Айзък Азимов
Фондацията (44)

14

На четвъртия ден от процеса срещу майстор-търговеца Хобър Малоу залата на Съвета беше пълна в буквалния смисъл на думата. Единственият отсъстващ съветник немощно проклинаше фрактурата на черепа, която го бе повалила на легло. Галериите бяха натъпкани до пътеките между седалките и до тавана от онези, малко на брой, от тълпата, които чрез връзки, богатство или просто с дяволска упоритост бяха успели да влязат. Останалата част запълваше площада отвън, хората се скупчваха в гъмжило около поставените на открито триизмерни екрани.

Анкор Джаел си проправи път до залата с почти безполезната помощ и усилия на полицейското управление, а после през почти същата бъркотия и до креслото на Хобър Малоу.

— Селдън ми е свидетел — обърна се към него Малоу с облекчение, — едва не закъсня. Носиш ли го?

— Ето, вземи — отвърна Джаел. — Тук е всичко, което искаше.

— Добре. Какво става навън?

— Съвсем са побеснели — размърда се неспокойно Джаел. — Не трябваше въобще да допускаш публично разглеждане. Можеше да го предотвратиш.

— Не искам.

— Говорят за линчуване. А хората на Публис Манлио по външните планети…

— Мислех да те питам за тях, Джаел. Той насъсква Йерархията срещу мен, нали?

— Дали я насъсква? Най-благоприятното положение за него, каквото въобще си виждал. Като министър на външните работи той поддържа обвинението в един процес по междузвездните закони. Като Върховен жрец и глава на църквата подбужда фанатичните орди…

— Нищо, не обръщай внимание. Спомняш ли си цитата от Хардин, който ми каза миналия месец? Ще им покажем, че атомният бластер може да се насочва и в двете посоки.

Кметът заемаше вече мястото си и членовете на Съвета се изправиха в знак на уважение.

— Днес е мой ред — прошепна Малоу. — Седи и наблюдавай представлението.

Заседанието започна и петнадесет минути по-късно Хобър Малоу, съпровождан от враждебен шепот, зае празното пространство пред масата на кмета. Отделен сноп светлина падна върху него и от обществените екрани в града, както и от безбройните лични телевизори в почти всеки дом на планетите от Фондацията, самотната огромна фигура на мъжа отправи предизвикателния си поглед.

Той заговори спокойно и с лекота:

— За да спестим време, ще призная, че всяко твърдение на обвинението срещу мен е вярно. Случката с жреца и тълпата, така както е изложена от него, е напълно точна във всяка подробност.

Хората в залата се размърдаха, а от галерията се разнесе масово ликуващо ръмжене. Малоу търпеливо изчака да настъпи тишина.

— Но картината, която показаха, не е пълна. Моля за правото да направя мое допълнение. Отначало разказът ми може да ви се стори несвързан. Моля ви да проявите снизходителност. — Малоу не погледна бележките пред себе си. — Ще започна от същото време, от което начена обвинението — денят на срещите ми с Джорейн Сът и с Джайм Туер. Знаете какво стана на тези срещи. Разговорите бяха описани и аз нямам какво да прибавя към тези описания — освен личните си мисли през този ден.

Те бяха изпълнени с подозрения, защото събитията през деня бяха странни. Помислете. Двама души, които познавах повърхностно, ми правят неестествени и до известна степен невероятни предложения. Единият, секретарят на кмета, ме моли да приема ролята на правителствен таен агент по строго поверителен проблем, естеството и важността на който вече ви бяха обяснени. Другият, самопровъзгласил се водач на политическа партия, ме моли да се кандидатирам за място в Съвета.

Естествено, потърсих скритите им подбуди. Съображенията на Сът изглеждаха очевидни. Той ми нямаше доверие. Вероятно си е мислил, че продавам атомна енергия на враговете и подготвям бунт. И може би се стремеше да ме принуди към действие или си е мислил, че постъпва така. В такъв случай е имал нужда от свой човек близо до мен по време на предлаганата ми мисия — като шпионин. Последната мисъл обаче премина през главата ми по-късно, когато Джайм Туер се появи на сцената.

Помислете отново — Туер се представя като бивш търговец, преминал в политиката, но въпреки това не зная подробности за търговската му кариера, макар познанията ми в тази област да са огромни. И нещо повече — макар Туер да се хвалеше, че е получил светско образование, той въобще не бе чувал за криза на Селдън.

Хобър Малоу изчака, за да позволи значението на казаното да бъде разбрано и за първи път от началото до сега бе възнаграден с тишина, когато галерията колективно пое дълбоко дъх. Това беше за жителите на самата Терминус. Хората на външните планети слушаха само цензурирана версия според изискванията на религията. Нямаше да чуят нищо за кризите на Селдън. Но щеше да има и други удари, които нямаше да пропуснат.

— Кой от тук присъстващите — продължи Малоу — може честно да заяви, че е възможно който и да е човек със светско образование да не знае какво представлява криза на Селдън? Във Фондацията има само един вид образование, което изключва всякакво споменаване на планираната от Селдън история и се занимава само с човека като с някакъв полумитичен чудотворец…

В този миг установих, че Джайм Туер никога не е бил търговец. Тогава разбрах, че той е духовно лице и може би дори жрец; и несъмнено в продължение на трите години, през които претендираше, че е оглавявал политическа партия на търговците, той е бил платен агент на Джорейн Сът.

В онзи момент предприех нещо, без да съм сигурен. Не знаех какви са целите на Сът по отношение на мен, но тъй като изглеждаше, че ми отпуща щедро въже за бесене, и аз му подадох няколко сантиметра. Сметнах, че Туер трябва да участва в пътешествието като неофициален опекун от страна на Джорейн Сът. Е, знаех, че ако не го приема, ще се намерят други начини — а за тях можеше и да не узная навреме. Познатият враг е сравнително безопасен. Поканих Туер да дойде с мен. Той прие.

Това, джентълмени от Съвета, обяснява две неща. Първо, разкрива, че Туер не е мой приятел, който свидетелства срещу мен без желание и заради съвестта си, както обвинението иска да ви накара да повярвате. Той е шпионин, върши си работата, за която му плащат. Второ, обяснява определено мое действие при първата поява на жреца, когото ме обвиняват, че съм убил — действие, неспоменато досега, защото не е известно.

Сред членовете на Съвета се разнесе объркан шепот. Малоу прочисти гърлото си театрално и продължи:

— Не ми е приятно да опиша чувствата си, когато за първи път научих, че на борда имаме избягал мисионер. Неприятно ми е дори да си ги спомня. Основно, изпитвах крайна несигурност. В момента ми се стори, че събитието е ход на Сът и надхвърля способността ми за ориентация и преценка. Нищо не разбирах — обърках се напълно.

Само едно нещо можех да направя. Освободих се от Туер за пет минути, като го изпратих да повика офицерите. По време на отсъствието му пуснах видеомагнетофон, за да може всичко, което се случи, да бъде запазено за по-късно проучване. Направих го с надеждата, безумната, но искрена надежда, че онова, което ме обърква в този миг, ще може да се изясни при повторен преглед.

Оттогава съм гледал петдесет пъти този видеозапис. Имам го тук и незабавно ще го пусна за петдесет и първи път във ваше присъствие.

Кметът почука монотонно, за да въдвори ред, когато в залата избухнаха страстите, а от галерията се раздаде рев. В пет милиона жилища на Терминус възбудените зрители се преместиха по-близо до екраните, а от масата на обвинителя Джорейн Сът поклати хладнокръвно глава към изнервения Върховен жрец, докато очите му се впиваха с пламтящ поглед в лицето на Малоу.

Центърът на залата беше разчистен и светлината беше приглушена. От масата си вляво Анкор Джаел включи устройството и след първоначалното прещракване се появи изображение — цветно, в три измерения, с всички свойства на живота, освен с живот.

Там беше мисионерът, объркан и раздърпан, застанал между лейтенанта и сержанта. Малоу от филма чакаше мълчаливо, после влязоха другите, като Туер беше последен.

Разговорът се предаваше дума по дума. Сержантът бе наказан, а жрецът — разпитан. Появи се тълпата, можеше да се чуе ръмженето й, а преподобният Джорд Парма отправи безумните си молби. Малоу извади бластера си, а мисионерът, докато го влачеха навън, вдигна ръка в последна налудничава анатема, появи се и угасна малка светлинка.

На последната сцена офицерите бяха замръзнали от ужаса на положението, Туер притискаше треперещите си ръце върху ушите, а Малоу спокойно прибираше оръжието си.

Светлината отново се засили; празното пространство в центъра на залата не беше вече дори привидно запълнено. Малоу, истинският Малоу в настоящето, пое отново товара на своя разказ. — Както виждате, инцидентът е точно такъв, какъвто го представи обвинението — но само на повърхността. Скоро ще се изясня. Между другото, поведението на Туер по време на цялата случка показва ясно свещеническото му образование.

Същия ден изтъкнах пред Туер някои противоречия в случката. Попитах го откъде е дошъл жрецът посред почти необитаемото място, в което се намирахме по онова време. Освен това зададох въпроса, откъде се бе взела огромната тълпа, след като най-близкият що-годе по-голям град отстоеше на сто и шестдесет километра. Обвинението не обърна внимание на тези проблеми.

Или нещо друго; например странно крещящата очебийност на професията на Джорд Парма. Един мисионер на Корел, който рискува живота си, като нарушава законите и на Корел, и на Фондацията, се разхожда в съвсем ново и ясно отличимо жреческо облекло. В това имаше нещо нередно. Навремето предположих, че мисионерът е съучастник против волята си на Комодора, който го използва в опит да ни принуди да извършим крайно незаконна агресия, за да се оправдае „законно“ унищожението на кораба и на самите нас, което щеше да последва.

Обвинението е предвидило това оправдание на моите действия. То очакваше да обясня, че са били в опасност съдбата на кораба, екипажът и самата ми мисия и че всичко това не е могло да бъде пожертвано заради един човек, когато този човек във всеки случай щеше да бъде унищожен — със или без нас. То отвръща, като мърмори за „честта“ на Фондацията и необходимостта да се поддържат нашите „достойнство“ и господство.

Но поради някакви странни причини обвинението забравя самия Джорд Парма като личност. То не изнесе никакви подробности за него: нито къде е роден, нито какво е образованието му, нито казва нещо за предишния му живот. А това ще хвърли светлина и върху противоречията, които изтъкнах в току-що видения видеозапис. Двете са свързани.

Обвинението не представи подробности за Джорд Парма, защото не може. Сцената, която видяхте от видеозаписа, изглеждаше фалшива, защото Джорд Парма беше фалшив. Никога не е съществувал Джорд Парма. Целият този процес е най-големият фарс, изграден върху проблем, който въобще не е съществувал.

Още веднъж се наложи да изчака да затихне брътвежът. Той каза бавно:

— Ще ви покажа увеличен само един кадър от видеозаписа. Той ще говори сам за себе си. Светлината, Джаел.

В залата помръкна и още веднъж празният въздух се изпълни с неподвижните фигури в призрачна восъчна илюзия. Офицерите от „Далечна звезда“ бяха замръзнали в невъзможни положения. Дясната ръка на Малоу насочваше бластер. Вляво от него преподобният Джорд Парма, уловен на записа посред вика му, протягаше ръцете си нагоре, а смъкващите се ръкави ги бяха оголили до средата.

От ръката на мисионера се излъчваше слабият блясък, който при предишната прожекция бе светнал и изчезнал. Сега блестеше непрекъснато.

— Не сваляйте поглед от светлината върху ръката му — обади се от полумрака Малоу. — Увеличи образа, Джаел. Картината се разду бързо. Външните части отпадаха, докато мисионерът се приближаваше към центъра и се превърна във великан. После останаха само главата и едната ръка, след това само ръката, която запълни всичко и застина там огромна, мъглява, опъната. Светлината се бе превърнала в няколко размити светещи букви: КТП.

— Това — прогърмя гласът на Малоу — е образец на татуировка, джентълмени. При обикновена светлина не се вижда, но под ултравиолетова, с каквато бе залято помещението при снимането на този запис, тя изпъква релефно. Признавам, че това е наивен начин за тайно разпознаване, но той върши работа на Корел, където по улиците няма ултравиолетова светлина. Дори на нашия кораб разкритието стана случайно.

Може би някои от вас вече са отгатнали какво означават буквите КТП. Джорд Парма владееше добре жреческия език и се справи превъзходно със задачата си. Къде го е научил и как, не мога да кажа, но КТП означава Корелианска тайна полиция. — Малоу надвикваше врявата, ревеше над шума. — Имам и допълнителни доказателства — документи, донесени от Корел, които мога да представя на Съвета, ако бъдат поискани.

И какво остава сега от доказателствата на обвинението? То вече направи и повтори чудовищния намек, че е трябвало да се бия заради мисионера, нарушавайки закона, и да пожертвам мисията, кораба и себе си заради „честта“ на Фондацията.

Но да го направя заради измамник?

Трябваше ли да постъпя така заради корелиански таен агент, облечен измамно в жречески дрехи и научил език вероятно от някой анакреонски бежанец? Нямаше ли Джорейн Сът и Публис Манлио да ме принудят да попадна в глупава, отвратителна клопка…

Прегракналият му глас се изгуби сред безликия вой на ревящата тълпа. Вдигнаха го на рамене и го отнесоха до масата на кмета. През прозорците се виждаше буен поток от полудели хора да се влива в площада, за да се прибави към хилядите, които бяха вече там.

Малоу се огледа за Анкор Джаел, но сред разбунената маса беше невъзможно да се открие отделно лице. Бавно започна да се долавя ритмичният повтарящ се вик, който от слабото си начало нарасна до запулсирало безумие:

— Да живее Малоу, да живее Малоу, да живее Малоу…