Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рай (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Winter in Eden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
hammster (2017 г.)
Корекция и форматиране
VeGan (2018 г.)

Издание:

Автор: Хари Харисън

Заглавие: Зима в Рая

Преводач: Григор Гачев

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Камея“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ ЕАД — Враца

Редактор: Владимир Зарков

Художник на илюстрациите: Бил Сандерсън

ISBN: 954-8340-44-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1495

История

  1. — Добавяне

Физиологията на илане

За да разберем своята физиология, трябва първо да проучим особеностите на другите животински видове. По-простите същества, например насекомите, са слети със своята среда, температурата на телата им е същата като температурата на въздуха. При дребните твари това е достатъчно, но по-сложните организми имат потребност от регулиране на телесната си температура. Те са хомеотермни. При тях температурата е относително устойчива и почти изцяло независима от околната среда. Илане принадлежат към съществата, които са топлокръвни и екзотермни. Всички по-важни животински видове на планетата са екзотермни, защото този начин за контрол над телесната температура далеч превъзхожда присъщия за устузоу, които са принудени непрекъснато да изразходват енергия, за да поддържат равновесието в телата си.

Ние живеем в единство с околната среда и използваме естествените температурни разлики, за да поддържаме нормалните процеси в телата си. След хладна нощ търсим слънчевата топлина. Сгорещим ли се, заставаме срещу ветреца, излагаме по-малка част от телата си на слънце, изправяме гребена си или дори се преместваме на сянка. Правим това инстинктивно и осъзнаваме регулирането на температурата си не повече от дишането.

В още много свои особености на физиологията си превъзхождаме ендотермните устузоу. Не падаме до тяхното непрекъснато търсене на храна за задоволяване на вечно гладните клетки в телата им. Нашата обмяна на веществата се нагажда според обстоятелствата. Например при дълги пътувания с урукето сме способни просто да забавим жизнените си процеси. Така субективното ни време минава бързо и имаме по-малка потребност от храна.

Още по-красноречив пример за висшето равнище на физиологията, постигнато единствено от илане, е неразделната връзка между обмяната на веществата и културата ни. Ние сме едно с нашия град. Отделното ни съществуване е невъзможно. Доказателство са необратимите промени, настъпващи в извънредно редките случаи, когато някоя от нас престъпва закона, погазва благоприличието на илане. Наказанието не изисква външно насилие. Възмездието е в самото тяло на блудната илане. Нашата ейстаа, въплъщението на града, културата и закона, трябва само да я прогони от града и да я лиши от името й. Справедливо отхвърлената илане изпада в необратимо състояние, което може да завърши само със смърт.

Процесът е хормонален, в него участва същият пролактин, който регулира обмяната на веществата и сексуалното ни поведение. Но когато блудната илане бъде принудена да осъзнае тежката си грешка, нейният хипоталамус се претоварва и тя изпада в неуравновесено състояние. При нашите предшественици то е било начин за оцеляване чрез летаргичен сън. Но ние сме толкова по-съвършени от тях, че при нас тази реакция е гибелна.