Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Великая криминальная революция, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Станислав Говорухин

Заглавие: Великата криминална революция

Преводач: Мария Петкова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Христо Ботев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: Документалистика

Националност: Руска

Печатница: ДФ " Образование и наука" София

Редактор: Марта Владова

Художествен редактор: Маглена Константинова

Технически редактор: Румяна Браянова

Художник: Слав Даскалов

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-445-355-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2384

История

  1. — Добавяне

Дневник (продължение)

Най-после в чужбина се ориентираха. Клинтън след дълги размисли одобри действията на Елцин. Ах, каква изненада!

Ако той се беше опитал да разгони американския парламент, какво ли би станало с него?

Ориентираха се и Мейджър, и Митеран, и нашият приятел Хелмут.

Западът даде съгласието си за съществуването на узурпаторската власт. Мисля си, че това съгласие беше получено от Елцин предварително. Без съгласието на Запада тази власт отдавна вече не предприема никакви действия.

Е, ами Кравчук, Назърбаев, Снегур?

И те го подкрепиха.

Като комунисти — комуниста.

А виж, Илюмжинов не го подкрепи. Човек загадка е този Илюмжинов.

А ето и ново двайсет! Върнаха Шумейко. Следствието не намерило в действията му състав на престъпление.

Дали пък цялата тая каша с преврата не се забърка заради това? Предположението не е дотам безумно. Та нали разтуриха Съюза, за да премахнат Горбачов.

Около Белия дом приижда все повече народ. Днес през площада са преминали около сто и петдесет хиляди. Пристигна отряд от Приднестровието.

Много от районите не подкрепиха Елцин.

Нов указ: тези, които не са се подчинили, да бъдат уволнени!

Народовластие в действие: да бъдат уволнени избраните от народа?!

Губернаторът на Брянска област Лодкин е бил просто изхвърлен от омоновците на улицата. Пребили всички, които им попаднали под ръка.

Създава се впечатление обаче, че работите на властта не са много добре. Сега им трябва някоя и друга жертва, като онези момчета, които през август 1991 година се хвърлиха под горящия сляп танк.

Тъкмо го помислих — и съобщиха за жертви. На „Ленинградския проспект“ е извършено нападение върху щаба на ОНД. Убити са един милиционер и жена на прозорец на около триста метра от трагедията.

Мътна работа. Арестувани са девет души, но този, който уж е стрелял, не е арестуван. Арестуван е полковник Терехов. Но — в къщи. Подлъгали го с измама да излезе и го арестували. Видях веднъж този Терехов. Фанатик. Такъв, разбира се, е способен да извърши какво ли не. Но в дадения случай има нещо нечисто. Адвокатът на Терехов разказва, че той е бил бит така, както биели при Сталин. Предавали го от ръце на ръце.

Не, работата е тъмна. Очевидци твърдят, че това си е била една обикновена мафиотска разправа. И затова се е стреляло.

Интелигенцията пред Белия дом е малко. Неслучайно две години средствата за масова информация се стараят толкова и разпалват омраза към депутатите.

В деня на преврата, буквално няколко часа преди него, имах разговор с един деец на изкуството. Оплаках се, че няма вицове. Доказателство, че обществото ни е безнадеждно болно. По-рано каквото и да измъдреше правителството, на следващия ден имаше виц. И някак си ти ставаше по-леко.

— Ама защо? — каза ми този деец. — Наскоро с жена ми чухме един виц. Много е смешен…

„Може ли да се приватизира конституцията? Може. Ако на всеки депутат се даде по някой член.“

Такива ми ти работи. Един известен пианист предлагаше идеологическите противници да бъдат бити с канделабри, яростната демократка Ирен Андреева умоляваше Елцин на срещата в Болшой театър да бъдат използвани старите методи за пропаганда („Борис Николаевич! Но вие самият сте бивш партиен работник, вие трябва да помните как се прави това…“), а ето сега — всекиму по някой член.

И отчаяните глави в Белия дом не изостават от противниците си. Подобриха кодекса. Допълниха члена за посегателство върху конституционния строй с фразата „включително и разстрел“.

Един голям дипломат предложи тази поправка.

Макар че ако говорим честно: има ли по-тежко престъпление (освен зверското убийство, разбира се) от посегателството върху конституционния строй, върху народовластието?

В Белия дом междувременно са изключили телефоните и електричеството. Няма вода. Не работят помпите в подземието. Домът е построен неудачно — долу се събират подпочвени води, които трябва да бъдат непрекъснато изтегляни с помпи.

Водата в подземията приижда. Още малко, и ще пробие канализацията. Пресата ликува: „Скоро депутатите ще се удавят в екскременти!“.

Подразделенията от вътрешните войски се потягат. Кордонът около Белия дом става все по-плътен.

А комунягите все пак бяха по-меки. И по-честни. Онези три дни през август ги прекарах в Белия дом. Защитавах „демокрацията“. Никой не ни изключи нито телефоните, нито светлината. Живеехме си напълно комфортно. Помня последната нощ с Ростропович. Шампанското се лееше като река. Никой не ни нападаше и не стягаше обръча. Обратното — ние насочихме цевите на танковите оръдия.

Не, тези момчета са по-твърди. Те няма да се церемонят.

А ние упреквахме комунистите в жестокост.

Впрочем какво говоря? Елцин не е ли комунист? Аз някак си периодично забравям за това. Например на 12 юни 1991 година го забравих. Съвсем ми изскочи от паметта.

Та беше ли възможно да се направи кариера в партийния апарат, в стария партиен апарат — кариера до кандидат-член на Политбюро! — без нито веднъж да предадеш и продадеш, без да премълчиш, когато трябваше да крещиш с цяло гърло, и без да прекрачиш през трупа на другаря, или образно казано — без да взривиш Ипатиевския дом?

Не беше възможно.

Нека не забравяме повече за това.

Ах, „ментърджии“! Цялото лято плашиха народа: Върховният съвет иска да въведе цензура в телевизията! Настъпи моментът, когато Върховният съвет не може вече нищо. И какво?

Чухте ли поне една правдива дума от телевизионния екран? Освен, разбира се, съобщението коя дата сме днес.

Милите момичета говорителки започнаха да предизвикват физическо чувство на отвращение. Момичетата, мръзнещи по входовете на хотелите, изглеждат по-чисти и по-честни. Те не позволяват да ги насилват.

Време е да си спомним как умеехме да възприемаме телевизионните съобщения преди десет години. Тогава добре познавахме тази наука — умението да улавяме словото на истината сред морето от лъжа.

Всичко, което говорят от екрана, трябва да се разбира точно обратно.

Ако казват „бяло“, значи е черно.

Ако е „не“, значи — да.

Например ако казват, че няма да използват сила, значи непременно ще използват.

По-рано можеше да включиш „Свобода“ или Би Би Си.

Имахме такъв навик в Русия — да слушаме нощем Би Би Си.

Сега и западните станции лъжат по същия начин, че и повече.

Е, какво се получава тогава? Интересите ли съвпаднаха?

А сега нека прелистим „прогресивните“ вестници. Ето бележка: „Комунистите осраха Белия дом“. Оказва се, че защитниците на Белия дом пикаят в храстите.

Ами демократите комай не ходят по нужда.

Тогава възниква въпросът: а ние с вас през онзи август, 20 хиляди души, къде пикаехме, а?

Младежкият вестник е преименувал Белия дом в БиДе.

Клозетно остроумие.

Впечатлението е такова, като че ли авторите съчиняват тези репризи, напъвайки се в тоалетната.

Застрелял се е моят любим писател Вячеслав Кондратиев.

Вестникарската бележка съобщава: „Тайната за смъртта на Кондратиев е забулена в мрак“.

Няма никаква тайна. През последните години знаменитият писател живееше в нищета. Възгледите му са добре известни, той неведнъж ги е изказвал в печата. Нямаше повече сили да гледа това, което направиха с неговата страна. Той последва Юлия Друнина, също фронтовачка.

С куршума постави последната точка. От пистолета, с който беше преминал цялата война.

Както и преди референдума, започна раздаване на фалшиви полици.

Съобщение: цените на хляба ще бъдат либерализирани не от първи октомври, а от петнадесети. (Помните ли, преди референдума Елцин каза, че цените на бензина няма да бъдат вдигнати. Завърши референдумът и ги вдигнаха.)

Какви изводи могат да се направят от новото съобщение?

Първо. Купуват народа. С евтино и сигурно средство. Решили са засега да не го дразнят.

Второ. До 15 октомври разчитат да приключат с Белия дом.

Още едно съобщение: повишили са заплатите на служителите в силовите министерства. Две седмици преди това на всички тези ведомства беше отказано повишаване на заплатите.

Излиза, че решението за разгонването на парламента е взето неотдавна, не преди повече от две седмици.

Популярен вестник публикува исторически вицове. Вече празнуват победа — решили са, че сега със страната, с нейната история, с народа и неговите велики предци могат да правят каквото искат. Ето един виц:

„Руският гений Александър Василевич Суворов от дете обичал да кукурига като петел. Случвало се насред битка да изкукурига — дребен, с разперени ръце, просто ужас! А врагът вижда: трябва да воюва с ненормален — и дим да го няма!“

Днес прочетох във вестника и за себе си. Между другото, бях в хубава компания — Александър Зиновиев, Татяна Корягина, Юрий Власов… Оказва се, че всички ние сме били „изпаднали от каруцата на някакъв завой на историята“…

Авторът на статията не уточнява на кой точно.

Аз ще му подскажа. На същия онзи завой, когато изведнъж стана ясно, че от плодовете на нашите усилия за разрушаване на тоталитарната система, от резултата на усилията на цялото общество са решили да се възползват мошениците. Аз дори мога да посоча датата на този исторически завой — 21 август 1991 година. И освен себе си няма кого другиго да виним. Ние сами връчихме знамето на демокрацията в ръцете на мошениците.

Вчера дотича при мене един човек — очичките му горят, целият трепери от възбуда:

— Един виц!

— Давай.

— Знаете ли Невзоров как го наричат?

— Е?

— Шесторка[1] с две нули!

Не, рано е още да празнуваш победата. Не, зле са им работите, щом дори обичайното остроумие не действа.

Невзоров може да бъде наричан всякак, но само не и „лакей“. Понеже е вожд. И по характер, и по положение. Щом толкова го мразите, наречете го вожд на лумпените. Макар че според мен по-правилно е на онеправданите и нещастните.

Да, той служи на тях. Както вие служите вярно и усърдно на властта. Но служенето на народа, колкото и лош да е той, винаги се е смятало за почетно задължение на руския интелигент. Разбира се, и Невзоров се пресилва в работата. Но като се вземе предвид, че вие сте безчет, а той е един, че вие имате десетки часове в ефира, а той секунди — нормално е. Напълно му е позволено.

А вицът за Невзоров е измислен от истински „лакей“.

Смелите у нас ги ненавиждат повече от страхливците. Такава е човешката природа. Ако някой направи избор в полза на смелостта, самият трябва да е смел. Да си страхливец е по-лесно.

 

 

В Белия дом има аварийна електростанция. Завтекли се към нея, но нямало нафта. Били „такива-онакива, хитри и пресметливи“… Тези хитри и пресметливи народни депутати дори с нафта не са се запасили в случай на блокада. Не са предвидили. Въпреки явните заплахи, че ще бъде разгонен парламентът. Елцин обещаваше горещ септември — и той настъпи.

Имам един познат — бивш хулиган от Казан, Серьожка Шашурин. За него веднъж имаше предаване по телевизията.

Та този Серьожа и негови приятели купили със собствени пари един бензиновоз с нафта. Бензиновозът не бил пропуснат, задържали го още на Можайка. Тогава те пресипали нафтата във варели, натоварили ги в багажниците на колите си и ги докарали в Белия дом. Там с бой, с помощта на казаците вкарали нафтата през кордона — а нататък вече народът сам я довлякъл до самия дом.

На следващия ден в Белия дом отново очаквали Серьожа, обещал да им докара камион с продукти, но не се появил.

Сутринта в неделя, на 26 септември, го арестували.

Средствата за информация лъжат, че в Белия дом раздават оръжие на болни хора, които не могат да се контролират.

Лъжа е.

Лъжат също, че служителките от апарата били станали заложници в Дома. Били получили заповед да не напускат работното място.

Лъжа е. Разговарях с тези жени. Те са много по-умни и благородни от еднополовите им телевизионни и вестникарски репортерки, които разпространяват тези сплетни. За мъжете пък да не говорим — та мъже ли са това?

Не, обсадените трудно ще бъдат сломени.

До Руцкой са двамата му братя. Не се отделят от него. И походните им легла са до неговото.

Вечерта в понеделник дойдох пред Дома. Нещо се е променило. А-ха! Дадена е заповед да се пускат всички да излизат, но никой да не влиза. Нито сътрудници, нито роднини, нито журналисти, нито депутати. Онези депутати, които са си отишли да нощуват в къщи (така правеха мнозина до този ден), утре няма да могат да влязат в Белия дом. След това пресата ще обяви, че ето на, най-разумните са си отишли от Белия дом…

Върнах се вкъщи и включих телевизора. Говорителят: „Правителството обмисля вариант как да бъде спрян достъпът до Дома на съветите…“

Я гледай! Правителството едва го обмисля, а там, пред Белия дом, вече са го обмислили!

Никога не ни е вървяло с вождовете. Кой ли само не е бил на Олимпа на властта: и фанатици, и тирани, и любители на гопак, и колекционери на чуждестранни марки, и кумири на западната публика…

Но такива като сега още не е имало.

И така — плътен блокаден обръч. Войници със стоманени щитове. Бодлива тел по целия периметър. Концлагер. Само още наблюдателна кула и часови с кучета няма.

Сряда, 29 септември. Разговарях по телефона с Йосиф Кобзон.

— Казват, че си бил в Белия дом?

— Бях.

— Как влезе? Я кажи.

Той разказа как е станало.

Йосиф се обърнал към свой приятел, голям началник. Онзи казал: „Ще се опитам да направя нещо. Ще ти позвъня утре сутринта“. Сутринта му звъни: „Ще изпълниш ли едно поръчение?“ — „Да“. С една дума, Йосиф отишъл като парламентьор — да предлага на защитниците на Белия дом условията на противниковата страна. Преди това позвънил на Люда, жената на Руцкой. „Какво да предам на мъжа ти?“ — „Ох, Йосиф, може ли да дойда с тебе?“ Йосиф звъни на Панкратов, главния милиционер на Москва: „Може ли и жена му да дойде?“.

— „Не! Заповядано ми е да пусна само вас.“ — „Та тя му е жена!“ — „Казах: не!“ Кобзон отново звъни на съпругата на Руцкой: „Не разрешава“. — „Добре, Йосиф. Тук съм приготвила едно пакетче — чорапи, кърпи, бельо. Ще го вземеш ли?“ Йосиф отново набира телефона на Панкратов: „А пакет с чорапи, кърпи и бельо може ли?“. — „Не!“

Пратка с чорапи биха я пропуснали дори в затвора.

Изглежда, че не са успели да използват трагедията на „Ленинградския проспект“ срещу защитниците на Белия дом. В противен случай пресата би врещяла само за това. Нужна им е нова жертва. Очакват я направо с въжделение.

А засега всички загинали в Москва ги приписват на Руцкой и Хасбулатов. Например жертвите от автомобилните катастрофи… Виновен е Белият дом. Заради него по пътищата има задръствания.

Задръстванията са страшни. Затворени са всички пресечки около Белия дом. Затворена е важна артерия — крайбрежната. По едно време беше затворена улица „Беговая“. Тя пък защо ли? Затворена е „Красная Пресня“. Откъм Белоруската гара не пускат… Катастрофи, жертви…

Виновен е Белият дом. Защо са се затворили, защо не предадат оръжието и не излязат?…

„Виновно си затуй, макар че ми се ще да ям.“

Точно така. Клъвнаха!

На „Барикадная“ е станала истинска трагедия. Загинал е подполковник Владимир Григориевич Рештук.

Владимир Григориевич е загинал, след като демонстрантите са били вече разгонени. Улицата е била пуста. Тежък влекач изтеглял настрана преобърнато от демонстрантите вагонче. Вагонът се прекатурил, трима милиционери успели да отскочат, а Владимир Рештук не успял. Така описва станалото очевидецът на трагедията Алексей Косулников („Новая ежедневная газета“, 01.10.1993).

По-нататък Косулников пише:

„По-страшна от смъртта може да бъде само нейната трактовка… Смъртта е страшна винаги — независимо от обстоятелствата. И подло, и болно, и срамно е, когато стане ясно, че гибелта на един баща на пет деца е използвана като още един тактически аргумент в странните анализи, които вече успяха да поомръзнат на моя град.“

Да, Алексей. Ужасно е и това, че Те очакваха тази смърт, очакваха я с въжделение. И моментално измислиха удобни версии. Само истината никого не заинтересува. Напразно. Можеше и истината да я обърнат в своя полза, да я направят, както вие казвате, „тактически аргумент“. Ето вариант: вагончето са го преобърнали демонстрантите; демонстрантите са излезли на улицата, защото Онези са се затворили в Белия дом; ако Руцкой беше предал оръжието и беше изпълзял на колене при победителите, Владимир Рештук би останал жив…

Сега Те като вампири ще очакват нова кръв.

Няма да се учудя, ако застрелят дори някого от своите. Аз НЕ ИМ ВЯРВАМ.

 

 

Усеща се, че щурм все пак ще има.

Телевизията непрекъснато настройва зрителите.

„Правителството на Москва не може да се помири с това, че в центъра на столицата съществува такова огнище на напрежение.“

„Рейтингът на Елцин пада… Обяснява се с това, че хората чакат от президента решителни действия.“

В сряда вечерта ми се стори, но днес вече ще започнат решителните действия. Пристигнаха военни попълнения, появиха се бронетранспортьори; работим в Киноцентъра, в съседство с Белия дом. Войниците вече блокираха входа на Киноцентъра. Пръстенът около обсадените се разшири — осигурена им е свобода на действие.

В Белия дом си сложиха противогазови маски. Останали са още от онзи, августовския пуч.

Около шест вечерта бях при един известен в цялата страна бизнесмен. Той ме дърпаше за ръкава и шепнеше: „Не ходи там, не ходи!“. (Аз отивах в Киноцентъра.) — „Защо?“ — „Сега ще има щурм. Козирев току-що заяви на Клинтън, че в най-близките часове ситуацията ще бъде решена“.

Нощта премина тревожно. Съмна и облаците се разсеяха. Обстановката около Белия дом отново неуловимо се промени. Не мирише на щурм. Какво е станало?

Събрал се е Съветът на представителите на нациите. Поставили са ултиматум да се свали обсадата на Белия дом: иначе и ние ще ви блокираме — ще прекъснем газта и нефта, ще прережем железопътните магистрали… Да, подкрепата е повече от сериозна. Но Те са заложили на последната карта и биха плюли и на регионите. Трябва да има още по-съществена причина.

Трескаво прелиствам сутрешния вестник.

Ето я причината! Държавният секретар на САЩ Уорън Кристофър е размахал пръст: „Не се ли нарушават при вас човешките права?“.

И всичко се е променило.

Телевизорът запращя, образуваха се малки процепчета и оттам като божи кравички започнаха да изпълзяват мънички истинки.

Въздухът се промени — започна по-леко да се диша.

Днес е петък, 1 октомври. Белият дом се държи десет дни.

Това са всичките новини за днес. Да продължим работата над книгата.

Не!

Не мога да се стърпя да не преразкажа три нови телевизионни съобщения.

Първото. Правителството уведомява населението, че е възможно цените на хляба да бъдат либерализирани дори не и от петнадесети октомври, а значително по-късно.

Разшаваха се! Но не е ли късно? Например в Сиктивкар цените на хляба вече са либерализирани.

Второто съобщение. Говорителят известява с гордост:

— Администрацията на САЩ заяви официално, че възнамерява да включи Русия в списъка на развиващите се страни…

И третото. Репортаж от някакво благотворително мероприятие в центъра на столицата, където се раздава безплатна чорба на стари хора. Интервю с една старица.

Старицата:

— Не съм очаквала, че в края на живота ми ще бъде проявена такава грижа за нас, старците…

Бележки

[1] Петербургският журналист Невзоров води популярното телевизионно предаване „600 секунди“. Във вица има игра на думи: „шесторка“ (по-точно „шестьорка“) в руския език има значение и на лакей или слуга, т.е. Невзоров е наричан лакей с две нули. — Бел.прев.