Станислав Говорухин
Великата криминална революция (20)

Белият дом

Останаха още загадки.

Колко са жертвите, къде се дянаха телата им? За четири месеца (сега сме февруари) така и не можах да узная нищо.

Свидетелите, всички до един, уверяват, че не са по-малко от хиляда.

А какво значение има сто ли са или хиляда, или дори един пълен със сили и надежди младеж? Това все едно е световна трагедия — стрелбата с оръдия по парламента, по жените и децата…

Да се спрем само на няколко момента.

Може да се смята за доказан (показанията на свидетелите не се разминават) следният факт.

Около шест часа сутринта приближават два бронетранспортьора (на тях седят цивилни!) и започват да обстрелват палатките около Белия дом. Там по това време има само старци и деца. До огъня седят старици и пият чай. Разстрелват ги в упор с картечница.

Една от машините се обръща и гръмва по палатка. Парчета месо се разхвърчават в разни посоки…

Може да се смята за доказан и фактът, че действително е имало заповед никой да не се залавя жив!

Най-малкото — ръководителите на „метежа“.

Потвърждават го и записите на разговорите, които милицията води помежду си. За това свидетелстват и високи длъжностни лица (фамилиите им сега не мога да назова).

След като извеждат от Белия дом последните депутати, вече не вземат никого в плен. Застрелват на място.

Най-достойно от всички в Белия дом се държаха подразделенията на Министерството на сигурността. А най-отвратително — милицията, отрядите на ОМОН, докарани от различни градове на Русия.

Що за армия, по-точно що за офицери се бяха съгласили да стрелят с оръдия по зданието, където се намираха около 10 хиляди души? Вестник „Ден“ публикува списък на фамилиите на танковите екипажи (не зная може ли да се вярва). Но на нас не са ни нужни фамилиите. Те всички са с една фамилия, една за всички.

Палачи!

И като всички палачи те са работили за пари.

През нощта на 3-ти срещу 4-ти, преди кървавата разправа, хората на Гайдар (по-точно Вавилов, зам.-министърът на финансите) са поискали от Управлението на Централната банка извънредна сума пари в наличност. (Герашченко, председателят на Центробанк, по това време е бил в самолета, летял е за Китай.)

Обърнете внимание, парите са потрябвали през нощта в неделя срещу понеделник. Не са могли да почакат до сутринта. За каква цел? Да не би терорист да е отвлякъл самолет със заложници и да е поискал огромен откуп? Не са ни съобщавали такова нещо.

От Центробанк, естествено, отказали.

Тогава Вавилов с някакъв генерал отишъл във фабриката на „Държавен знак“ и двамата взели оттам с разписка 1 милиард рубли.

По непроверени данни (те всъщност са проверени, но не е възможно да се докажат) същата сума е била събрана за правителството от търговските структури.

Къде са отишли тези пари? Терорист няма, на карти те не играят.

Парите са отишли за заплащане работата на палачите.

Няколко дни след наказателната акция хората на Гайдар вземат от Центробанк още 11 милиарда рубли. Към края на годината Центробанк потърсва отчет: къде са отишли парите? Не дават обяснение. Връщат 11-те милиарда.

Тези пари, последните, и то такава огромна сума, са изобщо една загадка. Нима не са стигнали двата милиарда?

Ще цитирам една справка (за любознателния читател). Няма да споменавам източника на информацията — времената сега са сурови.

И така, цитирам:

„… факти за използване на големи налични суми по време и непосредствено след събитията на 3–4 октомври:

а)​ изплащане на всички военнослужещи от Въоръжените сили на Руската федерация, участвали в събитията на 3–4 октомври и специално в блокадата и щурма на Дома на съветите на Русия: на редниците — 100 хиляди рубли еднократно, на офицерите — от 200 до 500 хиляди еднократно;

б) ​изплащане на 12 офицери доброволци, от които бяха съставени танковите екипажи, обстрелвали зданието на Дома на съветите, — по 5 милиона рубли на всеки;

в)​ еднократно целево изплащане на бойците от сборния отряд на ОМОН от градовете Москва, Рязан, Тюмен, Краснодар, Красноярск, Омск, Екатеринбург и т.н. — по 200 хиляди рубли на всеки;

г) ​еднократно изплащане и премии на сътрудниците на районните управления на вътрешните работи в гр. Москва, на апарата на Главното управление на вътрешните работи в гр. Москва, на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация за «извънредна работа» и за «образцово изпълнение на задачите» непосредствено след събитията на 3–4 октомври: на бойците от ОМОН — по 200 хиляди рубли еднократно, на редниците от вътрешните войски — по 100 хиляди рубли, на офицерите от вътрешните войски и милицията — от 70 до 300 хиляди рубли в зависимост от ранга и степента на участие.

3. Изводи:

а) ​като се има предвид, че в операциите по щурмуването на Дома на съветите на Русия участваха около 3 хиляди въоръжени служещи от Въоръжените сили на Руската федерация, може да се оцени минималният размер на тези плащания на обща стойност 350 милиона рубли (3000 х 100 000 + 12 х 5 000 000);

б) ​като се има предвид, че в събитията на 3 и 4 октомври участваха около 20 хиляди сътрудници от милицията, бойци на ОМОН и войници от вътрешните войски и според оценката на независими експерти всеки осми от тях е вземал активно участие в така нареченото «потушаване на въоръжения метеж», сумата за изплащане в тази част може да се оцени приблизително на 700 000 000 рубли само за периода 3–4 октомври (200 омоновци х 200 000 рубли; ОМСДОН «Дзержински» — 2000 милиона рубли; изплащане на сътрудниците на РУ на вътрешните работи в гр. Москва, на апарата на ГУ на вътрешните работи в гр. Москва и Министерството на вътрешните работи на Руската федерация — до 300 милиона рубли; последните две цифри са изведени от редица независими експерти);

в) ​като се има предвид, че през септември — октомври 1993 г. правителството забави поради липса на налични средства изплащането на паричната издръжка на сътрудниците от органите на вътрешните работи и на военнослужещите от ВС на Руската федерация, може да се предположи, че всички парични плащания по време и непосредствено след събитията на 3–4 октомври в гр. Москва имат извънбюджетни източници и се оценяват само в частта за наличните плащания по минимални пресмятания на 1 милиард рубли; а с оглед на безкасовите разходи на материални ресурси (ГСМ, амортизацията на техниката, свръзката, разходите за превоз, продоволствие и боеприпаси, ресурсите на бойната техника и пр.) сумата на извънбюджетните разходи вероятно достига до 10 милиарда рубли.“

Второто издание на моята книга сега се превежда на английски и френски език. Бих искал да се обърна към западния читател: „Кажете, в коя страна, дори не демократична, а просто що-годе цивилизована, е възможно подобно нещо? Къде?“.

Ще отбележа мимоходом, че за пръв път в историята на XX век в нито една страна, в нито една точка на земното кълбо нямаше протестна демонстрация, не се възмути нито един от интелектуалците: „Но как така? Да се стреля с оръдия по парламента?!“.

Излиза, че по нито един парламент не може да се стреля, а по руския може?

Нещо тук не е както трябва, скъпи приятели.

Вече писах в тази книга за зверствата, които извършиха палачите, когато парламентът беше ликвидиран. За тези четири месеца поговорих и с други очевидци, излезли от Дома преди настъпването на тъмнината. Всички са били бити. От омоновци и цивилни. (Пак тези цивилни хора!)

Тук няма да изреждаме нови описания на издевателствата — навсякъде е било едно и също. Разговарях с Бабурин. След като го пребили от бой, закарали го на „Петровка“. Във Върховния съвет той беше председател на Комитета по законността и законодателството. И ето, вкарват го в една килия на „Петровка“. А там е целият Комитет по законността на Моссъвет. В пълен състав. По-късно, когато Бабурин приседнал на нара, депутатите му признали:

— Ние отначало помислихме, че си дошъл да ни освобождаваш…

В тази книга се споменава фамилията на депутата Фахрутдинов (в показанията на Олег Румянцев). Депутатът Вагиф Фахрутдинов е работник от Казан. Той е с болно сърце и е с електростимулатор. След като го повалили на земята, омоновците буквално са танцували върху него — счупили му осем ребра, наранили му белите дробове. Той се озовал в болница в крайно тежко състояние. Майка му в Казан гледала същия ден предаването на Си Ен Ен — как танковете стрелят по Дома, в който се намира нейният син. В резултат получила инсулт…

Ето такива работи.

Фашизъм. В най-чист и открит вид.

Фашисти, наричащи себе си демократи.

Всеки път потрепервам, когато слушам как тези президентски юнаци с угоени лица казват: „Ние сме демократи“…

И вече съвсем ми призлява, когато и Западът ги нарича демократи. Сякаш е ослепял. Сякаш е оглушал. Сякаш ехото от изстрелите на оръдията не обиколи няколко пъти цялата планета.

Генерал Колтунов, също депутат, разказва — тях (петима) ги закарали с автобус в Лужники. Карали ги момчета от „Алфа“. Пристигат в Лужники. Дворецът на спорта, ледената арена. Около сто души милиция, а между зрителските редове — войници от вътрешните войски, служебни кучета… Очевидно се готвели да интернират голям брой хора.

Когато автобусът спря — спомня си Колтунов, — приближи офицер от милицията. Един от алфовците излезе при него и аз чух разговора им. „Защо ги докарахте тука? Не можахте ли сами да го направите?“ „Ние не се занимаваме с мръсни работи.“

— Какво, какво? — попита депутатът Сидоренко. — Какво каза той?

— Сега ще ни разстрелят…

След това ги откарали от Двореца на спорта. Твърде важни птици били. Трябвало да им вземат показанията, да снемат отпечатъци от пръстите им — като на престъпници…

Какво са правили в Лужники с останалите хора, не е известно. Във всеки случай готвили са се сериозно.

Най-много провървяло на онези, които попаднали в Лефортово — затвора на КГБ. Там не биели, отношението било обикновено, механично вежливо.

А на „Петровка“ биели здравата. Запознаха ме с един човек, който е бил там. Били са го с гумени палки по петите. Просто ей така, от хулиганство. Не са очаквали да получат никакви сведения от него, той е случаен човек — не е депутат и не е защитник на Белия дом…

А пък в дворовете около Белия дом не само биели, но и убивали. Всички свидетели, всички до един, са видели трупове до краката на омоновци.

Онези, които са излизали вечерта от Белия дом в посока към кметството и Арбат, са били цивилни. На един подполковник му разбили лицето, ритали го… Направили жив коридор и никого не помилвали, биели наред…

Участието на бойни отряди на криминалните структури в наказателната акция може да се смята за доказано (цивилните хора върху бронетранспортьорите, разстрелващи старци в палатките!). Но не за това ми е думата.

Онези, които са пребивали излизащите от парламента хора, не са борци на криминалните структури. Това са тези, които особено охотно са откликнали на нощния призив на Гайдар — новото племе, Новата Русия. „Поколението, което избра пепси.“

Когато президентът на Ингушетия Руслан Аушев и президентът на Калмикия Кирсан Илюмижанов отишли с бял флаг в Белия дом, за да изведат оттам жените и децата, тези, „избралите пепси“, ги плюли, ритали и им крещели нещо от този род: „Ей, ти, с тесните очи, калмикска мутро!“…

Градът, една трета, от чието население вече се състои от тази току-що извъдена порода, от тези биологически мутанти, които плюят в човека с белия флаг и не му дават да изведе от горящото здание децата и жените… Нима такъв град има право да заема място на планетата? Излиза, че не оставяме на Господа Бога друг вариант, освен да изгори този потънал в предателство и смъртен грях град. Както той изгори, за да не позорят земята, Содом и Гомор!