Хари Харисън
Зима в рая (56)

Езикът на илане

Бавното развитие в течение на милиони години е създало богат, сложен език. Толкова е труден, че мнозина представители на тази раса тъй и не успяват да го овладеят. Те не намират мястото си сред илане. Културната преграда разделя вида им на две групи, като едната, която няма достъп до градовете, води животинско съществуване в морето. Тези непълноценни екземпляри почти никога не създават потомство, защото не са способни да опазят мъжкарите от хищници по времето, когато те мътят яйцата. Така генетичният фонд на илане полека се променя, но процесът е толкова муден, че можем да го сравним с пълзенето на планински ледник.

Илане се изразяват чрез поредици свързани помежду си гещалти, всеки съдържащ от едно до четири понятия или представи. Към всеки гещалт има и контролен знак — стилизирано движение или поза на тялото, отнасящи се до общия смисъл на израза. Гещалтите се повтарят рядко, защото възможните комбинации са около 125 милиарда.

Всеки опит да се предаде значението на изразите в илане на човешки език се сблъсква с непреодолими трудности. Нека първо разгледаме контролните знаци. Ето един непълен техен списък със стилизираните им символи:

	прегърбване		звезда		завъртане
	навеждане		катерене		клатушкане
	поклон		падане		разтърсване
	протягане		повдигане		пресягане
	разперване		скок		пресягане(2)
	приклякане		издигане		сядане
	излягане		бутане		неутрален
	прегръдка		плуване		въртене на опашката (надясно)
	припичане		падане по корем		въртене на опашката (наляво)

 

 

Илане използват приблизително същите звуци като хората. С допълнителни четири сигли обозначаваме звуците, присъщи само на тази раса. Те са ’ (твърд гърлен звук), < (остър звук), ! (цъкане), • (мляскане с устни).

Богатството на езика и трудностите в точния превод могат да бъдат онагледени със следния пример:

„Да се отделиш от бащината обич и да се потопиш в прегръдката на морето е първата болка в живота — а първата радост са приятелите, с които се събираш там.“

Да видим първо поредицата от изразяващи мисълта гещалти, всеки със свой контролен знак, номерирани от 1 до 12 за улеснение:

К1 () енге

К2 () хан. нате. ихей

КЗ () ага. пте

К4 () ембо.(1) <ке.(2) ка<

К5 () иги. рубу. шей(3)

К6 () ках. шей. сесе

К7 () хе. ауа. ихей

//(4)

К8 () хе. вай<. ихей

К9 () ках. шей. инте

К10 () енд. пелей. уу

К11 () асак. хен

К12 () енге

 

 

(1) В този момент се подсказва и околната среда чрез въртене на върха на опашката.

(2) Подсказва се топлина чрез стягане на челюстните мускули като при широко отворена уста.

(3) Забележете, че К4 и К5 са свързани чрез общ контролен знак, а КЗ и К5 — чрез противоположни понятия в началото.

(4) В този момент илане прави пауза и повтаря гещалти в обратен ред, за да подчертае обратния паралелизъм.

Ето какъв би трябвало да е буквалният превод заедно със значенията на контролните знаци, посочени в скоби:

К1 (Препичане) Любов.

К2 (Лягане) Мъжко. Приятел. Усещане за докосване/миризма.

КЗ (Бутане) Отделяне.

К4 (Падане) Натиск. Лепкавост. Прекратяване.

К5 (Падане) Навлизане. Безтегловност. Студ.

К6 (Плуване) Сол. Студ. Движение.

К7 (Навеждане) Първо бройно. Болка. Усещане за докосване/миризма.

//

К8 (Звезда) Първо бройно. Радост. Усещане за докосване/миризма.

К9 (Плуване) Сол. Студ. Лов.

К10 (Протягане) Виждане. Откриване. Нарастване.

К11 (Плуване) Бряг. Мъжко/Женско.

К12 (Пресягане) Любов.

 

 

Да видим разговорната транскрипция:

Енге хантеней, агате ембокека иирубушей какшейсе, хеауахей; хевай’хей какшейнте, енпелеиуу асахен енге.

Най-точният превод на човешки език би бил в стихотворна форма, но нека се задоволим с общия смисъл:

„Любовта на твоя баща, да бъдеш отделена от нея и да навлезеш в студеното, лишено от обич море, това е първата болка в живота; а първата радост на живота (в тази студена ловна територия) е да се натъкнеш на своите приятели и да усетиш как тяхната любов те обгръща.“

Разликите са толкова дълбоки и значителни, че са почти непреодолими за всеки човек, дръзнал да изучава илане. Когато се срещат хора, говорещи на различни езици, те започвате посочване и назоваване на различни предмети. Камък… дърво… листо. Щом установят някаква обща основа, минават към действията: „Хвърлям камъка. Вземам листото.“

За илане това е немислимо. Те не назовават нещата, а ги описват. Вместо „стол“ биха казали: „Малко дърво, на което се сяда.“ А съществителното „врата“ за илане се изразява с различни конструкции според обстоятелствата — „вход към топло място“ или „изход към студено място“.

А Исел тъй и не може да вникне в смисъла на използваните от тях понятия. Успява да запамети няколко думи, добива и смътна представа за употребата на контролните знаци. Когато Вейнте иска от нея да говори, прави го така:

Вейнте казва: есекапен идшепен илейбесат ефендууруу илсатуу илсатефен

Да започнем с точното предаване на значението:

(Звезда) Връх-искане

(Прегърбване) Тази-говореща-искане

(Протягане) Реч-трудност-равенство

(Протягане) Живот-продължаване-нарастване

(Прегърбване) Реч-равенство-нарастване

(Звезда) Реч-равенство-живот

Сега преводът:

„Аз лично искам това най-настоятелно! Говори, моля те, като една от илане. Така ще продължиш да живееш и растеш. Речта означава да се съхраниш — моля те! Разбери, че за тебе речта означава живот!“

Най-доброто, което Исел може да измисли, е „хас лейбе ене уу“.

Мисли, че казва: „Моля ви, за мен е трудно да говоря.“ Само че предизвиква гибелта си, защото всъщност казва „женско — възраст/ентропия — мекота — нарастване“.

В какво е грешката й?

1. Хас не означава „аз“, а „женско“. Объркването започнало още когато Енге посочила себе си, произнасяйки думата за пръв път.

2. Лейбе наистина означава „трудно“, стига да се каже с контролен знак, изразяващ някаква степен на задържане, на подчинение — например „прегърбване“, „навеждане“, „приклякане“. Без такъв знак значението се измества по-скоро към „възраст“, т.е. процес на упадък, включително и при илане.

3. Ене изобщо не означава „говоря“, а „мекота, гъвкавост“, тъй като илане често свързват тези понятия.

4. Уу е обикновен начин за завършване на мисълта, с който Енге често насърчава учениците си, но значението му е „расти, продължавай, старай се“, а не „моля“.

Исел няма опашка и не може да покаже правилно контролния знак „навеждане“. Допуска и фаталната грешка да наподоби последния използван от Вейнте знак — „звезда“, който изразява господство и заплаха. Затова Вейнте смята, че Исел й казва нещо като „Старата женска става по-сръчна“ или дори „Гъвкавостта трупа години върху женските“. Естествено е да се вбеси, щом чуе подобни безсмислици. Яростта й се подклажда и от факта, че се е постарала да бъде учтива с животното, което стои пред нея. Така Исел сама си навлича гибел.

А какво измисля Керик?

есекакуруд есекилшан елел лейбелейбе

Значи казва следното:

(Навеждане) Връх-погнуса-край

(Повдигане) Връх-реч-желание

(Неутрален) Дълго-дълго

(Неутрален) Усърдно-усърдно

Ето как го разбира Вейнте: „Изобщо не искам да умирам. Много искам да говоря. Много дълго, много усърдно.“ Отначало не забелязва навеждането, защото момчето няма опашка. Но поне разпознава повдигането и постепенно се досеща какво се опитва да изрази Керик.