Айзък Азимов
Фондацията (9)

1

ТЕРМИНУС — … Разположението й (виж картата) беше странно за ролята, която беше призвана да играе в историята на Галактиката, и въпреки това, както много автори никога не са преставали да изтъкват, неизбежно. В самия край на галактичната спирала, единствена планета на самотно слънце, бедна на ресурси и без почти никаква икономическа стойност, тя никога не бе заселвана през петте века след откриването й, преди на нея да кацнат енциклопедистите…

С израстването на ново поколение беше неизбежно Терминус да се превърне в нещо повече от придатък на психоисториците от Трантор. С бунта на Анакреон и въздигането на власт на Салвор Хардин, първият от великата поредица…

Енциклопедия „Галактика“

Люис Пирен работеше усърдно на бюрото си в единствения добре осветен ъгъл на стаята. Работата трябваше да се съгласува. Усилията да се организират. Беше необходимо нишките да се заплетат в структура.

Вече петдесет години; петдесет години, за да се организират и да създадат Фондацията на енциклопедията номер едно като гладко работеща единица. Петдесет години, за да съберат суровия материал. Петдесет години за подготовка.

Това беше направено. След пет години щеше да се отпечата първият том на най-монументалния труд, който въобще е бил замислян в Галактиката. А после, на периоди от десет години — редовно като по часовник — том след том. А с тях ще има и приложения; специални статии по въпроси от текущ интерес, докато…

Пирен се размърда неспокойно, когато зумерът на бюрото му дразнещо забръмча. Беше почти забравил за срещата. Натисна бутона за отваряне на вратата и с ъгълчето на окото си видя да влиза едрата фигура на Салвор Хардин. Пирен не вдигна поглед.

Хардин се усмихна на себе си. Той бързаше, не беше толкова глупав, че да се обиди от пренебрежителното отношение на Пирен към всички или всеки, който го безпокоеше по време на работа. Потъна в креслото от другата страна на бюрото и зачака.

Писецът на Пирен издаваше съвсем лек звук, когато пробягваше по хартията. С изключение на него — нито движение, нито звук. Тогава Хардин извади от джоба си монета на стойност два кредита. Подхвърли я и повърхността й от неръждаема стомана улови отблясъци светлина, докато се въртеше във въздуха. Хвана я и отново я хвърли, като наблюдаваше лениво бляскащите отражения. Неръждаемата стомана беше добро разменно средство на планета, на която всичкият метал трябваше да се внася.

Пирен повдигна поглед и премига.

— Престани! — каза той раздразнено.

— А!

— Това дяволско подхвърляне на монетата. Престани!

— Охо! — Хардин пъхна металното дискче в джоба си. — Нали ще ми кажеш, когато си готов? Обещах да се върна на заседанието на Градския съвет, преди да поставят на гласуване проекта за нов акведукт.

Пирен въздъхна и се отблъсна от бюрото.

— Готов съм. Но се надявам, че няма да ме отегчаваш с работите на града. Моля те, сам се погрижи за тях. Енциклопедията отнема цялото ми време.

— Чу ли новината? — попита флегматично Хардин.

— Каква новина?

— Новината, която се получи преди два часа по приемателя на ултракъси вълни на Терминус сити. Кралският наместник на префекта на Анакреон се е самопровъзгласил за крал.

— Е? Какво от това?

— Сега сме откъснати от вътрешните райони на Империята — отвърна Хардин. — Очаквахме го, но от това положението не става по-добро. През Анакреон минава последният ни останал търговски маршрут към Сантани, Трантор и дори самата Вега! Откъде ще взимаме метал? През последните шест месеца не сме успели да получим нито една пратка стомана или алуминий, а сега няма да можем да получим нищо, освен по благоволението на краля на Анакреон.

Пирен изцъка няколко пъти с уста.

— Тогава ги доставяйте чрез него.

— Но ще можеш ли? Слушай, Пирен, според хартата, с която е била основана Фондацията, Управителният съвет на Комитета по енциклопедията получава цялата административна власт. Аз като кмет на Терминус сити имам достатъчно власт да изсекна собствения си нос и може би да кихна, ако подпишете заповед, която ми го разрешава. В такъв случай вие трябва да решите. От името на града, чието благоденствие зависи от непрекъснатата търговия с Галактиката, те моля да свикаш извънредно заседание…

— Спри! Няма място за предизборни речи. Виж какво, Хардин, Управителният съвет не е забранил да се създаде общинско управление на Терминус. Разбирам, че такова е необходимо поради увеличаване на населението, откакто Фондацията бе създадена преди петдесет години, и поради все по-големия брой хора, които се занимават с дейности, несвързани с енциклопедията. Но това не означава, че първата и единствената цел на Фондацията вече не е да издаде окончателната енциклопедия на всички човешки познания. Ние сме поддържана от държавата институция, Хардин. Не можем, не трябва, няма да се намесваме в местната политика.

— Местната политика! В името на левия палец от крака на императора, Пирен, това е въпрос на живот и смърт. Планетата Терминус не е в състояние сама да поддържа машинна цивилизация. Липсва й метал. Знаеш го. В скалите по повърхността й няма и следа от желязо, мед, алуминий и почти нищо друго. Какво, мислиш, ще стане с енциклопедията, ако този така наречен крал на Анакреон ни притисне?

— Нас? Не забравяш ли, че сме под прякото управление на самия император? Ние не сме част от префектурата Анакреон, нито от каквато и да е друга префектура. Запомни го! Ние сме част от личните владения на императора и никой не може да ни докосне. Империята е в състояние да защитава своите хора.

— Защо тогава не предотврати размирничеството на имперския наместник на Анакреон? И само на Анакреон ли? Поне двадесет от най-външните префектури на Галактиката, всъщност цялата Периферия, са започнали да вършат каквото си искат. Казвам ти, дяволски несигурен съм, че Империята е в състояние да ни защити.

— Глупости! Имперски — наместници, крале — каква е разликата? Империята винаги е била разяждана от политика и различни хора постоянно са дърпали на една или друга страна. Наместници са се бунтували и дори императори са били сваляни или убивани и преди. Но какво общо има това със самата Империя? Не обръщай внимание, Хардин. Не е наша работа. На първо и на последно място ние сме учени. И единствената ни грижа е енциклопедията. А, да, бях почти забравил, Хардин.

— Какво?

— Направи нещо за този твой вестник! — Гласът на Пирен прозвуча гневно.

— „Джърнал“ на Терминус сити? Не е мой; частна собственост е. Какво е направил?

— От пет седмици вече препоръчва петдесетата годишнина от основаването на Фондацията да стане повод за официален празник и напълно неуместно празнуване.

— А защо не? Радиевият часовник след три месеца ще отвори първата крипта. Аз бих нарекъл това голямо събитие, а ти?

— Но не и повод за глупава парадност, Хардин. Първата крипта и отварянето й засягат само Управителния съвет. Всичко, което е от значение, ще бъде съобщено на народа. Това е окончателно и, моля те, нека се изясни в „Джърнал“.

— Съжалявам, Пирен, но Хартата на града гарантира нещо незначително, известно като свобода на печата.

— Може да е така. Но Управителният съвет не го гарантира. На Терминус аз съм представител на императора, Хардин, и имам пълна власт в това отношение.

Върху лицето на Хардин се появи израз на човек, който наум брои до десет.

— В такъв случай във връзка със статута ти на представител на императора — поде мрачно той — трябва да ти съобщя и една последна новина.

— За Анакреон ли? — Пирен сви устни. Изпитваше раздразнение.

— Да. От Анакреон ще ни изпратят специален посланик. След две седмици.

— Посланик? Тук? От Анакреон? — Пирен се позамисли. — Защо?

Хардин стана и бутна креслото си към бюрото.

— Ще те оставя да отгатнеш — рече той и напусна най-безцеремонно.