Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 62 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
NomaD (2014 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

3

В миналото, когато Галактичната империя обхващаше цялата Галактика и Анакреон беше най-богатата префектура в Периферията, не един император бе посещавал официално вицекралския дворец. И никой не си бе заминавал, без да направи поне опит да си премери силите с въздушен бегач и иглено оръжие срещу перушинестата летяща крепост, както наричат птицата наяк.

С упадъка славата на Анакреон изцяло се бе стопила във времето. Вицекралският дворец представляваше пронизвана от течения купчина развалини с изключение на крилото, което специалисти на Фондацията бяха реставрирали. И от двеста години на Анакреон не бяха виждали никакъв император.

Ловът на птиците наяк обаче продължаваше да бъде кралски спорт, а точното око при стрелба с иглено оръжие все още беше първото изискване към кралете на Анакреон.

Леополд I, крал на Анакреон и — както неизменно, но лъжливо се прибавяше — владетел на Външните територии, макар да не беше навършил шестнадесет години, вече многократно бе доказвал своето умение. Беше застрелял първата си птица наяк още когато едва бе навършил тринадесет; бе свалил десетата птица в седмицата след възшествието си на трона; а сега се връщаше с четиридесет и шестото пернато.

— Петдесет, преди да навърша пълнолетие — възторжено заяви той. — Кой иска да се обзаложим?

Придворните никога не се обзалагат срещу умението на краля си. Защото съществува смъртоносната опасност да спечелят. Затова никой не прие облога и кралят ги остави с повишен дух, за да смени спортните си дрехи.

— Леополд!

Кралят спря веднага заради единствения глас, който можеше да го накара да го стори. Той се обърна помръкнал.

Виенис стоеше на прага на стаята си и се вглеждаше със смръщени вежди в племенника си.

— Отпрати ги. — Той махна нетърпеливо с ръка. — Разкарай ги.

Кралят кимна рязко и двамата шамбелани се поклониха и се отдалечиха заднишком по стълбите. Леополд влезе в стаята на чичо си.

Виенис изгледа втренчено и навъсено спортния костюм на краля.

— Доста скоро ще трябва да се занимаваш с по-сериозни неща, отколкото с лов на наяки.

Обърна се и пристъпи тежко към бюрото си. Откакто бе остарял за силното въздушно течение, опасното приближаване до крилата на наяка, клатенето и бързото изкачване на бегача с едно движение на краката, той възненавидя самия спорт.

Леополд разбираше причината за вкиснатото настроение на вуйчо си и не без известно злорадство започна да разправя възторжено:

— Днес трябваше да си с нас, чичо. В гъсталаците на Самия вдигнахме една чудовищна птица. И страшно храбра. Гонихме я два часа по поне сто и осемдесет квадратни километра площ. Тогава стигнах до Сънуърдс — той показваше с ръце, сякаш отново е върху машината — и се гмурнах в тирбушон. Улучих я при излитането в плешката, малко под лявото крило. Побесня и зави под прав ъгъл. Приех предизвикателството и завих наляво, като зачаках да се стрелне надолу към мен. И тя наистина се стрелна. Преди да се отдръпна, беше на едно крило разстояние и тогава…

— Леополд!

— Е! Убих я.

— Сигурен съм, че си успял. А сега ще ми обърнеш ли внимание?

Кралят повдигна рамене, отиде до малката масичка и загриза един орех от Лера, нацупен съвсем не по кралски. Не смееше да срещне погледа на чичо си.

— Днес бях на кораба — поде като предисловие Виенис.

— Какъв кораб?

— Има само един кораб. Корабът. Който Фондацията ремонтира за флотата. Старият имперски кръстосвач. Достатъчно ясен ли съм?

— Онзи ли? Виждаш ли, нали ти казах, че ако я помолим, Фондацията ще го ремонтира. Знаеш, че тази твоя история, дето искали да ни нападнат, са празни приказки. Защото, ако искаха, защо ще ремонтират кораба? Знаеш, в това няма никакъв смисъл.

— Леополд, ти си глупак!

Кралят, който току-що бе хвърлил черупката на ореха и поднасяше още един към устата си, се изчерви.

— Виж какво — отвърна той с гняв, едва извисил се над заядливостта, — мисля, че не бива да ме наричаш така. Забравяш се. Знаеш, след два месеца навършвам пълнолетие.

— Да, и си в прекрасно състояние да поемеш кралските отговорности. Ако прекарваш половината от времето, което хабиш за лов на наяки, за да се оправяш с обществените дела, веднага с чиста съвест ще се откажа от регентството.

— Пет пари не давам. Знаеш, това няма нищо общо със случая. Факт е, че макар да си регент и мой чичо, аз все пак съм крал, а ти си ми поданик. Не бива да ме наричаш глупак, а във всеки случай не бива и да седиш в мое присъствие. Не си ми поискал позволение. Мисля, че трябва да внимаваш, защото мога да предприема нещо по този въпрос, и то доста скоро.

Погледът на Виенис беше студен.

— Мога ли да ви наричам „Ваше величество“?

— Да.

— Много добре! Ваше величество, вие сте глупак!

Тъмните му очи светнаха изпод прошарените вежди и младият крал бавно седна. За миг върху лицето на регента се изписа израз на язвително задоволство, но бързо изчезна. Дебелите му устни се разтегнаха в усмивка и едната му ръка легна върху рамото на краля.

— Не обръщай внимание, Леополд. Не трябваше да ти говоря толкова грубо. Понякога е трудно да се държиш както подобава, когато напрежението от такива събития… Разбираш, нали? — Макар думите да бяха примирителни, в очите му имаше нещо, което не се беше смекчило.

— Да — отвърна несигурно Леополд. — Знаеш, държавните дела са дяволски трудни. — Помисли си, не без известно опасение, дали не го очаква скучна обсада от безсмислени подробности за годишната търговия със Смирно и продължителната свада за рядко населените светове в Червения коридор.

Виенис заговори отново.

— Мислех да поговоря по-рано за това с теб, момчето ми, и може би трябваше да го направя, но зная, че младежкият ти дух не проявява търпение към сухите подробности на държавното управление.

— Ами да, много добре… — кимна Леополд.

Чичо му го прекъсна решително и продължи:

— Но след два месеца навършваш пълнолетие. Освен това в трудните времена, които ни предстоят, ще трябва да вземаш пълно и дейно участие. Отсега нататък ти ще бъдеш крал, Леополд.

Леополд отново кимна, но лицето му оставаше безизразно.

— Ще има война, Леополд.

— Война! Но със Смирно сключихме мир…

— Не със Смирно. Със самата Фондация.

— Но, чичо, те се съгласиха да ремонтират кораба. Ти каза… — Гласът му пресекна, когато чичото сви устни.

— Леополд — приятелският тон се бе поизпарил, — трябва да поговорим като мъже. Независимо дали корабът бъде ремонтиран или не, налага се да воюваме с Фондацията; дори още повече, защото се ремонтира. Фондацията е източник на енергия и мощ. Цялото величие на Анакреон, всичките му кораби, градовете, хората и търговията му зависят от капките и отпадъците енергия, които Фондацията му дава с нежелание. Самият аз помня времето, когато градовете на Анакреон се отопляваха с въглища и петрол. Но да оставим това настрана; ти не можеш да го схванеш.

— Струва ми се — подхвърли свенливо кралят, — че би трябвало да сме благодарни…

— Благодарни ли? — изрева Виенис. — Благодарни, когато на тях им се свиди дори утайката, докато Космосът знае какво пазят за себе си — и с каква скрита цел! Само за да могат един ден да владеят Галактиката. — Той присви очи и ръката му се стовари върху коляното на племенника му. — Леополд, ти си крал на Анакреон. Твоите деца и децата на децата ти могат да станат крале на Вселената, ако притежаваш енергията, която Фондацията не ни дава.

— В това има истина. — Очите на Леополд светнаха и гърбът му се изправи. — В крайна сметка какво право имат те да я пазят само за себе си? Знаеш, не е почтено. Анакреон също представлява нещо.

— Виждаш ли, започваш да разбираш. А сега, момчето ми, помисли какво ще стане, ако Смирно реши само да нападне Фондацията и успее да присвои цялата тази енергия? Колко време, мислиш, ще можем да издържим, преди да се превърнем във васална държава? Колко време ще се задържиш на трона?

Леополд се оживи.

— Космос, да! Знаеш, напълно прав си. Трябва да ударим първи. Това е чисто и просто самоотбрана.

Усмивката на Виенис леко се разшири.

— Освен всичко друго навремето, в самото начало на царуването на твоя дядо, Анакреон действително установи военна база върху планетата на Фондацията — Терминус. База, жизнено необходима за националната отбрана. В резултат на машинациите на водача на Фондацията, лукаво псе, учен без капка благородна кръв във вените, ние бяхме принудени да изоставим базата. Разбираш ли, Леополд? Този човек от простолюдието унижи дядо ти. Помня го! Беше малко по-възрастен от мен, когато дойде на Анакреон с дяволска усмивка, дяволски мозък и мощта на другите три кралства зад гърба си, обединени от страх в съюз срещу величието на Анакреон.

Леополд се изчерви и блясъкът в очите му се разгоря.

— Селдън ми е свидетел, ако бях на мястото на дядо си, щях да се бия, дори и при такива обстоятелства.

— Не, Леополд. Решихме да изчакаме — да изтрием обидата в подходящ момент. Баща ти, преди ненавременната му смърт, се надяваше, че именно той ще… Добре, добре! — Виенис се извърна за миг. После продължи, сякаш потискаше вълнението си. — Той ми беше брат. Но ако синът му…

— Да, чичо, няма да се окажа недостоен за него. Реших. Изглежда справедливо Анакреон да затрие това гнездо на негодяи, и то незабавно.

— Не, не веднага. Първо, трябва да изчакаме да завърши напълно ремонтът на бойния кораб. Самият факт, че приеха да го ремонтират, доказва колко се страхуват от нас. Глупаците се опитват да ни умилостивят, но ние няма да се отклоним от нашия път, нали така?

Леополд удари с юмрук по дланта на другата си ръка.

— Не, докато аз съм крал на Анакреон.

Устната на Виенис потръпна язвително.

— Освен това налага се да изчакаме да пристигне Салвор Хардин.

— Салвор Хардин! — Очите на краля внезапно се закръглиха, а младежкият овал на голото му лице загуби почти твърдите черти, които се бяха появили по него.

— Да, Леополд, самият ръководител на Фондацията идва на Анакреон за твоя рожден ден — вероятно за да ни успокои с медени думи. Но това няма да му помогне.

— Салвор Хардин! — почти измърмори кралят.

— Плаши ли те името? — смръщи се Виенис. — Това е същият Салвор Хардин, който при предишното си посещение натика носовете ни в праха. Нали не забравяш тази смъртоносна обида на кралския род? И то от човек от простолюдието. Утайката на обществото.

— Не. Разбира се. Не, няма. Няма! Ще му се отплатим… но… но малко се опасявам.

— Опасяваш ли се? — изправи се регентът. — От какво? От какво, младо… — Той се задави.

— Ще бъде… хм… нещо като богохулство да се нападне Фондацията. Искам да кажа… — Той млъкна.

— Продължавай.

— Искам да кажа — рече объркано Леополд, — че ако наистина съществува галактичен дух, на него… хм… може да не му хареса. Не мислиш ли така?

— Не, не мисля — беше резкият отговор. Виенис отново седна и устните му се изкривиха в странна усмивка. — Ти май наистина си мислиш доста за галактичния дух, а? Можеше да се очаква, като те оставих да правиш каквото си искаш. Разбирам, че си се наслушал на приказките на Верисов.

— Той обяснява много неща…

— За галактичния дух ли?

— Да.

— Слушай, ти, пале с жълто по устата, той много по-малко от мен вярва в тази клоунада, а аз въобще не вярвам в нея. Колко пъти е казвано, че всичките тези приказки са глупост?

— Ами зная това. Но Верисов твърди…

— Верисов да върви по дяволите. Това са глупости.

Настъпи кратко непокорно мълчание, после Леополд се обади:

— Въпреки това всички вярват. Искам да кажа, в цялата тази история за пророка Хари Селдън и за това, как е основал Фондацията, за да изпълни заповедите му, та да можем един ден да се върнем в земния рай, и как всеки, който не се подчинява на заповедите му, ще бъде унищожен завинаги. Хората вярват. Ръководил съм фестивали и съм сигурен, че вярват.

— Да, хората вярват; но ние — не. И можеш да си благодарен, че е така, защото според тази глупост ти си крал по божествено право и сам си полубог. Много удобно. Отстранява всякаква възможност за бунт и осигурява пълно подчинение във всичко. И точно затова, Леополд, ти трябва да вземеш активно участие, като наредиш да се обяви война на Фондацията. Аз съм само регент и обикновен човек. За тях ти си крал и повече от полубожество.

— Но предполагам, че всъщност не съм — рече замислено кралят.

— Не, не си — разнесе се ироничният отговор, — но си такъв за всички, освен за хората на Фондацията. Разбираш ли? За всички, освен за хората на Фондацията. Щом ги отстраним, не ще има кой да отрича твоята божественост. Помисли за това!

— А после ще можем сами да управляваме енергийните устройства на храмовете и корабите, които летят без хора на борда, и да манипулираме със свещената храна, която лекува рак и всичко останало? Верисов твърди, че само благословените от галактичния дух могат…

— Да, така твърди Верисов! След Салвор Хардин най-големият ти враг е Верисов. Дръж се с мен, Леополд, и не се тревожи за тях. Заедно ние ще създадем отново империя — не само кралствата на Анакреон, а империя, която ще включва всяко от милиардите слънца на Галактиката. Това не е ли по-хубаво от някакъв земен рай на думи?

— Дааа.

— Може ли Верисов да ти обещае нещо повече?

— Не.

— Много добре. — Гласът му зазвуча повелително. — Предполагам, че можем да смятаме въпроса за приключен. — Той не изчака за отговор. — Върви. Аз ще сляза по-късно. И още нещо, Леополд.

Младият крал се обърна на прага. Усмихваше се цялото лице на Виенис, но не и очите му.

— Внимавай, когато ходиш на лов за наяки, момчето ми. След нещастието с баща ти понякога имам най-странни предчувствия за теб. В бъркотията, когато въздухът се изпълва със стрелите на иглените оръжия, човек никога не знае какво може да се случи. Надявам се, че наистина ще внимаваш. И ще постъпиш както ти казах по отношение на Фондацията, нали?

Очите на Леополд се разшириха и той сведе поглед.

— Да… разбира се.

— Много добре! — Виенис се загледа в племенника си с безизразно лице и се върна при бюрото си.

А когато си тръгна, мислите на Леополд бяха мрачни и изпълнени с опасения. Може би ще бъде най-добре да се победи Фондацията и да се вземе енергията, за която говори Виенис. Но после, когато войната свърши и той е седнал здраво на трона… Съвсем ясно съзна факта, че Виенис и двамата му арогантни сина засега са най-близките наследници на трона.

Но той беше крал. А кралете могат да пращат хора на разстрел. Дори чичовци и братовчеди.