Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 62 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
NomaD (2014 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

8

Заводът беше голям и от него се разнасяше миризмата на разруха, която никакви повърхностни ремонти не можеха да отстранят напълно. Сега беше празен и в него цареше съвсем неестествена тишина, тъй като играеше непривичната роля на домакин на Комодора и неговия двор.

Малоу с небрежен жест бе качил стоманения лист върху две подпори. Беше взел уреда, подаден му от Туер, и стискаше кожената дръжка в оловна обвивка.

— Уредът — поде той — е опасен, но същото може да се каже и за циркуляра. Трябва само да си пазите пръстите.

Докато говореше, бързо прокара дуловия резец по протежение на стоманения лист, който веднага и безшумно се раздели на две.

Всички се отдръпнаха и Малоу се засмя. Той взе едната половина и я облегна на коляното си.

— Дълбочината на рязане може да се регулира с точност до една стотна от сантиметъра, а лист с дебелина над пет сантиметра ще се разреже със същата леснина като този. Ако прецените точно дебелината, можете да поставите стоманения лист върху дървена маса и да разрежете метала, без да се одраска дървото.

При всяко изречение атомната ножица се задвижваше и ново отрязано парче стомана отхвръкваше сред помещението.

— Това — поясни Малоу — е за рязане на стомана. — Върна ножицата на Туер. — Има и ренде. Искате ли да намалите дебелината на даден лист, да изгладите неравностите, да отстраните ръжда? Гледайте!

Тънък прозрачен слой отлетя от другата половина на първоначалния лист, първо на ивици от петнадесет, после двадесет и тридесет сантиметра.

— Или да пробивате? Всичко е на същия принцип.

Бяха се струпали около него. Като на представление на уличен фокусник или номер от мюзикъл, превърнат в реклама. Комодор Аспер опипваше парчетата стомана. Висши правителствени функционери надничаха на пръсти през рамената си и шепнеха, докато Малоу с всяко допиране на атомната бормашина пробиваше чисти, красиви, кръгли дупки в два и половина сантиметра дебела твърда стомана.

— Ще ви покажа само още нещо. Някой да донесе две къси парчета тръба.

Един благороден шамбелан на нещо си се втурна послушно сред общата възбуда и захлас и изцапа ръцете си като работник.

Малоу изправи парчетата и отряза краищата им с един замах на ножицата, след което съедини двата току-що срязани края. И се получи една тръба! По новите краища липсваха дори атомни дефекти и при съединяването си те образуваха цяла тръба. С една манипулация се получи блок на Джоханисън.

После Малоу изгледа слушателите си, запъна се на първата дума и млъкна. В гърдите му нахлу възбуда, а основата на стомаха му изстина и се присви.

Сред бъркотията личната охрана на Комодора беше излязла отпред и Малоу за първи път се оказа достатъчно близо, за да разгледа по-подробно необичайните им оръжия.

Те бяха атомни! Не беше възможно да се сбъркат; не познаваше оръжие с експлозив и куршум с такова дуло. Но основното не беше в това. Съвсем не това беше важното. Върху дръжките на тези оръжия бяха вдълбани със злато „Космически кораб и слънце“!

Същите „Космически кораб и слънце“, отпечатвани върху всеки от големите томове на оригиналната енциклопедия, която Фондацията бе започнала и още не бе завършила. Същите „Космически кораб и слънце“, които бяха украсявали знамето на Галактичната империя в продължение на хилядолетия.

Малоу продължи да говори независимо от мислите си.

— Огледайте тази тръба. Тя е цяла. Не е с отлично качество, разбира се, защото съединяването не трябва да се прави на ръка.

Не беше необходимо повече фокусничество. Бяха разбрали. Малоу беше свършил. Получи каквото искаше. Мислеше си само за едно. За златното кълбо с условно изобразени лъчи и полегатата пура, олицетворяваща космически кораб.

„Космическия кораб и слънце“ на Империята!

Империята! Думите се врязаха в мозъка му! Бяха минали век и половина, но все още някъде дълбоко в Галактиката Империята съществуваше. И отново изплуваше далече в Периферията.

Малоу се усмихна.