Серия
Фондацията (3)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 48 гласа)

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
Автор Айзък Азимов
Първо издание 1951 г.
САЩ
Издателство Gnome Press
Жанр научна фантастика
Страници 255
Поредица Фондация
Следваща Фондация и Империя

Издателство в БГ Бард
ISBN ISBN 0-553-29335-4

"Фондация" (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател-фантаст Айзък Азимов, "Фондация". Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник "Фондация Том Първи" от издателство Бард. [1]

Главни действащи лица

  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическата империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисториятя и нейният създател Хари Селдън, през очите на математикът Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидел на събитията които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитята от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин, се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на "Четирите Кралства". Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия, вместо религия за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети, на планета където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери, и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил да освободи затворника в замяна на подарък. Понйтес измайсторява машина способна да превръща желязо в злато и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйтес успява да създаде търговски отношения с планета, която досега се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците — принцове

(разказ публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпрострира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Елон Мъск, също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение. [3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги, като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиджане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи. [4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

7

Аваким се приближи, кимна на Гаал и се наведе да прошепне нещо на Селдън. Отекна съобщението, че се прекъсва заседанието, и пазачите ги разделиха. Отведоха Гаал.

През следващия ден процедурата беше съвсем различна. Хари Селдън и Гаал Дорник бяха сами пред Комисията. Петимата съдии и двамата обвиняеми седяха заедно на една маса, почти без да са разделени. Дори им предложиха пури в кутия от светеща пластмаса, която приличаше на непрестанно течаща вода. Тя мамеше очите да виждат движение, макар пръстите да съобщаваха, че е твърда и суха.

Селдън прие една пура; Гаал отказа.

— Адвокатът ми не присъства — заяви Селдън.

— Това вече не е процес, доктор Селдън — отвърна един от комисарите. — Събрали сме се тук, за да обсъдим сигурността на държавата.

Аз ще говоря — намеси се Линге Чен и другите комисари се облегнаха в креслата си, готови да го слушат. Около Чен се оформи тишина, в която да произнесе думите си.

Гаал затаи дъх. Чен, сух и жилест, по-стар на вид, отколкото в действителност, беше истинският император на Галактиката. Детето, което носеше титлата, беше само символ, създаден от Чен и другите, а не върховният владетел.

— Доктор Селдън — поде Чен, — вие нарушавате спокойствието в Империята. След един век някой от квадрилионите, които сега населяват звездните системи на Галактиката, няма да е жив. Защо тогава да ни безпокоят събития, отдалечени на пет века от нас?

— След половин десетилетие аз няма да съм жив — отвърна Селдън, — но въпреки това проблемът ме безпокои много. Наречете го идеализъм. Наречете го отъждествяване с онова мистично обобщение, което означаваме с термина „човек“.

— Не желая да си правя труда да вниквам в мистицизма. Можете ли да ми кажете защо да не се отърва от вас и от неудобното и ненужно бъдеще след пет века, което никога няма да видя, като накарам да ви екзекутират тази нощ?

— Преди една седмица — подхвърли небрежно Селдън — можехте да го направите и да си оставите една десета вероятност да доживеете до края на годината. Днес тази възможност от една десета е вече едва едно на десет хиляди.

Разнесоха се въздишки и присъстващите се размърдаха от неудобство. Гаал почувства как късите косми по врата му настръхват. Клепачите на Чен леко се спуснаха.

— Защо е така? — осведоми се той.

— Гибелта на Трантор — започна да обяснява Селдън — не може да се предотврати с каквото и да е усилие. Но лесно може да се ускори. Слухът за прекъснатия процес срещу мен ще се разпространи из Галактиката. Осуетяването на плановете ми да намаля последствията от катастрофата ще убеди хората, че бъдещето не им обещава нищо добро! Те вече със завист си спомнят за живота на дядовците си. Ще разберат, че политическите революции и стагнацията в търговията ще се увеличат. В Галактиката ще започне да преобладава чувството, че от значение е само онова, което всеки човек може да вземе за себе си сега. Амбициозните хора няма да чакат, а безскрупулните няма да останат по-назад. С всяко свое действие те ще ускоряват западането на световете. Ако ме убиете, Трантор ще загине не след пет века, а след петнадесет години. Вие самият ще паднете само след една.

— Това са думи, с които се плашат деца — рече Чен, — но смъртта ви не е единственият изход, който може да ни задоволи.

Той вдигна тънката си ръка от книжата, върху които лежеше, така че само два пръста докосваха най-горния лист.

— Кажете ми — поде той, — наистина ли вашата дейност ще се състои само в подготвянето на енциклопедията, за която говорихте?

— Да.

— И трябва ли това да стане на Трантор?

— Трантор, милорд, притежава Имперската библиотека и научните ресурси на Транторския университет.

— И все пак, ако бъдете настанени на друго място; да кажем на планета, където изнервящото бързане и развлеченията на столицата няма да пречат на научните ви размишления; където вашите хора ще могат да се посветят изцяло и всеотдайно на работата си — това няма ли да има своите предимства?

— Възможно е да има някои малки предимства.

— В такъв случай вашият свят е избран. Ще можете, докторе, да работите, без да бързате, със стоте си хиляди души около вас. Галактиката ще знае, че работите и се борите срещу гибелта. Ще бъде съобщено дори, че ще предотвратите гибелта. — Той се усмихна. — Тъй като не вярвам в много неща, няма да ми е трудно да не повярвам и в тази гибел, затова съм напълно убеден, че ще казвам на хората истината. А междувременно, докторе, вие няма да безпокоите Трантор и няма да нарушавате спокойствието на Империята.

Алтернативата е смърт за вас и за толкова от хората ви, колкото се сметне за необходимо. Не обръщам внимание на предишните ви заплахи. Възможността да избирате между смърт и заточение ви се дава в този миг и ще продължи пет минути.

— Кой е определеният свят, милорд? — осведоми се Селдън.

— Струва ми се, че се нарича Терминус — отвърна Чен. Той обърна небрежно документите на масата с края на пръстите си, така че да се четат откъм Селдън. — Не е населен, но на него може да се живее и е възможно да се пригоди за нуждите на учени. Малко е усамотен…

— Намира се в края на Галактиката, сър — прекъсна го Селдън.

— Както казах, малко е усамотен. Ще отговори на нуждата ви за съсредоточаване. Хайде, остават ви две минути.

— Ще ни е необходимо време, за да уредим подобно пътуване. Става въпрос за двадесет хиляди семейства.

— Ще ви бъде дадено време.

Селдън се замисли за миг и последната минута започна да изтича.

— Приемам заточението — заяви той.

При тези думи сърцето на Гаал потръпна. Обзе го най-вече неимоверно облекчение, а и кой не би се почувствал така, когато избягва смъртта. Но въпреки цялото си огромно облекчение той изпита и леко съжаление, защото Селдън се оказа победен.