Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 62 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
NomaD (2014 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

7

В криптата бяха поставени доста повече от шест кресла, сякаш се очакваше по-голямо присъствие. Хардин го отбеляза многозначително и седна уморено в един ъгъл, колкото може по-далеч от другите петима.

Членовете на Съвета, изглежда, не възразяваха против подобно подреждане. Разговаряха помежду си с шепот, който след известно време се превърна в съскащи едносрични звуци и накрая замря напълно. От всички тях само Джорд Фара изглеждаше почти спокоен. Беше извадил часовника си и мрачно се взираше в него.

Хардин погледна собствения си часовник, после премести поглед върху стъкления куб — напълно празен, който заемаше половината помещение. Той беше единственият необичаен предмет в залата, защото освен него нищо не издаваше, че някъде зрънце радий се разпада до мига, в който един лост ще превключи, ще се направи връзка, и…

Светлините намаляха! Не загаснаха, а само пожълтяха и потъмняха така внезапно, че Хардин се стресна. Той вдигна поглед към лампите на тавана доста сепнато и когато го свали, стъкленият куб вече не беше празен. Заемаше го мъж в инвалидна количка! Той помълча няколко мига, но затвори книгата в скута си и лениво я опипа. След това се усмихна и лицето му изглеждаше съвсем живо.

— Аз съм Хари Селдън — произнесе мъжът. Гласът беше старчески и благ.

Хардин понечи да се изправи, за да се представи, но се въздържа.

— Както виждате — продължи с разговорен тон гласът, — прикован съм към тази количка и не мога да стана, за да ви приветствам. По мое време вашите прадеди отпътуваха преди няколко месеца за Терминус и след това аз получих доста неприятна парализа. Известно ви е, че не мога да ви видя и поради това не съм в състояние да ви приветствам както подобава. Дори не зная колко от вас са тук, така че всичко ще премине без официалности. Ако някой от вас е прав, моля да седне; ако ви се пуши, нямам нищо против. — Последва лек смях. — Защо ли да имам нещо против? Всъщност аз не съм тук.

Хардин почти автоматично бръкна за пура, но се отказа.

Хари Селдън остави настрана книгата — сякаш я постави върху някакво бюро до него, — а когато пръстите му я пуснаха, тя изчезна.

— Днес се навършват петдесет години — поде отново той, — откакто е основана Фондацията — петдесет години, през които членовете на Фондацията не знаеха каква е целта на тяхната работа. Налагаше се да не знаят, но сега тази необходимост вече не съществува. Да започнем с това, че Фондацията на енциклопедията е измама и винаги е била такава!

Зад Хардин настъпи суматоха и се разнесоха няколко приглушени възклицания, но той не се обърна.

Хари Селдън, разбира се, остана невъзмутим. Той продължи:

— Тя е измама в този смисъл, че нито аз, нито колегите ми сме се безпокоили дали дори един том от нея ще бъде въобще издаден. Тя изпълни целта си, тъй като чрез нея получихме харта от императора, чрез нея привлякохме сто хиляди души, необходими за нашия проект, и също благодарение на нея им намерихме занимание, докато събитията се развият и стане твърде късно да се откажат.

През петдесетте години, през които вие се занимавахте с този мошенически проект — няма смисъл да смекчаваме думите, — пътят за вашето отстъпление бе пресечен и сега нямате друг избор, освен да продължите да работите по неизмеримо по-важния проект, който беше и продължава да бъде нашият истински план.

За тази цел ние ви настанихме на такава планета и по такова време, че след петдесет години ви доведохме до положение, при което вече нямате свобода на действие. Отсега нататък и през следващите векове пътят, по който трябва да вървите, е неизбежен. Ще бъдете изправени пред поредица от кризи, както сега сте попаднали в първата от тях, и при всеки случай вашата свобода на действие ще бъде ограничена по подобен начин, така че ще сте принудени да вървите по един и само по един път. Това е пътят, определен от нашата психология, и то с определена цел.

От векове Галактиката е в застой и упадък, макар малко хора да са го съзнали. Но сега най-после Периферията се откъсва и политическото единство на Империята е подкопано. Някъде в тези току-що завършили петдесет години историците ще прокарат една произволна линия и ще заявят: „Това бележи гибелта на Галактичната империя“. И те ще бъдат прави, макар едва ли някой ще признае тази гибел още няколко века.

А след гибелта ще настъпи ера на варварството, период, който според нашата психоистория при нормални обстоятелства ще продължи тридесет хиляди години. Не е възможно да предотвратим гибелта. И не желаем това, защото културата на Империята е загубила и малкото мъжественост и стойност, които е притежавала навремето. Но сме в състояние да съкратим периода на варварство, който неизбежно ще последва, само до хиляда години.

 

 

Не можем да ви разкрием всички подробности на това съкращение; също както не беше възможно и да ви доверим истината за Фондацията преди петдесет години. Ако знаехте тези подробности, нашият план можеше да се провали; както би се провалил, ако по-рано бяхте открили измамата с енциклопедията; защото в такъв случай вашите познания ще разширят свободата ви на действие и броят на допълнителните променливи, които ще се въведат, ще бъде по-голям от онзи, с който е в състояние да се справи нашата психология. Но вие няма да ги разкриете, защото на Терминус няма психолози и никога не е имало, с изключение на Алурин, а той беше един от нас.

Но ще ви кажа следното — Терминус и неговата другарка Фондацията в самия край на Галактиката са семената на възраждането и бъдещите основатели на Втората галактична империя. И сегашната криза отправя Терминус към тази връхна точка.

Между другото тази криза е доста ясна, доста по-обикновена от много други, които предстоят. За да я сведем до основното, тя е следната — вие сте планета, която внезапно е откъсната от все още цивилизованите центрове на Галактиката, и ви заплашват по-силните ви съседи. Вие сте малък свят от учени, заобиколен от огромна и непрекъснато разширяваща се сфера на варварство. Вие сте остров на атомна мощ сред непрестанно нарастващ океан от по-примитивна енергия; но въпреки това сте безпомощни поради липсата на метали.

В такъв случай виждате, че сте изправени пред безмилостна необходимост и ви се налага да действате. Същността на това действие — с други думи решението на вашата дилема, — разбира се, е очевидно!

Образът на Хари Селдън посегна във въздуха и книгата отново се появи в ръката му. Той я отвори и каза:

— Но какъвто и лъкатушещ път да поеме вашата история в бъдещето, винаги убеждавайте потомците си, че пътят е очертан и в края му се издига нова, по-велика империя!

Очите му се сведоха към книгата, той се разтопи и светлините отново блеснаха по-силно.

Хардин вдигна очи, за да види срещу себе си Пирен с трагичен поглед и треперещи устни. Гласът на председателя беше твърд, но беззвучен.

— Изглежда, ти беше прав. Ако дойдеш при нас в шест часа тази вечер, Съветът ще се консултира с теб за следващите действия.

Ръкуваха се с него, всеки поотделно, и си отидоха; Хардин се усмихна вътрешно. Въпреки всичко бяха разумни хора; достатъчно добри учени, за да признаят, че са сбъркали — но за тях беше вече твърде късно.

Погледна часовника си. Вече всичко е свършило. Хората на Лий са поели управлението и Съветът не можеше повече да дава заповеди.

Първите космически кораби на анакреонците щяха да кацнат утре, но и това нямаше значение. След шест месеца и те нямаше вече да заповядват.

Всъщност, както Хари Селдън каза и както Салвор Хардин бе отгатнал след деня, в който Анселм хаут Родрик за първи път разкри пред него, че Анакреон няма атомна енергия, решението на тази криза беше очевидно.

Очевидно колкото всичките дяволи на ада!