесва
алуторут — тя харесва
алутораук — харесва ли той?
салуторассук — харесват ли те?
алуторлиук — може ли да хареса той (оптатив)
алуторисук — може ли да харесат те
алуторпагит — той може да хареса (субюнктив)
алуторпатигик — те може да харесат
Въпреки че марбакският и ангурпиакският езици не са лингвистично свързани, те са структурно подобни, макар и в огледален образ. Ако Армун например би използвала „алутора“ за „харесвам“, след това да посочи към себе си и след това към някакъв обект, ще се разбере, че тя го харесва. Ангурпиаките може да я сметнат за глупава, защото обърква окончанието, но ще разберат какво тя се опитва да каже. За разлика от езика на илане, където ако нещо не е изразено в точни и тесни граници, няма да се разбере абсолютно нищо.
Едно нещо, в което ангурпиаките са много неточни, е определянето на времето — те са в най-добрия случай безразлични към хода му. Имат някаква смътна форма за бъдеще време, но тя се използва рядко. Терминът, който най-често може да бъде чут, е „тамнагок“, което може да означава „някога“, „едно време“, но може да означава също и „тогава“ или „сега“, или дори „отчасти“. Единственият друг свързан с времето термин е „еетчук“, който означава „преди много-много време“. Той е толкова неспецифичен, че може да означава четиридесет или две хиляди години.
Както може и да се очаква, езикът им отразява физическото им съществуване. Те отбелязват много различия, които в марбакския език не съществуват, но напълно пренебрегват други. По очевидни причини имат цял куп термини за сняг — отделни за едър сняг, дребен сняг, замръзнал сняг, влажен сняг, сняг от който можеш да режеш блокове и дори сняг, който скърца под краката. От друга страна пък синьо и зелено не се различават като отделни цветове. И докато има отделни думи за червено и жълто, няма за оранжево. Тъй като термините за тези цветове са само добавки и никога не се използват като отделни думи, всъщност няма пълна яснота за точното им значение.
Съществуват предположения, че силно развитата им система за добавки и неизброими наставки и свързвания може да има нещо общо с тяхната сръчност и способност да разбират как си взаимодействат механични части. Определено е вярно, че сглобените им и свързани скелети на лодки и навигационни карти отразяват това, но все пак трябва да се подчертае, че то е още само теория.