Айзък Азимов
Фондацията (19)

4

След самия Сермак най-активен при обединяването на недоволните елементи, които се сляха в станалата вече креслива Партия на действието, беше Люис Борт. Но той не бе взел участие в делегацията, посетила Салвор Хардин преди почти половин година. Не поради липса на признание за заслугите му; точно обратното. Той отсъстваше по много важна причина — по онова време се намираше в столичната планета на Анакреон.

Беше я посетил като частно лице. Не се срещна с никакви официални представители и не направи нищо важно. Просто наблюдаваше затънтените кътчета на оживената планета и навираше носа си в разни най-невероятни места.

Върна се у дома към края на къс зимен ден, започнал с облаци и завършващ със сняг, и след час седеше край осмоъгълната маса в дома на Сермак.

Първите му думи не бяха предназначени да подобрят атмосферата, сред която се бяха събрали хората, вече значително потиснати от сгъстяващия се, изпълнен със сняг полумрак навън.

— Опасявам се — започна той, — че нашето положение, както обикновено се нарича с мелодраматичната терминология, е „загубена кауза“.

— Така ли мислиш? — попита мрачно Сермак.

— Вече не е въпрос на мисли, Сермак. Няма място за никакво друго мнение.

— Въоръжаването… — поде Докор Уолто леко надуто, но Борт веднага го прекъсна.

— Забрави го. Това е стара песен. — Погледът му премина по насядалите в кръг. — Говоря за хората. Признавам, че първоначално идеята ми беше да се опитаме да подбудим някакъв дворцов преврат и да турим на престола крал, по-благоприятно разположен към Фондацията. Идеята беше добра. И още е такава. Единственият й дребен недостатък е, че е невъзможно. Великият Салвор Хардин се е погрижил за това.

— Да ни беше разправил подробности, Борт… — подкани го кисело Сермак.

— Подробности! Няма никакви! Не е толкова просто. Става въпрос за цялото проклето положение на Анакреон. За религията, създадена от Фондацията. Тя действа успешно!

— Ами!

— Трябва с очите си да се убедите как действа, за да я оцените. Тук виждате само, че имаме голямо учебно заведение за обучението на жреци и че от време на време в някой затънтен край на града се организира специално представление за поклонниците — нищо повече. Като общо явление цялата работа почти не ни засяга. Но на Анакреон…

Лем Тарки приглади с един пръст педантичната си малка брадичка ала Ван Дайк и се прокашля.

— Що за религия е? Хардин винаги е разправял, че тя е само напудрена глупост, която ги кара да приемат безпрекословно нашата наука. Помниш ли, Сермак, тогава ни каза…

— Обясненията на Хардин — напомни му Сермак — рядко трябва да се приемат за чиста монета. Но що за религия е, Борт?

Борт се замисли.

— От етична гледна точка е много добра. Малко се отличава от различните философии в старата Империя. Висок морален стандарт и така нататък. Няма от какво да се оплачеш. Религията е едно от големите цивилизоващи влияния в историята и в това отношение тя изпълнява…

— Знаем го — прекъсна го Сермак нетърпеливо. — Говори по същество.

— Добре. — Борт се смути леко, но не го показа. — Религията, която Фондацията е създала и подкрепя, не го забравяйте, е изградена изцяло върху авторитарна основа. Единствено жреците имат достъп до управлението на научната апаратура, която сме дали на Анакреон, но те са се научили да работят с нея само на практика. Вярват напълно в тази религия и в… хм… духовната стойност на енергията, с която боравят. Например преди два месеца някакъв глупак си поиграл с централата в храма Тесалекиан — един от най-големите. Разбира се, вдигнал във въздуха пет квартала от града. Всички, включително и жреците, го сметнали за отмъщение на боговете.

— Спомням си. Навремето вестниците публикуваха някаква объркана версия. Не разбирам към какво клониш.

— Тогава слушай — рече рязко Борт. — Жреците образуват йерархия, на чийто връх е кралят — на него се гледа като на по-дребно божество. Той е абсолютен монарх по божие право, а хората напълно вярват в това, дори и жреците. Не можеш да свалиш такъв крал. Сега разбираш ли същността?

— Почакай — прекъсна го в този миг Уолто. — Какво искаш да кажеш, като твърдиш, че Хардин е устроил всичко това? Каква е неговата роля?

Борт изгледа събеседника си с горчивина.

— Фондацията усърдно е насърчавала тази заблуда. С цялата си наука ние подкрепяме измамата. Няма фестивал, който кралят да не ръководи, обграден от радиоактивна аура, блеснала около цялото му тяло и извисена като диадема над главата му. Всеки, който се докосне до него, получава силно обгаряне. В решителни мигове той може да се придвижва от едно място на друго по въздуха, като се предполага, че го върши с помощта на божествения дух. С един жест изпълва храма с бисерна вътрешна светлина. Тези съвсем прости номера, които изпълняваме в негова чест, нямат край; но дори жреците, макар самите те да ги извършват, вярват в тях.

— Лошо! — възкликна Сермак, като прехапа устни.

— Щях да зароня сълзи като фонтана в Общинския парк — продължи Борт искрено, — когато помислих каква възможност сме изпуснали. Да вземем например положението преди тридесет години, когато Хардин е спасил Фондацията от Анакреон. По онова време населението на Анакреон не е знаело факта, че Империята запада. След зеонийската революция те повече или по-малко са се оправяли сами, но дори след като връзките били прекъснати и онзи пират, дядото на Леополд, се самопровъзгласил за крал, те не съзнавали напълно, че Империята е загинала.

Ако императорът е имал куража да се опита, би могъл да възстанови властта си там с два крайцера и с помощта на вътрешен бунт, който несъмнено е щял да се надигне. И ние, ние, бихме могли да направим същото; но не, Хардин създал култ към монарха. Лично аз не го разбирам. Защо? Защо? Защо?

— Какво — попита внезапно Джейм Орси — прави Верисов? Навремето той беше напредничав привърженик на действието. Какво прави той там? И той ли е сляп?

— Не зная — отвърна рязко Борт. — За тях той е върховен жрец. Доколкото ми е известно, не прави нищо друго, освен да дава съвети на жреците по техническите въпроси. Фигурант, да върви по дяволите, фигурант!

Всички замълчаха и обърнаха погледи към Сермак. Младият ръководител на партията загриза нервно ноктите си, после каза високо:

— Лошо. Работата не е чиста. — Той се огледа и прибави по-енергично: — Нима Хардин е чак такъв глупак?

— Изглежда, че е — вдигна рамене Борт.

— Няма начин! Има нещо нередно. За да си прережем така напълно и безнадеждно гърлата, е необходима страхотна глупост. Повече, отколкото е възможно да притежава Хардин, дори и да беше глупак, което твърдя, че не е така. От друга страна — да създадеш религия, която да ликвидира всякаква възможност за вътрешни безредици. И освен това — да снабдиш Анакреон с всички оръжия за водене на война. Не го разбирам.

— Нещата действително са малко неясни, признавам — съгласи се Борт, — но такива са фактите. Какво друго можем да мислим?

— Чисто предателство — подхвърли нервно Уолто. — Те му плащат.

Но Сермак нетърпеливо поклати глава.

— Не ми се струва вероятно. Цялата история е толкова налудничава и безсмислена… Кажи, Борт, чу ли нещо за някакъв боен кораб, който се говори, че Фондацията ремонтира за военнокосмическия флот на Анакреон?

— Боен кораб ли?

— Стар имперски крайцер…

— Не, не съм. Но това не означава нищо. Военните корабостроителници са религиозни светилища, до които обикновените хора нямат никакъв достъп. Никой никога нищо не научава за военнокосмнческия флот.

Е, все пак се пуснаха някои слухове. Членове на партията повдигнаха въпроса в Съвета. Знаете ли, Хардин въобще не ги опроверга. Неговият говорител порица хората, които пускат слухове, и не каза нищо повече. Може да е от значение.

— Пасва с всичко останало — подхвърли Борт. — Ако е вярно, е направо лудост. Но няма да е по-лошо от останалото.

— Предполагам — намеси се Орси, — че Хардин не разполага с някакво тайно оръжие. То би могло…

— Да — отвърна ядно Сермак, — огромна кукла на пружина, която ще изскочи от кутията си в психологически подбран момент и ще изплаши до смърт Виенис. По-добре е Фондацията да се взриви сама и да си спести агонията на очакването, ако трябва да разчита на някакво тайно оръжие.

— Ами — прибързано смени темата Орси, — въпросът се свежда до следното — колко време ни остава. А, Борт?

— Добре. Точно в това е въпросът. Но не гледай към мен; аз не зная. Анакреонският печат въобще никога не споменава Фондацията. Точно сега той е пълен с материали за наближаващите тържества и с нищо друго. Знаете, че следващата седмица Леополд става пълнолетен.

— Тогава разполагаме с месеци. — Уолто се усмихна за пръв път тази вечер. — Осигурено ни е време…

— Осигурено друг път — нетърпеливо го прекъсна Борт. — Казвам ви, кралят е бог. Предполагате ли, че трябва да организира пропагандна кампания, за да накара хората си да придобият войнствен дух? Нима смятате, че му е необходимо да ни обвини в агресия и да премахне всички задръжки пред евтината емоционалност? Когато настане време да се удари, Леополд ще даде заповед и хората ще се бият. Толкова е просто. Това е най-гадното в системата. Постъпките на бога не подлежат на съмнение. Доколкото зная, той може да издаде такава заповед още утре. А вие си мислете каквото искате.

Всички заговориха едновременно и Сермак заудря с юмрук по масата, за да въдвори тишина, когато външната врата се отвори и вътре нахлу Леви Нораст. Той заизкачва със скокове стъпалата, без да свали палтото си, като оставяше след себе си снежни следи.

— Вижте! — викна той и хвърли на масата студен, поръсен със сняг вестник. — И екраните излъчват същото.

Разгънаха вестника и пет глави се сведоха над него.

— Велики Космос — рече с приглушен глас Сермак, — той отива на Анакреон! Отива на Анакреон!

— Това е предателство! — изпищя Тарки във внезапна възбуда. — Проклет да съм, ако Уолто не е прав. Той ни е продал и сега отива там да си прибере тридесетте сребърника.

Сермак се беше изправил.

— Вече нямаме избор. Утре ще поискам от Съвета Хардин да бъде обвинен в държавна измяна. И ако това не стане…