Айзък Азимов
Фондацията (13)

5

Ако се изключат неофициалните разговори на членовете на Съвета със заминалия си вече лорд Доруин, това беше второто заседание, на което Хардин присъстваше. Но кметът съвсем определено мислеше, че е имало поне още едно, а възможно две или три, за които той някак си въобще не бе получил покана. Струваше му се, че нямаше да бъде уведомен и за това заседание, ако не беше ултиматумът.

Поне имаше силата на ултиматум, макар че при повърхностно изчитане на визиографирания документ човек щеше да предположи, че става въпрос за приятелски обмен на поздравления между двама владетели.

Хардин го хвана предпазливо. Започваше цветисто с поздрави от „Негово могъщо величество краля на Анакреон до неговия приятел и брат доктор Люис Пирен, председател на Управителния съвет на Фондацията на енциклопедията номер едно“ и завършваше още по-пищно с огромен многоцветен печат с изключително сложни символи.

Но въпреки всичко беше ултиматум.

— Все пак оказа се, че нямахме много време — поде Хардин, — само три месеца. И макар да беше малко, ние го хвърлихме на вятъра, без да го използваме. Това нещо тук ни дава една седмица. Какво ще правим сега?

Пирен се смръщи загрижено.

— Трябва да има някаква вратичка. Изглежда абсолютно невероятно да доведат нещата до крайност с оглед на онова, в което ни увери лорд Доруин за становището на императора и на Империята.

Хардин вирна глава.

— Разбирам. Уведомил си краля на Анакреон за това така наречено становище?

— Да, след като поставих предложението на гласуване в Съвета и получих единодушно одобрение.

— И кога се е състояло това гласуване?

Пирен показа достойнство.

— Не мисля, че съм отговорен пред теб в каквото и да е отношение, кмете Хардин.

— Добре. Не съм чак толкова жизнено заинтересуван. Просто мнението ми е, че вашето предаване по дипломатически път на ценния принос на лорд Доруин към положението — той повдигна ъгълчетата на устата си в лека усмивка — е пряката причина за тази малка приятелска бележка. В противен случай може би щяха да се позабавят, макар че, като се вземе предвид отношението на Съвета, не смятам, че допълнителното време щеше да помогне по какъвто и да е начин на Терминус.

— И как точно стигаш до това забележително заключение, господин кмете? — осведоми се Йейт Фулъм.

— По доста прост начин. Необходимо беше да се прибегне до тази толкова пренебрегвана стока — здравият разум. Знаете, че съществува област на човешкото познание, известна като символна логика, която може да се използва, за да се режат всякакви пречещи изсъхнали клони, внасящи безпорядък в човешкия език.

— И какво стана? — попита Фулъм.

— Приложих я. Между другото приложих я към този документ. Всъщност не ми беше необходимо заради самия мене, защото аз знаех какво представлява, но мисля, че на петима учени по-лесно ще успея да го обясня със символи, отколкото с думи. — Хардин извади няколко листа хартия от папката пред него и ги разпръсна. — Впрочем не съм го направил аз. Както можете да видите, анализите са подписани от Мюлър Холк от Отдела по логика.

Пирен се наведе над масата, за да види по-добре.

— Посланието от Анакреон беше прост проблем — продължи Хардин, — защото авторите му са по-скоро хора на действието, отколкото на думите. То лесно и недвусмислено се свежда до явното изявление, което можете да видите в символи и което, грубо преведено в думи, е:

„До една седмица ще ни дадете онова, което искаме, или ние ще ви избием до крак и пак ще си го вземем“.

Настъпи тишина, докато петимата членове на Съвета преглеждаха символите, а после Пирен седна и смутено се изкашля.

— Няма вратичка, нали доктор Пирен? — попита Хардин.

— Изглежда, че няма.

— Добре. — Хардин смени листовете. — Пред вас сега е копие от договора между Империята и Анакреон — между другото договор, подписан от името на императора от същия лорд Доруин, който беше тук миналата седмица — и неговият анализ в символи.

Договорът обемаше пет страници дребен печатен текст, а анализът бе написан върху по-малко от половин страница.

— Както виждате, джентълмени, към деветдесет процента от договора са се изпарили от анализа като безсмислени, а онова, което ни остава, може да се опише по следния интересен начин:

Задължения на Анакреон към Империята — никакви!

Власт на Империята над Анакреон — никаква!

Отново петимата следяха неспокойно доводите и ги сверяваха с договора, а когато свърши, Пирен каза разтревожено:

— Изглежда точен.

— В такъв случай признавате, че договорът е само декларация за пълна независимост от страна на Анакреон и признание на този статут от Империята?

— Така изглежда.

— А мислите ли, че Анакреон не го е разбрал и не се стреми да изтъкне независимото си положение — и, естествено, ще негодува при всяка поява на заплаха от страна на Империята? Особено когато е очевидно, че Империята е безсилна да изпълни каквато и да е заплаха, защото в противен случай никога нямаше да допусне независимостта на Анакреон.

— Но тогава — намеси се Сът — как кметът Хардин ще обясни уверенията на лорд Доруин за подкрепата на Империята? Те изглеждаха… Той повдигна рамене. — Ами изглеждаха задоволителни.

Хардин се облегна назад в креслото.

— Знаете ли, това е най-интересната част от цялата история. Признавам, че когато за пръв път се запознах с негово превъзходителство, го сметнах за съвършено магаре, но в действителност се оказа, че той е опитен дипломат и много умен човек. Позволих си да запиша всичките му изказвания.

Всички се размърдаха неспокойно, а Пирен разтвори уста от ужас.

— Какво от това? — попита Хардин. — Съзнавам, че е голямо нарушение на законите на гостоприемството и нещо, което никой, така наречен джентълмен, не би направил. Също, че ако негово превъзходителство беше разбрал, щяхме да си имаме неприятности; но той не усети, а аз разполагам със запис и това е всичко. Накарах да дешифрират записа и също го изпратих на Холк за анализ.

— И къде е анализът? — осведоми се Лъндин Краст.

— Точно това е интересното — отвърна Хардин. — Във всяко отношение този анализ се оказа най-трудният от трите. Когато след два дни непрекъсната работа Холк успя да отстрани безсмислените изказвания, празния брътвеж, безполезните определения — накратко цялото лигавене, — той установи, че не е останало нищо. Всичко се е анулирало. За пет дни, джентълмени, лорд Доруин не е казал абсолютно нищо и е говорил така, че вие не сте забелязали това. Ето ви уверенията, дадени ви от вашата скъпоценна Империя.

Ако Хардин бе поставил върху масата издаваща силен смрад бомба, не би могъл да създаде по-голямо объркване от настъпилото след последните му думи. Той зачака уморено и търпеливо да затихне суматохата.

— Така че — заключи Хардин, — когато сте изпратили вашите заплахи, — а те са били точно това — относно някакви действия на Империята срещу Анакреон, вие просто сте раздразнили един монарх, който е разбирал по-добре положението. Естествено, неговото его е настояло за незабавни действия и резултатът е този ултиматум, който ме връща към първоначалното ми изказване. Остава ни една седмица и какво ще правим сега?

— Изглежда — рече Сът, — нямаме друг избор, освен да позволим на Анакреон да установи военни бази на Терминус.

— Съгласен съм с вас — отвърна Хардин, — но какво ще направим, за да ги изхвърлим отново при първия удобен случай?

Мустаците на Йейт Фулъм потръпнаха.

— Изглежда, си решил, че срещу тях трябва да се използва сила.

— Насилието — беше отговорът — е последното убежище на некомпетентния. Но аз нямам никакво намерение да постеля килим за посрещането им и да избърша праха от най-добрите мебели, за да могат да ги използват.

— Въпреки това не ми харесва начинът, по който говориш — настоя Фулъм. — Това е опасно становище; още по-опасно е, защото напоследък забелязахме, че голяма част от населението, изглежда, реагира точно по този начин на всички твои внушения. Мога направо да ти кажа, кмете Хардин, че Съветът не е напълно сляп за действията ти напоследък. — Той млъкна и всички изразиха съгласие. Хардин вдигна рамене. Фулъм продължи. — Ако подбудиш града към насилствени действия, ще извършиш сложно самоубийство… а ние не възнамеряваме да го допуснем. Нашата политика има само една основна цел и тя е издаването на енциклопедията. Каквото и да решим да направим или да не направим, ще бъде решено като необходима мярка, за да се запази енциклопедията.

— Тогава — рече Хардин — стигаш до заключението, че трябва да продължим интензивната си кампания да не предприемаме нищо.

— Ти сам доказа, че Империята не е в състояние да ни помогне — каза горчиво Пирен, — макар да не разбирам защо и как може да бъде така. Ако е необходим компромис…

Хардин изпитваше кошмарното чувство, че тича с всички сили, но не помръдва от мястото си.

— Няма компромис! Не разбирате ли, че тази безсмислица за военните бази е особено долнокачествен брътвеж? Хаут Родрик ни съобщи какво иска Анакреон — направо да ни анексира и да ни наложи собствената си феодална система на поземлени владения и селско-аристократична икономика. Ако е останало нещо от нашия блъф за атомната енергия, то може да ги принуди да действат по-бавно, но въпреки това ще действат.

В негодуванието си той се беше изправил и другите също бяха станали — с изключение на Джорд Фара. Тогава Джорд Фара заговори:

— Моля всички да седнете. Струва ми се, че стигнахме достатъчно далеч. Хайде, кмете Хардин, няма смисъл да гледаш толкова гневно; никой от нас не е извършил предателство.

— Ще трябва да ме убедите в това!

— Знаеш, че не го мислиш — усмихна се кротко Фара. — Позволете ми да кажа нещо!

Малките му хитри очи бяха полупритворени, а по широката му гладка брадичка лъщеше пот.

— Изглежда, няма смисъл да се крие, че Съветът стигна до следното решение — истинското разрешаване на проблема се съдържа в онова, което ще бъде разкрито, когато след шест дни се отвори криптата.

— Това ли е приносът ви по въпроса?

— Да.

— Не трябва да предприемаме нищо, така ли, освен да чакаме кротко и спокойно и да изразяваме вярата си, че от криптата ще изскочи някакъв deus ex machina.

— Като се отстрани емоционалната ти фразеология, това е същността.

— Какво неприкрито бягство от действителността! Наистина, доктор Фара, такава лудост намирисва на гениалност. По-дребен ум не би бил способен на нея.

— Вкусът ти към епиграмите, Хардин, е забавен — усмихна се снизходително Фара, — но тук не е на място. Всъщност, струва ми се, че помниш спора за криптата преди три седмици.

— Да, помня го. Не отричам, че от гледна точка само на дедуктивната логика идеята беше глупава. Ти каза — прекъсни ме, ако греша, — че Хари Селдън е най-великият психолог в Системата; че поради това той би могъл да предвиди точното и неудобно положение, в което се намираме сега; и затова е създал криптата като метод да ни покаже изхода.

— Това е същността на идеята.

— Ще те изненада ли, ако споделя, че през последните седмици доста мислих по въпроса?

— Много ласкателно. И какъв е резултатът?

— Резултатът е, че чистата дедукция не е достатъчна. Отново е необходим малко здрав разум.

— Например?

— Например, ако той е предвидил бъркотията с Анакреон, защо не ни е настанил на някоя друга планета, по-близо до центровете на Галактиката? Добре известно е, че Селдън с хитрост и ловкост накарал комисарите на Трантор да наредят Фондацията да се установи на Терминус. Но защо го е направил? Защо да ни настанява тук, ако предварително е знаел, че ще бъдат прекъснати съобщителните ни връзки, знаел е за изолацията ни от Галактиката, за заплахата от съседите ни и за нашата безпомощност поради липсата на метали на Терминус? Това преди всичко! Ако пък е предвидил всичко, защо не е предупредил първите заселници, за да имат те време да се подготвят, ами изчаква, както е направил, единият ни крак да влезе в гроба, преди да го направи?

И не забравяйте друго. Макар той да е могъл да предвиди проблема тогава, ние също така добре го виждаме сега. Все пак Селдън не е бил магьосник. Няма магически методи за избягване от тази дилема, които той може да види, а ние — не.

— Но, Хардин — припомни му Фара, — ние не можем!

— Не сте се и опитали. Не сте направили нито един опит. Първо, отказахте въобще да признаете, че съществува заплаха! После възлагахте напълно сляпа надежда на императора! Сега се прехвърлихте към Хари Селдън. През цялото време неизменно разчитахте на властта или на миналото — никога на самите себе си. — Той стисна конвулсивно юмруци. — Това е равносилно на болестна реакция — условен рефлекс, който отстранява независимостта на разума ви винаги когато стане въпрос да се противопоставите. В мозъците ви, изглежда, никога няма съмнение, че императорът е по-силен от вас, или че Хари Селдън е по-умен. А това е погрешно, не разбирате ли?

Неизвестно защо, никой не пожела да му отговори.

— Не става въпрос само за вас — продължи Хардин. — Същото е с цялата Галактика. Пирен чу мислите на лорд Доруин за научните изследвания. Лорд Доруин смята, че за да си добър археолог, е достатъчно да прочетеш всички книги по въпроса — написани от хора, умрели преди векове. Той смята, че за да се разрешат археологичните загадки, трябва да се преценят противоположните авторитетни източници. А Пирен го изслуша и не направи никакви възражения. Не разбирате ли, че в това има нещо нередно? — Отново в гласа му прозвуча едва ли не нотка на молба. Отново никакъв отговор. Той продължи. — А вие и половината хора на Терминус не сте по-добри. Седим си тук и смятаме, че енциклопедията е светая светих. Мислим, че най-великата цел на науката е да класифицира минали данни. Това е важно, но не трябва ли да се работи и по-нататък? Не виждате ли, че отстъпваме и забравяме? Тук, в Периферията, са загубили атомната енергия. На Гама от Андромеда избухнала централа поради некачествен ремонт, а канцлерът на Империята се оплаква, че не достигат атомни техници. А решението? Да се обучат нови? Никога! Вместо това да се ограничи използването на атомна енергия! — И за трети път ги попита: — Не виждате ли? Процесът обхваща цялата Галактика. Това е боготворене на миналото. То е упадък — застой!

Хардин се взираше в тях един след друг, а те го гледаха с неподвижни погледи. Фара пръв се окопити.

— Е, тук няма да ни помогне мистичната философия. Нека бъдем конкретни. Отричаш ли, че Хари Селдън лесно би могъл да предвиди историческите тенденции на бъдещето чрез проста психологична техника?

— Не, разбира се, не — викна Хардин. — Но не можем да разчитаме на него за разрешение. В най-добрия случай той би могъл да набележи проблема, но ако има някакво решение, трябва да го намерим ние самите. Селдън не може да го направи вместо нас.

— Какво искаш да кажеш — заговори внезапно Фулъм — с това „да набележи проблема“? Ние знаем какъв е проблемът.

Хардин се нахвърли върху него.

— Мислите си, че знаете! Мислите, че Хари Селдън вероятно се е тревожил само за Анакреон. Не съм съгласен! Казвам ви, джентълмени, засега никой от вас няма и най-малко понятие какво става всъщност.

— А ти знаеш ли? — запита го враждебно Пирен.

— Струва ми се, че зная! — Хардин скочи и отдръпна креслото си настрана. Погледът му беше студен и твърд. — Ако има нещо сигурно, то е, че в цялата тази работа нещо мирише; нещо по-голямо от всичко, за което сме говорили досега. Задайте си само този въпрос: защо в първоначалния състав на Фондацията не е бил включен нито един първокласен психолог с изключение на Бор Алурин? А и той избягваше да учи студентите си на нещо повече от основните принципи.

Последва кратко мълчание, после Фара се обади:

— Добре де? Защо?

— Може би защото някой психолог би разбрал какво става — и то твърде рано, за да е удобно за Хари Селдън. А сега ние се препъваме, зърваме по нещо мъгливо от истината и нищо повече. Хари Селдън е искал точно това. Той се изсмя рязко. — Довиждане, джентълмени! — И гордо излезе от залата.