Серия
Фондацията (3)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 48 гласа)

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
Автор Айзък Азимов
Първо издание 1951 г.
САЩ
Издателство Gnome Press
Жанр научна фантастика
Страници 255
Поредица Фондация
Следваща Фондация и Империя

Издателство в БГ Бард
ISBN ISBN 0-553-29335-4

"Фондация" (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател-фантаст Айзък Азимов, "Фондация". Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник "Фондация Том Първи" от издателство Бард. [1]

Главни действащи лица

  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическата империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисториятя и нейният създател Хари Селдън, през очите на математикът Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидел на събитията които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитята от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин, се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на "Четирите Кралства". Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия, вместо религия за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети, на планета където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери, и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил да освободи затворника в замяна на подарък. Понйтес измайсторява машина способна да превръща желязо в злато и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйтес успява да създаде търговски отношения с планета, която досега се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците — принцове

(разказ публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпрострира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Елон Мъск, също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение. [3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги, като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиджане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи. [4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

4

Лорд Доруин смъркаше енфие. Също така имаше дълга коса, сложно и съвсем очевидно изкуствено накъдрена; към нея бяха прибавени пухкави руси бакенбарди, които той приглаждаше с привързаност. Освен това правеше прекалено точни изявления и не произнасяше буквата „р“.

В момента Хардин нямаше време, за да се сети за още причини, поради които веднага изпита неприязън към благородния канцлер. О, да, елегантните жестове на едната ръка, с които придружаваше думите си, и преднамереното снизхождение, с което даваше и най-простото съгласие.

Но все пак сега проблемът беше да го намери. Преди половин час той бе изчезнал заедно с Пирен — беше се скрил добре, да го вземат мътните!

Хардин беше напълно уверен, че личното му отсъствие по време на предварителните обсъждания щеше да е много удобно за Пирен.

Бяха видели Пирен в това крило и на този етаж. Просто трябваше да наднича през всяка врата. Някъде към средата той възкликна „Аха!“ и влезе в затъмнената стая. Профилът на лорд Доруин със сложната му фризура се открояваше ясно забележимо пред осветения екран. Той вдигна поглед и каза:

— А, Хадин. Несъмнено нас тъсите? — предложи му кутийката си с енфие, прекалено украсена и както забеляза Хардин, доста посредствено изработена, беше му отказано учтиво, тогава той смръкна малко от праха и се усмихна чаровно.

Пирен се намръщи, а Хардин посрещна недоволството му израз на пълно безразличие.

Единственият звук, който наруши последвалото кратко мълчание, беше щракването на капачката на кутийката за енфие на лорд Доруин. После той си я прибра.

— Голямо постижение е тази ваша енциклопедия, Хадин — поде той. — Подвиг, наистина, който се наежда до най-великите завоевания на всички вемена.

— Повечето от нас мислят така, милорд. Но това постижение все още не е напълно постигнато.

— От малкото, което видях от ефикасността на вашата Фондация, не изпитвам опасения в това отношение — каза той и кимна към Пирен, който отговори с възхитен поклон.

„Голям любовен празник“, помисли си Хардин.

— Не се оплаквам от липса на ефикасност, милорд, а по-скоро от определения й излишък при анакреонците — макар и в друго, по-разрушително направление.

— Ах, да, Анакеон. — Пренебрежително махване с ръка. — Аз идвам оттам. Съвсем ваваска планета. Напълно невъобазимо как човешки същества могат да живеят тук в Пеифеията. Липса на елементаните изисквания за култуния джентълмен; липса на най-основни неща, необходими за комфота и удобството — окончателната западналост, в която…

Хардин го прекъсна сухо.

— За съжаление анакреонците разполагат с всичко необходимо за водене на война и всички основни средства за разрушение.

— Точно така. Точно така. — Лорд Доруин изглеждаше раздразнен, че го прекъсват, преди да се е доизказал. — Но сега няма да говоим за абота, нали азбиате. Наистина, дуго ме занимава. Доктоу Пиен, няма ли да ми покажете втоия том? Моля ви.

Светлините загаснаха и в следващия половин час Хардин можеше да е и на Анакреон, ако се съдеше по вниманието, което му обръщаха. Книгата, която се точеше на екрана, нямаше много смисъл за него, а и той не си направи труда да я следи, но лорд Доруин от време на време проявяваше съвсем човешка възбуда. Хардин забеляза, че в миговете на вълнение канцлерът произнасяше буквата „р“.

Когато светлините отново светнаха, лорд Доруин каза:

— Пекасно. Наистина пекасно. Случайно не се ли интеесувате от ахеология, Хадин?

— А? — Хардин се сепна от абстрактния си унес. — Не, милорд, не мога да го твърдя. По първоначални намерения съм психолог, а по окончателно решение — политик.

— Аха! Несъмнено интеесни занимания. Самият аз, знаете ли — той смръкна огромна порция енфие, — се занимавам по малко с ахеология.

— Така ли?

— Негово превъзходителство — намеси се Пирен — има задълбочени познания в тази област.

— Е, може и да имам, може и да имам — отвърна негово превъзходителство самодоволно. — Наистина съм свъшил огомна абота в тази наука. Всъщност зная изключително много. Чел съм Джоудън, Обиаси, Коумил… всичките, така да се каже.

— Разбира се, чувал съм за тях, но никога не съм ги чел — каза Хардин.

— Би трябвало да намеите веме някой ден, даги пиятелю. Ще имате голяма полза. Ами смятам, че си стуваше да дойда тук в Пеифеията, за да видя този екземпля на Ламет, Можете ли да повявате, в моята библиотека няма нито едно копие. Между дугото, доктоу Пиен, нали не сте забавили обещанието да ми танскопиате едно копие за мен, педи да замина?

— Ще бъде удоволствие за нас.

— Ламет, тябва да го знаете — продължи величествено канцлерът, — педставлява ново, много интеесно допълнение към педишните ми знания по въпоса за „Поизхода“.

— Кой въпрос? — попита Хардин.

— „Въпоса за поизхода“. Мястото, откъдето се е азпостанило човечеството, нали азбиате. Сигуно знаете, смята се, че първоначално човечеството е населявало само една планетна система.

— Ами да, зная го.

— Азбира се, на никого не е известно коя точно е тази система — познанието е загубено в мъглата на девността. Но има теоии. Някои казват Сииус, дуги настояват, че е Алфа Кентавъ, Сол, 61 Лебед — както виждате, всичките в сектоа на Сииус.

— А какво твърди Ламет?

— Ами той тъгва по съвсем нов път. Опитва се да докаже, че ахеологичните останки върху тетата планета на системата на Актуъ показват, че там е съществувало човешко население, педи да има белези за пътуване в Космоса.

— И това означава, че там е родната планета на човечеството?

— Може би. Тябва да го изчета внимателно и да пеценя доказателствата, педи да се поизнеса със сигуност. Необходимо е да се види каква е стойността на наблюденията му.

Хардин помълча известно време. После попита:

— Кога е написал книгата си Ламет?

— А… бих казал, педи осемстотин години. Азбиа се, той я основа въху педишния туд на Глен.

— Защо тогава да се осланяме на него? Защо не отидете на Арктур и сам не изследвате останките?

Лорд Доруин вдигна вежди и набързо смръкна енфие.

— А че защо, скъпи пиятелю?

— За да получите пряка информация, разбира се.

— Но защо е необходимо? Това ми се стува необичайно заобиколен и безнадеждно безсмислен начин да се постигне нещо. Виждате ли, аз азполагам с тудовете на всички стаи майстои — великите ахеолози на миналото. Съпоставям ги един с друг — уавновесявам азногласлята — анаизиам потивоечията — ешавам, кое е веоятно павилно и стигам до заключение. Това е научният метод. — Поне снизходително, както аз го азбиам. Колко непоносимо недодялано ще бъде да се отиде на Актуъ или на Сол напиме и да се тъси слепешката там, след като девните майстори са го напавили значително по-сполучливо, отколкото ние можем да се надяваме да го стоим.

— Разбирам — измърмори учтиво Хардин. Наистина научен метод, няма що! Нищо чудно, че Галактиката отива по дяволите.

— Елате, милорд — намеся се Пирен, — мисля, че е по-добре да се връщаме.

— Аха, да. Май е веме.

Когато излизаха от стаята, Хардин внезапно се обади.

— Милорд, мога ли да ви задам един въпрос?

Лорд Доруин се усмихна любезно и подкрепи отговора си с изтънчено махване с ръка.

— Азбиа се, скъпи пиятелю. Щастлив съм да ви бъда полезен. Ако мога да ви помогна с бедните си познания…

— Не се отнася точно до археологията, милорд.

— Така ли?

— Да. Става дума за следното: миналата година тук, на Терминус, получихме съобщение, че е експлодирала енергийна централа на Планета V в системата на Гама от Андромеда. До нас достигна само най-общо описание на злополуката без никакви подробности. Мисля си, дали не можете да ни кажете какво е станало.

Пирен изкриви уста.

— Чудя се защо досаждаш на негово превъзходителство с въпроси за такива незначителни проблеми.

— Няма нищо, доктоу Пиен — намеси се канцлерът. — Всичко е наед. Във всеки случай няма какво толкова да се каже за нея. Енегийната центала експлодиала и е било цяла катастофа. Стува ми се, че са загинали няколко милиона души и поне половината планета е била в азвалини. Всъщност павителството сеиозно обмисля дали да не постави стоги оганичения върху безазбоната употеба на атомна енегия — макаъ, че това не бива да се публикува, нали азбиате.

— Разбирам — рече Хардин, — но какво не е било наред в централата?

— Ами, наистина — отвърна с безразличие лорд Доруин, — кой ли знае? Няколко години педи това тя се поведила и се смята, че езевните части и емонтът са били съвсем долнокачествени. Сега е толкова тудно да се намеят хоа, които наистина да азбиат по-техническите подобности на нашите енегийни системи. — И той смръкна скръбно щипка енфие.

— Знаете, нали — настоя Хардин, — че независимите кралства в Периферията са изоставили напълно атомната енергия?

— Така ли? Никак не съм изненадан. Ваваски планети. Но, скъпи пиятелю, не ги наичайте независими. Те не са. Договоите, които сме подписали с тях, положително са доказателство за това. Те пизнават сувеенитета на импеатоа. Пинудени са, азбиа се, защото в потивен случай няма да пеговаяме с тях.

— Може да е така, но те имат значителна свобода на действие.

— Да, педполагам. Значителна. Но това едва ли има някакво значение. Импеията е много по-добе, когато Пеифеията е оставена на собствените си възможности — както повече или по-малко е в случая. Азбиате, че те нямат никаква стойност за нас. Съвсем ваваски планети. Едва могат да се наекат цивилизовани.

— В миналото бяха цивилизовани. Анакреон беше една от най-богатите далечни провинции. Доколкото съм осведомен, благосклонно са я поставяли наравно със самата Вега.

— О, Хадин, но това е било педи векове. Едва ли можете на тази основа да паите заключения. Пез великото минало нещата са били азлични. Ние не сме като хоата от педи, нали азбиате. Но, Хадин, хайде, вие сте много настоятелен човек. Казах ви, че днес посто няма да говоя по абота. Доктоу Пиен ме подготви за вас. Обясни ми, че ще се опитате да ме дазните, но аз съм пекалено стаа лисица. Да го оставим за следващия ден.

И това беше всичко.